ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Сандански, 14.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100067 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба на АХМ. Р. Д.,
с ЕГН-**********, с настоящ адрес-Република Кипър, гр.Никозия, квартал
Лача, ул.“Апостолу Андреа“, № 28, п.к.2224, срещу В. АС. ИЛ., с ЕГН-
**********, с която е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Сочи се в исковата молба, че през 2017г. страните по делото са живели
на семейни начала в Република Кипър, както и че от това съжителство имат
родено дете-М. А.Д., родена на 15.03.2019г. в Кипър. Твърди се, че в началото
на м.юни 2019г. ответницата, заедно с дъщеря им, се е прибрала в България,
за да разреши проблем с друго нейно дете. Твърди се, че през м.юни 2020г.
ищецът се е прибрал в България, а в началото на м.септември 2020г. страните,
заедно с детето са се върнали отново в Кипър. Твърди се, че не след дълго
ответницата се върнала сама в България, а детето е останало при ищеца.
Твърди се, че детето живее заедно с баща си и неговите родители в Кипър,
където и посещава детска градина. Твърди се, че ответницата се е
дезинтересирала от детето. По изложените съображения се предявява иск за
определяне местоживеенето на детето при бащата в Република Кипър, за
предоставяне упражняването на родителските права на бащата; определяне на
режим на лични отношения на майката с детето и за осъждане на ответницата
да заплаща месечна издръжка на детето.
1
Съдът е изпратил препис от молбата и приложенията към нея на
ответницата за писмен отговор. Съобщението е връчено на бабата на
ответницата, поела задължение да й предаде книжата по делото. В
законоопределения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
Съдът, изхождайки от изложеното в исковата молба, намира, че следва
да прекрати производството по делото, като съображенията за това са
следните:
Производството е за родителска отговорност с международен елемент,
тъй като децата и бащата, който упражнява понастоящем родителските права,
повече от година живеят в Република Кипър. В този случай допустимостта на
производството е обусловена от подведомствеността на спора на българския
съд, като в случая са приложими правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.
на Съвета относно компетентността, признанието и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност.
Нормите на регламента относно компетентността на съда са задължителни и
изключват приложението на ГПК и КМЧП. За своята териториална
компетентност съдът следи служебно и липсата й е абсолютна процесуална
пречка за разглеждане на делото.
Съгласно чл.8, пар.1 от цитирания регламент, компетентен е съдът на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на
сезиране на съда. Няма легално определение на понятието “обичайно
местопребиваване”. Според практиката на Съда на ЕС (дело “С-523/07”, дело
“С-497/10”) това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в
социалната и семейната среда, като релевантни са продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-
член, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията на обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения,
поддържани от детето в посочената държава. В настоящия случай (видно от
твърденията в исковата молба) бащата и детето живеят в Кипър повече от
година преди предявяване на иска, в която държава детето е родено и
понастоящем посещава детска градина и където бащата от дълги години се е
установил да живее и работи и да полага грижи за дъщеря си и където
2
разполага с подходящи за отглеждането й материални, битови и социални
условия. Следователно, обичайното местопребиваване на детето е в Кипър,
поради което съгласно горецитираната разпоредба на Регламента се дерогира
компетентността на българския съд да реши предявения спор. Съдът намира,
че не е налице и предвидената в чл.12, пар.3 от Регламента пророгация на
компетентност, тъй като липсва втората кумулативно предвидена
предпоставка-ответницата не е приела изрично или по друг недвусмислен
начин компетентността на българския съд (по делото няма постъпил
отговор на исковата молба от ответницата). Освен това не е налице и третата
кумулативно предвидена предпоставка за компетентността на настоящия съд,
а именно “да е във висш интерес на детето”. Тази предпоставка цели да
гарантира зачитането на основните права на детето, поради което най-добрият
интерес на детето следва да бъде определен в съответствие с легалната
дефиниция по чл.3, ал.1 от Конвенцията за правата на детето. Съдът счита, че
е във висш интерес на детето спорът да бъде решен от държавата-членка по
обичайното му местопребиваване-Кипър, изхождайки от критерия за
близостта и съобразявайки, че детето от дълго време (повече от година)
живее и посещава детско заведение в Кипър, интегрирало се е в определена
социална и семейна среда там, т.е. българският съд няма най-тясна връзка с
него и трудно би преценил най-добрият интерес за детето при решаване на
спора, с който е сезиран.
Водим от горното и на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признанието и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската
отговорност, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на
международна компетентност на българския съд-Районен съд
гр.Сандански.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
като им се изпрати препис от настоящото.
3
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4