№ 171
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД,
чрез пълномощника юк.К.Айвазов против Решение № 260526/26.03.2021г. по гр.д. №
2785/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена претенцията на въззивника да бъде
прието за установено, че въззиваемия ответник Н. СТ. М. с ЕГН-********** от гр.Бургас
ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*** дължи на въззивника ищец сумата от 256,70 лева,
представляваща представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от
02.01.2019г. до 01.04.2019г. за обект на потребление с ИТН-2615838, находящ се в гр.Бургас,
ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет.6, ап.***, с клиентски номер **********, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 23.01.2020г. до
окончателното изплащане и сумата от 22,92 лева - обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 21.02.2019г. до 22.01.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 164/24.01.2020г. по
ч.гр.д.№ 413/2020г., по описа на Районен съд – Бургас.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до извод, че
са недоказани твърденията че страните са били в облигационни отношения, по силата на
които ответника да е клиент на ищеца по договор с предмет доставка на ел.енергия, която е
била доставена до обекта на въззивника и че електромера е бил в изправност. Навежда, че
по делото са налице доказателства и по-точно справка по партидата на ответника от
Агенция по вписванията, че ответникът е собственик на процесния апартамент и има
качеството битов клиент съобразно пар.1, т.2а от ЗЕ. В същото време са налични и прието
по делото доказателства, че ищецът има качеството краен снабдител, съгласно разпоредбата
на чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
1
условия, които също са приети по делото. При тези данни се навежда неправилност на
изводите в обжалваното решение, че върху имота има учредени две ипотеки и ответникът
не е носител на вещно право върху апартамента, тъй като само собственик може да учреди
ипотека. Обосновава основателността на претенцията си и с приетите заключения по СИЕ и
СТЕ, съгласно последната от които електромера в процесния обект е бил в изправност и е
правилно отчетена потребената ел.енергия, като последната е и правилно осчетоводена.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено и постановено ново такова,
с което установителната претенция на въззивника ищец да бъде изцяло уважена като
доказана по своето основание и размер. Не сочи доказателства. Няма доказателствени
искания. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от особения представител на въззиваемия Н.М. – адв. Катя Христофорова
от БАК, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Особеният представител
иска потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и
законосъобразно. Счита, че претенцията не е доказана по своето основание и по размер.
Посочва, че не е установено по делото ответникът да има качеството потребител, да има
сключен договор с ищеца; не е установено да е извърщвана доставка, съответно потребление
на ел.енергия и извършване на отчитания за консумация през процесния период. Претендира
за присъждане на разноски за възнаграждение за особен представител в размер от 900лв.,
като навежда че са предявени три осъдителни иска-за главница, лихва за забава и законна
лихва. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
чл.86 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД да бъде установено, че съществува вземане на ищеца
към Н. СТ. М. с клиентски номер **********, в качеството му на собственик на
електроснабдено жилище, както следва: 256,70 лева, представляваща стойността на
консумираната от обект на потребление с ИТН: 2615838, с административен адрес в
гр.Бургас, ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет.6, ап.*** електрическа енергия за периода от 02.01.2019г.
до 01.04.2019г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 21.02.2019г. до 22.01.2020г. в размер на 22,92 лева, както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда на 23.01.2020г. до окончателното й изплащане за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 164/24.01.2020г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 413/2020г., по описа на Районен съд - Бургас.
Исковата молба е подадена по разпореждане на съда реда на чл.415, ал.1, т.2
ГПК.
Ищцовото дружество е твърдяло в исковата си молба, че в качеството си на
краен снабдител, съобразно разпордебата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, като
действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за
2
продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съобразно чл.7, т.1 от общите условия дружеството поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН:
2615838, в гр.Бургас, ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет.6, ап.***. За Н.М. бил открит клиентски номер
**********, като собственик на жилището, съгласно приложена справка по индивидуалната
партида на ответника от Агенция по вписванията. В изпълнение на задълженията си по
общите условия ищцовото дружество доставило на обекта на ответника за периода от
02.01.2019г. до 01.04.2019г., електроенергия на обща стойност 256,70 лева, която до
момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава в заплащане на
консумираната елктрическа енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 22,92
лева за периода от 21.02.2019г. до 22.01.2020г.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Н.М., чрез
назначения по делото особен представител адв.К.Х. от БАК, е представил отговор, с който е
оспорил претенцията за главница и лихви като неоснователни. Счита, че не са налични
доказателства, че между страните са възниквали облигационни отношения с предмет
доставка на електрическа енергия, както и твърдението, че ответника е ползвал услугите на
дружеството; оспорил е: съществуването на ОУ; отразеното потребление на електоренергия
от страна на ответника и доставянето на други услуги до обекта; извлечението от
клиентската сметка на ответницата, приложена в материалите по заповедното производство;
изправността на монтирания в обекта електромер.
Представени са по делото писмени доказателства, установяващи, че ответникът е
собственик на процесния електроснабден обект находящ се в 02.01.2019г. до 01.04.2019г., а
именно справка от 08.06.2020г. от Агенция по вписванията по партидата на ответника, от
която се установява, че Н. СТ. М. с ЕГН-********** съгласно записванията по вх.регистър
№ 39270 от 05.07.1999г. , дв.вх.рег№ 3896 от 02.07.1999г. е собственик на апартамент от
89,85кв.м. в гр.Бургас, ж.к.Б.М., бл.**, вх.2, ет.6, ап.***, върху който като собственик и
задължено лице са учредени две ипотеки в полза на кредитодател Банка ДСК“ ЕАД. От
справката се установява, че ответникът и към момента на справката не е отчуждил този имот
и продължава да е собственик.
От приетото по делото заключение на СТЕ, видно от което експерта е посочил, че в
имота има електромер с фабричен № *********, произведен през 2016г., с оценка за
съответствие от 2016г., която е със срок на валидност до 2022г.. След направен оглед на
место на 19.02.2020г. вещото лице е установило целяста на метрологичната маркировка.
Вещото лице е установило също така, че от извършената проварка и справки е установило,
че след като електромерът има необходимите знаци, той е годен за отчитане на
електроенергия, като по тази причина смята, че доставяната енергия е отчетена от
електромера е действително доставена на абоната, че за процесния период до обекта е
доставяна ел.енергия, която съответства на фактурираната.
По делото са представени три фактури за процесния период/л.7-10 по гр.д. №
2785/2020г. на БРС/, при преглеада и проверката на които експерта, изготвил СИЕ е
посочил, че са осчетоводени редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти, като същите са осчетоводени в деня на издаването им и
са сътавени следните счетоводни операции. От Заключението по СИЕ се установява, че
дължимата цена за консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по процесната
фактура е изчислена правилно, съобразно решенията на КЕВР за процесния ценови период,
като цените на електрическата енергия са определени с Решение на Комисията за енергийно
и водно регулиране Ц – 11/01.07.2018г..
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1,
и чл.86, а.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че между страните не тъй като липсват
доказателства, че ответникът е действително собственик на процесния обект и по делото не
е представен договор между страните с предмет доставка на ел.енергия до процесния
3
апартамент.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл.
235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
наличие на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК и в рамките на установения в чл. 415, ал.1
ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По отношение правото на собственост върху електроснабдения обект:
Настоящият състав не споделя извода в обжалваното решение, че не са налице
доказателства, че именно ответникът е собственик на електроснабдения обект с
административен адрес в гр.Бургас, ж.к.Б.М., бл.**, вх.2, ет.6, ап.***. Напротив видно от
приложена по делото справка от 08.06.2020г. от Агенция по вписванията по партидата на
ответника, от която се установява, че Н. СТ. М. с ЕГН-********** съгласно записванията по
вх.регистър № 39270 от 05.07.1999г. , дв.вх.рег№ 3896 от 02.07.1999г. е собственик на
апартамент от 89,85кв.м. в гр.Бургас, ж.к.Б.М., бл.**, вх.2, ет.6, ап.***, върху който като
собственик и задължено лице са учредени две ипотеки в полза на кредитодател Банка ДСК“
ЕАД. В обжалваното решение е посочено, че в справката фигурират само данни за
учредяване на ипотеки върху процесния апартамент, но в цитираната справка фигурират и
вписани данни за датата на придобиване на апартамента именно от ответника, посочени по-
горе. Доколкото след изповядване на съответната сделка по придобиване на недвижим имот,
нотариалните актове биват предавани в Агенция по вписване от нотариусите за вписване в
публичния регистър на основанието за придобиването на обектите и лицата по сделките,
няма основание да се приеме, че справките по партидата на лице или недвижим имот не
представляват доказателства за отразените в публичния регистър данни за собственост.
По отношение становището в обжалваното решение за липса за облигационно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на ел.енергия, настоящият състав
намира следното:
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. В чл.
35, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., е предвидено, че ищецът
публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най - малко в един централен и един местен
всекидневник и в интернет страницата му, както и ги поставя на видно място във всички
центрове за работа с клиенти на ищеца. Те влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл е
и нормата на чл. 98а, ал.4 ЗЕ. Както бе посочено по-горе ответникът притежава посочения в
исковата молба обект. Този обект е присъединен към електроснабдителната мрежа на
ищеца, на чиято лицензионна територия са разположени по заявление на ответната страна.
За консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи заплащане на цена,
като редът и сроковете за заплащането й са регламентирани в Общите условия, съгласно чл.
98а, ал.2, т.4 ЗЕ. Предвид чл. 18, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца, потребителят
заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума
4
за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по определени от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за
всички фактури. На основание чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
издадени от ДКЕВР, крайните клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдите. Мрежова услуга съставлява и
цената за достъп на крайния снабдител.
Във връзка с доставената на жалбоподателя - ответник електрическа енергия за
процесния обект ищецът е съставил фактури, отразени в информационния му масив.
Съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно - счетоводна и съдебно -
техническа експертизи, начисляването на електрическа енергия е извършено съобразно
действащата нормативна уредба. За исковия период има редовни отчети, на основание на
които е съставена процесната фактура със съответните отчетени количества електрическа
енергия и достъп до електроразпределителната мрежа.
Неоснователен е релевирания от въззиваемия ответник в първоинстанционното
производство чрез назначения му особен представител довод-че ответната страна нямала
качеството на клиент. В случая вещото лице по СТЕ установява, че уредът за измерване на
ел.енергия е преминал успешно първоначална и последваща проверки за техническа годност
със срок на валидност края на 2022г., поради което не е налице за експертизата съмнение за
неправилно отчитане на потребената енергия, като няма данни уредът да е манипулиран.
Предвид обстоятелството, че съгласно изслушаните експертизи за исковия период
са издадени фактури на обща стойност от 256,70 лева, както и че не се установи
въззиваемият ответник да е погасил тези свои задължения, предявеният иск относно
заявената главница се явява основателен. Основателността на главния иск обосновава
акцесорния такъв, като видно от заключението на СИЕ липсват плащания на падежирали
вземания, като обезщетението за забава е изчислено в размер на 33,09 лева за периода от
21.02.2019г. до 22.01.2020г., от които обаче се претендират 22,92лв., ко който размер следва
произнасяне в положителен смисъл.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, а доводите на
жалбоподателя са основателни, обжалваното решение следва да се отмени .
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на
въззиваемия Н.М. следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на въззиваемото
дружество общо във въззивното и първоинстанционното производство и разноските за
особения представител на въззиваемия, заплатени от въззивника в размер от по 300лв. или
общо 600лв., сумата от 384,30лв. заплатено възнаграждение за съдебно техническа
експертиза в първоинстанционното производство; сумата от 200лв.- заплатено
възнаграждение за съдебно-икономическа експертиза в първоинстанционното проивзодство;
разноски за заплатена държавна такса заплатени за първоинстанционното производство в
размер на 75лв. и 50лв. за въззивното производство или общо в размер на 125лв., както и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 75лв., от които 25лв. за
заплатена държавна такса и 50лв. за юк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260526/26.03.2021г., постановено по гр.д.№ 2785/2020г.
5
по описа на РС-Бургас.
ПРИЗНАВА за установено по отношение и Н. СТ. М. с ЕГН-********** от
гр.Бургас, ж.к.Б.М., бл.**, вх.*, ет.6, ап.***, че съществува вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.Христо Г.Данов № 37 за сумата от 256,70 лева, представляваща стойността на
консумираната от обект на потребление с ИТН: 2615838, с административен адрес в
гр.Бургас, ж.к. Б.М., бл.**, вх.*, ет.6, ап.*** електрическа енергия за периода от 02.01.2019г.
до 01.04.2019г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 21.02.2019г. до 22.01.2020г. в размер на 22,92 лева, както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда на 23.01.2020г. до окончателното й изплащане за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 164/24.01.2020г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 413/2020г., по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Н. СТ. М. с ЕГН-********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК - ********* сторените в исковото производство разноски
както следва: сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на въззиваемото дружество общо във
въззивното и първоинстанционното производство; сумата от 600лв.-представляващи
заплатени разноски за назначения особен представител от които 300лв. заплатени за
първоинстанцинното производство и 300лв.-запатени във въззивното производство; сумата
от 384,30лв. заплатено възнаграждение за съдебно техническа експертиза в
първоинстанционното производство; сумата от 200лв.- заплатено възнаграждение за
съдебно-икономическа експертиза в първоинстанционното производство; сумата от 125лв.
за заплатена държавна такси от които 75лв. заплатени за първоинстанционното
производство и 50лв. заплатени за въззивното производство; както и сумата от 75лв.,
представляваща заплатени разноски за заповедното производство, от които 25лв. за
заплатена държавна такса и 50лв. за юк.възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6