Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 178
Гр. Перник, 10.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния
секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД №
148/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Л.А.“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. Студена, община Перник, ул. „***“ № 244, представлявано
от Л.А.П., чрез адвокат А.Ц. *** срещу съдебно решение № 224 от 28.03.2022
година, постановено по АНД № 20211720201191/2021 година по описа на Районен съд
Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 583134-F585209 от 16.06.2021 година,
издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление /ЦУ/ на
Национална агенция за приходите /НАП/ гр. София, с което на настоящия касатор е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
за извършено административно нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че обжалваното
решение е неправилно. Сочи, че в обжалваното решение липсва ясно и точно
правно описание на нарушението и обстоятелствата, въз основа на които е
формиран изводът на актосъставителя за налагане на съответното наказание.
Навежда доводи, че с действията си административнонаказващият орган е издал
едно порочно наказателно постановление до степен, неподлежаща на саниране, като
това е довело до нарушаване правото на защита на касатора. Моли съда да отмени
решението на районния съд и да се реши делото по същество, като се отмени
процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно
заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован, се представлява от
адвокат А.Ц. ***, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи.
Моли съда да
отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като се отмени
процесното наказателно постановление. Не претендира присъждане на съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година ответникът по касационната жалба редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт М.К., която оспорва
касационната жалба, като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно
заседание на
28.09.2022 година представителят на Окръжна
прокуратура Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се
явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на разглеждане пред Районен съд Перник е било издаденото от началник Отдел
„Оперативни дейности“ в Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за
приходите /НАП/ гр. София Наказателно
постановление № 583134-F585209 от 16.06.2021 година, с което на настоящия
касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.
185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
/ЗДДС/. Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана за това,
че ЕТ „Л.А.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Студена, община Перник, ул. „***“ № 244, представлявано от
управителя Л.А.П. е извършил нарушение на ЗДДС по смисъла на чл. 31, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
като не е извършил в законоустановения срок сторно операция от ФУ по издадена
фискална касова бележка №
0041713/25.07.2020 годна с посочена продажба в нея на 3030 броя кутии цигари
„Собрание Слим“ с единична цена 5,80 лева и обща стойност на маркираната
продажба 17 574 лева.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз
основа на тях и след направен анализ по отделно и в тяхната съвкупност
безспорно е приел за установено нарушение на данъчното законодателство. В
изпълнение задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият
съд е констатирал, че описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните
доказателства е налице „операторска грешка“ при работата с ФУ, а не е извършено
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Съгласно правната норма на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС сторно операция при
рекламация или връщане на стока, при операторска грешка /какъвто е настоящият
случай/ или при намаление на данъчната основа, след приключване на сметка на
клиента се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. В тази
връзка първоинстанционният съд правилно е аргументирал решението си, че
съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 годна сторно операцията при
операторска грешка се извършва до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който
е допусната грешката. Районният съд е приел за безспорно гореизложеното, тъй
като доказателства в обратната посока не са представени от настоящия касатор.
Първоинстанционният
съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати
нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец. При
съобразяване с нормата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН е потвърдил НП, с което
е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500 лева. Районният
съд се е съобразил с обстоятелството, отразено на стр. 2-ра в самото НП, че
„нарушението е за първи път“, поради което и размерът на наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е минимална.
Пред настоящата касационна
инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Постановеното решение е правилно.
Правилно и законосъобразно
решаващият съд е приел, че е приложена релевантната наказателна разпоредба,
като нарушението е формално, на просто извършване, отчел е липсата на вредни
последици и е подчертал законосъобразните действия на
административнонаказващият орган в тази връзка. Настоящата касационна инстанция
напълно споделя направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане
на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 31, ал. 4 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 година на настоящия касатор. Настоящият състав счита, че не
следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е
постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
Настоящата
касационна инстанция намира за неоснователни твърденията наведени в
касационната жалба. В случая АНО при започване на административнонаказателно
производство е събрал всички относими доказателства, поради което не е било
необходимо да събира допълнителни такива, тъй като безспорно е установено
нарушението, неговия автор и вината.
С оглед гореизложените
съображения, настоящият касационен състав, при извършената проверка по реда на чл.
218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във връзка с
ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответната страна по касационната жалба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира,
че в полза на ЦУ на НАП София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков-Корсаков“ № 52 следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ в размер на 80 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 224 от 28.03.2022 година, постановено по АНД № 20211720201191/2021 година по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.А.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Студена, общ. Перник, ул. „***“ № 244, представлявано от Л.А.П.
да заплати на Централно управление на Национална
агенция по приходите гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков-Корсаков“ № 52 съдебни разноски в размер на 80.00
лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/