№ 125
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507111 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ЕАД с вх. № 2055/26.04.2021г. на
ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20217880400171, срещу
Постановление, обективирано в съобщение с изх. N. 2994/ 20.04.2021г., с което ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от
300,00 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. №
1691/06.04.2021 г.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС. Сочи, че параграф 2 от ДР на тази наредба не
поражда действие. Сочи, че няма необичайни действия по изпълнението. Сочи, че е
приложимо решение на Съда на европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-
428/16г. и няма пречка да се намалява хонорара под установения с наредбата минимум,
тъй като е несправедлив.ЧСИ обаче не изчакал срока за доброволно плащане, а
наложил запор едновременно с поканата за доброволно изпълнение и така го лишил от
възможност да плати доброволно.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева.
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Твърди, че
няма плащане в срока за доброволно изпълнение и са били предприети поисканите от
1
взискателя изпътлнителни действия. Посочва, че в молбата за образуване и в
последващи молби са посочени изпълнителни способи. Счита, че длъжника е могъл да
плати доброволно преди образуване на изпълнителното дело.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело е определено дори под минимума по Наредба
1/2004г. и че са реално заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет
минимума е 350,00 лева и платения не е прекомерен.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 01.04.2021г.
На 01.04.2021г. е пратена ПДИ, връчена на същата дата.
На 06.04. е постъпило възражение срещу приетия хонорар на взискателя от 300,00
лева.
На 16.04.2021г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови
сметки.
На 16.04.2021г. е пратено запорно съобщение до „ОББ“АД.
На 23.04.2021г. е върнат отговор от банката, че са изпълнили запорното
съобщение и са превели сумата на 23.04.2021г.
При тези данни следва да се приеме, че липсва плащане на задължението по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение изтекъл на 14.04.2021г.
Горното е наложило да се наложи и запорът на банкови сметки, като е фактически
невряно твърдение в жалбата, че запор е наложен едновременно с ПДИ и затова
длъжника не могъл да плати доброволно. Липсват и данни да платено след този срок,
но преди налагане на запора.
Уговорения хонорар е под предвидения в Наредба 1/2004г. минимален размер,
поради което и е несъстоятелно позоваването на практиката на съда на европейския
съюз, още повече, че тя не е в смисъла в който жалбоподателя я тълкува, а с
посоченото решение се предоставя възможност за преценка дали нормативната уредба
в тази област води до ограничаване на конкуренцията.
2
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ЕАД с вх. №
2055/26.04.2021г. на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20217880400171,
срещу Постановление, обективирано в съобщение с изх. N. 2994/ 20.04.2021г., с което
ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на
взискателя от 300,00 лева на 200, 00 лева
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3