№ 955
гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106382 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу И. Г.
Д., в която се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, с
клиентски №**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се на адрес гр. Русе,
***********. Основно задължение на ответника като клиент на дружеството
и съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия било заплащането на консумираната електрическа
енергия. Твърди се, че той има неизплатени задължения за потребена в
посочения по-горе имот електрическа енергия, по 6 броя фактури издадени в
периода от 24.01.2022г. до 23.06.2022г. на обща стойност 383,97лв. С оглед
незаплащане на същите на падежа им, ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на 11,27 лв., представляващо сбора от обезщетенията за
забава по всяка една фактура - до 04.08.2022 г.
По депозирано от ищеца заявление било образувано ч.гр.д. № *** от
2022 г. на Районен съд - Русе и срещу И. Г. Д. издадена заповед за изпълнение
за сумите по процесните фактури - 383,97 лв., както и за дължимото
1
обезщетение за забава в размер на 11,27 лева.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено задължението на ответника И.
Г. Д. да заплати на ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби“ АД сумата
от 395.24лв. за обект на потребление заведен с абонатен № **********, в
която сума са включени неплатени фактури в размер на 383.97лв.,
представляваща главница за ел.енергия по фактури, издадени в периода
24.01.2022г. - 23.06.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 11.27 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура за ел.енергия от падежа й до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, за
които има издадена заповед за изпълнение. Претендират се и разноските
направени в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция,
която оспорва по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа енергия за периода 14.12.2022г. до
13.06.2022г. от жилище, находящо се на адрес гр. Русе, ***********, с
абонатен № **********, ищцовото дружество е издало 6 бр. фактури в
периода 24.01.2022г. до 23.06.2022г., с падеж от 15.02.2022г. до 15.07.2022г.,
на обща стойност 383,97лв. Фактурите са издадени след извършен реален
отчет на показанията на измервателен уред, което изрично е посочено в
представените по делото фактури, издадени въз основа на електронни карнети
удостоверяващи извършения ежемесечен отчет на измервателния уред.
Фактурите са издадени на името на ответника И. Г. Д., като клиент на
дружеството за посочения обект с кл. №**********.
Видно от представената справка от Агенция по вписванията,
ответникът е собственик на процесното жилище. На същия адрес е
регистрирал постоянния и настоящия си адрес.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу
2
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа енергия в общ размер на
383,97лв. по 6 бр. фактури, издадени в периода 24.01.2022г. до 23.06.2022г.,
обезщетение за забава в размер на 11,27лв. представляващо сбора от
мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 04.08.2022г.,
законната лихва върху главницата считано от 17.08.2022г. до окончателното й
плащане, както и 75лв. разноски за заповедното производство. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за посочения имот – жилище с адрес гр.
Русе, ***********. Няма доказателства за прекратяване на възникналите
облигационни отношения, поради което същите следва да се приеме, че са
били налице между страните по делото и за периода, за който са издадени
процесните фактури. Съгласно чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, задължение на потребителя е
да информира доставчика на услугата за всяка промяна в собствеността на
имота до който се доставя електроенергията. В случая няма доказателства по
делото това да е направено от ответника или от друго правоимащо лице.
Неоснователно е и възражението на процесуалният представител на
ответника, че предявеният иск не е доказан по размер. Представени са по
делото както електронни карнети, така и фактури, в които са отбелязани
показанията на СТИ, реално отчетени от служител на
електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да служат като
доказателство на лицето, което е водило счетоводството. В случая няма
основание да се приеме, че ищцовото дружество не е водило редовно
3
счетоводство, въз основа на реален отчет на потребената електрическа
енергия от технически изправен електромер, в срока на метрологичната си
проверка. Оспорването на всички тези обстоятелства е в тежест на ответната
страна, като не са представени доказателства, въз основа на които да се
разколебае доказателственото значение на представените по делото от ищеца
доказателства в подкрепа на исковата му претенция.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен както в частта за претендираната лихва, така и за
дължимото обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 75лв. за държавна такса,
250лв. възнаграждение за особен представител и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 475лв., както и 75лв. разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. Д. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ********** дължи на „Енерго Про Продажби”
АД с ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сумата от 383,97лв. - главница за незаплатена
електрическа енергия по 6 бр. фактури издадени в периода 24.01.2022г. до
23.06.2022г.. за обект с абонатен № ********** с адрес гр. Русе, **********,
сумата от 11,27лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една
фактура от падежа й до 04.08.2023г., както и законната лихва върху
главницата считано от 17.08.2022г. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед №***/18.08.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА И. Г. Д. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
сумата от 475лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
4
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5