Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 167

15.03.2022 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1216 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №117/20.10.2021 г., постановено по АНД №709/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението съдът допуснал нарушение на закона, като същият бил приложен неправилно. По отношение на фактическата страна, делото било безспорно изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели, се установило извършване на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.10 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило свое задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: При проверка по работни места, извършена на 07.07.2021 г. на обект: цех за преработка и обработка на птиче месо в гр.С., ул***, се констатирало експлоатация на компресор „Ремеза“ със сериен №807/25825. При проверката по документи не било представено досие на въведения в експлоатация въздушен компресор „Ремеза“ със сериен №807/25825, съгласно изискването на чл.10 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Представена била единствено документация на италиански език, както и инструкция за безопасна работа с компресор. Твърди се, че описаното нарушение било извършено към 07.07.2021 г. (датата на проверката по работни места) в гр.Свиленград, и било установено при проверка по документи в Д„ИТ“ Хасково, извършена на 16.07.2021 г. и на 22.07.2021 г. В първоинстанционното решение било посочено, че в чл.10 на горецитираната наредба имало две точки, и нито в АУАН, нито в НП не било посочено по коя от тях не са представени документите пред контролния орган. Този извод на съда бил неправилен, тъй като в конкретния случай се касаело за непредставени документи и по двете точки на чл.10 от Наредбата. Разпоредбата на чл.10 от Наредбата вменявала задължение на собственика или ползвателя да поддържа досие, и според касационния жалбоподател непредставянето на съответната документация било безспорно доказателство за неподдържане на техническо досие на компресора. Неправилен и незаконосъобразен бил и изводът на съда, че неизпълнението на задължението за осигуряване на ЗБУТ би било налице в случай, че работодателят позволи на работниците да ползват въпросния въздушен компресор. От страна на контролните органи било обяснено, че при проверката по работни места е констатирано, че компресорът бил в експлоатация, което означавало, че работниците в цеха го използвали при изпълнение на съответните трудови и технологични функции. В случая в обекта, стопанисван от дружеството, се използвало работно оборудване (въпросният компресор) без право на това, тъй като същият въобще не бил въведен в експлоатация и не бил съобразен с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Във връзка с изискванията за техническото досие на компресора, касаещи ЗБУТ, в Протокола за извършена проверка били дадени предписания, които били изпълнени от дружеството в указаните за това срокове. Сключен бил договор за осъществяване на технически надзор на съоръжението, извършен бил акт за първоначален технически преглед и ревизионна книга с технически данни за съоръжението (за проведен преглед), обучено било лице за обслужване на съоръжението. На последно място в касационната жалба се твърди, че прецизно и точно било посочено основанието за налагане на административно наказание имуществена санкция. В тази връзка били неправилни изводите на съда, че към разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ препращала нормата на чл.55 от ЗЗБУТ и изложеното в тази насока. Постановеното от Районен съд – Свиленград решение било незаконосъобразно, налице било визираното в чл.348, ал.1, т.1 от НПК касационно основание, поради което се моли решението да бъде отменено и след като се реши делото по същество, да се потвърди издаденото Наказателно постановление.

Ответникът, „Месокомбинат Свиленград“ ООД, гр.С., в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба и в допълнителна молба, излага становище за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение №117/20.10.2021 г., постановено по АНД №709/2021 г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №26-001309 от 11.08.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Месокомбинат Свиленград“ ООД, гр.С., за нарушение на чл.10 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр.88/1999 г.) и на основание чл.416, ал.5 от Кодекс на труда КТ), във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, се налага имуществена санкция в размер на 1500 лева. Със същото решение съдът е осъдил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х., с адрес гр.Х., ул***, да заплати на „Месокомбинат Свиленград“ ООД, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул***, представлявано от управителя М. Т. Д., сумата в размер на 350,00 лв. разноски по АНД №709/2021  г. по описа на РС – Свиленград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че видно от процесните АУАН и НП, на дружеството е вменено извършено нарушение по чл.10 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, но доколкото в направеното от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става ясно досие, съдържащо документите по коя от двете точки на чл.10 от Наредбата не е било представено, то съществено е засегнато правото на защита на жалбоподателя. Съдът е изложил мотиви, че в АУАН и в НП било посочено, че нарушението се изразява в това, че не е представено досие на използваното работно оборудване, но разпоредбата на чл.10 от Наредбата вменява задължение на собственика, или ползвателя, да поддържа досие, каквото безспорно същият  поддържал, тъй като пред проверяващите били представени документи относно въздушния компресор (на италиански език и инструкция за безопасна работа с компресора). На последно място, съдът  изложил съображения, въз основа на които приел, че самото непредставяне (респективно неподдържане) на досие на въздушния компресор не водело автоматично до извода, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.413, ал.2 от КТ, тъй като такива доказателства не се ангажирали от страна на АНО. Административнонаказващият орган в случая не конкретизирал при описанието на нарушението защо приема, че неизпълнението на задължение по чл.10 от Наредбата представлява неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя. Съдът е коментирал, че безспорно Наредбата, издадена на основание чл.7, ал.2 от ЗЗБУТ, има характер на специфичен нормативен акт по смисъла на горецитираната норма по отношение използването на работното оборудване, но в тази Наредба няма предвидена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.10 от същата, а от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи кои предвидени в ЗЗБУТ изисквания нарушава, или кои задължения по този закон не изпълнява работодателят в случая, за да бъде санкциониран по чл.413, ал.2 от КТ.  

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

В Наказателното постановление е посочено, че „Месокомбинат Свиленград“ ООД, гр.С., като работодател, не е изпълнил свое задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно: При проверка по работни места, извършена на 07.07.2021 г. на обект: цех за преработка и обработка на птиче месо в гр.Свиленград, ул***, се е констатирало експлоатация на компресор „Ремеза“ със сериен №807/25825. При проверката по документи не е било представено досие на въведения в експлоатация въздушен компресор „Ремеза“ със сериен №807/25825, съгласно изискването на чл.10 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Представена била единствено документация на италиански език, както и инструкция за безопасна работа с компресор.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от посочената Наредба, собственикът или ползвателят на предприятие, обект или работно оборудване поддържа досие, което съдържа: 1. екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в част „Технологична“, протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ въвеждането на строежа в експлоатация, доказващи съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ; 2. всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв.

Правилно въззивният съд е установил, че нито в АУАН, нито в атакуваното НП не е посочено документите по коя от двете точки на чл.10 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. не е представило дружеството, като работодател, пред контролния орган. Формулираните две точки в чл.10 от Наредбата съдържат изискване за различни документи, които да се включват в досието на работното оборудване, като тези по точка първа касаят по-скоро строежи или приемни (първоначални) изпитвания на машини. В т.2 от коментираната разпоредба са включени и всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, в т.ч. и тези, съдържащи резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв. В този смисъл, както правилно е посочил районният съд, изискуемото по чл.10 от Наредбата досие следва да съдържа различни по характер документи, описани съответно в т.1 и т.2. Доколкото в направеното от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става ясно документите по коя от двете точки на чл.10 от Наредбата не са били представени като досие на въведения в експлоатация въздушен компресор, то съществено е било засегнато правото на защита на санкционираното дружество.

Правилен е и изводът на районния съд за допусната неяснота в описанието на административното нарушение, доколкото както в АУАН, така и в НП се посочва, че нарушението се изразява в това, че не е представено досие на използваното работно оборудване, но вписаната като нарушена разпоредба на чл.10 от Наредбата вменява задължение на собственика или ползвателя да поддържа досие, каквото същият безспорно е поддържал, тъй като е представил пред проверяващите документи на италиански език относно въздушния компресор и инструкция за безопасна работа с компресора.

Приложената в случая разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Според §1, т.1 от ДР на ЗЗБУТ, „здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

Настоящият съдебен състав напълно възприема и заключението на въззивния съд, че  в наказателното постановление следваше да бъде конкретизирано кое от предвидените в ЗЗБУТ изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд нарушава работодателя, тъй като самото непредставяне, респективно неподдържане, на досие на въздушния компресор, не води автоматично до извода, че дружеството не е изпълнило задължение си по чл.413, ал.2 от КТ.  

Така допуснатите нарушения при издаване на Наказателното постановление са съществени и достатъчни за неговата отмяна.

Касационните доводи не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Въз основа на неоспорени писмени доказателства и показанията на свидетелите, районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Направеното от пълномощника на ответника в отговора на касационната жалба искане за заплащане на разноски не следва да бъде уважавано, доколкото не се представят доказателства за реално направени такива пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №117/20.10.2021 г., постановено по АНД №709/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.  

 

                                                                                          2.