Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 09.07.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 08.06. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията Х.
Търг.д. № 256
по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.с чл.429, ал.3 КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2016 г., на АМ „Т.“,
на км. 226 + 300 м., водачът С. О.К. на автомобил марка и модел „М. 212Д С.“, с
peг. № СН***АР при движение в посока от запад на изток, нарушил правилата за
движение и управлявайки автомобила с несъобразена скорост, загубил контрол над
превозното средство, поради което предприел неконтролируемо завиване наляво и
се ударил в предпазната мантинела, с което реализирал ПТП.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 22.12.2016 г. Образувано е и досъдебно производство, след
приключването на което е повдигнато обвинение срещу водача С. О.К.. Същият с
влязла в сила Присъда № 34/18.09.2018 г., постановена по НОХД № 155/2018 г., по
описа на ОС - С.З., НО, изменена с Решение № 25 от 11.02.2019 г., постановено
по ВНОХД № 584/2018 г., по описа на Апелативен съд - Пловдив, НО и Решение №
115 от 27.05.2019 г. по КНД № 28/2019 г., по описа на ВКС, I НО, е признат за
виновен за това, че по непредпазливост на посочената дата, нарушавайки
разпоредбите на ЗДВП, е причинил смъртта на А. Х.К. /А. Х.А./ и телесни повреди
на други две лица, като е осъден на три години лишаване от свобода и
изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет
години. Кумулативно С. К. е лишен и от право да управлява МПС за срок от пет
години.
При пътния инцидент тежко е пострадал А. Х.К. - пътник в
автомобила, управляван от С. К.. А. К. е транспортиран до ЦСМП С.З. и е приет
за лечение в Клиниката по Ортопедия и травматология при УМБАЛ „***“ АД - С.З.,
където впоследствие е починал от получените наранявания, с окончателна
диагноза: Счупване на таза; Счупване на дясна лъчева кост; Разкъсно-контузна
рана на дясна мишница
А. Х.К. е брат на ищците А.Х.А. и П.Х.Р., които
изключително тежко понасят неговата загуба.
В молбата се твърди, че А. К., А.А. и П.Р. израснали в
едно домакинство, в сплотено и задружно семейство, силно привързани един към
друг. Имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и
живеели в разбирателство. Обичали да прекарват времето си заедно. А.А. и П.Р.
твърдят, че изключително тежко понасят загубата на своя брат, починал така
нелепо и неочаквано. А. К. винаги е бил пример и опора за тях. Те се допитвали
до него и търсели съвети от него. При пътния инцидент ищците загубили един от
най-близките си хора, с когото в атмосфера на доверие и любов израснали.
А. К. бил силно привързан към своя брат и сестра си. Той
ги подкрепял и подпомагал с каквото може. А. К. бил добър и любящ брат. А. К., А.А.
и П.Р. се търсели, постоянно поддържали връзка, споделяли ежедневието си един
на друг и заедно се справяли с трудностите.
Ритъмът на живот на ищците сега бил изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба, като считат, че ще изпитват болка и ще скърбят до
края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот
няма еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия
живот. След голямата загуба на толкова близък човек, ищците твърдят, че са
станали мрачни, затворени и тревожни. Трудно преживяват смъртта на своя брат.
Оплакват се от безапетитие, безпокойство и проблеми със съня. Често и с голяма
мъка си спомнят за своя починал по-голям брат - А. К..
В исковата молба се посочва, че видно от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от справката, извършена на
страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на
събитието, виновният водач, управлявал микробус марка и модел „М. 212Д С.“, с
peг. № СН***АР, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.И.“ АД, с полица№
BG/02/116002772825, с валидност от 27/10/2016 до 26/10/2017 г.
Ищците се позовават на Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г., по тьлк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС с което е разширен кръгът
на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на техни близки, поради което считат, че подлежат на
обезщетяване.
Позовават се също така на в чл. 432, ал. 1 КЗ, който
регламентира възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ т.е. след като отправи извънсъдебно към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Посочват, че съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Във връзка с гореизложеното, с молба с вх. №
101372/14.02.2019 г., ищците оправили молба - претенция до ответното дружество
ЗД „Б.И.“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. В законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил
обезщетение, а неправилно е отказал изплащането му, което пораждало правния
интерес на пострадалите лица да предявяват съдебна претенция за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди.
С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на
21.12.2016 г., то от този момент ищците претендират върху присъдената сума да
бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, с ЕИК: ***, да заплати, както
следва;
1. на А.Х.А., с
ЕГН: ********** обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на
брат му А. Х.К., както и законната лихва върху претендиралата главница от
датата на произшествието - 21.12.2016 г. до датата на окончателното изплащане
на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
2. на П.Х.Р., с
ЕГН: ********** обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на
брат й А. Х.К., както и законната лихва върху претендиралата главница от датата
на произшествието - 21.12.2016 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
3. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на всеки един от ищците.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочват банкови
сметки за изпълнение на паричните задължения.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че
предявените искове по същество са недопустими, неоснователни, необосновани,
недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло
ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по тяхното основание, така и
по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Твърди, че изложеното в молбата дава повод на ответника
да твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като
липсват конкретни и ясни твърдения относно правно-релв.нтните факти, на които
всеки един от двамата ищци основава правото си. Този порок в исковата молба
препятствал възможността на ответното дружество да формира в пълнота представа
за търсената от всеки един от ищците защита.
Относно допустимостта на исковата молба ответникът взема
становище, че представените към исковата молба документи и съобразно
постановките на ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на
ОСНГТК на ВКС позволяват да се направи извода, че ищците са от кръга на лицата,
които имат право на обезщетение, поради което искът е допустим.
Твърди, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Излага съображения, че исковата молба е неоснователна,
тъй като счита, че възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в
ППВС № 4/1961год. и ППВС № 5/1969год. се допуска само като изключение, когато
болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка между
двамата ищци и починалия и в тази връзка, че са настъпили сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на
обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва да е причинен деликт от страна водача на
автомобил марка „М.", модел „212Д С.", с ДК № СН 24 35 АР С. О.К.,
застрахован при ответното дружество. Оспорва и твърдяния в исковата молба
механизъм на пътно-транспортно произшествие. Счита, че от представените с
исковата молба документи не се доказва по безспорен и категоричен причинната
връзка между релевираното престъпно деяние и настъпилите вреди. Не са налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Твърди, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта на А.
Х.К. (А. Х.А.), които да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че нямат
качеството на увредени лица по смисъла на КЗ. Вредата, като елемент от
фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база
твърдени родствени връзки.
Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната причинно -
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците
неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Твърди наличие на изключителен принос на пострадалия,
който прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на
застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване
на телесните повреди при ПТП довели до смъртта на пострадалия пътник е обстоятелството,
че същият е пътувал без поставен предпазен колан. Счита, че е налице
самоувреждане на лицето.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на
автомобил марка „М.", модел „212Д С.", с ДК № СН 24 35 АР С. О.К. за
настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х.К. (А. Х.А.),
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение
на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.
Твърди, че процесният автомобил марка „М.", модел
„212Д С.", с ДК №СН 24 35 АР е бил претоварен с пътници и личен багаж.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача С. О.К.
за настъпването на твърдяните в производството неимуществени вреди, като
навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
А. Х.К. (А. Х.А.), изразяващо се в доброволно качване в процесния претоварен
автомобил и непредприемането на действия спрямо водача да преустанови
движението на автомобила, с което поведение К. (А.) сам се е поставил в риск и
с поведението си е допринесъл за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на
§ 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила
от 07.12.2018год.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка
между ищците и пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт.
Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между
ищците и пострадалия.
Излага съображения, че към датата на смъртта на А. Х.К.
ищците са били на възраст, в която са се обособили като самостоятелни индивиди
и са изградили свой самостоятелен живот, като са създали и семейства. По тези
причини, животът на ищците по никакъв начин не е бил толкова тясно свързан с
живота на техния брат - пострадалия К., който на свой ред също е имал
семейство. По тези съображения счита, че имайки опора в собствените си
семейства, деца и близки, трагичното събитие с течение на годините ще избледнее
далеч по-лесно в психиката на двамата ищци. Още повече, следва да се отчете и
факта, че пострадалият К. от години е работел в чужбина, което обстоятелство
най-малко чисто физически прави връзката между хората, колкото и близки да са,
далеч по - трудна от обичайната.
С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства ответникът поддържа, че
претендираните от ищците парични суми са в изключително завишен размер, за да
доведат до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона. Твърди, че претенциите на ищците надхвърлят
значително дори максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди,
които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика, колкото и към момента
да не е формирана като константна.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е
прекомерна.
В случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето
основание, то заявява, че праве и възражение за прекомерност на претенцията.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е
прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поради направените по горе – оспорвания, ответникът
счита, че са налице основания за намаляване на размера на обезщетението за
двамата ищци поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като
обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенциите
за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание оспорва началният момент, от
който се претендира лихвата - от 21.12.2016год. - датата на ПТП. Счита, че
следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се
начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т, 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най – ранна, като твърди, че в случая е приложима нормата на
чл. 429, ал. 3, изречение второ, предложение последно от Кодекса за застраховането
като се вземе предвид постъпилата от ищците застрахователна претенция вх. N9 ОК
-101372 от 14.02.2019год. по описа на ЗД „Б.И." АД, от която дата следва
да бъде начислена лихвата за забава.
Моли съда да се произнесете с решение, с което да отхвърли
изцяло предявените от А.Х.А. и П.Х.Р. субективно съединени искове като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за
основателни исковите претенции на ищците, то да намали размерите на претендираните
обезщетения, тъй като претендираните размери не кореспондират с принципа на
справедливостта, установената съдебна практика и законовите разпоредби.
Включително, моли съда да отчете и степента на съпричиняване на вредоносният
резултат.
При положение, че настоящият съдебен състав, намери за
установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли съдът да определи
размерите на дължимите обезщетения съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ
и § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила
от 07.12.2018год.), и се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост
заложен в чл. 52 ЗЗД като вземете предвид съпричиняването от страна на пострадалото
лице.
Претендира разноските по делото.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която заявява, че се противопоставя на изложените твърдения за
неоснователност на субективно съединените искове от ищците, поради липсата на
конкретика на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания. А.Х.А. при
настъпилото на 21.12.2016 г. произшествие губи своя обичан брат, с когото
съумял да изгради дълбока емоционална и духовна връзка. От деца двамата се
подекрепяли и взаимно си помагали. Израснали заедно в едно домакиство. Нямали
спорове и неразбирателства помежду си. А.А. след смъртта на своя брат се е
затворил, трудно влизал в контакт с други хора, избягва да общува извън
семейството и не може да свикне със загубата на брат си. П.Х.Р. била
изключително близка с брат си. Като по-малка сестра на починалия А. К., П.Р. се
допитвала до него за съвети, вслушвала се в брат си и поддържала непрестанно
контакт с него. Те израснали в сплотено и задружно семейство, като успяли да
изградят помежду си трайна и дълбока връзка. А. К. винаги подкрепял своята
сестра, подпомагал я с каквото може и неотлъчно бил до нея във всеки важен
момент от живота. След смъртта на А. К., П.Р. е станала напрегната, страда от
затруднена концентрация, разсеяна е и вглъбена в себе си. Нелепата смърт на А. К.
е направила ищцата опечалена, неспокойна и отнесена. Твърди се, че ищците се
натъжават често, спомняйки си за своя любящ брат и начина, по който е причинена
смъртта му. Те тежко изживяват загубата на толкова близък човек, усещат липсата
му и страдат за него.
Възразяват срещу изложените от представителя на ответника
съждения за неоснователност, необоснованост, недоказаност и прекомерна
завишеност на исковите претенции. В тази връзка се позовават на съдебна
практика, като твърдят, че в настоящия случай е била създадена и е съществувала
особено близка връзка на обич и привързаност между починали А. Х.К. и неговите
брат и сестра, които надхвърлят по интензитет обичайните такива и безспорно
ищците и към настоящия момент търпят болки и страдания, които подлежат на
обезщетяване.
Размерите на търсените обезщетения са съобразени, както с
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси.
Ищците се противопоставят на оспорването в отговора на
исковата молба, изразяващо се в твърдението че непозволеното увреждане не е
причинено от водача на автомобил марка и модел „М. 212 Д С.“, с peг. № СН ***
АР, като посочват, че още с исковата молба са посочили и представил влязла в
сила присъда, съгласно която безспорно е установена вината на водача.
Считат за нелогични съжденията на представителя на
ответното дружество, че братът на починалия А. К. и неговата сестра, не
представляват увредени лица по смисъла на КЗ, след като вече надлежно е изложил
аргументи, че техният иск е допустим, а те са материално легитимирани да търсят
обезвреда на претърпените от тях вреди. Една от предпоставките, за да бъдат
ищците материално легитимирани е да са носители на субективното материално
право, което подлежи на защита в процеса.
Противопоставят се на възраженията за наличие на
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан,
непредприемане на действия спрямо водача на процесния автомобил за
преустановяване на движението му и относно претоварването на автомобила.
Посочват, че за да е налице съпричиняване, следва
приносът на пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен начин, а
доказателствената тежест за това следва да бъде разпределена сред
обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в процеса. Считат, че тези
съждения на представителя на ответното дружество остават недоказани.
Посочват също така, че следва да се има предвид, че
правилата за движение, които нарушава водачът С. К. при процесното ПТП, са
свързани с управление на неизправно МПС и превозване на по-голям брой пътници
от определения в свидетелството за регистрация на МПС. За извършването на тези
нарушения на ЗДвП водачът, чиято отговорност е застрахована в ответното
дружество, е признат за виновен с цитираната по-горе влязла в сила присъда.
Предвид изложеното ищците твърдят, че възражението за
съпричиняване, изразяващо се в непредприемане на действия спрямо водача на
процесния автомобил за преустановяване на движението му и относно
претоварването на автомобила са неправилни, неоснователни и недоказани.
Оспорват твърдението, че починалият А. К. е допринесъл за
настъпване на вредите, качвайки се в претоварено МПС. Твърдят, че към момента,
в който А. К. се е качил в превозното средство, същото не е било претоварено и
е било ненужно да предприема каквито и да било действия, вменени му като
задължение в отговора на исковата молба от представителя на застрахователя.
Твърдят, че е неподкрепено с доказателства твърдението на
ответника, че починалият А. Х.К. /А. Х.А./ се е движил без поставен
обезопасителен колан и с това виновно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като се е самоувредил.
Считат, за неоснователно оспорването на ответника на
размерите на предявените срещу него искове, считайки същите за завишени,
прекомерни и недоказани по размер. Поддържат изцяло подадените от А.Х.А. и П.Х.Р.
искове в предявените размери. Твърдят, че размерите на търсените обезщетения са
съобразени, както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД,
така и със съдебна практика по сходни казуси.
Противопоставят се на твърденията на представителя на
ответника, че е липсвала дълбока емоционална и духовна връзка между починалия А.
К. и неговите брат и сестра, която да бъде прекъсната с настъпването на
процесното ПТП.
Оспорват изложените аргументи в отговора на исковата
молба, за това, че поради възрастта на ищците и починалия животът им не е бил
тясно свързан, както и че емоционалната травма за ищците не е толкова тежка.
Ищците заявяват, че поддържат иска за присъждане на
законна лихва от датата на ПТП - 21.12.2016 г. до окончателно издължаване на
сумата, като направеното оспорване на ответника в тази връзка считат за
неоснователно. Позовават се на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - при задължение за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, респ. процесното парично вземане произтичащо от непозволено
увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на неимуществените вреди, които
обезщетява. От този момент следва да се начислява и лихва върху претендиралото
обезщетение.
Алтернативно, в случай, че не бъдат уважени изложените
по-горе съображения, твърдят, че застрахователното дружество е уведомено за
настъпилото ПТП още на 04.06.2018 г. и съответно на основание чл. 429, ал. 3,
във вр. с чл. 380 от КЗ, законната лихва върху претендираните главници се дължи
от 04.06.2018 г. В тази връзка се противопоставят на твърдението, че ЗД „Б.И.“
АД е уведомено за произшествието едва с предявяването на молба-претенция за
доброволно изплащане на обезщетение от ищците.
По делото е депозират допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който ответникът заявява, че поддържаме всички
възражения относно неоснователността на предявените искове. Счита последните за
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното
основание, така и по размер, както и изложените в допълнителната исковата молба
твърдения и наведени обстоятелства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
От представената по делото присъда № 34 от 18.09.2018 г.,
постановена по НОХД № 155/2018 г. по описа на ОС - С.З. се установява, че С. О.К.
е признат за виновен в това, че на 21.12.2016г. в района на километър 226+300
от автомагистрала "Т.", област С.З. при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка "М. 212Д С." с peг. № СН 24 35
АР, в посока от запад на изток е нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане, а именно:
- чл. 20, ал. 2 изречение 1-во от Закона за движението по
пътищата –
-чл. 101, ал. 1 изречение 1-во във вр. с чл. 101, ал. 3,
т. 9 от Закона за движението по пътищата
-чл. 133, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
-чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
и в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на едно лице - на А. Х.К., както и средна телесна повреда на повече от едно
лица, като след деянието подсъдимия С. О.К. е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалите, с което е извършил престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. "г" във вр. с чл. 343, ал. 3, б. "б", предл.
първо във връзка с ал. 1, б. "в" във вр. с ал. 4, връзка с чл. 342,
ал. 1 и чл. 54. Горепосочената присъда е изменена с Решение № 25 от 11.02.2019
г., постановено по ВНОХД № 584/2018 г., по описа на Апелативен съд “Пловдив, НО
и Решение № 115 от 27.05.2019 г. по КНД № 28/2019 г., по описа на ВКС, I НО,
като подсъдимият С. О.К. е признат за виновен за това, че по непредпазливост на
посочената дата, нарушавайки разпоредбите на ЗДВП, е причинил смъртта на А. Х.К.
/А. Х.А./ и телесни повреди на други две лица, като е осъден на три години
лишаване от свобода и изпълнението на наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от пет години. Кумулативно С. К. е лишен и от право да
управлява МПС за срок от пет години.
От справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд, се установява, че към датата на ПТП – то –
21.12.2016 г., за микробус марка и модел „М. 212Д С.“, с peг. № СН***АР, има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
със ЗД „Б.И.“ АД, с полица№ BG/02/116002772825, с валидност от 27.10.2016 до 26.10.2017
г.
При ПТП - то тежко е пострадал А. Х.К. - пътник в
автомобила, управляван от С. К.. А. К. е транспортиран до ЦСМП С.З. и е приет
за лечение в Клиниката по Ортопедия и травматология при УМБАЛ „***“ АД - С.З.,
където впоследствие е починал от получените наранявания.
От представените Удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищците са брат и сестра на починалия при процесното ПТП А. Х.К..
С молба с вх. № 101372/14.02.2019 г., ищците отправили
молба - претенция до ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
С писмо изх. № НЩ № 1676/05.03.2019 г. ответното
дружество отказало да изплати поисканите обезщетения.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установява, че всички увреждания по пострадалия А. Х.К. са причинени от
действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, те са травматични, условие
за каквито има в купето на микробус при настъпило пътно- транспротно
произшествие. Уврежданията са причинени от удари с кинетична енергия върху
детайли и части в купето на катастрофирал микробус в който е бил пътник А. К.,
които детайли и части не е възможно да се конкретизират. Липсват увреждания,
които да е възможно да се обяснят с въздействие на твърди тъпи предмети извън
купето на микробуса.
От описаните при
извършване на аутопсията травматични увреждания липсват увреждания, които да се
обяснят и съответстват на такива причинени от предпазен колан. Още повече в
конкретния случай, преките свидетели седящи непосредствено до пострадалия А. К.,
по време на движение на микробуса преди настъпване на ПТП - то, твърдят, че не
са били поставени такива колани.
Установените и
получени телесни увреждания довели до смъртта на А. К., напълно кореспондират с
механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно преобръщане на микробуса,
като там силите на въздействие върху пътник в купето се стремят да го отделят
от седалката и го удрят неколкократно върху вътрешни детайли от купето, т.е
пострадалия и бил без поставен обезопасителен колан. Ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, т.е. фиксиран с предпазен колан за седалката,
неговите травматични увреждания биха били в сравнително по-малък обем.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че техническото състояние на автомобил марка „М.“, модел “212Д С.“,
с ДК№ СН *** АР преди настъпване на ПТП на 24.09.2015 г е било най - вероятно
изправно, тъй като същия е преминал успешно годишен технически преглед на
31.10.2016 г. Към момента на ПТП обаче не е отговарял на техническите
изисквания по отношение на смененото задно дясно колело, което е с различен
размер /по-тесен/ и с намалена товароносимост.
Процесният автомобил марка „М.“, модел “212Д С.“, с ДК№
СН *** АР стандартно е оборудван с предпазни колани на всички седалки и
въздушни възглавници за водача и пътника до него.
От наличните материали по делото и от извършения оглед на
място седалките са стандартно монтирани в процесния автомобил марка „М.“, модел
“212Д С.“ , с ДК№ СН *** АР.
Лек автомобил марка „М.“, модел“212Д С.“, с ДК№ СН *** АР
е оборудван с обезопасителни колани на всички седалки които са стандартно
монтирани - както е в процесния случай.
Обемът на багажното отделение на процесния автомобил
автомобил марка „М.“, модел“212Д С.“, с ДК№ СН *** АР до височината на
аблегалките на задната седалка е около 1 куб.м, а при поставяне на предпазна
мрежа около 1,5 куб.м
Според техническите спецификации на автомобил марка „М.“,
модел“212Д С.“, с ДК№ СН *** АР и данните по делото приблизителното тегло на
багажа, поставен в багажното отделение би могъл да бъде от 300 - до 800 кг
според специфичното тегло на багажа.
Техническите характеристики на процесния автомобил марка
„М.“, модел“212Д С.“ , с ДК№ СН *** АР са следните:
Марка: М. Модел:212 Д С. Рег.№ : СН *** АР Рама № : WDB9024721Р780786
Двигател №: 60298000158177 Гориво: Дизел
Година на първа регистрация: 1998 г Цвят: Син
F1 -
Технически допустима максимална маса - 2950 кг F2 - Допустима максимална
маса опред. от компетентни органи - 2950 кг FЗ - Допустима максимална
маса на състав от ППС - 4950 кг G - Маса: 1900 кг
N1 - Максимано натоварване 1 ос -1600 кг N2 - - Максимано
натоварване 2 ос 1800 кг Р1 - Ходов обем на двигателя - 2950 см3
Р2 - Максимална мощност на двигателя - 75 W L- Брой
оси - 2 S1 - Брой
места - 8+1
Броя на пътниците е бил 15 + 1 пътници от които 2 са деца
. В този конкретен случай теглото на водача и пътниците е около :
13 х 70 = 910 кг Теглото на децата е около 2 х 20 = 40 кг
Тегло на товара : около 375 кг Общо тегло на товара: 1325
кг
Маса на автомобила : 1990 кг + 40 кг гориво, инструменти,
принадлежности и др.
Общо тегло на автомобила към момента на ПТП: 3355 кг
Максимално допустима маса на автомобила: 2990 кг
Вещото лице посочва, че в случая е налице претоварване от
около : 3355 - 2990 = 365 кг, като сочи, че това претоварване е минимално което
приема експертизата, то би могло да е и повече в зависимост от теглото на
личния багаж на пътниците.
Съобразно материалите по делото в купето на процесния
автомобил пострадалия пътник А. Х.К. / А. Х.А./ се е намирал на втория ред
седалки към вратата за качване и слизане на пътниците. Непосредствено преди
настъпването на ПТП А. К. е станал от мястото си за да го размени с това на
пътника до него С.А. (следователно към момента на удара е бил правостоящ
непосредствено до вратата.
На тялото на правостоящия А. К. по време на настъпване на
ПТП са действали следните инерционни сили и моменти:
Първоначално при
удара на автомобила с мантинелата тялото се е устремило напред и на лява спрямо
посоката на движение на автомобила и неговата надлъжна ос.
при втория удар в
северната мантинела тялото се е устремило напред и на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила и неговата надлъжна ос.
при преобръщането
по таван тялото се е устремило надясно /към десните вътрешни състави/ на
автомобила и в последствие към тавана на автомобила /от земното притегляне/
който към този момент е отдолу към повърхността на земята.
Съобразно механизма на ПТП и инерционните сили действащи
върху тялото на правостоящия би могло да се направи извод, че е възможно тялото
на А. К. да се е ударило във врата за пътниците на МПС.
От техническа гледна точка, получените от А. Х.К. / А. Х.А./
телесни увреждания, в последствие довели до неговата смърт, кореспондират с
механизма като на процесното ПТП, без ищецът да е бил с поставен обезопасителен
колан. При седнало положение с поставен обезопасителен колан уврежданията на
ищеца биха били много по-леки, в по-малък обем.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че ако А. К. е
бил с колан също е можел да пострада с летален изход, тъй като частично е
смачкан тавана. При произшествието бусът се преобръща през страничната стена и
се обръща по таван. Има следи по страничните габарити на микробуса.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С.А.А. помни катастрофата, която станала на
магистралата вечерта между 00.00 - 00.30 ч. Прибирали се от Г. в Б. за Н.З.. В
микробуса бил и А. К., бил седнал до свидетеля. Свидетелят не си спомня дали са
били с колани. В микробуса имало двадесет и двама човека и много багаж -
сакове, портокали, маслини, разни други багажи. Било преди Нова година и всеки
си носел по нещо. Според свидетеля джантата се пръснала. Усетил, че си ударил
главата и ръката. След удара видял, че А. К. бил до буса. Свидетелят посочва,
че пътували от Атина, “от там като се качихме нормално бяхме хората в буса.
Като минахме границата станахме повече”. Казали на шофьора, че не е нормално да
се качат толкова хора, но шофьорът не свалил част от пътниците. Свидетелят
заявява, че преди катастрофата хората казали, че се чува някакъв шум от буса, че
от гумата се чува нещо, скърца. Шофьорът казал, че няма нищо и не предприел никакви действия. Според
свидетелят А. К. пътувал зад шофьора и си разменил мястото със свидетеля. Бил
седнал.
От свидетелските показанията на М.С.И., който е съсед на
ищците се установява, че преди настъпване на произшествието, ищците и
пострадалия обитавали заедно едно домакинство от 200 кв.м. Свидетелят посочва, че в ранна детска възраст
загубили своя баща и глава на семейството станал А., тъй като бил най-голям от
тримата. П. и А. се допитвали до пострадалия за всичко, те го приемали по-скоро
като свой баща, отколкото брат. След 1990 г. А. заминал да работа сезонна
работа в Република Г.. При него отишли и ищците, като заедно обитавали една
квартира. Свидетелят твърди, че А. има три деца, от които едната се казва П.,
единия се казва А.. А. има три деца, от които единият му син се казва А.. И П.
има три деца, и нейният син се казва А.. Според свидетелят това се дължи на
много силната привързаност един към друг. Посочва, че след злополуката ищците
променили изцяло навиците и нормалните си отношения с околните хора, станали
затворени, намалили социалните си контакти, спрели да пътуват за Република Г.,
където от години работели преди настъпването на процесното ПТП, рухнали
емоционално. Свидетелят твърди, че П. почти всеки ден посещава гроба на
пострадалия, а А. стопанисва малко заведение, в което на централно място е
закачил портрета на починалия си брат.
По делото е разпитан и свидетеля Н.Р. А.ов, който е
далечен роднина на ищците, който познава П. и А. от тридесет и пет години. Твърди,
че А. К. и ищците живеят в един двор, като ищците имали А. като баща. Били
много близки с брат си, докато не вземат съвет от брат си докато нищо не правели.
Свидетелят твърди, че в Г. пътували заедно с него, живеели в една квартира.
Заедно сядали на масата, помагали си за храна, за всичко. Който имал пари, той
плащал сметките, не си делили парите. Децата им са кръстени на А.. А. има син А.
и дъщеря П., а П. има син А.. След като ищците разбрали за катастрофата, ищците
не можели да повярват, че брат им е починал. Според свидетеля, ищците не са
същите както преди. От четири години не си спомня да се веселят, да ходят на
събирания, а преди катастрофата посещавали събирания. А. имал кафене, в което има
снимка на А. на централно място. А. и П. постоянно говорели за брат си и
постоянно плачели.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 21.12.2016г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/02/116002772825, с валидност от 27.10.2016 до 26.10.2017 г. за сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Б.И.“ АД, т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 21.12.2016г. същият е имал валидно сключена
застраховка гражданска отговорност.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищците са отправили до ответното
дружество писмена застрахователна претенция с вх. №
101372/14.02.2019 г., с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение.С писмо изх. № НЩ № 1676/05.03.2019 г. ответното
дружество отказало да изплати поисканите обезщетения. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По
делото е безспорно установено, че смъртта на А. К. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил – С. О.К., което е
установено с влязла в сила присъда № 34 от 18.09.2018
г., постановена по НОХД № 155/2018 г. по описа на Окръжен съд - С.З., която
според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството
пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът
съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от
гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен
и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките
(родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава
неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на
тълкувателното решение е изрично поставеното в него изискване за изключение,
породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните.
Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски
ситуации, ищецът да е най-близкия или сред най-близките на починалия, а не
съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение напр. ще е налице,
ако починалият е нямал друго семейство освен ищците и заедно, споделяйки едно
домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най-близките –
съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори ищците да не са сред най-тесния
родствен кръг следва да се установи, че на практика са били най-близките хора
на починалата, поради което и е справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно
с тях. Възможно е напр. поради определени житейски обстоятелства братя и сестри
да са изградили отношения, сходни на тези между най-близки кръвни роднини
(останали без родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и
грижа).
В настоящия
случай от показанията на М.С.И. и Н.Р. А.ов, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между
починалия и ищците е създадена много силна връзка, характеризираща се с обич,
уважение, привързаност. Братята и сестрата са загубили баща си, в ранна детска
възраст и глава на семейството е станал починалия А. К., тъй като бил най-голям
от тримата. П. и А. се допитвали до пострадалия за всичко, те го приемали
по-скоро като свой баща, отколкото брат. Свидетелите установяват, че А. К. и
ищците били много задружни и сплотени - всички израснали заедно в едно
домакинство, поддържали ежедневен
контакт, много се разбирали и си помагали /заедно покривали сметките, свързани
с домакинството/, заедно работели при брат си в чужбина. Съдът приема, че между
починалия и неговия брат и сестра е създадена силна емоционална връзка, която
се е запазила и по-късно в годините, след като всеки от тях създава семейство и
им се раждат деца. Това се установява и от факта, че дъщеря на пострадалия е
кръстена на ищцата П., един от синовете на А. е кръстен на починалия А., както
и едно от децата на ищцата е кръстено на А.. Свидетелите установяват, че и към
настоящия момент ищците все още не могат да преодолеят загубата на брат си.
С оглед
изложеното съдът намира, че между починалия А. К. и ищците е изградената твърде
силна, емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и
страдания на ищците от смъртта на брат им следва да се определят като
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите
към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства
ищците са провели пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради
това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на всеки от
ищците би била справедлива сума в размер на по 30 000 лв.
Възражението на
застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да
приложи чл. 493а КЗ
и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в
размер до 5000 лв, е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от
посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно застраховката
"Гражданска отговорност". Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване на осн. чл. 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално
запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в какъвто смисъл се оплаква
въззивникът, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по
въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република Б. (чл. 633 ГПК),
то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия А. К., изразяващо се
в доброволно качване в процесния претоварен автомобил и непредприемането на
действия спрямо водача да преустанови движението на автомобила, с което
поведение пострадалия сам се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл
за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
Съдът счита, че не е налице причинна връзка между
обстоятелството, че ищецът е приел да пътува в автомобил, превозващ над
допустимия брой пътници и уврежданията му от пътното произшествие. Действително
по делото е установено, че е нарушена разпоредбата на чл. 133 ЗДвП /забраната
за превозване на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на МПС/ и че една от причините за пътното произшествие е
претоварването на автомобила. Съгласно разпоредбите на ЗДвП пътниците в моторно
превозно средство няма задължение да следят дали в МПС са качени повече пътници
от това, което се предвижда в регистрационния талон на автомобила, като това е
задължение на собственика и управляващ същия. Следва да се посочи, че от
свидетелските показания на С.А.А. /пътник в автомобил марка и модел „М. 212Д С.“/
се установява, че към момента на качване на пострадалия А. К., автомобилът не е
бил претоварен. Претоварването е станало след преминаване на границата на
Република Г. с Република Б.. Свидетелят установява и, че пътуващите са
възразили на водача на МПС - то относно броя на пътуващите, но същият не е
свалил част от пътниците. Поради това съдът намира за неоснователно възражението,
че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради
това, че се е возел в претоварен автомобил.
По отношение непоставянето на предпазен колан, експертът
извършил автотехническата експертиза посочва, че при седнало положение с
поставен обезопасителен колан уврежданията на ищеца биха били много по-леки, в
по-малък обем, но в съдебно заседание заявява, че ако А. К. е бил с колан също
е можел да пострада с летален изход, тъй като при ПТП – то бусът се е
преобърнал и е налице частично смачкан тавана. Поради това съдът приема, че и
това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Според ал. 3 лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата
на чл. 429, ал. 3 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за законна
лихва, като определя различен от чл. 84, ал. 3 ЗЗД момент, от който я дължи - по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. Поради това съдът намира, че ответното дружество не
дължи лихва за забава от датата на деликта / в случая датата на ПТП – то
21.12.2016 г./ съобразно правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищците алтернативно правят
искане за присъждане на законна лихва от 04.06.2018 г., като твърдят, че
застрахователното дружество е уведомено за настъпилото ПТП на тази дата. По
делото обаче няма доказателства, че ответното дружество е уведомено на
04.06.2018 г. за настъпване на застрахователно събитие. В конкретния случай по
делото е представено доказателство, че ищците са уведомили застрахователя ЗД „Б.И.“
АД на 14.02.2019 г. за настъпване на застрахователното събитие, поради което
при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Поради това лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от 14.02.2019 г./датата на уведомяване на
ответника от ищците/ до датата на окончателното плащане като за периода от 21.12.2016
г./датата на ПТП – то/ до 13.02.2019 г. и от 04.06.2018 г. до 13.02.2019 г. искането
за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.“ АД
следва да заплати на А.Х.А., обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на
брат му А. Х.К., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 14.02.2019
г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, КАТО предявения иск над сумата от 30 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. и искането за присъждане на законната лихва за периода от 21.12.2016 г./датата на ПТП – то/ до 13.02.2019 г. и искането
за присъждане на законната лихва от 04.06.2018 г. до 13.02.2019 г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.“ АД
следва да заплати на П.Х.Р., обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на
брат му А. Х.К., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 14.02.2019
г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, КАТО предявения иск над сумата от 30 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. и искането за присъждане на законната лихва за периода от 21.12.2016 г./датата на ПТП – то/ до 13.02.2019 г. и искането
за присъждане на законната лихва от 04.06.2018 г. до 13.02.2019 г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че А.Х.А. и П.Х.Р.
са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го
заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1
от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3% за горницата над 10 000 лв. Следователно в случая дължимите
адвокатски възнаграждения са в размер на по 2 030 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски се претендират с ДДС. Следователно при спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатските възнаграждения дължими на
адвокат Р.М. за осъществено безплатна адвокатска помощ на всеки един от ищците
са в размер на по 2 436 лв. /2 030 лв. х 20 % = 2 436 лв./ или в общ
размер на 4 872 лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати
на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ на всеки един от ищците в размер на по 1 461, 20 лв. или в общ
размер на 2 923, 20 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
По отношение на разноските направени от “Б.И.” АД:
Ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 4 236 лв. с ДДС.
Видно от данните по делото процесуалното представителство по
делото е осъществено от адвокат П.К.П. от Адвокатско дружество “П. и К.”.
Видно от данните по делото договор за правна защита и съдействие
от 29.08.2019 г./стр. 54 от делото/ е сключен с Адвокатско дружество “…………”,
като в договора е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 4 236 лв.
с ДДС ще бъде изплатено по банкова сметка: *** *** “Първа инвестиционна банка”
АД. По делото е представено преводно нареждане на горепосочената сума по
сметката на Адвокатско дружество “****************” /стр. 152 от делото/.
С оглед на изложеното съдът няма основание да присъди
претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4
236 лв., тъй като същото е заплатено не на адвокат П.К.П., който е осъществил
процесуалното представителство по делото.
Ответното дружество претендира и заплатените депозити за вещи
лица в общ размер на 1 029 лв. По делото обаче не е заплатен определения в
открито съдебното заседание от 08.06.2020 г. допълнителен депозит за съдебно –
автотехническата експертиза в размер на 329 лв. Поради това при присъждане на
разноските по делото съдът приема, че от страна на ответника са заплатени
депозити в общ размер на 700 лв.
С оглед изхода на делото П.Х.Р. и
А.Х.А. следва да заплатят на ЗД “Б.И.” АД сума в общ размер на 280 лв.
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Б.И.” АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в общ размер на 2 400 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да
заплати на А.Х.А., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Р.М. от САК със
съдебен адрес: *** обезщетение в размер на 30
000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и психически стрес, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена
смъртта на брат му А. Х.К., ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 14.02.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението
по банкова сметка *** *** “Централна Кооперативна банка” АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 30 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. като неоснователен и искането за присъждане на
законната лихва за периода от 21.12.2016
г./датата на ПТП – то/ до 13.02.2019 г. и искането за присъждане на законната лихва от 04.06.2018 г. до 13.02.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да
заплати на П.Х.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М. от САК
със съдебен адрес: *** обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в
резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на брат му А. Х.К.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница от 14.02.2019 г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението по банкова сметка *** ***
“Централна Кооперативна банка” АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 30 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искането за
присъждане на законната лихва за периода от
21.12.2016 г./датата на ПТП – то/ до 13.02.2019 г. и искането за присъждане на законната лихва от 04.06.2018 г. до 13.02.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да
заплати на адвокат Р.М. от САК с адрес: *** адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на всеки един от
ищците в размер на по 1 461, 20 лв. или в общ размер на 2 923, 20 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
А.Х.А., с ЕГН ********** с адрес: *** и П.Х.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Р.М. от САК със съдебен адрес: *** да заплатят на ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***сума в общ размер
на 280 лв. представляваща направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
общ размер на 2 400 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: