Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ........ 25.06.20 г. Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Деян Илиев
Секретар: Радиан.ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Деян Илиев
АН
дело № 223 по описа за 2020 годин.за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е
Наказателно постановление № 459952-F492780 от 28.08.2019 г. на Т.на Н.Пловдив. Жалбоподателят "Казанлък" АД, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го
отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. жалбата се поддържа от
адв. Ст.,
която моли съда да отмени НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсулт Л..
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на 09.06.2019 г. в 14.00 часа в обект кафе-аперитив в
гр. Казанлък, бул. "Ал. Б." № 1,
стопанисван от дружеството е било констатирано, че дружеството като задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на
чл. 25, ал. 3 от Наредбата, според който фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни
едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената касова
бележка. За извършена контролна покупка на кафе, минерална вода и сандвич са
били платени в брой 5,17 лв. от инспектор по приходите И.
И. Бил е генериран КЛЕН от фискалното устройство и сумата е била отразена във фискалната
памет, но не е била представена фискалната касова бележка. Нарушението не е
довело до не отразяване на на приходи.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № F492780 от 14.06.2019 г., протокол за извършена
проверка серия АА № 0330875 от 09.06.2019 г., въпросен лист, декларация от
лице, работещо по трудов договор – 2 бр. и показанията на св. И.И., които кореспондират помежду си.
От
показанията на св. И.И., че сервитьорката е отразила
сумата във фискалното устройство, но не е предоставила фискалната бележка на
свидетеля.
Съгласно
чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредбата) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
В
случая продажбата е била регистрирана и не се установява нарушение на разпоредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 3 от Наредбата при работа с ИАСУТД се допуска продажби на
предоставени стоки/услуги, при които клиентът само поема задължение за плащане,
да се приключват с издаване на системен бон с вид плащане "резерв 2 –
отложено плащане". При извършване на плащане по тези продажби се издава
системен бон, като се допуска обобщаване на предоставените стоки или услуги по
групи.
Тази
разпоредба е неприложима към установените по делото факти, защото системния бон
е обобщаващ документ от фискалното устройство.
Следователно
не е нарушен чл. 25, ал. 3 от Наредбата, както е било посочено в НП, нито във
връзка чл. 25, ал. 1 от Наредбата, където има две точки и никоя от тях не е
свързана с предоставянето на фискален бон.
Освен
това съгл. чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, наказателната отговорност е лична и за
допуснатите нарушения от предприятия отговарят работниците или служителите,
които са ги допуснали.
Очевидно
търговецът е създал нужната организация, но предоставянето на фискален бон е
било в зависимост от волята на сервитьорката.
Независимо,
че отговорността на дружеството е обективна, това не изключва преценката на
съда относно авторството на деянието, който е процесуален въпрос.
Следователно
НП следва да се отмени като необосновано.
На
осн. чл. 61, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски. Уговореното и заплатено възнаграждение от жалбоподателя
в размер на 240 лв. с ДДС не е прекомерно и следва да се заплати от въззиваемата страна.
Водим от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 459952-F492780 от 28.08.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, с което на "К." АД, *** е било наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА
ЦУ на НАП, София, ЕИК ********* да заплати на "К." АД, ***
направените по делото разноски в размер на 240 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд гр. Стара Загора.
Районен
съдия,