МОТИВИ към НАХД 350/2015г

 

 

Производството е образувано по внесено постановление на прокурор от РП Пазарджик с предложение обвиняемият В.Й.В. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. последно вр. чл.130 ал.1 вр. чл. 63, ал.1 т.4 от НК, а именно за това, че на 14.09.2014г. в гр.Ветрен, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда на А.И.С. от гр.Ветрен, представляваща временно разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,изразяваща се в контузия на главата,протекла с мозъчно сътресение,като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, което твърди , че е доказано, като настоява обвиняемият да бъде признат за виновен и след приложение на чл. 78 а , ал.1 от НК - освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се изрази в определяне на по-тежки мерки по ЗБППМН.

Защитникът не оспорва обвинението, настоява премерено и разумно за снизхождение.

Обвиняемият се признава за виновен.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

В.В. е ученик е в ПГ по машиностроене гр.Пазарджик, в Х клас. Живее от няколко години без постоянен родителски контрол. Майка му В.В. е гражданин на Руската Федерация.От около две години е напуснала семейството си и се е върнала в Русия,за да гледа болната си майка. Не живее със сина и съпруга си, но пък не е изгубила връзка с тях и ги поддържа със средства. Детето живее с баща си, който няма постоянна работа и злоупотребява с алкохол. В. често бил и при вече възрастната си баба в гр.Ветрен.

Поради извършени противоправни прояви се води се на отчет в ДПС.В МКБППМН има разглеждани три възпитателни дела и наложени възпитателни мерки по чл.13ал.1т.1,т.4 и т.5 от ЗБППМН,които не довели до постигане на положителен резултат по отношение превъзпитанието на непълнолетния. Неглижирал изцяло поведението си за всеки конкретния случай и въобще, липсвала критичност и преоценка. 

Около 22.30ч., на 14.09.2014г., пострадалият - свидетелят А.С., който е роден глухоням, се прибирал към дома си в гр. Ветрен. Пътят му минавал през кръстовището на ул."50-та" и ул."1-ва". В този момент в близост до пострадалия преминавали, движейки се пеша, обвиняемият В. и неговия приятел -св. К.В.М.. Св.М. подал 2 лв. на св.С.. От тази реакция обаче св.С. се изплашил и побягнал.  Без да бил предизвикан по какъвто и да е начин от страна на св.С., знаейки, че последният е глухоням и безобиден човек, обвиняемият го догонил го, със силен удар през краката на пострадалия го съборил на земята и започнал да му нанася безразборни удари по главата и тялото с ръце и крака. Св.М. се приближил до обвиняемия, започнал да го дърпа за ръката и да го увещава да го остави. Въпреки това В. продължил с побоя и спял едва когато забелязал, че Матев бързо започнал да се отдалечава.

От побоя на пострадалия били причинени били причинени отоци, кръвонасядания и охлузвания по клепачите на лявото око, по меките тъкани на лявото слепоочие и по меките тъкани на лявата половина на челото; Масивни кръвонасядяния със синкавовиолетов цвят по двете гръдни половини над мамилите с размери 10 х 5см., масивно кръвонасядане със синкавовиолетов цвят по долната лява половина на гърдите под ребрената дъга с размери 16 х 5см., охлузвания с кафеникавочервеникав цвят в областта на дясната лакетна и лява колянна стави, с размери 2 х 1 см. Установена била болезненост по главата, лявото рамо и дясната половина на гърба, като контузията на главата, протекла с мозъчно сътресение, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия /представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.

Против обвиняемия отпочнало разследване за престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 от НК вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.4 от НК , което след като приключило, обвиняемият бил предаден на съд.

В съдебно заседание той прави пълни самопризнания, като потвърждава верността на изложените в прокурорското постановление факти по тяхната същност и хронология. Съставомерността на инкриминираното престъпно деяние и механизма на причиняването му,както и ситуацията, в която е било причинено и подбудите за извършването му са доказани от участниците в нея, както и лицата, които са имали опосредени впечатления от разказа на участниците. Последните са всъщност лицата, разпитани като свидетели по делото - пострадалия С., свидетелите В. ( баща), М., Станчев, Петкин, Лазаров.   

Визираните гласни доказателствени средства напълно еднопосочно и съвкупно визират факти, аналогични на инкриминираните. Така, установено е от тях, че физическата агресия,  в която се е изразило конкретното престъпно деяние е напълно непровокирана и неоправдана. Още повече, че адресат на същата е напълно беззащитно и увредено лице, обстоятелства които са били известни на обвиняемия.

