Определение по дело №73/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба от А.Д.Д., пълномощник на Б. С. Я. – ответник по гр.д.№515/2015г. по описа на КРС, против определение №481/15.10.2015г., постановено по същото дело, с което е изменено определение №433/12.09.2015г. в частта му за разноските, като е намалена присъдената сума от 1 896лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на сумата 1 572,07лв., която И. П. К. и Н. П. К. да заплатят на Б. С. Я.. Излага съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е добавил към присъдения размер на адвокатско възнаграждение и дължимия се към сумата ДДС. Също така твърди, че проучил всички водени между страните дела, снабдил се с всички необходими доказателства и с оглед активното му процесуалното поведение работата по делото била изчерпана на 90% с подаването на отговор на ИМ.

Отговор по частната жалба не е постъпил.

Съдът, като прецени данните по делото, прие за установено следÝото:

И. П. К. и Н. П. К., и двамата от Г. са сезирали РС-Кърджали с иск против Б. С. Я. и П. Т. К., като настойник на Т. П. К..

По делото е извършена размяна на книжа, като от отв.Б. С. Я. е постъпил отговор на ИМ.

С Определение № 433/12.09.2015г., постановено по делото, съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба на ищците, като ги е осъдил да заплатят на Б. С. Я. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 896лв.

С частна жалба вх.№6911/01.10.2015г. пълномощникът на ищците е направил възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и е поискал съдът да го отмени.

Против тази частна жалба е депозирано възражение вх.№7134/08.10.2015г.

Произнасяйки се по частната жалба първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение №481/15.10.2015г., с което е изменил определение №433/12.09.2015г. в частта му за разноските, като е намалил присъдената сума от 1 896лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на сумата 1 572,07лв., която И. П. К. и Н. П. К. да заплатят на Б. С. Я.. Приел е, че искането за намаляване на сумата за разноски, е основателно, като се е мотивирал с това, че цената на предявения иск е 34 735.83 лв., определена съгласно данъчната оценка на имота. Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба N 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на предявения срещу ответника Я. иск възлиза на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. и определено въз основа на този текст същото възлиза на сумата 1 572.07 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, и извършените по делото процесуални действия от адвокат - пълномощника на ответника Я., изготвил подробен писмен отговор по исковата молба с фактически и правни доводи и възражения по допустимостта и основателността на иска, обуславя извод за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Поради това е стигнал до извод, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния предвиден в наредбата размер от 1 572.07 лв., тъй като задълбоченото проучване на делото, на което обстоятелство се позовава ответника, не представлява действия по процесуално представителство пред съд и за тази дейност наредбата е регламентирала възнаграждения, които са извън тези за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела.

При така установеното настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и в пълна степен споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, и извършените по делото процесуални действия от адвокат - пълномощника на ответника Я. следва да се намали до минималния предвиден в наредбата размер от 1 572.07 лв.

Що се отнася до наведените от жалбодателката доводи, че следва да се начисли ДДС върху тази сума, съдът намира същите за неоснователни. Действително в пар. 2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. е предвидено за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията да е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

В тази връзка съдът съобрази, че в процесната въззивна частна жалба не се навеждат твърдения нито се сочат доказателства за това, че пълномощникът на отв.Я. е регистриран по ДДС, съответно, че поради това се дължи добавянето на този данък към дължимото се адвокатско възнаграждение. Извод за регистрация на адвоката – пълномощник на ответницата Я. за регистрацията му по ЗДДС не може да се направи от приложения по делото незаверен препис от договор за правна защита и съдействие, находящ се на л.112 от първоинстанционното дело.

В обобщение, изложените от жалбодателя доводи са неоснователни, поради което постановÕното определение, с което е намалена присъдената сума за адвокатаско възнаграждение от 1 896лв. на 1 572,07лв., следва да се потвърди, а частната жалба - да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба, депозирана от А.Д.Д., пълномощник на Б. С. Я. – ответник по гр.д.№515/2015г. по описа на КРС, против определение №481/15.10.2015г., постановено по същото дело, с което е изменено определение №433/12.09.2015г. в частта му за разноските, като е намалена присъдената сума от 1 896лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на сумата 1 572,07лв., която И. П. К. и Н. П. К. да заплатят на Б. С. Я..

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1.

2.