Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Габрово, 22.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа
докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 144 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от И.И.Я. *** против Решение № 158 от 23.03.2021 година на Районен съд – Велико Търново, постановено по АНД № 1415 по описа за 2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-1275-001034 от 30.06.2020 година, издадено от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, с което на И.Я. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение не съдържа мотиви относно наведените от Я. твърдения за недоказаност на нарушението. Касационният жалбоподател неколкократно е изтъквал, че пешеходката не била започнала своето движение по пешеходната пътека, поради което за Я. не е възникнало задължението да спре; направени от касатора доказателствени искания не са отразени в съдебния акт и не са обсъдени от съда; не са обсъдени твърдяните от касатора несъответствия в показанията на полицейските органи, а и твърденията им не се потвърждават от безспорни доказателства – запис от камерата на полицейския автомобил, който запис касаторът намира, че или не установява административно нарушение, или се съхранява, но не се предоставя на съда, или е унищожен в нарушение на правилата. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният жалбоподател И.И.Я. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на вмененото му деяние, тъй като в производството пред районния съд не е бил представен запис от камерата на полицейския автомобил, от който запис би се установило по несъмнен начин местоположението на автомобила, управляван от касационния жалбоподател, и това на пешеходката, за която се твърди, че Я. не пропуснал на пешеходна пътека. Посоченият в отговорите на ОД на МВР – Велико Търново 30-дневен срок за съхранение на аудио и видео информация действително е недостатъчен предвид регламентирания срок за произнасяне на административнонаказващия орган в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, времето, необходимо за връчване на НП, което в случая е повече от месец и половина от издаването му, както и срока за обжалване на НП, визиран в чл. 59 от ЗАНН, за да е ясно дали ще се развие съдебно производство. Записът действително би бил относимо доказателство за установяване на действителната фактическа обстановка, но в конкретния случай от отговорите на ОД на МВР – Велико Търново не става ясно дали запис, относим към вмененото на Я. нарушение, е съществувал, за да бъде коментиран въпросът относно неговото унищожаване преди или след изтичането на определен срок. Поради гореизложеното въззивната инстанция правилно е приела твърдяното административно нарушение за установено въз основа на показанията на разпитаните свидетели – служители на ОД на МВР – Велико Търново. От позицията на очевидци, възприели непосредствено движението на касатора, свидетелите категорично са потвърдили факта, че пешеходката е започнала за пресича, т.е. била е стъпила на пешеходната пътека. Показанията на свидетелите – полицейски служители са непротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, поради което правилно са били кредитирани от въззивния съд, при липса на оборващи ги доказателства. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи. Извършеното от Я. деяние се явява съставомерно по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, типично е за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Деянието е законосъобразно санкционирано с налагането на глоба, чийто размер е фиксиран /чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП/.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Велико Търново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 23.03.2021 година на Районен съд –
Велико Търново, постановено по АНД № 1415 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.