МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 1338
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА
Предмет на въззивното производство е
присъдата по НОХД № 4788/2017 год. на ВРС, ХХХVІІ състав, постановена на 25.06.2018
год., с която подс.К.К.К. и Р.В.В. са признати за виновни в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 НК, както следва:
- за подс.К. за това, че на 14.10.2016
г. в гр. Варна, държал без надлежно разрешително високорисково наркотично
вещество – марихуана с нетно тегло 1,62 гр. и активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 5,43 % на стойност 9,72 лв., като случая е
маловажен и му е наложено наказание "глоба" на осн.чл.78а НК в размер
на 1000 лв.
-за подс.В. за това, че на 14.10.2016
г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество – кокаин с общо количество 9,87 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент – кокаин 47,35 %,
на стойност 1579,20 лева, като случаят е маловажен и му е наложено
наказание "глоба" на осн.чл.78а НК в размер на 4000 лв. и е оправдан
по първоначално възведеното обвинение по чл.354а, ал.3 НК.
Срещу постановената присъда е постъпил
протест от ВРП, който касае единствено преквалифициране на деянието на подс.В.
и съответно наложеното му наказание. Образувано е въззивно производство, в
което протеста не е уважен, но съдът е
преценил, че следва да намали размера на наказанието "глоба" на 1000
лв.
На 16.07.2019 год. в АС-Варна е
образувано НДВ №252 по искане на Главния прокурор за възобновяване на
въззивното производство по отношение на Р.В., за когото се твърди, че е
допуснато нарушение на материалния закон. Апелативния съд е преценил искането
за основателно и е възобновил производството по делото. С оглед това решение на
съда е образувано ВНОХД № 1338/2019 год. пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура поддържа протеста на основанията, посочени в него. Счита,
че първоинстанционния съд неправилно е приложил закона, тъй като не се налице
основания за прилагане на привилегирования състав на чл.354а НК и деянието,
извършено от подсъдимия не представлява маловажен случай. Моли за налагане на
наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, което
да бъде изтърпяно ефективно предвид обстоятелството, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане, което следва да бъде приведено в
изпълнение. Моли също така за налагане на кумулативно предвиденото наказание
"глоба".
Защитникът на подс.В. заявява, че от
първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон. Счита, че правилно деянието е квалифицирано като маловажен
случай и моли да бъде потвърдено първоинстанционната присъда.
Подсъдимият В. също моли за
потвърждаване на присъдата.
От фактическа страна, съдът
като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Р.В. и К.К. ***. В ОД МВР – Варна постъпила
информация, че двамата се занимават с разпространение на наркотични вещества,
поради което и били приложени СРС.
На 14.10.2016 год. полицейските
служители разбрали, че св.А.Б. ще предаде наркотично вещество – кокаин на
подсъдимия В.. Двамата си уговорили среща около 16.00 часа в ж.к. „Младост“ в
гр.Варна, до сградата на магазин „Пикадили“. На срещата св.Бондоков пристигнал
с такси, след това се качил в микробус, управляван от подсъдимия В., където му
предал наркотичното вещество – кокаин. Двамата тръгнали с микробуса, като след
известно време свидетеля слязал от него.
Полицейските служители наблюдавали
всичко това и след слизането на Бондоков решили при първа възможност да
пристъпят към задържането на подсъдимия. В района на бензиностанция „Бенита“ на
ул.“Девня“ подали сигнал за спиране на подсъдимия В., който спрял автомобила.
Полицейските служители, между които и св.Т. го попитали дали има наркотик в
него, при което той им отговорил положително, като предал полиетиленов плик, в
който в две отделни пакетчета било бяло прахообразно вещество. Подс.В. бил
задържан.
Св.Бондоков междувременно също бил
задържан, като у него също били намерени наркотични вещества – кокаин.
Във връзка с изясняване на случая било
предприето претърсване и изземване от жилището, обитавано от подсъдимия К.К.,
при което била иззета намерената там тревиста маса, поставена в буркан, която
впоследствие било установено, че е марихуана. Реално по отношение на него
присъдата е влязла в сила, тъй като срещу първоинстанционния акт не е постъпил
протест и впоследствие не е била предмет на разглеждане в искането за
възобновяване.
По отношение на намереното в подс.В.
вещество била извършена ФХЕ, от заключението на която се установява, че същото представлява
кокаин с нетно тегло - 9,87 грама и съдържание
на кокаин, в обекта 47,35 %.
От приложения от досъдебното производство протокол за оценка
на наркотични вещества, изготвен от разследващия полицай на основата на
Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, се установява, че
стойността на наркотичното вещество, а именно -
1579.20 лв.
Изложените обстоятелства съдът счита
за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите по делото, назначените експертизи, като всички доказателства по
делото са взаимно допълващи се.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съда
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Съдът намира, че подсъдимият В. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК, за това, че на 14.10.2016 год. в гр. Варна, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – кокаин с общо
количество 9,87 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент –
кокаин 47,35 %, на стойност 1579.20
лева.
От обективна страна са засегнати
обществени отношения, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на
гражданите, с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите
създават за човешкото здраве. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.354а, ал.3 от НК, е осъществено от подсъдимия чрез упражняването на трайна
фактическа власт - държане на наркотично вещество кокаин, който според
критериите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се
явяват високорискови такива. Кокаинът е наркотично вещество, тъй като има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно ЗКНВП по Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните
вещества от 1961 год. Той е вещество с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него и е забранен за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина.
При преценката на събраните
доказателствени средства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,
тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и на
другите данни по делото.
Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като същите в пълнота
са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на
останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната
достоверност и правдивост.
Субект на престъплението е
непълнолетно, вменяемо, осъждано, физическо лице.
Деянието от субективна страна е
извършено виновно - при пряк умисъл. Това следва от направеното от подс.В.
самопризнание, както и от доказателствата по делото. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на извършваното от него престъпление и е желаел
настъпването на общественоопасните последици.
Причини за осъществяване на
престъплението са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин и
незачитене на установения правов ред.
Настоящият съдебен състав не споделя
становището на първоинстанционния съд, че извършеното от В. деяние представлява
маловажен случай поради следните съображения:
Обществената опасност на деянието при
маловажен случай е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените
случаи. По-ниската степен на обществената опасност следва да се определи с
оглед малката стойност на предмета на престъплението, от липсата или
незначителността на вредните последици, а също така и с оглед другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност
и взаимна връзка.
Възможно е при малка стойност на откраднатите
вещи, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на
деянието, обществената опасност на престъплението да е по-висока и поради това
деянието да не представлява маловажен случай.
В настоящият казус нито стойността на
инкриминираните вещи е ниска, тъй като тази стойност неколкократно надвишава
минималната работна заплата към датата на деянието, нито пък обществената
опасност на самия деец е много ниска, доколкото настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане и явно предходното наложено наказание
не е осъществило целите на индивидуалната превенция.
Настоящият съдебен състав, след
преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира,
че обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване. В. е съзнавал, че веществата, които държи са наркотични такива и че
същият упражнява фактическа власт върху тях в нарушение на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Първоинстанционният съд, в мотивите е
приел, че кокаинът бил държан за кратко време от подсъдимия и е бил закупен за
лично ползване. Същевременно са кредитирани обясненията му, че вече не
употребява наркотици. Съдът е изложил съображения, че засягането на
обществените отношения било в много по-лека степен с оглед данните за личността
на подсъдимия. Като конкретни обстоятелства са посочени липсата на данни за
извършени от подсъдимия престъпления, свързани с незаконно разпространение на
наркотици; не са били регистрирани престъпни прояви, мотивирани от употреба на
наркотици; подсъдимият бил социално и семейно ангажиран - имал постоянна
работа, полагал ежедневни грижи за болната си баба. Като смекчаващи
обстоятелства допълнително са посочени и съдействието на органите на МВР по
предаване на наркотика и самопризнанията му.
Настоящият съдебен състав не споделя
тези направени изводи.
Безспорен факт по делото е, че реално
дейността на подсъдимия е била поставена под наблюдение от органите на
полицията, предвид обстоятелството, че са били получени сигнали, че В. се
занимава с наркотични вещества. Това навежда съда на извода, че при по-добре
проведено разследване дори е можело да бъде установена дейност от негова
страна, която осъществява признаците дори на по-тежко престъпление. Това е в
синхрон и с казаното от страна на майката на подсъдимия, която е заявила, че В.
не е употребявал наркотични вещества. Каква е тогава причината такива да бъдат
намерени в него. Отговора на този въпрос не би бил благоприятен за подсъдимия.
Съдът не е отчел обстоятелството, че
липсата на настъпили вредни последици от деянието в значителна степен се дължи
на поведението на полицейските служители, които са задържали подсъдимия скоро
след като се е снабдил с наркотичното вещество, за предаването на което са
разполагали с предварителна информация. Не е взета предвид и значително
високата стойност на наркотичното вещество - 1579 лв., изчислена съгласно ПМС №
23/19.01.1998 г.
Първоинстанционният съд изобщо не е
преценил количествения критерий по отношение предмета на престъплението:
теглото и стойността на наркотичното вещество. В настоящият случай са касае за
кокаин с тегло 9.87 грама с констатираната висока концентрация на активен,
наркотично действащ компонент - 47.35%.; не е преценен видът наркотично
вещество - кокаин.
Настоящият съдебен състав намира подсъдимият
за лице с изключително висока степен на обществена опасност, доколкото същият е
осъждан и настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на предходното
условно осъждане. Квалифицирането на деянието по чл. 354а, ал.З НК и осъждането
му по този текст, несъмнено би довело до нежелан за осъдения резултат: налагане
на наказание лишаване от свобода, задължително ефективно, както и активиране на
предходната условна присъда. Но това е следствие на съзнателното игнориране от
страна на осъдения на възпиращия и предупредителен ефект на условното осъждане.
При така изложените съображения
въззивният съд намира, че деянието, извършено от подс.В. не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, тъй като нито деянието е ниска степен на
обществена опасност, нито деецът се характеризира с такава, нито може да се
приеме, че вредните последици от извършването му са незначителни. Това води до
извода, че депозираният протест от страна на ВРП е основателен и води до отмяна
на постановения първоинстанционен съдебен акт, като В. следва да бъде признат
за виновен по първоначално възведеното му обвинение по чл.354а, ал.3 НК.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние
и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и
като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:
-смекчаващи- самопризнания и
добросъвестно поведение по време на съдебното производство; критично отношение
към извършеното;
-отегчаващи - предходни осъждания,
невлияещи на квалификацията.
При установената фактическа обстановка
и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието, след като се
съобрази с целите на генералната и специалната превенция, съдът намира, че
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В. трябва да бъде
определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наложи наказание „Лишаване от свобода" в размер на минималния, предвиден
за престъплението, а именно - за срок от една година., като е наложено и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба" в размер на 2 000 лева.
По отношение на подс.В. изтърпяването
на наказанието следва да е ефективно, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ предвид
обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане, което следва да бъде приведено и наложеното наказание по
двете надхвърля 2 години.
Със споразумение по НОХД № 4515/2015
год. на ВРС на подс.В. е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 3 години с изпитателен срок от 5 години за извършено престъпление по
чл.198, ал.3, вр.ал.1 НК. Съдебният акт е влязал в сила на 09.11.2015 год.
Деянието по настоящото дело е извършено на 14.10.2016 год., което е в
установения изпитателен срок. Това налага привеждане в изпълнение на условното
наказание на осн.чл.68, ал.1 НК, като подсъдимият следва да го изтърпи при
първоначален строг режим.
Определяйки вида и размера на така
наложените наказанията, съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение
за тяхната индивидуализация. Всяко от наложените наказания е съответно на
целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние и
на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: