№ 10
гр. Разград, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20223300100190 по описа за 2022 година
Производството е по предявени искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявени са искове от Е. Р. Е., действащ лично и със съгласието на неговата майка
Р.Ю., за осъждане на „ЗД Бул Инс“АД да му заплати сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1471,50лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, всички претърпени вследствие на ПТП с участието на
л.а., управляван от водач, застрахован със застраховка „ГО“ при ответното дружество.
Ищецът претендира в условията на кумулативност законни лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер 60 000лв., считано от 1.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата и от 22.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, а върху обезщетението
за имуществени вреди в размер 1471,50лв. претенцията е за присъждане на законна лихва от
16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и от 4.06.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 26.01.2022г. в
гр.Разград, докато е пресичал улица на пешеходна пътека, е бил блъснат от л.а. „Опел
Корса“ с рег. № ***, управляван от Й. Й.ов. Вследствие на ПТП ищецът е получил средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на тялото на раменната кост. Постъпил е
на лечение в МБАЛ „Св.И. Рилски“ гр. Разград, където е извършено закрито наместване на
фрактурата, а впоследствие и в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен, където е извършена
репозиция с метална остеосинтеза с подпорна плака, а по-късно с нова операция
остеосинтезният материал е отстранен. Ищецът твърди, че оздравителният процес е бил
сложен и мъчителен, животът му след инцидента се е променил напълно, страдал е от
посттравматичен стрес. Отделно от това, ищецът твърди, че е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и
1
медикаменти. В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил Опел
Корса е бил застрахован със застраховка ГО при „ЗД Бул Инс“АД. Е. Е. е заявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, но е получил
отказ. В допълнителна молба ищецът заявява, че по НОХД № 531/2022г. на РС Разград е
одобрено споразумение, с което водачът на л.а. е признат за виновен в извършеното деяние
и му е наложено съответно наказание.
В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощения адвокат.
Ответникът „Застрахователно дружество Бул Инс“АД, представляван от
изп.директори Ст.П. и Кр.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез
упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на
исковата молба. Оспорва всички елементи на деликта, както и че размерът на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди е твърде завишен, а претендираните имуществени
вреди не се намират във връзка с проведеното лечение и не са били необходими за
възстановяването на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
на следните основания: твърди, че пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 и
чл.114 ЗДП, както и че е отказал лечение и хоспитализация. Счита, че е налице 90%
съпричиняване на вредоносния резултат вследствие горните действия. Ответникът признава
наличието на застраховка на водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със
спазването на процедурата по чл.380 КЗ.
В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: на 26.01.2022г. в гр.Разград лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, управляван от Й. Й.ов, блъснал пресичащия на
пешеходна пътека Е. Е.. Вследствие на удара на ищеца била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване в близкия край на лява мишнична кост, довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник на пострадалия за повече от месец. За
деянието било проведено наказателно разследване. По НОХД № 531/2022г. на РРС е
одобрено споразумение от 22.10.2022г., по силата на което водачът на л.а. Опел Корса бил
признат за виновен, че е извършил горното деяние в нарушение на правилата за движение
по пътищата – чл.15 ал.1, чл.67 ал.1, чл.20 ал.1, чл.116, чл.119 ал.1 ЗДП и чл.196 ППЗДП и
му е определено съответно наказание. Определението, с което е одобрено споразумението,
има последиците на влязла в сила присъда, съгл. чл.383 ал.1 НПК. Съобразно разпоредбата
на чл.300 ГПК наказателният акт е задължителен за гражданския съд относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложеното, съдът
приема за установени горните факти и обстоятелства.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване с твърдението, че пострадалият
ищец е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 и чл.114 ЗДП при пресичане на пътя – излязъл
е внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства, а отделно от това е удължил ненужно времето си за пресичане. Във връзка с
2
възражението е назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът
приема като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване със
събрания доказателствен материал и оглед на мястото на произшествието. Заключението е
постъпило в съда по ел.поща, поради това не е подписано саморъчно от експерта, но в
проведеното съдебно заседание същият изрично е направил изявление, че го поддържа, с
което потвърждава съдържащите се в писмения текст констатации и изводи. Вещото лице е
отразило, че ищецът е пресичал перпендикулярно пътното платно по пешеходна пътека, л.а.
Опел Корса се е движел в лявата лента на платното за движение и е приближил пешеходната
пътека от лявата страна на пешеходеца със скорост 44 км./ч., скоростта на пешеходеца е
била 6,5 км./ч. и последният е възприел лекия автомобил Опел Корса на разстояние 35,1
метра. При тези данни експертът е направил извод, че пешеходецът е забелязал лекия
автомобил още в началото на пресичане и е разполагал с време за реакция 2,89 секунди при
движението си по платното до мястото на удара. Ищецът е имал възможност да избегне
удара, като спре на единичната прекъсната линия и изчака преминаването на автомобила,
който в тази позиция на пешеходеца е бил на разстояние 9,8 метра от мястото на удара.
Причинените на ищеца телесни увреждания се установяват освен от влязлото в сила
определение по НОХД № 531/2022г. на РРС, още и от приетата медицинска документация,
издадена от МБАЛ“Св.И. Рилски“ гр.Разград и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр.Плевен,
както и от изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, което
съдът приема като обосновано на доказателствения материал и извършен преглед на ищеца.
В резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил счупване-изкълчване в близкия край на
лява мишнична кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за повече от месец – при липса на усложнения, възстановителният период при счупване,
усложнено с изкълчване, е около шест месеца, а в случая поради настъпилите негативни
последици този срок е удължен. Ищецът е бил хоспитализиран първоначално в МБАЛ
гр.Разград, където е извършена закрита репозиция без вътрешна фиксация. В периода 17.02.-
25.02.2022г. Е. Е. е постъпил за оперативно лечение в УМБАЛ гр.Плевен, където му е
поставена метална остеосинтеза с подпорна плака. В периода 6.06.-10.06.2022г. ищецът
отново е постъпил в болничното заведение за оперативно премахване на плаката и
винтовете. Според вещото лице, прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна,
което ще влоши качеството му на живот.
Представени са фактури №№ **********/23.02.2022г. и 1149/26.01.2022г. за
извършени разходи във връзка с лечението на Е. Е., в размер 1471,50лв. – за медицинско
изделие и консумативи и 65лв. – за раменен бандаж. Вещото лице потвърждава в своето
заключение, че плащанията са извършени за необходими разходи във връзка с лечението на
Е. Е..
Във връзка с второто възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат поради отказ от лечение и хоспитализация в МБАЛ гр.Разград, вещото лице по
СМЕ обяснява, че няма отказ, а е налице преждевременно прекратяване на двучасовия
болничен престой, след установен положителен резултат за заболяване на ищеца от Ковид.
3
Усложненията във връзка с фрактурата обаче, биха могли да се случат и при еднодневна
хоспитализация, колкото е изискването за минимален болничен престой. В с.з. вещото лице
обяснява, че в МБАЛ гр.Разград няма специалисти за извършване на подобни оперативни
дейности по отношение на деца, поради което последващата операция е извършена в
УМБАЛ гр.Плевен. В заключението си експертът посочва, че цялото лечение е било
проведено правилно – приложен е лечебен подход, съответен на първоначалното състояние
и настъпилите впоследствие усложнения.
В периода на възстановяване ищецът е бил на домашно лечение три месеца, което се
установява от показанията на св.Р. Ю. – негов баща. В този период Е. Е. е имал нужда от
помощта на родителите си във връзка с ежедневните дейности – обличане, хигиена. Тъй като
е бил левичар, наложила се е помощ от неговия брат и родителите му в подготовката му с
учебния материал, който е трябвало да усвоява самостоятелно в дома си. Когато през
м.април, 2022г. се е върнал на училище, успехът му е спаднал. Преди ПТП ищецът активно е
спортувал футбол, имал е желание да се яви на селекция за прием в ДЮШ на
ФК“Лудогорец“, но поради влошеното състояние се е отказал от желанието си. Изпитвал
притеснение и понякога плачел, че не може да играе, че отново може да падне и само ходел
да гледа футболните срещи. Освободен бил и от часовете по физическо възпитание. Освен
това ищецът се притеснявал от белега, който останал от операциите, и спрял да облича
потници и тениски с къси ръкави. По отношение на белега вещото лице по СМЕ уточнява,
че не може да прогнозира дали цветът ще избледнее или ще пигментира, но оперативният
разрез ще остане като неравност на кожата на лявото рамо.
Във връзка с психическите болки и страдания по делото е назначена съдебно-
психологическа експертиза, която съдът приема като обоснована на събрания
доказателствен материал и проведено интервю с психологически тестове с ищеца.
Заключението на вещото лице е, че у пострадалия се развива посттравматично стресово
разстройство. Психотравмата е актуална към момента и се установява от отчетените данни
за невротичност, повишена тревожност и леки депресивни преживявания, ненарушаващи
грубо обичайното социално функциониране. Непосредствено след инцидента се е развила
остра стресова реакция с високо ниво на тревожност, паника, гняв, отчаяние, пасивност.
Поради все още неизградена и незряла ценностна система и предвид интровертния тип на
личността на ищеца, неговите адаптационни механизми не са развити по начин, по който
възрастен може да приема застрашаващи събития и да се справя с тях. Това способства за
по-бавното му възстановяване от негативните стресови преживявания и се отразява в двете
основни сфери на функциониране – емоции и преживявания от една страна и от друга –
социалното функциониране, свързано с възможността да тренира и участва със свои
връстници в спортни събития и подвижни игри, което е било силно ограничено в месеците
след инцидента. Е. Е. е провел две сесии психологични консултации, оказали позитивно
влияние, но все още не се е справил с преработването на негативните емоции и
преживявания поради неизградената личностова структура и възрастовия период, в който се
намира. Семейството и близките му оказват позитивно въздействие за отработване на
4
психотравмата и възвръщане на емоционалния баланс.
Лекият автомобил „Опел Корса“ с рег. №*** е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД„Бул инс“АД за периода от 14.10.2021г. до
13.10.2022г., за което информацията е общодостъпна на интернет сайта на ГФ.
На 1.03.2022г. застрахователят е приел за разглеждане писмена застрахователна
претенция от ищеца за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди в размер
съответно 60 000лв. и 1471,50лв. С уведомление изх. № 1542/8.03.2022г. застрахователят е
уведомил ищеца, че няма основание да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не са
ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за
настъпване на ПТП. Дадени са указания на ищеца да представи влязъл в сила съдебен акт,
автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него.
На 14.03.2022г. ищецът е представил история на заболяването от УМБАЛ гр.Плевен
и фактура за закупения раменен бандаж, като е увеличил претенцията за имуществени вреди
с 65лв. На 17.03.2022г. и на 31.05.2022г. застрахователят е изпратил до ищеца две писма със
съдържание, идентично с първия отговор.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпилата вреда,
причинно-следствената връзка между деянието и вредата и виновността на водача на л.а.
Опел Корса са установени с влязлото в сила определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 531/2022г. на РРС. Й. Й.ов като водач на застрахования автомобил Опел Корса с
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.15 ал.1, чл.67
ал.1, чл.20 ал.1, чл.116, чл.119 ал.1 ЗДП и чл.196 ППЗДП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Е. Е., изразяваща се в счупване в близкия край на лява мишнична
кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник на пострадалия
5
за повече от месец.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
виновния водач на лекия автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП, както и
спазването на процедурата по чл.380 КЗ.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
За уважаването на първия иск остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи
от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне
паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото и психическото здраве на
пострадалия. В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе
предвид характера на телесните увреждания, продължителността на изтърпените болки – с
висок интензитет в началото, бил е на болничното лечение в две болници и е претърпял две
оперативни процедури за поставяне и премахване на остеосинтезния материал, в
продължение на 3 месеца пострадалият е бил на домашно лечение с откъсване от учебния
процес, нуждаел се е от помощта на своите близки за извършване на ежедневните си
дейности и за справянето с учебния материал. Налице е дълъг срок на оздравителния период
и заключението на вещото лице по СМЕ е за неблагоприятна прогноза и влошено качество
на живот в бъдеще. Отделно от това, в психологически план ищецът продължава да
преработва все още активна психотравма – посттравматичното стресово разстройство
обикновено отшумява в рамките на шест месеца до една година, но предвид особеностите на
случая – незрялост поради юношеската възраст на пострадалия и висока чувствителност
поради интровертния му характер, травмата все още не е преживяна.
Предвид горните съображения съдът преценява, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 60 000лв. В този размер същото съответства на
характера, степента и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания и
най-вече на неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, съпоставена с
обстоятелството, че ищецът е още в млада възраст. Продължаващите към настоящия момент
болки и страдания във физически, психологичен и емоционален план и влошаването на
качеството на живота му в бъдеще налагат извод, че инцидентът е с трайни последици
върху ищеца, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
горното обезщетение, което в най-пълна степен ще репарира претърпените неимуществени
вреди.
Доказан се явява искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 1471,50лв., изразяващи се в заплащане на медицинско изделие и
консумативи във връзка с причинените на ищеца телесни увреждания. Възражението на
ответника за неотносимост на разходите към причинените телесни увреждания се
опровергава от СМЕ, от заключението на която се установява, че разходите са направени
именно по повод лечението на Е. Е. на претърпяната фрактура на горния ляв крайник.
6
Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради излизането му внезапно на пътното платно, без да се съобрази
с приближаващите се пътни превозни средства, и ненужно удължаване на времето за
пресичане – чл.113 ал.1 и чл.114 ЗДП, както и че е отказал лечение и хоспитализация.
От заключението по СМЕ се установява, че не е налице отказ от лечение и
хоспитализация, а преждевременно прекратяване на започналия престой в болницата в
гр.Разград поради установен положителен резултат от тест за Ковид. Преустановяването на
болничния престой обаче, не е в причинно-следствена връзка с появилите се усложнения в
хода на оздравителния процес – вещото лице изрично посочва, че тяхното проявление не
зависи от това дали пострадалият ще престои в болницата два часа или един ден, колкото е
нормативно установеният минимум. Липсата на специалист в МБАЛ гр.Разград, който да
приложи високоспециализирана медицинска помощ на дете в първите часове на
постъпването му в болничното заведение, също не зависи от действията на пострадалия.
Цялостното лечение е било правилно, с приложен правилен подход, съответен на
първоначалното състояние и настъпилите впоследствие усложнения. Възражението за
съпричиняване в тази част е неоснователно.
Следващото възражение за ненужно удължаване на времето за пресичане е
необосновано. От събрания доказателствен материал и по-конкретно от заключението на
САТЕ, се установява, че Е. Е. е предприел перпендикулярно пресичане на пътното платно, а
това пътят, осигуряващ най-краткия престой на платното. Горното означава, че пресичането
не е било ненужно удължено, при неспазване на чл.113 ал.1 т.2 ЗДП, а напротив,
пострадалият е искал това да се случи по възможно най-бързия начин. Още повече, че
съгласно заключението на САТЕ, същият се е пресякъл платното с бърз ход от 6,5км./ч.
Последното възражение за съпричиняване е поради излизането на ищеца внезапно на
пътното платно, съответно без да се съобрази с приближаващите се превозни средства.
Заключението на САТЕ по този въпрос е, че пешеходецът е могъл да избегне удара с лекия
автомобил, тъй като още в началото на пресичане е забелязал автомобила на разстояние 35,1
метра и е имал време за реакция 2,89 секунди, в които е могъл да спре на разделителната
единична прекъсната линия и да изчака преминаването му. От горното следва, че е
нарушена разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 ЗДП и е налице принос на пострадалия за
настъпване на ПТП и съответно на вредите, които е претърпял. Неговият принос обаче не е
в размер 90%, както твърди ответника в писмения отговор. Ищецът е пешеходец и дете, т.е.
особено уязвим участник в пътното движение, за когото нормата на чл.116 ЗДП вменява на
водача на МПС специално задължение да бъде внимателен и предпазлив. В допълнение,
произшествието е настъпило на пешеходна пътека, което в още по-голяма степен задължава
водача да бъде внимателен. Приносът на ищеца при това положение следва да бъде
определен на 15%. Обезщетението за неимуществени вреди в размер 60 000лв. следва да се
намали с горния процент и ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер 51 000лв., а
над този размер до предявения такъв от 60 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за имуществени вреди в размер 1471,50лв. следва да се намали със същия
7
процент и ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер 1250,77лв., а над този
размер до първоначално предявения такъв от 1471,50лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Горните обезщетения следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху
всяко от тях. Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите
пред застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика – решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. В този случай лихвата върху двете обезщетения се дължи от
1.03.2022г., когато е подадена писмена претенция пред застрахователя с искане за
изплащане на 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1471,30лв. обезщетение за
имуществени вреди. Доколкото обаче ищецът търси лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от 16.03.2022г., тази дата следва да се обяви за начална при
присъждането на лихвата върху обезщетението за имуществените вреди.
Съдът не споделя направеното от ищеца тълкуване на решение №128/04.02.2020г. по
т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. за кумулативно присъждане на горните лихви с лихви, начислени
от момента на изтичане на 15 работни дни от момента на представяне на изисканите от
застрахователя доказателства. В мотивите на решението ВКС действително разграничава
основанията на дължимост на лихвите, които застрахователят дължи, но това не означава,
че същите се дължат два пъти от един определен момент, в случая – от 22.03.2022г. за
първото обезщетение и от 4.06.2022г. за второто обезщетение. От момента, в който
застрахователят изпада в собствена забава поради непроизнасяне или отказ от изплащане на
застрахователното обезщетение, първоначално определените лихви, начислявани от датата
на подаване на застрахователната претенция, продължават да се начисляват до изплащане на
обезщетението от застрахователя. Ето защо, искането за кумулативно присъждане на лихви
върху двете обезщетения, считано от 22.03.2022г. за първото обезщетение и от 4.06.2022г. за
второто обезщетение, наред с лихвите, дължими от 1.03.2022г. за първото обезщетение и от
16.03.2022г. за второто обезщетение, е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от адвокат, който е осъществил безплатно процесуално представителство по
реда на чл.38 ЗА. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения адв.Георги Радков възнаграждение в
размер 4732,53лв., на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения. Ответникът е внесъл депозит за САТЕ в размер 300лв., за СМЕ в
размер 200лв. и за СПЕ в размер 200лв. Представляван е от адвокат, за когото е платил адв.
възнаграждение в размер 2880лв. с ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн.
чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 537,02лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 2090,02лв. съобразно
уважената част от исковете за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и
сумата 340лв. за направени разноски от бюджета на съда (по 200лв. за СМЕ и СПЕ), също
съразмерно с уважената част от исковете.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директори Ст.П. и Кр.К., да заплати на Е. Р. Е. ЕГН
**********, с адрес ***, действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Ю., сумата 51
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
настъпило ПТП на 26.01.2022г. с участието на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД“Бул Инс“АД, ведно със
законната лихва, считано от 1.03.2022г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
над размера 51 000лв. до първоначално претендирания размер от 60 000лв. и искането за
присъждане на законна лихва от 22.03.2022г. до окончателното изплащане на главницата,
предявено в условията на кумулативност с искането за присъждане на лихва с начална дата
1.03.2022г., като неоснователни.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, представлявано от изп.директори
Ст.П. и Кр.К., да заплати на Е. Р. Е., действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Ю.,
сумата 1250,77лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 26.01.2022г. с участието на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД“Бул Инс“АД,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска над размера 1250,77лв. до първоначално претендирания размер от 1471,50лв.
и искането за присъждане на законна лихва от 4.06.2022г. до окончателното изплащане на
главницата, предявено в условията на кумулативност с искането за присъждане на лихва с
начална дата 16.03.2022г., като неоснователни.
На осн. чл.38 ЗА осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, представлявано
от изп.директори Ст.П. и Кр.К., да заплати на адвокат Георги Георгиев Радков от АК
гр.София, с адрес *** сумата 4732,53лв., представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца Е. Р. Е. пред ОС Разград.
Осъжда Е. Р. Е., действащ лично и със съгласието на своята майка Р.Ю., да заплати
на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД сумата 537,02лв. за направени деловодни
разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 2090,02лв. и извършени от бюджета
на съда деловодни разноски в размер 340лв., съобразно уважената част от исковете за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10