Решение по дело №14506/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2593
Дата: 31 май 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110214506
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2593
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110214506 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №14506 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-029214/05.04.2023 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на А. И. В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба А. И. В. иска отмяна на постановлението
и присъждане на сторените в производството разноски в размер на 600 лв.
А.И. В., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
адв.Г., която поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, но юрк.Х. в писмени бележки моли за
потвърждаване на процесното постановление и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Св.С. съставил АУАН на А.И. В., защото управляваното от него МПС
било спряно от движение.
Автомобилът е бил с регистрационни табели.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. и И., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
2
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
А. И. В. не е знаел за служебно прекратената регистрация на
управляваното от него МПС и не е бил уведомен за горното обстоятелство.
Управляваният от А. И. В. автомобил е бил с регистрационни табели.
Липсва субективният елемент, а именно умисъл, поради което деянието
не е извършено виновно.
В този смисъл е Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.
№3/2022 г. на ВАС и ВКС, което е задължително за съдилищата и
административно-наказващите органи.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Столична дирекция на вътрешните работи следва да се осъди да заплати
на А. И. В. 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът
уважава направеното от юрк.Х. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Делото е разгледано и е приключило в разумен срок и предметът не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо за разликата до 600 лв. съдът следва да отхвърли като
неоснователно искането за разноски.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №22-4332-029214/05.04.2023 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати А. И. В., ЕГН ********** 400 лева разноски за
адвокатско възнаграждение като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до 600 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
3
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на
подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №22-4332-029214/05.04.2023 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на А* И. В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба А* И. В. иска отмяна на
постановлението и присъждане на сторените в производството разноски в
размер на 600 лв.
А* И. В., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
адв.Г., която поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, но юрк.Х* в писмени бележки моли за
потвърждаване на процесното постановление и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Св.С. съставил АУАН на А* И. В., защото управляваното от него МПС
било спряно от движение.
Автомобилът е бил с регистрационни табели.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. и И., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
А* И. В. не е знаел за служебно прекратената регистрация на
1
управляваното от него МПС и не е бил уведомен за горното обстоятелство.
Управляваният от Александър И. В. автомобил е бил с регистрационни
табели.
Липсва субективният елемент, а именно умисъл, поради което деянието
не е извършено виновно.
В този смисъл е Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.
№3/2022 г. на ВАС и ВКС, което е задължително за съдилищата и
административно-наказващите органи.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Столична дирекция на вътрешните работи следва да се осъди да заплати
на А* И. В. 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът
уважава направеното от юрк.Христов възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Делото е разгледано и е приключило в разумен срок и предметът не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо за разликата до 600 лв. съдът следва да отхвърли като
неоснователно искането за разноски.
2