Решение по дело №4978/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4246
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Веселинова Богданова
Дело: 20171100504978
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     ............

 

гр. София, ….06.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                                             МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 4978 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение, постановено на 13.01.2017 г. по гр. дело № **502/2014 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І-во ГО, 35-ти състав, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на урегулиран поземлен имот /УПИ/ № 544 от кв. 273 по плана на гр. София, кв. „Лозенец“, с площ от 250 кв. м., като е постановено ищецът Л.Д.Д. да ползва дял четвърти от трети вариант от допълнителната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с обща площ от 86 кв. м., а ответникът И.Н.И. да ползва дял първи и дял втори от трети вариант от допълнителната СТЕ с обща площ от 86 кв. м., като дял трети с обща площ от 8 кв. м., както и посочената на скицата ивица с размери 1.20 м. на 3.70 м. с площ от 4 кв. м., остават за общо ползване от страните. Съгласно решението скицата на вариант 3 от допълнителната СТЕ следва да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение.

Ответникът по делото И.Н.И. е обжалвала в цялост постановения съдебен акт като неправилен поради допуснато нарушение на приложимите материален и процесуален закон. Според въззивника, изводите на районния съд не били съобразени с фактическото положение в имота, тъй като вариантът на СТЕ, по който е разпределено ползването, не отчитал съществуващи навес и бетонова постройка, която била съсобствена между страните по делото. Твърди се, че чрез така извършеното разпределение се ограничавало значително правото на собственост на ответника. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разпределяне на ползването върху процесния имот след изготвянето на други варианти, различни от тези по изслушаните в хода на първоинстанционното производство експертизи.

От въззиваемата страна в производството – ищеца Л.Д.Д. – е постъпил отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Според изложеното от ответната страна, фактическите и правни констатации на районния съд били правилни и законосъобразни, като извършеното разпределение на ползването било възможно най-целесъобразното. Твърди се, че исканията на въззивницата били неоснователни, доколкото същата не следвало да черпи права от собственото си виновно поведение, използвайки незаконно построени от нея постройки.

 

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност намира следното:

Софийски районен съд, І-во ГО, 35-ти състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващ спорна съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобственици по повод ползването на обща вещ. При тази претенция решението на съда замества волята на съсобствениците за начина, по който следва да бъде разпределено ползването на общата вещ. Преценката на съда е такава по целесъобразност и е необходимо да е базирана на конкретните фактически обстоятелства по делото – броят съсобственици, видът на вещта, квотите на съсобственост, фактическото положение по ползването на вещта към възникването на правния спор. В хода на производството трябва да бъдат установени вещните права на страните върху процесната обща вещ, като ползването ѝ следва да се разпредели между страните съобразно квотите им в съсобствеността.

Безспорно е между страните по делото, че процесният недвижим имот – УПИ № VІІІ-544 от кв. 273 по плана на гр. София, кв. „Лозенец“, с площ от 250 кв. м., с административен адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „********“ № **, е съсобствен между тях при равни квоти от по 1/2. Не е спорно и обстоятелството, че в имота е построена едноетажна жилищна сграда, в която са изградени две жилища, като всяка от страните притежава 1/2 част от същата в лична собственост, както следва: източното жилище – в собственост на Л.Д.Д.; югозападното жилище – в собственост на И.Н.И.. Установено е, че в съсобствения УПИ са изградени няколко постройки, като по делото не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин дали същите се намират в лична собственост на някоя от страните по делото.

Във въззивното производство е изслушана нова съдебно-техническа експертиза, предлагаща вариант за разпределяне на ползването на процесния имот по начин, различен от вариантите, дадени от приетите от районния съд първоначална и допълнителна експертизи.

Настоящият съдебен състав намира, че най-целесъобразният начин за разпределение на ползването на процесния УПИ между страните е именно този, предложен от изслушаната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Сравнен с останалите варианти за разпределяне на ползването, този е съобразен в максимална степен с местоположението на излаза на имота към улицата, но и с местоположението на входовете на двете отделни жилища, доколкото за общо ползване между двамата съсобственици е предвидена част, включваща както излаза към улицата, така и входовете на сградата. Следва да се посочи още, че за разлика от варианта, по който първоинстанционният съд е разпределил ползването, този от изслушаната във въззивното производство експертиза не разделя обособените за ползване от едната страна дялове с поставен в общо ползване дял, което би създало затруднения за безпрепятственото им ползване.

Що се отнася до основния спорен по делото въпрос – в чие ползване да бъде поставена крайната югоизточна част от имота, върху която е изградена постройка (барака), въззивният съд намира, че този въпрос е съотносим към цялостното разпределение на имота. По делото липсват доказателства както относно обстоятелството дали тази постройка е в режим на лична собственост на някоя от страните, така и относно обстоятелството дали ищецът или ответницата (или и двамата съвместно) реално упражнява фактическа власт върху същата. Предвид неустановяването на посочените обстоятелства и релевираните от страните противоречиви твърдения в тази връзка, съдът няма основание при разпределяне на ползването да съобрази евентуално притежавани лични права на собственост от която и да е от страните върху коментираната постройка.

Въз основа на тези аргументи, обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта относно разпределението на ползването на процесния УПИ, което следва да бъде осъществено съобразно варианта, съставен от изслушаната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза.

По разноските:

Въпреки отмяната на обжалваното решение в частта относно разпределението на ползването, тежестта за разноските не следва да бъде преразпределяна по начин, различен от този в първоинстанционния съдебен акт, предвид характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Същото представлява спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение по него ползва и двете страни, поради което в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване, обаче, отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която е уважена подадената жалба. С оглед изложеното, въззиваемият Л.Д. следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 250,00 лева за внесен депозит за съдебно-техническа експертиза, съобразно заявеното в открито съдебно заседание искане в този смисъл от процесуалния представител на въззивницата.

 

Така постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

 

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение, постановено на 13.01.2017 г. по гр. дело № **502/2014 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 35-ти състав, в частта, с която на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на урегулиран поземлен имот № 544 от кв. 273 по плана на гр. София, кв. „Лозенец“, с площ от 250 кв. м., като е постановено ищецът Л.Д.Д. да ползва дял четвърти от трети вариант от допълнителната съдебно-техническа експертиза с обща площ от 86 кв. м., а ответникът И.Н.И. да ползва дял първи и дял втори от трети вариант от допълнителната съдебно-техническа експертиза с обща площ от 86 кв. м., като дял трети с обща площ от 8 кв. м. и ивица с размери 1.20 м. на 3.70 м. с площ от 4 кв. м. остават за общо ползване от страните, съгласно скица към вариант 3 от допълнителната съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от решението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на урегулиран поземлен имот № VІІІ-544 от кв. 273 по плана на гр. София, кв. „Лозенец“, с площ от 250 кв. м., с административен адрес гр. София, район „Лозенец“, бул. „********“ № **, съгласно скица, приложена към съдебно-техническа експертиза, изслушана в хода на въззивното производство, както следва:

 

-         предоставя на Л.Д.Д., ЕГН: **********, ползването на дял ІІ (втори) от посочения УПИ, с площ от 54 кв. м., съгласно скица, приложена към съдебно-техническа експертиза, изслушана в хода на въззивното производство;

-         предоставя на И.Н.И., ЕГН: **********, ползването на дял І (първи) от посочения УПИ, с площ от 54 кв. м., съгласно скица, приложена към съдебно-техническа експертиза, изслушана в хода на въззивното производство;

-         предоставя в общо ползване на Л.Д.Д., ЕГН: **********, и на И.Н.И., ЕГН: **********, дял ІІІ (трети) от посочения УПИ, с площ от 56 кв. м., съгласно скица, приложена към съдебно-техническа експертиза, изслушана в хода на въззивното производство.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 13.01.2017 г. по гр. дело № **502/2014 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 35-ти състав, в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.Н.И., ЕГН: **********, сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляващи разноски, сторени във въззивното производство за заплатен депозит .

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.