ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1643/1.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски
като разгледа докладваното от съдия Лесенски частно
касационно административнонаказателно дело № 885 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от В.Д.К. чрез процесуален представител срещу
определение от 18.06.2021 г. по АНД № 392/2021 г. на Районен съд Велинград, с
което е оставено без уважение искането му за изменение на решение №
260059/25.05.2021 г. по същото дело в частта за разноските.
Частният
жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева и 30
лева заплатена държавна такса.
Ответникът
по частната жалба не взема становище.
Административен
съд Пазарджик, Х състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и
наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл.
230 АПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с
частна жалба.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
С решението,
чието допълване в частта за разноските е поискано от В.Д.К., РС Велинград е
отменил Заповед за задържане на лице рег.
№ 367зз-238 от 26.10.2020 г., издадена от
полицейски орган – инспектор А. С. Т. – разузнавач в група
„Криминална полиция“ при РУ Велинград, с която на основание чл.
72,ал.1,т.1 от ЗМВР, е задържано за срок от 24 часа лицето В.Д.К., като е
осъдил на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР Пазарджик, да заплати на В.Д.К.
сторените по делото разноски в размер на 10,00 /десет/ лева
- държавна такса, 200 /двеста/ лева - депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза и 500 /петстотин/ лева -адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Със същото решение е осъдил и В.Д.К. да заплати в полза на
Районен съд Велинград разноски за явяване на вещите лице по делото за
пътни в размер на 33,68 лв. /тридесет и три лева и шестдесет и осем ст./ и
100,00 лв. /сто лева/ квартирни.
С
молба от В.Д.К. е
поискано изменение на решението в частта за разноските, с което последният е
осъден да заплати в полза на Районен съд Велинград разноски за
явяване на вещите лице за пътни в размер на 33,68 лв. /тридесет и три лева и
шестдесет и осем ст./ и 100,00 лв. /сто лева/ квартирни.
За
да постанови оспореното по делото определение, РС Велинград е приел, че на
основание чл. 77 ГПК, жалбоподателят е следвало да бъде осъден да заплати в полза
на РС Велинград разноски за явяване
на вещите лице - пътни в размер на 33,68 лв. и 100,00
лв. квартирни, тъй като е следвало да се внесат предварително от него.
Определението
е неправилно.
Отговорността
за разноските е уредена в чл. 143 АПК.
Ако административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като
незаконосъобразен, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Респективно когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат
в тежест на иницииралата спора страна.
В
конкретния случай атакувания административен акт - Заповед за задържане на лице
рег. № 367зз-238 от 26.10.2020 г., издадена
от полицейски орган - инспектор А. С. Т.– разузнавач в група „Криминална
полиция“ при РУ Велинград, е бил отменен като незаконосъобразен. Разпоредбата
на чл. 143 АПК
е пределно ясна - ако административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде
отменен като незаконосъобразен, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Точно такъв е и конкретният случай, поради което всички
разноски в производството следва да с възложат в тежест на ОД на МВР Пазарджик.
На следващо място съгласно чл.144 АПК за неуредените въпроси в АПК се прилага
ГПК. В случая въпросът не е неуреден в АПК, за да се прави аналогия с чл.77 ГПК.
Нещо повече - чл.77 ГПК сочи, че ако страната
остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното
им събиране. Това изисква акт на съда, с който страната е била задължена за
внасяне предварително на разноски. В случая такъв акт липсва по делото, поради
което няма как да се счете, че страната не е изпълнила задължението си. В
крайна сметка, ако такъв акт бе налице и страната бе внесла тези разноски, то
те също щяха да бъдат възложени в тежест на бюджета на издателя на акта
с крайния кат по делото. След като съдът не е задължил страната да ги внесе
предварително, просто с крайния си акт, е следвало да осъди за тези разноски
също ОД на МВР Пазарджик, а не жалбоподателя К..
На
частния жалбоподател следва да се присъдят и заплатените от него разноски в
настоящото производство в размер на 180 лева - заплатена държавна такса по
частната жалба и адвокатско възнаграждение предвид изхода на делото, платими от
ответника по частна жалба.
Воден
от горното и на основание чл. 235 АПК, Административен съд Пазарджик,
X състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение от 18.06.2021 г. по АНД № 392/2021 г. на Районен съд Велинград и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
решение № 260059/25.05.2021 г. по АНД № 392/2021 г. на Районен съд Велинград в
частта за разноските, като
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пазарджик,
да заплати в полза на Районен съд Велинград разноски за
явяване на вещите лице за пътни в размер на 33,68 лв. /тридесет и три лева и
шестдесет и осем ст./ и 100,00 лв. /сто лева/ квартирни.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пазарджик да
заплати на В.Д.К. с
ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в
размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/