ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1830
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано е по
частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, против
разпореждане № 7284 от 23.06.2022 г. по ч.гр.д. 3450/2022 г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.
Д. В. от ***, за следните вземания по договор за паричен заем № 495651/12.02.2021 г.,
сключен с „Сити кеш“ ООД за сумата от 28,52 лв – договорна лихва за периода 19.02.2021 г.
до 11.06.2021 г. и за сумата от 147,65 лв – обезщетение за забавено плащане за периода
20.02.2021 г. до 20.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане и се иска неговата цялостна отмяна. По отношение на обезщетението за
забава в размер на 147,65 лева, жалбоподателят възразява, че в производството по чл. 410 от
ГПК, съдът не разполага с правомощие да проверява дали размерът на лихвата е правилно
изчислен или не, и не може да отхвърли заявлението в тази част само защото счита, че
дължимото обезщетение е в друг размер. В подкрепа на това възражение цитира практика
на БОС. На следващо място, възразява срещу мотивите на заповедния съд, с които е
отхвърлил и претенцията за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави.
Частният жалбоподател изтъква, че по съществото си добрите нрави са неписани правила,
представляват общи принципи и целта им е да се предотвратява постигането на неморални
договорки. Посочва като пример за противоречаща на добрите нрави уговорка тази, с която
се уговаря възнаградителна лихва по договор за заем, чрез която едната страна се обогатява
за сметка на другата и се позовава на съдебна практика. За разлика обаче от обикновения
договор за заем, договорът за потребителски кредит е предмет на специална законодателна
уредба, в която са въведени редица закрилни норми за потребителя. Поради това, според
жалбоподателя, няма основание за автоматично пренасяне на критериите за нравственост,
приложими към отношенията между обикновените граждани към нормираните отношения,
възникващи по повод договор за потребителски кредит, предоставян от професионален
кредитор на свободен кредитен пазар. С оглед на това, твърди, че търговците могат да
1
договорят възнаграждение за специализирани кредитни услуги в размер, значително
надхвърлящи законната лихва. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. По същество,
съдът намира жалбата по изложените в същата оплаквания за основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
частния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Д. В. от ***, за
следните суми: 400 лв.- главница по договор за паричен заем № 495651/12.02.2021 г.,
сключен с „Сити кеш“ ООД, 28,52 лв. - договорна лихва за периода от 19.02.2021 г. до
11.06.2021 г., 147,65 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до датата на
подаване на заявление в съда, като за периода на обявено извънредно положение от
13.03.2020 г. до 14.07.2020г. мораторна лихва не е начисляване. Претендира се и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Вземанията, предмет на заявлението, са прехвърлени от първоначалния кредитор „Сити
кеш“ ООД на заявителя съгласно договор за цесия от 26.08.2021 г. и приложение № 1 към
него от 20.09.2021 г. Претендирани са съдебно-деловодни разноски.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №
495651/12.02.2021 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и М. Д. В., в който параметрите на
кредита са както следва: размер на кредита: 400 лева, размер на погасителната вноска: 2 х
3,12 лева и 15 х 28,36 лева; вид на вноската: седмична; ГПР: 49,93%; брой вноски: 17;
фиксиран годишен лихвен процент: 40.05%; обезпечение: поръчител/банкова гаранция;
такса за усвояване: 0 лева; обща сума за плащане: 431,64 лева; Към заявлението е приложен
още погасителен план и общи условия на кредитора „Сити кеш“ ООД, в сила от 01.10.2020г.
С разпореждане от 01.06.2022г. Районен съд – Бургас е оставил заявлението без
движение като е указал на заявителя да посочи подробно как е формирано обезщетението за
забава в размер на 147,65 лева за периода от 20.02.2021г. до 30.05.2022г. – върху какви
главници, за какви периоди, при какъв лихвен процент и на какво основание е начислено
същото.
С молба вх.№ 20560/13.06.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
уточнила, че сумата от 147,65 лева е начислена на основание чл.7 от договора за кредит във
връзка с чл.86 от ЗЗД върху непогасената главница. Дружеството допълва, че претендира
лихва за забава за периода от 20.02.2021г. до 20.09.2021 г. (датата, на която е сключен
договора за цесия) в размер на 121,52 лева, а остатъкът от 26,13 лева е лихвата, начислена от
01.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението -30.05.2022 г. като за периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. лихва не е начислена на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
На 22.06.2022г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл. 410 от ГПК №
1931/22.06.2022г., с която осъжда длъжника М. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 400 лева, представляваща главница по договора за паричен заем,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 17 лева – разноски за държавна такса, определена съразмерно на уважената част
от заявлението и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 7284/22.06.2022г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение,
Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
за сумата от 28,52 лв – договорна лихва за периода 19.02.2021 г. до 11.06.2021 г. и за сумата
от 147,65 лв – обезщетение за забавено плащане за периода 20.02.2021 г. до 20.09.2021 г. и
от 01.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението. На първо място, заповедният съд е
2
приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10, и чл.
10, ал. 1 от ГПК, поради което на кредиторът се дължи чистата стойност по кредита. В
частната жалба не се съдържат оплаквания досежно тези изводи на съда, поради което съдът
не ги разглежда.
Частният жалбоподател възразява единствено срещу изводите на съда, въз основа
на които е приел, че договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният
годишен лихвен процент по договора за кредит в размер на 40,05 % надвишавал значително
трикратния размер на законната лихва. Както и изводите, че договарянето на подобна лихва
предполагала значителното, неоснователно обогатяване на кредитора.
Възразява също и срещу мотивите на съда за неправилно формиране на размера
на дължимото обезщетение за забава, което съдът след преизчисление с онлайн калкулатор е
констатирал, че е в по – нисък размер от претендирания със заявлението, като се твърди, че
в заповедното производство съдът не може да проверява дали размерът на лихвата е
правилно изчислен или не.
Бургаският окръжен съд намира за основателни възраженията на частния
жалбоподател, по следните съображения:
По отношение на претенцията за договорна лихва, съдът намира следното:
Съгласно възприетата от различни състави на настоящия окръжен съд практика,
уговорка за договорна лихва, която не надвишава законоустановения максимален размер на
годишния процент на разходите /компонент от който е и възнаградителната лихва/, не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аргументите, въз основа на които е
сформирана тази практика почиват на принципа на свобода на договаряне, предвиден в чл.
9 от ЗЗД. Както и обстоятелството, че договорения с конкретния договор за кредит годишен
процент на разходите, който както вече бе посочено включва и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, следователно не нарушава повелителната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно посочената практика, която настоящият състав
споделя, целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е да се ограничи възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна - потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредитите, в което е отчетен и размера на договорната лихва.
Наред с това, при отхвърлянето на заявлението по чл. 410 от ГПК поради
противоречие с добрите нрави, преценката на съда за наличието на това основание следва да
бъде изградена въз основа на представените доказателства, при това с голяма степен на
категоричност, предвид характера и естеството на заповедното производство. Същото има
едностранен характер, развива се в закрито заседание, без да има възможност за събиране на
3
доказателства. Ето защо, преценката на съда по чл. 411, ал. 1 т. 2 от ГПК относно наличие на
противоречие с добрите нрави следва да бъде съобразена с обстоятелството, че заявителят
не би могъл да упражни защита по същество по въпроса дали дадена уговорка е валидна
като непротиворечаща на морала. Следва да се има предвид и това, че ако в основанието
по т. 3 на чл. 410 от ГПК, законодателят дава възможност съдът да прецени дали е налице
само обоснована вероятност за неравноправност на клаузите, от които произтичат
претендираните вземания, то в случая, когато заявлението се отхвърля на основанието
по чл. 410, ал. 1 т. 2 ГПК , поради противоречие с добрите нрави, се изисква преценката да е
категорична, при това обоснована на съществуващите обективни данни по делото. Тази
категоричност предполага съществуващото противоречие да е очевидно и от гледната точка
на независим страничен наблюдател, каквато в случая съдът не намира за установима.
Ето защо, настоящият състав намира за основателни възраженията на частния
жалбоподател, според които уговорката за договорна лихва не противоречи на добрите
нрави.
По отношение на мораторната лихва, оплакванията на частния жалбоподател също се
явяват основателни.
За да отхвърли заявлението в тази част, заповедният съд е приел, че заявителят не е
отстранил констатираната нередовност по заявлението, за което му е бил определен 3-
дневен срок. Въпреки, че в този срок, по делото е постъпила молба, с която заявителят е
посочил как е формирано претендираното обезщетение за забава, съдът по същество е
приел, че нередовността не била изпълнена само поради факта, че в резултат на извършени
от съда самостоятелни преизчисления, действително дължимата сума не отговаряла по
размер на претендираната от кредитора.
От данните по делото се установява, че заявителят е изпълнил указанията на съда и в
определения срок е уточнил претенцията си за мораторна лихва. Поради което, изводът на
съда, че заявителят не е отстранил констатираната нередовност в указания му срок се
опровергава от материалите по делото.
Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в
производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията, изложени в заявлението. В
случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, допълнително
уточнени с молбата от 13.06.2022 г., индивидуализират претендираното вземане за
мораторна лихва по основание и размер, поради което заявлението се явява редовно от
формална страна и са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита жалбата за
основателна досежно отхвърленото вземане за възнаградителна лихва, както и за
обезщетението за забава, което налага отмяна на обжалваното разпореждането и
постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от
4
ГПК за тези вземания.
С оглед изхода на делото, следва допълнително да се присъди държавна такса за
първоинстанционното производство – над присъдения размер от 17 лева до пълния размер
от 25 лв., която да се възложи на длъжника на основание чл.81, във вр.чл.78, ал.1 от ГПК,
като се включи в заповедта за изпълнение при изпълнение на въззивния съдебен акт.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7284 от 23.06.2022 г. по ч.гр.д. 3450/2022 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника М. Д. В. от ***, за следните вземания по договор за паричен заем №
495651/12.02.2021 г., сключен с „Сити кеш“ ООД за сумата от 28,52 лв – договорна лихва за
периода 19.02.2021 г. до 11.06.2021 г. и за сумата от 147,65 лв – обезщетение за забавено
плащане за периода 20.02.2021 г. до 20.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. до датата на подаване на
заявлението като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, против длъжника М. Д. В. от
***, ЕГН **********, от ***, за сумата от 28,52 лв – договорна лихва за периода 19.02.2021
г. до 11.06.2021 г. и за сумата от 147,65 лв – обезщетение за забавено плащане за периода
20.02.2021 г. до 20.09.2021 г. и от 01.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението, по
договор за паричен заем № 495651/12.02.2021 г, сключен с „Сити кеш“ ООД, както и за
сумата от още 8,00 лв – разноски за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5