РЕШЕНИЕ
№ 13528
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110145275 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Холдингово акционерно
дружество - Плевен Холдинг“ АД срещу Агенция по заетостта за признаването за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по издаден против него
изпълнителен лист от 28.11.2006 г. по гр.д.№ г. по описа на PC - Плевен. Твърди, че
посоченият изпълнителен лист е издаден за сумите от: 4286,96 лв. главница, ведно със
законната лихва за периода от 16.02.2006 г. до окончателното заплащане на
задължението /като към дата на покана за доброволно изпълнение от 23.03.2022 г. е
посочено, че лихвата е в размер от 7632,99 лева/.
Твърди се в исковата молба, че на 28.11.2006 г. по гр. д. № по описа на PC -
Плевен е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца по настоящото
дело. Сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на
ответника Агенция по заетостта, на 12.02.2007 г. е образувано изпълнително дело № .
при ДСИ към РС Плевен. Твърди, че единственото изпълнително действие, предприето
по посоченото изпълнително дело, е наложен от съдебния изпълнител запор на
банковите сметки на 04.04.2007 г. Сочи, че изп. д. № по описа на ДСИ при РС Плевен е
било прекратено на 18.08.2021 г. поради настъпила перемпция. Въз основа на
изпълнителния лист на 18.03.2022 г. взискателят Агенция по заетостта е образувал
срещу ищеца ново изпълнително дело № г. по описа на ДСИ при РС Плевен. Посочва,
че в периода между 04.04.2007 г., когато е поискано единственото изпълнително
действие по изп.д. №г. ДСИ при РС Плевен, до 18.03.2022 г., когато е образувано изп.д.
№ 2 г. при ДСИ при РС Плевен, не са извършвани валидни изпълнителни действия,
поради което е изтекла погасителната давност за вземанията по изп. лист. Моли да бъде
признато за установено в отношенията му с ответника, че сумите по издаден
Изпълнителен лист от 28.11.2006 г. по гр.д.№ г. по описа на PC - Плевен в размер на
4286,96 лв., ведно със законната лихва за периода от 16.2.2006 г. до окончателното
1
заплащане на задължението са погасени по давност и не подлежат на принудително
изпълнение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. Оспорва пасивната легитимация с твърденията, че изпълнителният
лист е издаден в полза на Агенция по заетостта, а не в полза на посочения в исковата
молба ответник дирекция „Бюро по труда“ като нейно местно поделение, което няма
правосубектност. Релевира възражение по чл.105 ГПК за местна неподсъдност, което е
уважено от първоначално сезирания РС Плевен. Оспорва иска и като неоснователен.
Посочва, че с образуването на изп.дело № г. на ДСИ при РС-Плевен с молба от
17.03.2022г. взискателя е прекъснал давността. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за липса на
правосубектност на ответната страна. Видно от депозираната искова молба, същата е
насочена срещу Агенция по заетостта, както е и докладвана в настоящото
производство, а не срещу „Бюро по труда“ – Плевен, като в исковата молба единствено
е посочен начин за връчването й чрез съответното местно поделение. Същото обаче не
е посочено като ответник. Ответникът /Агенция по заетостта е конкретизиран и в
петитума на исковата молба/. Видно от данните по делото, исковата молба и
приложенията към нея са надлежно връчени на ответника /Агенция по заетостта/ на
04.07.2022 г. /л. 19 от гр. дело № г. по описа на РС Плевен/, като от същия е постъпил и
отговор на исковата молба.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по
процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 28.11.2006 г. по гр.д. № г.
по описа на PC - Плевен; 2/ че ищецът и ответникът са страни по образувано
изпълнително дело № г. по описа на ДСИ при РС-Плевен въз основа на изпълнителен
лист от 28.11.2006 г. по гр.д. № г. по описа на PC - Плевен; 3/ че на 18.03.2022 г. е
образувано изп.д. № г. по описа на ДСИ при РС-Плевен.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу „Холдингово
акционерно дружество - Плевен Холдинг“ АД, същият е издаден на чл. 237 и 242 – 249
от ГПК /отм./ въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № по описа на РС
Плевен в полза на Агенция по заетостта.
2
По делото не са представени доказателства за датата на влизане на постановеното
решение в законна сила, поради което съдът приема, че същото следва да е влязло в
законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист –
27.11.2006 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение, се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт на
27.11.2006 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Въз основа на изпълнителния лист, на 12.02.2007 г. е образувано процесното
изпълнително дело № г. по описа на ДСИ при РС Плевен.
Видно от представения препис на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, като е предприел и
извършването на изпълнително действие с оглед възлагането му от взискателя.
С постановление от 10.04.2007 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до „Булбанк“ АД за налагане на запор върху разкритите на името на
длъжника в изп. производство сметки /л. 14 от ИД/. От получен от банката отговор с
изх. номер от 18.04.2007 г., третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител,
че разкритата на името на „Холдингово акционерно дружество - Плевен Холдинг“ АД
банкова сметка е служебно закрита на 18.12.2006 г. Ето защо следва да се приеме, че
предприетото изпълнително действие спрямо длъжника не е извършено.
Други изпълнителни действия в производството по ИД 40008/2007 г. по описа на
ДСИ при РС Плевен не са предприемани, като с постановление на съдебния
изпълнител от 18.08.2021 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК поради непоискано извършване на нови изпълнителни действия от
взискателя.
Видно от данните по изпълнителното дело № 40008/2007 г. по описа на ДСИ при
РС Плевен, по същото не са извършени изпълнителни действия спрямо длъжника.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Без правно значение за прекратяване на изпълнителното
производство по право е дали съдебният изпълнител ще е издал постановление, или не.
Изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по право с изтичане на
двугодишния срок. Последното поискано от взискателя изпълнително действие по ИД
г. по описа на ДСИ при РС Плевен е от 04.04.2007 г., когато е депозирана молба при
съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
разкрити в „Булбанк“ АД /л. 13 от ИД/. След тази дата от взискателя не е направено
искане за извършване на други изпълнителни действия. Ето защо, изпълнителното
дело следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, считано от 05.04.2009 г. Перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност
изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила
решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото
3
на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. В случая кредиторът – ответник Агенция по заетостта е
депозирал молба при ЧСИ на 12.02.2007 г. за образуване на изпълнително
производство. Към тази дата не е било изрично отменено тълкуванието на закона,
дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което
давност не тече в хода на започнало изпълнително производство. Макар и това
тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство,
постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно
действие. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република
България е правова държава, а един от основните принципи на правовата държава е
защита на легитимните правни очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е
било възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече,
докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това
да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради
това и следва да се приеме, че за периода от образуване на изпълнителното дело и през
цялото време на неговота висящност до 05.04.2009 г., когато е прекратено по право на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, давност не е текла по време на изпълнителния процес.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, извършването на имуществено проучване на длъжника.
Считано от прекратяването по силата на закона на изпълнителното дело – на
05.04.2009 г., е продължил да тече 5-годишният давностен срок. В случая следва да се
отчете и изтеклия до образуването на изпълнителното дело давностен срок, когато е
бил спрян, доколкото, както се посочи по-горе, срещу длъжника не са извършени
никакви изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
В периода от 27.11.2006 г. до 12.02.2007 г. и от 05.04.2009 г. до 19.01.2014 г. е
изтекъл период от 5 години, през който не е било налице висящо изпълнително дело и
не са предприети други изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на
давността. Ответникът не доказа в този 5-годишен период да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността. Нещо
повече, едва през 2022 г. е образувано ново изпълнително дело против длъжника и
ищец в настоящото производство, но доколкото давността за вземането е изтекла дълъг
период от време преди това, извършените в новообразуваното изпълнително дело
изпълнителни действия са ирелевантни, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на последния следва да се присъди сумата от 1476,80
лева, от които 1000 лева заплатено адв. възнаграждение и 476,80 лева заплатена
държавна такса. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение, тъй като същото не
4
надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимум.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че „Холдингово
акционерно дружество - Плевен Холдинг“ АД, ЕИК ********* не дължи на Агенция
по заетостта, с адрес: гр. София, бул. сумите по издаден изпълнителен лист от
28.11.2006 г. по гр.д.№ г. по описа на PC – Плевен, а именно: 4286,96 лв.
представляваща дължима неустойка по т.7.5.2 от договор от 27.04.2004 г., ведно със
законната лихва за периода от 16.02.2006 г. до окончателното заплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция по заетостта, с адрес: гр. София,
бул. да заплати на „Холдингово акционерно дружество - Плевен Холдинг“ АД, ЕИК 1
сумата от 1476,80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5