O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 549
гр.Монтана, 22.12.2021 год.
Административен съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №557/2021г. по описа на
Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила молба
от Ц.Ч.Е. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, с която сочи правно основание по чл.276 от
ЗИНЗ, като желае да бъде прекратено бездействието на администрацията към ЗОЗТ
Бойчиновци, за отказ да му бъде разрешено ползването на полагащия му се годишен
отпуск. В допълнение към молбата си Е. сочи, че бездействието уронва човешкото
му достойнство и поражда чувство за малоценност, като твърди, че претенцията му
за ползването на полагащ се отпуск по право следва от разпоредбите на чл.82 от ЗИНЗС и чл.64 от ППЗИНС.
По делото е постъпило писмено становище вх.№2765 от
17.12.2021г. от ЗОЗТ Бойчиновци, че по отношение на жалбоподателя не са налице
основанията на чл.64, ал.1 от ППЗИНЗС, а именно, че „Лишените от свобода
придобиват право на годишна почивка, след като са работили осем месеца (170
дни) през последните десет месеца“. Към становището е приложено и издадено
удостоверение от която е видно, че Е. има отработени общо 130дни в периода от
м.02.2021г. до м.11.2021г.
Настоящия състав на съда, като взе предвид доводите
изложени в жалбата и приложените по делото писмени доказателства, намира за
установено от правна страна следното:
На първо място, искането е подадено на
основание чл. 276, ал.1, т.2 ЗИНС -всеки лишен от свобода може да иска
"извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушението на забраната по чл. 3". Според алинея 2 от разпоредбата,
"Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване
на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се
прекрати нарушението на чл. 3.". Тази разпоредба е част от част Шеста на
ЗИНС, озаглавена "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отношение" Съгласно ал.1 от тази разпоредба, всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска: по т.1 прекратяването на действия
и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3; по т.2. извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, липсата на изрично формулирано в
нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка
искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
От своя страна член 3, ал.1 от ЗИНЗС гласи, че затворниците не могат да бъдат
подлагани на изтезания или на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно ал.2 от
същата норма, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По делото по същество липсва постановен отказ от ползването на годишен
отпуск, като липсва и надлежно сезиране на Началник Затвора гр.Враца с такова
искане по чл. 64, ал. 1 от
ППЗИНЗС, вр. с чл.
82 от ЗИНЗС, в това число и като мярка за поощрение по реда на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС.
Разрешението за ползването на отпуск, респективно
отказът да се разреши отпуска не съставлява фактическо действие, а изисква
волеизявление на съответния компетентен административен орган по чл. 21, ал. 1 АПК,
който подлежи на оспорване пред съда в определен срок, тъй като по реда на чл. 276 ЗИНЗС, не би могло да се разпореди от съда
извършването на конкретно действие, което да доведе до ползване на полагащ се
отпуск от жалбоподателя. Защитата срещу отказа да се предостави ползването на полагащ се
годишен отпуск, е чрез обжалването на отказа, в рамките на което производство
следва да се извърши проверка на всички основания, взети предвид. В рамките на
това производство следва да се преценяват фактите и обстоятелствата, изтъкнати
от жалбоподателя в искането свързани с правото на ползването на отпуск. За да
бъде реализирано претендираното от ищеца право на използване на полагащ се
годишен отпуск, следва да бъде издаден административен акт от страна на
началника на затвора, при наличие на определени предпоставки. В този случай
началникът на затвора действа при условията на оперативна самостоятелност и
след преценка на всички обстоятелства издава индивидуален административен акт.
Няма спор, че съгласно чл. 64, ал. 3 от
ППЗИНЗС, това право се упражнява след издаване на акт от Началника
на затвора, разрешаващ ползването на това установено право на лишения от
свобода, като се предвижда, че почивката се разрешава в рамките на календарната
година, но не по-късно от 4 месеца, след като е придобито правото. Съобразно с
постановките на чл. 64, ал. 3 от
ППЗИНЗС придобитото право на годишна почивка, по чл. 64, ал. 1 от
ППЗИНЗС, вр. с чл.
82 от ЗИНЗС може да се упражни не по-късно от м. 01.2022 г., но по
делото липсват каквито и да е твърдения, още по-малко доказателства Е. да е подавал
молба за разрешаване ползването на годишна почивка за 2021 г. Видно от данните
по справката, които не се оборват, от жалбоподателя, същият не е подавал молба
за ползване на годишна почивка, каквото право счита, че е придобил.
Водимо от горното, тъй като разрешаването по чл. 64, ал. 1 от
ППЗИНЗС, вр. с чл.
82 от ЗИНЗС относно придобиване на правото на годишна почивка след
като са работили осем месеца (170 дни) през последните десет месеца е предоставено
на преценката на началника на затвора, за което същият не е бил сезиран, то
настоящата молба, ведно с допълнението следва да се изпрати на Началник Затвора
гр.Враца, с оглед произнасяне по искането на жалбоподателя и който именно акт ще подлежи на съответния контрол.
В настоящия случай не е налице
бездействие от страна на Началник Затвора гр.Враца, тъй като не е изтекъл
предвидения в чл.64, ал.3 от ППЗИН срок в които същият да се произнесе, а
действията/бездействията трябва да са фактически и да продължават към момента
на предявяване на искането и произнасянето на съда, тъй като съдебната защита
по чл. 276 от ЗИНЗС
е неприложима за предполагаеми бъдещи действия на началника на затвора или
други длъжностни лица и евентуално
осъждане на административния орган да се произнесе за ползването на отпуск за
който не само не е бил сезиран, но и не е изтекъл срока се явява безпредметно.
Предвид изложеното, съдът намира така подаденото искане за недопустимо на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и същото следва да бъде оставено без
разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК
във вр. чл.276 от ЗИНЗС, Административен съд
Монтана,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена
молба и уточнение по нея от Ц.Ч.Е.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца, с която желае да бъде прекратено бездействието на
администрацията към ЗОЗТ Бойчиновци, за отказ да му бъде разрешено ползването
на полагащия му се годишен отпуск.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №557/2021г.
по описа на Административен съд – Монтана.
ИЗПРАЩА заверени преписи от жалбата и
уточнението по нея на Ц.Ч.Е. изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца на началника на Затвора - Враца, за
произнасяне по същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд –
Монтана в 7 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
Определението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: