Присъда по дело №10048/2017 на Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ : Срещу В.К.Я. ***  е внесен от Окръжна прокуратура - Габрово обвинителен акт с повдигнато обвинение за това, че  на 22.11.2016 г., около 19.15 часа в с. С., общ. Севлиево, на ул.”М. П.”** в хранителен магазин собственост на фирма „Ш.2015”ООД - с. С., общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан поне два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66/ извършил опит умишлено да А.З.Н. ***, нанасяйки му прободно-прорезно нараняване на голям венозен съд /стената на вътрешната яремна вена/ и причинило масивна кръвозагуба и прободно прорезна рана по предната повърхност на дясната предмишница, под лакътната сгъвка, довело до нараняване на мускули, малки кръвоносни съдове и частично прерязване на голям нерв /нервус медианус/-нараняванията нанесени с нож, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини - престъпление по чл.116 ал.1, т.12 във вр. с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 буква „б” във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

         Подсъдимият В.Я. се явява лично и с договорен адвокат М.М. от САК. Подсъдимият заявява, че  е получил препис от обвинителния акт, запознал се е със съдържанието на същия, разбира характера на повдигнатото срещу него обвинение и признава изцяло изложените в обвинителния акт  факти и обстоятелства, като изрази съгласие да не се събират доказателства по отношение на фактите изложени в обвинителния акт.

Адв. М. прави искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК и в частност  по чл.371 т.2 от НПК.

Представителя на ОП - Габрово поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Я., прави анализ на престъпното деяние и искане на подсъдимия да се наложи наказание „доживотен затвор”, което съгласно чл.58 ал.2 от НК да се замени с лишаване от свобода за срок от 20 години. Счита, че следва да бъде уважен предявения граждански иск.

 По делото е конституиран, като частен обвинител А.З.Н., пострадал от престъплението за което е предаден на съд Я. Частният обвинител се явява с адв.Р.Б. от ГАК. Повереникът поддържа повдигнатото обвинение от ОП - Габрово по отношение на подсъдимия Я. и прави искане съдът да му наложи наказание „доживотен затвор”, което по правилата на чл.58 ал.2 от НК да замени с лишаване от свобода за срок от 30 години.

А.Н. е конституиран и като граждански ищец в процеса. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск предявен срещу подсъдимия Я. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за което е предаден на съд в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2016 г. Я. претендира и за направените по делото разноски за процесуален представител. Гражданският ищец и неговия повереник адв. Б. поддържат така предявения граждански иск.

Адв. М. от името на своя подзащитен прави искане съдът възоснова на фактите изложени в обвинителния акт да приложи по-лек материален закон. Адв. М. прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и алтернативно претендира на неговия подзащитен да се наложи наказание по повдигнатото му обвинение, при приложение на чл.55 от НК. Счита, че предявения граждански иск е прекомерно завишен с оглед на търпените болки и страдания от пострадалия и прави искане съдът да съобрази размера на обезщетението с трайната съдебна практика по този въпрос.

Съдът разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК.

С протоколно определение от 26.07.2017 г., след предварително изслушване на подсъдимия, на основание чл.371  т.2 от НПК, съдът  одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица и е обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.

От направените от подсъдимия самопризнания и събраните на досъдебното производство гласни и писмени  доказателства, както и заключенията на съдебните експертизи се установява следната фактическа обстановка:

         С присъда № 80/28.06.2011 г., постановена по НОХД № 246/2011 г. по описа на РС - Севлиево подсъдимият В.Я. е осъден на шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.194 от НК, като наказанието е изтърпяно ефективно. С присъда № 55/11.08.2014 г. постановена по НОХД № 166/2014 г. по описа на РС -Севлиево,  Я. е осъден на осем месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 от НК , като наказанието е изтърпяно ефективно.

Подсъдимият и св. Н. се познавали и между тях съществували неизяснени отношения, породен от възникнало ПТП в което участвал пострадалия и при което загинал брата на подсъдимия.      

Свидетелят А.Н. и неговата съжителка и свидетелка по делото Д.Н. живеели в с.***, общ.Севлиево. На 22.11.2016 г., около 19.00 часа, посетили магазин, находящ се в центъра на селото. Магазинът се стопанисвал от „Ш.2015”ООД - с. С. и в този момент в него продавала свидетелката Ц.И.. В момента в който Н. и Н. пазарували в магазина влязъл подсъдимия В.Я.. Приближил се до св. Н. и го попитал: „Може ли да дойда да пия у вас ?”. Свидетелят му отговорил, че не може и да не се занимава с него и се обърнал към продавачката, за да си поръча суджук. В този момент подсъдимият Я. извадил от дрехите си нож, замахнал с него и с удар пробол св. Н., като прободната рана била нанесена в лява горна странична област на шията, зад лявото ухо. Я. замахнал, за да нанесе втори удар с ножа, св. Н. обаче се предпазил с ръка и ножа проникнал в предната повърхност на дясна предмишница под лакътната сгъвка. Тогава пострадалият прескочил намиращата се в близост до него стока, преминал зад хладилната витрина на магазина и се скрил в складовото помещение. Подсъдимият от своя страна напуснал магазина и с такси се прибрал в гр. Севлиево. Свидетелката Ц.И. веднага се обадила на телефон 112, за да сигнализира за случилото се. В този момент пред магазина пиел кафе св. Д.Д.. Той незабавно се притекъл на помощ на пострадалия Н., като с пръсти притиснал прободната рана на врата му, за да спре обилното изтичане на кръв. След пристигане на медицинския екип, раната на врата на Н. била тампонирана и той бил откаран в МБАЛ ”Д-р Стойчо Христов” - гр.Севлиево, където му била извършена животоспасяваща операция.

На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип, който извършил оглед на магазина, за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 22.11.2016 г. /стр. 2-8 от ДП/.

С протокол за доброволно предаване от 23.11.2016 г. подсъдимият предал един брой нож с дължина на острието 120 мм и кания за нож, като в протокола същият е вписал: „С ножа, който предавам доброволно, вчера вечерта, 22.11.2016 г., около 19 часа в с. С. прободох във врата С., заради брат ми Б., защото С. уби брат ми с колата на Батошево.”

На досъдебното производство е изготвена тройна съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия Я.. От заключението на вещите лица: д-р П.Г., д-р М.П. и психолога М.В. се установява, че към момента на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на Я. позволява  правилно да възприема фактите от действителността, които имат значение за производството и да дава достоверни обяснения за тях.

На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Н. от вещото лице д-р С.Р.. От заключението на експертизата се установява, че на Н. са причинени две травматични увреждания: Прободно-порезно нараняване в лявата горна странична област на шията зад лявото ухо с дължина 2 см. и дълбочина около 10 см. Хода на раната е почти хоризонтален с посока отпед-назад и отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия. Освен малките кръвоносни съдове е била наранена и стената на вътрешната яремна вена, което е причинило масивна кръвозагуба. Травмата е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота до момента на окончателното спиране на кръвоизлива от големия венозен съд, след проведена спешна оперативна интервенция. В заключението си вещото лице е посочило, че кръвоизливи от наранени кръвоносни съдове в областта на шията са трудни, дори невъзможни за овладяване с подръчни средства. Всяка по-дълбоко прободно или прободно-порезно нараняване в областта на шията може да има фатални последици и да доведе до смърт. По тези съображения експертът приема, че прободно-порезното нараняване в областта на шията е нанесено в жизнено важна област на тялото. Причинена била и втора прободно-порезна рана на пострадалия с дължина около 2-2,5 см. Разположена по предната повърхност на дясната предмишница под лакътната сгъвка. В дълбочина били наранени мускули и малки кръвоносни съдове  и е бил частично прерязан нервус медианус. Оперативно било спряно кървенето от прерязаните малки кръвоносни съдове. Тази травма причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от три седмици. От заключението на експертизата става ясно, че тази прободно-порезна рана може да се овладее и с подръчни средства и не е нанесена в жизненоважна област на тялото. Вещото лице д-р Р. е дало заключение, че предадения от подсъдимия нож с дължина на острието 120мм и ширина 25 мм съответстват да е използван при нанесените наранявания на пострадалия.                                                

Заключенията на описаните по-горе експертизи са логични, задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и законосъобразни.

Самопризнанието на подсъдимия Я. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят изцяло от всички доказателства събрани и проверени на досъдебното производство. Основен доказателствен източник са показанията на пострадалия А.Н., на неговата съжителка Д.Н., която е очевидец на случилото се, на св. Ц.И. - продавач в хранителния магазин в който е осъществено престъпното деяние и която пряко и непосредствено е възприела поведението както на подсъдимия така и на пострадалия, от показанията на св. Д.Д., който първи е оказал помощ на пострадалия, от показанията на Д.С. - баща на пострадалия и на св. Т.С. с който Я. пътувал до мястото на престъплението и обратно. Показанията на свидетелите взаимно се допълват, логични са и последователни, поради което съдът изцяло ги кредитира с доверие. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират с данните установени с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.11.2016 г., както и със заключенията по назначените съдебномедицинска и психиатрична експертизи. В обясненията си дадени на досъдебното производство подсъдимият признава, че е нанесъл удар с нож във врата на пострадалия и доброволно предава ножа с който е нанесъл удара и който е приобщен като веществено доказателство по делото.

Обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство също допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. В тях той излага обстоятелства касаещи  начина на нанасяне на удар с нож във врата на пострадалия и мотивът за извършеното деяние, а именно смъртта на малкия брат на подсъдимия, загинал в катастрофа в която участвал пострадалия. Обясненията на подсъдимия не се намират в противоречие с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът ги кредитира с доверие. Налице е несъществено противоречие досежно репликите отправени от пострадалия към подсъдимия, но предвид особеното производство и признаване от подсъдимия на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, това противоречие съдът намира за преодоляно.

Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. От тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянието предмет на обвинението.

От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено и доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Я., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29 ал.1, буква”б” във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

Авторството на деянието е установено по безспорен начин и то не се оспорва и от самия подсъдим. Доколкото производството е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият признава всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт, съгласява се с тях и се признава за виновен, спор по фактическата обстановка няма.

Предвид приетата и установена фактическа обстановка не е налице и промяна в правната квалификация дадена от представителя на обвинението.

От обективна страна, безспорно се установява, че подсъдимият е нанесъл удар с нож в областта на шията, зад лявото ухо на пострадалия и в областта на предната повърхност на лявата предмишница под лакътната става. Използваното хладно оръжие от подсъдимия с размери 120мм/25мм е годно да нанесе несъвместими с жизнените функции поражения в човешкия организъм чрез засягане на жизненоважни органи. Ударът насочен в шията на пострадалия с дълбочина 10 см.,  довел до нараняване на голям венозен съд и обилен кръвоизлив е насочен към жизненоважен орган. При това физическо въздействие не е настъпила смъртта на Н. само поради адекватната намеса на св. Д. и своевременната намеса на медицинските органи провели хирургическа интервенция. Налице е причинно следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

Подсъдимият е таял негативни чувства към пострадалия, тъй като считал, че е виновен за настъпилата година по-рано смърт на малкия му брат при автомобилна катастрофа. След размяната на кратки реплики между подсъдим и пострадал, Я. извадил от дрехите си нож и нанесъл удар в жизненоважна област на тялото на пострадалия. Същият действал при пряк, внезапен умисъл за умъртвяване на св. Н.. Подсъдимият съзнавал обществената опасност на деянието си и целял настъпването на обществено опасните последици, а именно: причиняване на смърт на пострадалия Н.. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава, че с нанасяне със сила на удар с нож в жизненоважен орган на тялото ще причини неговата смърт. Ударът е нанесен от близко разстояние  и оръжието е проникнало дълбоко в тялото на пострадалия.

Деянието на подсъдимия е останало във фазата на опита по независещи от него причини. Единствено обстоятелството, че св. Д. незабавно е притиснал с пръсти кървящия венозен съд на св.Н., своевременното пристигане на линейка на Спешна медицинска помощ и незабавната хирургична намеса са спасили живота на Н. и не е настъпил целения от подсъдимия обществено опасен резултат – смъртта на пострадалия.

По изложените съображения съдът прие за установено и доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Я. на 22.11.2016 г., около 19.15 часа в с. С., общ.Севлиево, на ул.”М.П.”** в хранителен магазин собственост на фирма „Ш.2015” ООД - с. С., общ. Севлиево, при условията на опасен рецидив извършил опит умишлено да умъртви А.З.Н. *** нанасяйки му с нож прободно-прорезно нараняване на голям венозен съд на шията /стената на вътрешната яремна вена/, причинило масивна кръвозагуба, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, престъпление по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29 ал.1, буква”б” във вр. с чл.18 ал.1 от НК за което съдът го призна за виновен.

Деянието на подсъдимия е квалифицирано при условията на опасния рецидив по чл.29. ал.1 б.”б” от НК и същото се предпоставя от осъжданията му по цитираните по-горе две наказателни дела за умишлени престъпления от общ характер, като и по двете наказанието е изтърпяно ефективно.

Съдът прие, че ударът с нож нанесен от подсъдимия в предната повърхност на дясна предмишница, под лакътна сгъвка на пострадалия, довел до нараняване на мускули, малки кръвоносни съдове и частично прерязване на голям нерв не е насочен към жизненоважен орган на Н. и поради това не може да се приеме, че със същия Я. се е опитал да го убие. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява ,че последиците от такава травма се овладяват с подръчни средства  и не са животозастрашаващи.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Я. за невинен в това да е направил опит умишлено да умъртви А.З.Н. чрез нанасяне с нож на прободно-прорезна рана на  предната повърхност на дясна предмишница, под лакътна сгъвка, довела до нараняване на мускули, малки кръвоносни съдове и частично прерязване на голям нерв и го оправда в тази част на така повдигнатото му обвинение  по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29 ал.1, буква”б” във вр. с чл.18 ал.1 от НК .

Несъстоятелно е възражението на защитата, че е налице неясното в повдигнатото обвинение на подсъдимия Я., касаеща непрецизирани на предложенията в разпоредбата на чл.18 ал.1 от НК. Действително, налице е известна непрецизност от страна на представителя на обвинението, която обаче не е довело до неясното на обвинението и до накърняване правото на защита на подсъдимия.

В пледоарията си адв. М. навежда доводи за това, че нанесеното от подсъдимия травматично увреждане в шията на пострадалия е еднократно и не е насочено към жизненоважен орган. Това не предпоставяло от субективна страна знание, че с причиняването му може да доведе до смъртта на Н. и пледира за приложение на по-лек материален закон. Съдът приема доводите на адв. М. за несъстоятелни и крайно неуместни с оглед развилото се производство по реда на глава 27 от НПК. Разграничението между причиняване на телесна повреда и опит за убийство следва да се прави не само въз основа на броя на ударите. То се осъществява на плоскостта на преценка на субективната страна на деянието, като следва да се отчете вида на използваното оръжие, локализацията на травмата, възможността за възстановяване на пострадалия неизбежността на смъртния изход без своевременно оказана медицинска помощ, както и предхождащите действия на извършителя. Всички тези обстоятелства са подробно анализирани в мотивите по-горе и сочат на преки и целенасочени действия от страна на подсъдимия, целящи настъпването на смъртта на пострадалия чрез нанасяне на удар с хладно оръжие, проникнало дълбоко в жизненоважен орган, довело нараняване на голям венозен съд и  обилно кръвотечение при което смъртта би била неизбежна без своевременна медицинска намеса. Подсъдимият Я.  нападайки в гръб с хладно оръжие Н. е целял неговата смърт, а не накърняване на телесната му неприкосновеност. Не на последно място е и факта, че в развилото се производство по реда на глава 27 от НПК подсъдимият призна всички факти изложени в обвинителния акт включително и този, че се е опитал да умъртви пострадалия Н., нанасяйки му удар с нож..

За извършеното от подсъдимия Я. престъпление  по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29 ал.1, буква”б” във вр. с чл.18 ал.1 от НК, нормата на чл.116 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. На основание чл.18 ал.2 от НК, при опит деецът се наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, като се взема в предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което е останало недовършено.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, сравнително високата степен на обществена опасност на дееца, който има трайно утвърдени криминални навици определящи се от наличието на осъждане  извън тези определящи квалификацията на деянието, както и младата възраст на пострадалато лице. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействието което подсъдимия е оказал за разкриване на престъплението с направените самопризнания непосредствено след деянието и предоставянето на разследващите на ножа с който е извършено престъплението, младата му възраст и съжалението изразено пред съда за стореното, както и наличието на неизяснени отношения между него и пострадалия свързани със смъртта на по-малкия му брат, за която Я. считал ,че св.Н. е виновен и което е оказало въздействие върху задръжките на подсъдимия. С оглед на изложените смекчаващи вината обстоятелства, които очертават превес на същите и факта ,че деянието е останало недовършено макар и по независещи от дееца причини, съдът прие за подходящо наказанието да бъде определено по първата алтернатива на чл.116 от НК, а именно лишаване от свобода в рамките между 15 и 20 години.

Съобразявайки  разпоредбата на чл.54  ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия Я. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства от 16 години лишаване от свобода, като съобразно чл.58а ал.1 от НК намали същото с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание от десет години и осем месеца лишаване от свобода. Съобразявайки разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС постанови същото да се изтърпи от Я. при първоначален строг режим.

Съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55 ал.1 от НК, които да обосноват налагане на подсъдимия на наказание под предвидения за престъплението минимум. Самопризнанията на подсъдимия направени за първи път непосредствено след деянието, съжалението за стореното, предхождащите дрязги между пострадал и подсъдим по повод смъртта на брата на Я., които са повлияли върху психическите задръжки на подсъдимия да извърши престъплението, както и младата му възраст са преценени от съда при определяне на наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Констатираните обстоятелства обаче не могат да бъдат преценени като многобройни, за да могат да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия , като сред тях не е налице и изключително такова.

С оглед на така изложената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи съдът намира гражданските претенции на пострадалия Н. за безспорно доказани по своето основание. Установиха се всички елементи на института на „непозволеното увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. На основание правилото на чл.52 от ЗЗД, преценявайки младата възраст на пострадалия, причинените му телесни повреди, извършените медицински интервенции и търпените болки и страдания, съдът намира предявеният граждански иск за основателен и доказан до размера на 35000 лева. От показанията на св. Д.С.- баща на пострадалия става ясно, че Н. е претърпял хирургична интервенция в рамките на 3-4 часа и след това е останал на лечение в болничното заведение 5 дни. След операцията пострадалия изпитвал силна болка и трудно се хранел. Това продължило до месец януари 2017 г. Преценявайки доказателствата касаещи здравословното състояние на пострадалия и претърпените от него болки и страдания съдът намира присъдения размер на обезщетение за напълно достатъчен да репарира изцяло понесените от гражданския ищец неимуществени вреди, като за горницата до предявения размер, намери иска за неимуществени вреди за неоснователен и го отхвърли. Съдът присъди на пострадалия Н. обезщетение в размер на 35 000 лева., считано от датата на увреждането 22.11.2016 г., както и направените от пострадалия разноски за процесуален представител в размер на 2 500 лева.

На подсъдимия Я. съдът възложи направените по делото разноски и дължимите държавни такси както следва: 1400.00 държавна такса върху уважения граждански иск, 236.00 по сметка на Окръжен съд – Габрово - разноски и 1074.47 разноски по сметка на ОД на МВР – Габрово, както и пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен лист.

Съдът постанови, веществените доказателства: 1 бр.  нож  с червено-кафява дръжка и кания  и 1 бр. диск със запис - да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

В този смисъл е и произнесената присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕН-СЪДИЯ: