М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия А.Д.С., с ЕГН: ********** *** за
извършено престъпление от общ характер, а именно:
За времето от м. март 2014 г. – м. август 2017 г. включително в гр.
Плевен, след като е осъден с решение по гр. д. № 1342/2003 г. по описа на РС –
Плевен, влязло в законна сила, да издържа свой низходящ – ***, с ЕГН: *********
от гр. Плевен, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на две или
повече месечни вноски, а именно – 40 /четиридесет/ месечни вноски, всяка на
стойност 60 лв., на обща стойност 2400 лв.
И за времето от м. август 2017 г. – м. февруари 2019 г. включително, като
осъден да издържа свой низходящ с решение № 1311/08.08.2017 г. по гр. д. №
2510/2017 г. по описа на РС – Плевен, влязло в законна сила на 23.08.2017 г. ,
да издържа свой низходящ – ***, с ЕГН: ********** от гр. Плевен, съзнателно
поизпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, а
именно – 20 /двадесет/ месечни вноски, всяка на стойност 140 лв. на обща
стойност 2800 лв. или общо 60 /шестдесет/ месечни вноски в общ размер на 5200
лв.
Престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Р.п.– П. редовно призована,
изпращат представител – наблюдаващия делото прокурор ***.
Подсъдимият А.Д.С., редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. Д.М.
от АК - Варна.
Пострадалата Е.П.Г., редовно
призована, не се явява в съдебно заседание.
Съдът е дал ход на
разпоредителното заседание, при съобразяване на разпоредбата на чл. 247в, ал. 2
от НПК, а именно – неявяването на пострадалата не е пречка за провеждане на
разпоредително заседание.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по
чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания
съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Съдът прикани страните да вземат
становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитника на подсъдимия А.Д.С. – адв. Д.М. от АК – Варна изрази становище напълно аналогично
на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при
условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл.
371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на
настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият А.Д.С., изразява съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът като изслуша становището на
страните и след съвещание намери следното:
Делото е подсъдно на настоящия
Съд.
Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
респективно на пострадалата.
Налице е основанието за
разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно
- за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на
страните.
Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация.
Не се налага изменение на мярката
за неотклонение, взета спрямо подсъдимия.
Не се налага събирането на нови
доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след
приключване на разпоредителното заседание.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК,
Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и пострадалата.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация.
6.Не се налага изменение на
мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия А.Д.С..
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени
в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид
становището на защитника на подсъдимия А.Д.С. – адв. Д.М.
и на подсъдимия А.Д.С. намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия А.Д.С. и на защитника му – адв. Д.М. е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият А.Д.С. признава
изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия А.Д.С. правата
му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия А.Д.С., дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия А.Д.С.:
„Признавам се за виновен, съжалявам
за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
При това положение, след като съдът
установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр.
с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно
заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт
изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие и докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК
внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият А.Д.С., съдът
запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното
изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.
Отговорът на подсъдимия А.Д.С. бе
следният:
„Разбирам обвинението за какво е.
Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен
съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-746/2017г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на
подсъдимия.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, като се приложи и
институтът на чл. 66 НК и на това основание, изпълнението на наложеното
наказание на подсъдимия А.Д.С. се отложи с изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия А.Д.С. – адв. Д.М., при проведеното съкратено съдебно
следствие и направеното самопризнание на всички факти по обвинението от страна
на подзащитния му, излага доводи основно във връзка с
индивидуализацията на следващото се наказание, като се присъединява към
становището на представителя на обвинението.
Подсъдимият
А.Д.С. поддържа
казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което
законът предвижда.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в
същия, следното:
За периода от 2001 г., подсъдимият А.Д.С. се оженил за
свидетелката Е.П. Г..
На 19.10.2002 г. им се родило дете - ***.
Не след дълго през 2004 г., обвиняемият А.Д.С.
и свидетелката Е.П.Г. се разделили като при свидетелката Г. останала
малолетната им дъщеря ***, за да я отглежда.
Подсъдимият А.Д.С. не се интересувал от детето си ***.
Вследствие през 2003 г., свидетелката Е.П.Г. подала искова
молба до Районен съд - Плевен за изплащане на издръжка от страна на А.Д.С..
С Решение по гр. дело. № 1342/2003г. по описа на
Районен съд - Плевен, подсъдимият А.Д.С. бил осъден да изплаща месечна издръжка
за малолетното си детето ***, с ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен
представител Е.П. ***, месечна издръжка в размер на 60 лева считано от
датата на влизане на решението в сила. Със същото решение на
основание чл. 99, ал. 1 от СК, гражданския брак сключен на 18.05.2001 г. между
подсъдимия А.Д.С. и свидетелката Е.П.Г. бил прекратен поради непоправимо
разстройство на брака им. След като се разделили, поради трудностите да покрива
нормалните нужди на малолетната си дъщеря, Е.Г. заминала с дъщеря си *** в ***и
там си изкарвала прехраната.
Подсъдимият А.Д.С. въпреки, че бил осъден да издържа своята
дъщеря ***, не заплащал размера на месечната издръжка и не виждал малолетното
си дете по своя вина, както и рядко се интересувал от него.
Подсъдимият А.Д.С. съзнателно продължавал да не
заплаща месечните вноски за детето си.
С Решение №1311 от 08.08.2017 г. по гр. дело. №
2510/2017 г. по описа на Районен съд — Плевен, подсъдимият А.Д.С. бил осъден да
изплаща месечна издръжка за малолетното си детето *** чрез нейната майка и
законен представител Е.П. *** месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от
датата на влизане на решението в сила - 23.08.17г.
Подсъдимият А.Д.С. отново продължил съзнателно да не
заплаща месечните вноски за издръжка на малолетното си дете ***.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл.
283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени
средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими
към фактите, релеванти за обвинението и изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от
съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им.
Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия А.Д.С. признание
относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като
на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва
тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на
подсъдимия А.Д.С. деяние, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и
каква е правната му квалификация:
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва
с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на
сумите при условията, посочени в решението на съда.
С
чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на
дете като е осигурена наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия
за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете.
За
да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК
е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от
два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото задължения лице.
Престъплението
по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл.
183, ал. 1 от НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски.
Подсъдимият
се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 60 лева.
Съзнателно обаче той не е изпълнявал задължението си за периода от м. март 2014 г. до м. август 2017 г. – включително, както
и за времето от м. август 2017
г. до м. февруари 2019 г. - включително. Необходимият минимум от
неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал.
1 от НК очевидно е налице.
-
Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно
деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо.
Налице
е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски за периода от м. март 2014 г. до м. август 2017 г. – включително, както
и за времето от м. август 2017
г. до м. февруари 2019 г. – включително. Общият размер на
задължението на подсъдимия е в размер на
5200 (пет хиляди и двеста) лева.
Съгласно
съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за
който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза
на което е присъдена.
От
събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое
задължение, следователно са налице всички съставомерни
признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вината пряк умисъл.
При
така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна
страна подсъдимият А.Д.С. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК, тъй като За
времето от м. март 2014 г.
– м. август 2017 г.
включително в гр. Плевен, след като е осъден с решение по гр. д. № 1342/2003 г.
по описа на РС – Плевен, влязло в законна сила, да издържа свой низходящ – ***,
с ЕГН: ********* от гр. Плевен, съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на две или повече месечни вноски, а именно – 40 /четиридесет/ месечни
вноски, всяка на стойност 60 лв., на обща стойност 2400 лв.
И за времето от м. август 2017 г. – м. февруари 2019 г. включително, като осъден
да издържа свой низходящ с решение № 1311/08.08.2017 г. по гр. д. № 2510/2017
г. по описа на РС – Плевен, влязло в законна сила на 23.08.2017 г. , да издържа
свой низходящ – ***, с ЕГН: ********** от гр. Плевен, съзнателно поизпълнил
това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно – 20
/двадесет/ месечни вноски, всяка на стойност 140 лв. на обща стойност 2800 лв.
или общо 60 /шестдесет/ месечни вноски в общ размер на 5200 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година или „Пробация“. Не са
налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а
от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото
издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди
/Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за
предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на
чл. 371 т.2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът приема като такива- искреното му съжаление за извършеното, направените
пълни самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства.
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия А.Д.С. наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца,
което на основание чл. 66, ал. І от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият
А.Д.С. е неосъждан.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително
върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да
се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран
от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя
последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този невисок размер на
определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на
генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така
определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради
което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а
именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия
и да действува като възпиращ фактор на дееца във
връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се
постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе
ролята на възпиращ фактор по отношение
на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува
преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва
други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и
са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 4 месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да
започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: