Решение по дело №239/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 245
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20221800500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. С., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500239 по описа за 2022 година
С Решение № 313/02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 873/2020 г. по
описа на PC-Костинброд, е осъден Софийският районен съд да заплати на Т.
ИВ. Д. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди от забавено разглеждане на гр.д. № 1078/2012 г.
на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2020 г.
до окончателното й изплащане, като искът по чл. 2б от ЗОДОВ е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лв.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Софийския районен
съд срещу горното решение в осъдителната му част. Жалбоподателят счита,
че същото е неправилно и необосновано. Анализира отговорността на
държавата по чл. 2б от ЗОДОВ и предпоставките за ангажирането й. Оспорва
изводите на районния съд, като счита, че те не съответстват на събрания по
делото доказателствен материал. Счита, че, дори производството по делото да
е продължило извън разумния срок по вина на съда, не били налице
останалите предпоставки за уважаване на иска, тъй като не били установени
при пълно и главно доказване твърдените от ищцата неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от продължителността на
производството по гр.д.№ 1078/2012 г. на СРС, а именно - притеснение,
очакване, безпокойство, фрустрация, тревоги, страх, разочарование и загуба
на доверие в съдебната система. Не било изследвано поведението на ищцата в
това съдебно производство, нито нейна реална ангажираност с разглеждания
правен спор. Цитира практика на ЕСПЧ и ВКС, според която е възможно,
дори при установена неразумна продължителност на съдебно производство,
да не се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ако
1
страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже своето твърдение.
Поддържа, че КРС не бил обосновал размера на присъденото обезщетение.
Оспорва както основателността на иска, така и размера на присъденото
обезщетение. Неправилно били определени и разноските по делото. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан, или – при условията на евентуалност – да
намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, която оспорва жалбата, като я счита за неоснователна, а обжалваното
решение – за правилно и законосъобразно, и моли съда да го потвърди.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител е
постъпило становище, с което поддържа изложените в жалбата доводи и
искания. Допълнително изтъква, че районният съд не бил изследвал и не се
бил произнесъл по направеното възражение за липса на причинно- следствена
връзка между претендираните от Т.Д. неимуществени вреди и
продължителността на производството по гр.д. № 1078/2012 г. на СРС. Не
било обсъдено и възражението за необходимост от доказване настъпването на
твърдените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че липсата на
произнасяне от страна на PC-Костинброд по всички предпоставки за
уважаване на предявения иск обуславя необоснованост и неправилност на
постановения съдебен акт. Моли съда да го отмени в обжалваната част и да го
потвърди в останалата му част. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
не се явява. Представлява се от адв. А., който поддържа отговора, оспорва
жалбата, и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в
исковата молба. Изтъква, че процесното забавено дело не е единичен случай,
като срещу съдията- докладчик имало дисциплинарно производство.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
контролиращата страна се представлява от прокурор Петров, който изразява
становище за правилност на обжалваното решение и моли съда да го
потвърди.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Същото е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
2
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявения такъв.
По същество, настоящият съдебен състав споделя мотивите на КРС и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът
излага следните съображения:
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не били установени с
пълно и главно доказване настъпили неимуществени вреди от претендирания
от ищцата вид (притеснение, очакване, безпокойство, фрустрация, тревоги,
страх, разочарование и загуба на доверие в съдебната система), както и
причинно- следствената им връзка с продължителността на производството
по гр.д. № 1078/2012 г. на СРС. Съгласно съдебната практика, на такова
доказване подлежат само имуществените вреди (арг. от Решение № 48 от
6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 272 от
27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., ГК и др.). По отношение
на неимуществените вреди, обаче, съществува житейско предположение, че
неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В
същия смисъл е трайната практика на ВКС (Решение № 122 от 28.10.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 611/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60242 от 13.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК), според която „по начало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в
държавността поради забавяне на делото“, както и практиката на ЕСПЧ
(Решение от 24.07.2003 г. на ЕСПЧ по делото Смирнова срещу Русия,
(Smirnova v. Russia), по жалби № 46133/1999 и 48183/1999 г., III отделение на
Съда), според която „някои видове морални вреди, включително и
емоционалното страдание, поради самото си естество не винаги могат да
бъдат предмет на несъмнено доказване … Това не пречи Съдът да присъди
обезщетение, ако намери, че разумно може да се приеме, че даден
жалбоподател е претърпял вреди, изискващи парично обезщетяване“.
Като пряка последица от това разграничение между режима на
имуществените и неимуществените вреди, не е необходимо да се твърдят
изрично (нито да се доказват) типични неимуществени вреди, за които
обичайно се предполага, че винаги се търпят в резултат от неразумна
продължителност на съдебно производство, и в чийто обхват попадат и
посочените от ищцата такива в настоящото производство. Точно обратното:
ако ответникът твърди, че вреди не са претърпени, в негова тежест е да
докаже това свое твърдение.
В случая такова доказване не е проведено. Наистина,
първоинстанционният съд нито е разпределил доказателствената тежест, нито
е дал съответни указания на ответника, но, доколкото въззивната жалба не
съдържа обосновано оплакване във връзка с доклада и разпределянето на
доказателствената тежест, не е налице хипотеза по т. 2 на Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, поради
което въззивният съд не е бил длъжен да дава указания на страните и да им
предоставя възможност да сочат доказателства в тази насока. Така,
3
доказателства не са ангажирани, а предположението за претърпени от ищцата
неимуществени вреди не е било оборено. Същевременно, видно от служебна
справка в единния портал за електронно правосъдие, делото е било
образувано на 11.01.2012г. и обявено за решаване на 24.05.2016г., като до
момента няма данни, по него да е постановено съдебно решение. При тези
данни, съгласно цитираната по- горе съдебна практика и забавяне на
произнасянето на съда с повече от пет години след приключване на устните
състезания по гр.д. № 1078/2012 г. на СРС, настоящият съдебен състав
намира, че това дело не е решено в разумен срок, поради което ищцата е
претърпяла подлежащи на обезщетяване обичайни вреди от забавянето.
Във връзка с довода на жалбоподателя, че КРС не бил обосновал
размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобрази съдебната практика (напр. Решение №
306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о., ГК), че
размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от
ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели
и стандарт в страната, … обезщетението не бива да служи за
неоснователно обогатяване ….., при определяне на размера на
обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над "разумния"
срок, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на
страната в съдебното производство – брой участия в съдебни заседания,
пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина
на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната (в
този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната:
ищец/ответник, жалбоподател/ответник, трето лице), вкл. видът и
размерът на спорния имуществен интерес …“.
В случая, при съобразяване с горните критерии, съдът намира, че
продължителността на периода, през който не е било постановено решение по
делото след приключване на устните състезания, съществено е надхвърлила
разумния срок за това процесуално действие на съда, т.е. вредите са били
търпени дълго време, което обуславя относително по- висок размер на
обезщетението.
Не са посочени изключителни обстоятелства, които да обусловят
специфичност на вида и размера на тези вреди, поради което съдът приема, че
те са били обичайните и типични за забавяне от такъв порядък.
От друга страна, обаче, предмет на делото е право на собственост
върху поземлени имоти в престижен курортен град, което дава основание да
се предположи, че той има голямо значение за ищцата и нейната правна
сфера.
С оглед гореизложеното и при съобразяване с извлечените от
съдебната практика критерии за определяне на размера на обезщетението по
чл. 2б от ЗОДОВ, съдът намира, че няма основание за неговото намаляване.
По тези съображения, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата направените от
4
последната разноски пред въззивната инстанция, каквито се установяват в
размер на 370 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313/02.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 873/2020 г. по описа на PC-Костинброд.
ОСЪЖДА Софийския районен съд с адрес гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 54,
да заплати на Т. ИВ. Д. с ЕГН ********** сумата 370 лв., съставляваща
направените от нея разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5