Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
09.12.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №11838/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по частна жалба от „А.П.А.“ ООД ***,
представлявано от Б.Н.Б., управител чрез адв.М.Д.от
АК Враца против Разпределение от 25.03.2019г., извършено по ИД №20198460400009 на
ЧСИ О.М.с район на действие – Софийски градски съд, впс.
под №846 на Камарата на ЧСИ.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при
нарушение на съдопроизводствните правила. Частният
жалбоподател твърди, че в първи ред от извършеното разпределение били посочени
вземания за такси и разноски по изпълнението – привилегировани вземания на осн.чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Поддържа, че в нарушение на
разпоредбата били включени и разноски по за адвокатско възнаграждение в размер
на 1440лв., тъй като тази сума не попадала в кръга на привилегированите
вземания. Освен това не били разпределени правилно и разноските и на НАП, тъй
като публичните задължения за данъци и такси били с предимство при
разпределението. Счита, че ако отпадне сумата за разноски за адвокатско
възнаграждение ще се променят и размерите на вземания от следващия ред.
Иска се отмяна на изготвеното разпределение и
връщане на делото на ЧСИ М.за ново разпределение.
Ответната страна по жалбата А.И.С.-З.не е
упражнила правото си да подаде писмени възражения.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
съгласно чл.436, ал.3 относно неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е
налице правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложеното копие от Изпълнително дело №20198460400009
на ЧСИ О.М., се установява, че същото е образувано по молба на А.З.въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 15.11.2018г. по гр.дело №8647/2018г. по описа
на СРС, съгласно който длъжникът „А.П.А.“ ООД ЕИК ******е осъден да заплати на А.И.С.-З.следните
суми – 5 547,37лв. – главница, представляваща вземане за неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г. до 03.11.2017г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане
на главницата, сумата от 207,01лв. лихва за забава за периода от 10.07.2017г.
до 01.02.2018г.; сумата от 1700лв. – главница за обезщетение за прекратяване на
трудово правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата; 2 473лв. – главница за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни за
периода от 29.02.2016г. до 02.10.2017г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 06.02.2018г. до окончателното изплащане на главницата.
На 18.01.2019г. на длъжника по изпълнението „А.П.А.“
ООД е изпратена ПДИ с изх.№356/18.01.2019г., ведно с копие от изпълнителен
лист, връчена на 27.02.2019г., чрез която покана същият е уведомен за
предприетите способи за изпълнение, а именно: запор върху парични вземания на „А.П.А.“
ООД към „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит
Булбанк“ АД.
В хода на изпълнителния процес е била събрана
сума в размер на 13 538,62лв.
Държавата чрез ТД НАП София е била
конституирана като присъединен взискател в
изпълнителното производство за вземанията си към длъжника, като видно от Удостоверение
с изх.№220371900697213/20.03.2019г. за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, издадено от НАП, ТД София, е че публичните задължения на
длъжника към присъединения по право взискател на осн. чл. 458 ГПК – НАП, ТД София възлизат в размер на
1552,36лв.
На 25.03.2019г. е било изготвено
Постановление за Разпределение на постъпили суми по изп.
дело №20198460400009 като страните и присъединения взискател
са били редовно призовани за предявяване на същото. Разпределението е предявено
на страните с Протокол от 25.03.2019г.
Постъпилата сума по изпълнителното дело в
размер на 13 538,62лв. е била разпределена както следва:
Първи ред – вземания за такси и разноски по
изпълнението, свързани с изпълнението – привилегировани вземания на осн.чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД – за ЧСИ: 24лв. с ДДС такси по т.1
ТТР към ЗЧСИ; 24лв. с ДДС такса по т.5 ТТР към ЗЧСИ; 36лв. с ДДС такса по т.9
ТТР ЗЧСИ; 0,80лв. разноски по т.31б.а ТТР ЗЧСИ; 2,50лв. допълнителни разноски
по т.31 б.б ТТР ЗЧСИ; 36лв. с ДДС такса по т.13 ТТР към ЗЧСИ; за взискателя А.И.С.-З.: 1440лв. – адвокатски хонорар;
Втори ред – вземания на взискателя
А.З.– привилегировани вземания на осн.чл.136 т.5 от ЗЗД.