Напълно безспорно е установено, че именно непълнолетния обвиняем е причинил инкриминираните увреждания . Възприятията от приложените фотоси ( ценени с оглед възприетото становище в решение № 390 от 02.10.2009г. по н.д. № 393/2009г. на ІІ н.о. на ВКС) и заключението по СМЕ досежно вида и механизма на увреждането, както и данните от самия пострадал и очевидците дават основание да се приеме за вярно решението на прокурора досежно вида и степента на възприетата телесна повреда - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК разстройство на здравето, неопасно за живота и извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.

Възприетата фактология обаче относно развитието на процесната ситуация и поведението на обвиняемия в нея , изградено от непровокирана, демонстративна агресия, проявена в нейната крайна физическа форма особено предвид млада възраст на дееца, прави верен и извода за дадената квалификация по чл. 131,ал.1 т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК.   Обвиняемият е действал по хулигански подбуди. За тяхното съществуване може да се съди по дръзкото и арогантно негово поведение, целящо да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Поради това, че обвиняемият е познавал пострадалия и е знаел негово тежко увреждане, свързано с липсата на едно от най-важните сетива - слуха и невъзможността да говори и да комуникира, да се изразява, поради това, че именно от такова лице той не е бил провокиран няма данни за личен мотив или отмъщение в действията на обвиняемия неговата жертва. Такова не се съобщава дори от самия обвиняем. Не е споделен от пострадалия и от другия свидетел, който е присъствал на процесната ситуация- М.. 

Това определя нападението и действията, с които е осъществен побоя като дръзки, арогантни и манифестиращи  явно неуважение към обществото и открито пренебрежение към правилата на морала и зачитането на човешката личност.

 В субективно отношение е действал с пряк умисъл. Предвиждал е и е целял обществено-опасните последици. В конкретния случай и предвид данните по делото за механизма на причиняване и засегнатия орган, се налага извода, че е предвиждал и е целял настъпването  на конкретните по вид и степен телесни увреждания.  Налице са и необходимите за състава хулигански подбуди за извършването на гореописаните действия. Обвиняемият е съзнавал, че с поведението си засяга обществения ред. Макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на постъпките си и можел да ги ръководи.

Предвид горното, съвсем основателно е възприето от прокурора, че  от обективна и субективна страна обв.В.  е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12, във връзка с чл.130, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 т.4 от НК .

Основателно са открити от страна на представителя на държавното обвинение и основания за приложение на чл. 78 а, ал.6 вр. ал.1 от НК, предвид вида и размера на наказанието, което се предвижда за извършеното от непълнолетния обвиняем престъпление; липсата на предходни осъждания за същия, както и липсата на причинени съставомерни имуществени вреди, които да са останали невъзстановени.

Особено внимание Съдът отдели на въпроса за определяне на наказанието. При обсъждане на доводите категорично бе решението, синхронно на изразената от прокурора позиция, че общественото порицания, предложено от законодателя в алтернатива, е неправилен избор поради липсата на очакван резултат. Данните от ДСП сочат, че по отношение на В. са били налагани до сега три пъти мерки по ЗБППМН, по пък това приложение също е било неефективно. Въобще изводът, че той неглижира противоправните си прояви и поради това не коригира в правилната посока поведението си  са напълно потвърдени от показанията на св. Петкина за разговора й с момчето за конкретния случай. Внимателната преценка на риска в неговите бъдещи прояви на базата на безкритичността спрямо предходните и процесното му арогантно, нечовешко, жестоко нападение, жертва на което бил напълно беззащитен човек доведе до изводи, че  е необходима:  системна работа с непълнолетния , в която по формата но консултации, чрез обучения и участие в различни програми да преодолее отклонения в поведението си; да бъде ангажиран в извършването на някаква задължителна работа, което има възпиращ ефект поради назидателния характер на тази мярка и да бъде също с такъв ефект да бъде предупреден за настаняване във възпитателно училище интернат. При това съдът определи следните мерки, с които прецени, че непълнолетния деец ще остане със съзнанието за възмездност спрямо неговото проявление, ща настъпят реални и позитивни промени в съзнанието му и ще има предупредително-преустановителен ефект в бъдещото му поведение:

·        по чл.13 ал.1 т.3 от ЗБППМН – Задължение в продължение на ЕДНА ГОДИНА да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението;

·        по чл.13 ал.1 т.10 от ЗБППМН – Задължение в продължение на ЕДНА ГОДИНА да извърши определена работа за време - 40 часа и в полза на обществото;

·        по чл.13 ал.1 т.12 от ЗБППМН – Предупреждение за настаняване във възпитателно училище интернат с изпитателен срок ШЕСТ МЕСЕЦА.

·         

 Предвид изхода на делото обвиняемият бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 75,00 лева по сметка на ОП Пазарджик, както и държавна такса в размер на 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

 

По изложените мотиви Съдът постанови решението  си, което обяви на страните, като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.

                                                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: