РЕШЕНИЕ
№ 1715
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пл. Д. К. Административно наказателно дело
№ 20233110203042 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на
В. Е. П. ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 5905465 , с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 100.00лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от ЗДП.
В жалбата въззивника Д. твърди, че електронният фиш е
незаконосъобразен и необоснован и издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила, като излага подробни съображения в този смисъл.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. В. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от
съда. Поддържа жалбата и по същество иска да бъде отменен атакувания ЕФ.
Иска присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Депозирани са писмени бележки, с което се оспорва жалбата и по същество се
иска потвърждаване на ЕФ. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
1
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
На 01.05.2022г. около 21:48 часа в гр.Варна по бул."В.Левски" в посока
към бул."Осми Приморски полк", срещу бл.60-62 на Ж.К. „Чайка", с МПС -
л.а. „Фолксваген" с регистрационен номер ********** се движел със скорост
от 62км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
АТСС (ARH CAM S1 120с511). На техническото средство е била извършена
метрологична проверка на 10.11.2021г. със срок на валидност 1 година.
Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена. При преминаване
покрай техническото средство приближавайки се към него, същото
фиксирало скорост на движение на автомобилът 65 км.час, при разрешени 50
км. час за населено място, като било засечено превишение на разрешената
скорост на движение от 12 км.час, след приспадане на процента грешка, с
който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите
данни, служител при ОД на МВР Варна установил извършеното нарушение.
Констатирано е било, че нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/49525081 издаден за допуснато нарушение на
09.06.2021г в гр.Разград, отново по чл.21 ал.1 о ЗДвП.
Поради което на въззивника бил издаден електронния фиш, с който
била наложена глоба в размер на 100.00лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП при условията на повторност, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от
ЗДвП.
Жалбата срещу процесния електронен фиш е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административно-наказателното производство
е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като нарушителят
изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това
число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на
2
нарушението.
От приобщените по делото доказателства безспорно се установи, че
техническото средство, фиксирало превишената скорост е било
позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от
използването му, поради което възраженията в тази насока не се споделят, а
разстоянието от 67м., фиксирано на снимката от нарушението е мястото, от
което техническото средство е фиксирало превишената скорост.
Установи се, че техническото средство е било позиционирано в
гр..Варна, по бул.“В. Левски“ в посока бул.“Осми Приморски Полк” срещу
бл. 60-62 на жк. „Чайка“ , поради което възраженията, че не е ясно точно къде
е било позиционирано техническото средство, че не е възможно то да бъде
позиционирано на това място и че мястото на извършване на нарушението не
са доказани не се споделят от съда, като не се констатира и противоречие с
визираните GPS координати. Следва да се отбележи, че нито датата на
издаване на ЕФ, нито издателят са сред задължителните реквизити на ЕФ,
поради което възраженията в тази насока не се споделят.
В приложената по делото снимка от фиксираното нарушение, се
съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост,
разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер
на снимка. По делото е приложен изискуемият протокол от проверката, към
същия е приложена и снимка на разположението на техническото средство.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S 1 с № 120с511, като номерът на техническото средство е отразен в
протокола от използването му.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на АТСС на съответното място за контрол
е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
3
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., като ограничението фигурира както в протокола от проверката, така и в
снимковият материал, ноторно известно е , че в този участък/ населено място/
е въведено такова ограничение и не се ангажираха доказателства за друга
разрешена скорост.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му.
Измерената скорост на движение на автомобила е 65 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша
е отразена наказуема скорост от 62 км/ч, поради което процесното нарушение
е безспорно установено.
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34.
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип
средство за измерване и е преминало нужната проверка.
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе. Твърдението за липса на доказателства за наличието на
влязъл в сила друг ЕФ, което да обуславя квалификацията на нарушението
като такова извършено в условията на повторност съдът намира за
неоснователни. В случая по делото са приложени доказателства, че възз. е
санкциониран с един влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в
едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К
№ 4952508, влязъл в сила на 14.07.2021 г., с който възз. е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо в случая е налице повторно
нарушение, поради което и правилно е определена санкционната норма
предвиждаща наказание в двоен размер. Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно
4
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
по смисъла на ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха
доказателства, установяващи различни от посочените в електронния фиш
факти, касаещи авторството на извършеното нарушение. Такива факти не се и
твърдят от въззивника и процесуалния й представител. Мястото на
нарушението също е безспорно и категорично установено - противно на
изложеното в жалбата. Не е допуснато и твърдяното нарушение на правото на
защита на въззивника, както се твърди в жалбата, тъй като по никакъв начин
не съществува съмнение за коя от хипотезите предвидени от закона в чл.182
ал.1 от ЗДвП става въпрос. Волята на АНО е ясна и безпротиворечиво
формирана и посочена, като липсва каквото и да било произнасяне по
отношение лишаване от правоуправление на въззивника.
Глобата наложена на въззивника е законосъобразно определена,
съгласно фиксирания в ЗДвП размер.
Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като
предвид трудността на делото и размера на глобата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата
размер - 80.00лева, а искането на адв.В. за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА Електронен фиш Серия К № 5905465, издаден от ОД на
МВР Варна, с който на В. Е. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100.00лева, на основание
чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Осъжда В. Е. П., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Варна
сумата от 80.000лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненския
административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщенията, че решението и мотивите са изготвени, по реда на
Административно-наказателния кодекс.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6