Трети ред – публични държавни вземания към
длъжника „А.П.А.“ ООД – на осн.чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни съображения:
Подадената против разпределение на постъпили
суми жалба въвежда основния спорен въпрос в настоящото производство, а именно:
правилното разпределяне на постъпилата сума, в съответствие ли е с изискванията
на закона и задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ВКС.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител,
с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по
същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за
цялостното удовлетворяване на всички взискатели.
Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и
други вземания. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите,
установен в чл.136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите
привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните
кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на
привилегированите притезания, в съответната
последователност, а ако останат суми – на хирографарните
притезания/.
Поради това и жалбата против разпределението
може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размера на предявените
от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя
страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. В производството по
чл. 463 ГПК съдът следва да установи дали са съобразени привилегированите
вземания, спазен ли е редът на привилегиите.
Настоящият състав на СГС намира, че обжалваното
разпределение на ЧСИ О.М.е извършено законосъобразно. В хипотезата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Въпросът за изплащането на тези вземания,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, е намерил отговор в
задължителните указания, дадени от ВКС в ТР № 2/2013г., дадени във връзка с
привилегиите, уредени в чл.136 ал.1 ЗЗД. В точка 6 от мотивите на
Тълкувателното решение се посочва, че с право на предпочтително удовлетворение
по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД се ползват само разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, като в този ред могат да бъдат включени
и разноските на същия взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Посочено е също така,
че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи, нито разноските, направени
от него за изпълнителни способи, които не са приложени. По-нататък в
мотивите на т. 6 се сочи също, че
никакви разноски на присъединени взискатели по изп. дело не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД. В съответствие с изискването на чл. 460 ГПК и указанията, дадени в т.6 на ТР № 2/2013 г. на ВКС, в постановлението за разпределение, изготвено
от ЧСИ М.са намерили място само тези такси по ТТРЗЧСИ и държавни такси, които са свързани с
осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се
разпределят. След служебно извършена проверка на действията по изпълнителното
дело, които са извършени във връзка само с насочване на принудителното
изпълнение с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника се установява,
че таксите по ТТРЗЧСИ и държавните такси, които следва бъдат предпочтително
удовлетворени и се ползват с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ГПК, са в размера,
в който са изчислени от органа по принудителното изпълнение.
В процесния случай
са били налице предпоставките за извършване на разпределение - по
изпълнителното дело има двама взискатели – А.З.като
първоначален взискател и Държавата като присъединен взискател чрез ТД на НАП София. Наложен е и запор на
вземането по искане на първия взискател по
изпълнителното дело на ЧСИ М., има и вземане за такси и разноски по
изпълнителното дело, а постъпилата сума от 13 538,62лева не е достатъчна,
за да удовлетвори всички вземания. На следващо място правилно и законосъобразно
съдебният изпълнител е приложил реда на привилегиите, съгласно нормата на чл.136
ал.1 ЗЗД. Безспорно е, че приетото за събиране вземане в размер на 1440 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство има
характер на разноски по изпълнението, поради което и на основание чл.136 ал.1
т.1 ЗЗД има първа по ред привилегия, както правилно е посочено в
разпределението. Таксите и разноските на съдебния изпълнител също са определени
законосъобразно.
Привилегията по т.5 на чл.136 ЗЗД е обща
привилегия, която дава право на взискателя да се
удовлетвори по предпочитание.
Съдът ще остави без уважение депозираната
жалба от длъжника „А.П.А.“ ООД.
Мотивиран от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 25.03.2019г. на Частен
съдебен изпълнител О.М.с район на
действие СГС, вписан с рег.№846, по изпълнително дело №20198460400009.
Решението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.