МОТИВИ към присъда №15/22.02.2019г.,
постановена по НОХД №61
по описа за 2019г.
на ОС- Варна.
Производството е по реда на
Глава 27 от НПК, чл.371т.2 от НПК.
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е
ОБВИНИЛА:
Д.М.Х. в това, че
през
периода 24.09.20**г.- 25.09.20**г., в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив и при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи:
1бр. златен синджир, 14 карата, с тегло 4 грама, тип „картие", 1 брой
златен синджир, 14 карата, с тегло 1.5гр, 1брой златна висулка, 14 карата, във
форма на делфин, с тегло 2 грама и 1 брой златна висулка, 14 карата, във форма
на кръст, с тегло 2 грама, на обща стойност 646.00лв. /шестстотин и четиридесет
и шест лева/, от владението на Ф.Х.М. и на И.Х.Ф., като употребил за това сила - престъпление по чл. 199,
ал.1, т,4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Д.Х., като счита, че същото е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Намира за нужно да отбележи, че се
касае за престъпление, което е извършено в период, в който подсъдимият е бил в
отпуск по време на изтърпяване на едно не леко наказание лишаване от свобода,
което очевидно не е подействало в достатъчна степен възпитателно и възпиращо
спрямо него. При индивидуализация на наказанието счита, че
следва да се вземе предвид, че се касае за млад човек, който още в непълнолетната си възраст е
многократно осъждан. Налице е обаче осъждане и като пълнолетен, което обуславя
и квалификацията опасен рецидив на
настоящото деяние по смисъла на чл. 29, ал.1, б. А от НК. Държавното обвинение
сочи, че на ДП подсъдимият е направил самопризнания и то на етап когато не са му били известни какви
доказателства са налични. Въпреки това обаче прокурорът счита, че са налице
множество отегчаващи обстоятелства – многократната съдимост, въпреки която той
не е спрял да извършва престъпления, като най-укоримото обстоятелство в
случая е, че престъплението било извършено по време на
отпуск от затвора. Бил му е даден шанс да покаже, че се е поправил, а той
напротив с поведението си е показал, че
всичко изтърпяно до момента било безпредметно и без възпитателен резултат.
Предвид горното моли съда да определи наказание около средния размер на
предвиденото в чл.199 от НК, без да бъде постановявана конфискация. Счита, че
на основание чл. 27, ал.2 от НК определеното по настоящото дело наказание
следва да се присъедини изцяло към
неизтърпяната част от наказанието, което изтърпява в момента, тъй като в тази
хипотеза възможност за преценка няма. По
отношение на гражданския иск намира, че следва да бъде уважен изцяло, тъй като претендирания
размер от пострадалата съответства на
оценката, дадена от вещото лице по ДП и е включена в предмета на
престъплението.
В хода на производството като частен
обвинител е встъпила пострадалата И. Х.Ф.,
като е предявила граждански иск против подсъдимия Д.М.Х. за сумата от 179,35
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от
престъплението, представляваща частта от златния синджир, ведно с
висулката, които са й били отнети. Моли
съда чрез депозирана от повереника й писмена молба да уважи гражданския иск,
така както е предявен от нея, а по отношение на наказанието да не бъде
проявявано снизхождение, а му бъде наложено такова в размер на 10-12 години
лишаване от свобода при строг режим.
Подсъдимият Д.М.Х. признава изцяло фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава се за виновен, като на ДП
е дал обяснения по обвинението в този смисъл. Защитникът му пледира с оглед
направеното самопризнание същото да бъде отчетено от съда като смекчаващо
отговорността обстоятелство, както и младата му възраст. Изтъква неговото
социално положение, желанието му докато бил в отпуск от затвора да се зарадва
на живота, което неминуемо било свързано с пари, като лошото било, че се опитал
да се сдобие с парични средства по престъпен начин. Горното според защитника
давало основание да изрази съмнение дали
действително единствено само изтърпяването на наказание лишаване от свобода ефективно е достатъчно за
превъзпитаването на настанените лица в затвора. Сочи, че нямало данни там да се
провежда някаква възпитателна работа, дейности, които да го подготвят за
евентуалната му социализация в обществото след изтърпяване на наказанието. Предвид това счита, че основната причина той
да извърши грабеж по време на отпуска е, че държавата не е направила нищо за
този млад човек, който въпреки, че е извършил много престъпления, никой не се е
опитал да му помогне, за да промени неговите възгледи и начина, по който трябва
да живее в обществото. Защитникът сочи, че макар да не е възразил, все пак счита,
че са налице съществени нарушения на процесуалните правила без да конкретизира
какви са те. При определяне на наказанието моли съда да отчете, че по- голямата
част осъжданията на подсъдимия са като непълнолетен, поради което моли да му
бъде даден последен шанс и да му се наложи наказание към минималния размер,
което да бъде намалено с 1/3. Предвид липсата на доказателства по делото колко
остава да изтърпи от присъдата в момента, предоставя на съда да прецени колко
да присъедини по реда на чл. 27, ал.2 от НК. По отношение на гражданския иск намира същият
за основателен, като изразява становище за намаляване на разноските, дължими за
адвокатско възнаграждение за „защита“ на гражданския ищец, тъй като сумата в
пълномощното била прекалено висока. В последната си дума подсъдимия изразява
съжаление за извършеното като заявява, че повече няма да се повтори.
Варненският окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Д.М.Х. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, като
с определение по ЧНД № 14/2016г. на ВОС, вл. в сила на 24.02.2016г. му е
наложено общо наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален
строг режим. С това определение са били кумулирани наложените му наказания по
НОХД № 4516/2015г. на ВРС и НОХД № 461/2015г. на ВОС, за извършени престъпления
по чл.198ал.1 от НК и чл.199ал.1т.4 от НК, като това по НОХД №4516/2015г. на
ВРС е извършено от него като пълнолетен. Към настоящият момент подс. Х.
продължава да търпи така определеното му общо наказание, като настоящото деяние
се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29ал.1 б.
„а“ от НК.
Подс.
Д.Х. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Варна, считано от
12.09.2015г. по цитираното по- горе определение на ВОС. Същият бил пуснат в 5-
дневен домашен отпуск за времето от 21.09.20**г. до 26.09.20**г. Х. ***, където живеел с баба си. Тъй като
нямал парични средства, той решил да отиде до гр. Варна, за да извърши грабеж и
по този начин да се сдобие с пари. На 24.09.20**г., в късния след обяд
подсъдимият пристигнал в гр. Варна и започнал да се разхожда в района на
Окръжна болница.
Същият ден- 24.09.20**г. , около 19,00
часа св. Ф.М., съпругът й и дъщеря й- св. А.Р.А. излезли от дома на последната,
находящ се в гр. Варна, *** и отишли до Летища Варна, за да изпратят съпруга на
първата, който щял да пътува до Кралство Белгия. От летището двете се качили на
автобус с № 409 и слезли на спирката до Катедралния храм в гр. Варна.
Пазарували в няколко магазина по бул. „Владислав Варненчик“, след което тръгнали
да се прибират към дома си. Вървели по десния тротоар на ул. „Пирин“ в посока
Окръжна болница. Преди кръстовището на ул. „Пирин“ с ул. „Македония“, свидетелките М. и А.
забелязали, че по същия тротоар срещу
тях върви непознат за тях млад мъж, който в лявата си ръка държал мобилен
телефон и провеждал телефонен разговор. През това време обаче гледал към
тях. Този мъж бил подс. Х.. В момента, в
който се разминавали, подсъдимият умишлено се блъснал в двете жени и с дясната
си ръка хванал синджира на св. М., който се
намирал на врата й и със сила го дръпнал. От използваната от него сила,
синджирът се скъсал, при което подсъдимият го издърпал и накитът се изхлузил от
врата на св. М.. Подсъдимият го взел и веднага побягнал по ул. „Македония“ в
посока Община Варна. Св. А. побягнала след него, но след около стотина метра се
отказала, тъй като надолу по улицата нямало улично осветление и тя се изплашила,
а и се притеснила за майка си, която останала на ул. „Пирин“. Св. А. се върнала
на местопроизшествието и се обадили на тел. 112. При пристигането на
полицейските служители свидетелките разказали за случилото се. Отнетият от св. М.
синджир представлявал 14 каратово злато, с оплетка тип „картие“ и с тегло 4
грама. Същият ден подс. Х. продал отнетото на неустановено лице, за
неустановена стойност, след което се прибрал в гр. Девня.
На следващия ден – 25.09.20**г., подс. Х. ***.
Този път решил да се разходи в ЖК „Чайка“.
Св. И.Х.Ф. живеела преимуществено в
Испания. В България се завърнала на 07.09.20**г. за около 1 месец. В гр. Варна
същата живеела на адрес ***, заедно с баща си.
На 25.09.20**г. около 12,30 часа св. Ф.
вървяла по улицата, намираща се непосредствено до бл.**, в ЖК“Чайка“в гр.
Варна. Докато вървяла видяла, че срещу нея наперено върви млад, мургав мъж.
Това бил подс. Х.. Когато се намирал на разстояние от около 5-6 крачки от нея, той се затичал към нея, сграбчил с
едната си ръка намиращият се на врата й
златен синджир и със същата ръка блъснал свидетелката назад. Преместил се много
бързо от лявата й страна и дърпайки със сила скъсал синджира на две части, като
едната част от него, ведно със закачените на него две златни висулки- едната с
формата на делфинче, а другата с формата на кръст, с инкрустирана на него
фигурка на Исус Христос, той взел и побягнал. След като изминал няколко крачки,
подсъдимият изпуснал едната висулка с формата на делфинче и тя паднала на
земята. Заради болката, която изпитала св. Ф. от дърпането на бижуто, тя
извикала : „Ааааа“, който вик бил чут от намиращата се в близост св. Ж.В.Я..
Последната се обърнала незабавно и видяла, че на около 5-6 метра от викащата
жена имало мургав млад мъж, облечен в бял анурак, с поставена на главата
качулка, който бягал все едно, че някой го гони. Св. Я. приближила до пострадалата и я
попитала дали е добре, като св. Ф. видимо треперела, била изплашена и обяснила,
че току що й бил отнет златния синджир. Тогава св. Я. се обадила на тел. 112 и
съобщила за случилото се. След около 10
минути на място пристигнали полицейски служители. През това време св. Ф.
установила, че по-голямата част от синджира с дължина 23 см. се намирал на
врата й. Започнала да се оглежда наоколо и на няколко метра от
местопроизшествието намерила едната висулка, тази с формата на делфинче.
Синджирът на пострадалата бил сравнително тънък, с дължина 40 см., изработен от
14 каратово злато и бил с тегло 1,5 грама. Отнетата част от синджира на св. Ф.
бил с дължина от 17 см. и тегло 0,6375гр., от 14 каратово злато. Двете висулки
също били изработени от 14 каратово злато, като всяка от тях била с тегло от по
2 грама. Отнетото от св. Ф. подс. Х. продал на неустановено лице, на
неустановена цена.
В хода на разследването били извършени
разпознавания, като св. А. разпознала подс. Х. като извършител на грабежа на
синджира на нейната майка, а св. Ф. разпознала Х. като лицето, което отнело
вещите й.
На досъдебното производство била назначена
съдебно оценителна експертиза, вещото лице, по която заключава, че стойността
на инкриминираните вещи е както следва: златен синджир, 14 карата, с тегло 4 грама, с
оплетка тип „картие"- 272 лева; златен синджир 40 см., 14 карата, с тегло
1.5гр.- 102лева; златна висулка, 14 карата, във форма на делфин, с тегло 2
грама- 136лева; златна висулка, 14 карата, във форма на кръст, с тегло 2 грама-
136лева, всичко на обща стойност
646.00лв. Вещото лице е определило, че стойността на частта от златния синджир
на св. Ф. с дължина 17 см., изработена от 14 каратово злато и тегло 0,6375 гр.,
която е била отнета от подсъдимия възлиза на 43,55лв.
Анализът на писмените и
гласните доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият Д.М.Х. е
осъществил състава на престъпление по чл.199ал.1т.4 във вр. с чл.198ал.1 във вр.
с чл.26ал.1 от НК, тъй като през периода 24.09.20**г.-
25.09.20**г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив и при условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи: 1бр. златен синджир, 14
карата, с тегло 4 грама, тип „картие", 1 брой златен синджир, 14 карата, с
тегло 1.5гр, 1брой златна висулка, 14 карата, във форма на делфин, с тегло 2
грама и 1 брой златна висулка, 14 карата, във форма на кръст, с тегло 2 грама,
на обща стойност 646.00лв. /шестстотин и четиридесет и шест лева/, от
владението на Ф.Х.М. и на И.Х.Ф., като употребил за това сила.
Съдът
намира описаната по- горе фактическа обстановка за установена по несъмнен и безспорен начин въз
основа показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на
подсъдимия, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК, заключението по назначената съдебно оценителна експертиза, както
и писмените доказателства на ДП и тези приобщени към доказателствения материал
в хода на съдебното производство/ справка за съдимост/. Същата не се оспорва от
подсъдимия. Последният признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
като на ДП е дал обяснения, в които разказва за двата извършени от него грабежа
по време на отпуската му от затвора, като е конкретизирал и местата, на които е
станало това. Неговите обяснения кореспондират и със заявеното от свидетелите
по делото. По отношение на първия грабеж свидетелките М. и А. са депозирали показания, в които сочат
начина, времето и мястото на извършване на грабежа, като е конкретизиран и
предмета на престъпно посегателство. Нещо повече, см. А. при извършеното разпознаване
посочва подсъдимия като лицето, което е дръпнало синджира от врата на майка й. Пострадалата от втория грабеж също
посочва времето, мястото и начина на извършване на деянието, като нейните
показания са подкрепят от тези на св. Я..
Установено е по несъмнен и безспорен начин по делото, че подсъдимият е
успял да отнеме само част от златния синджир на св. Ф. и една от висулките на
него с формата на кръст и инкрустирана фигура на Исус Христос. Намирането на
част от синджира от пострадалата е било възприето от св. Я., като било
възприето и изявлението на Ф., че й бил отнет част от златния синджир и някакво
златно кръстче. Всички свидетели по делото по категоричен начин установяват, че
при отнемането на вещите подс. Х. е използвал сила за установяване на своя
фактическа власт върху тях. Извършените от
свидетелите разпознавания са в съответствие с нормите на чл.170 и сл. от НПК, като непосредствено преди това свидетелите
са били разпитани, съобразно регламента на цитираната норма. Лицата, включени в
разпознаването са със сходна външност, така както изисква нормата на чл.171ал.2
от НПК.
Съдът намира, че в хода на производството е
установено, че от обективна страна са осъществени
всички съставомерни елементи на престъпния състав “грабеж”, тъй като по
безспорен начин е установено, че на
инкриминираните дати подс. Х. е отнел златните
синджири от владението на св. М. и св. Ф.,
като е употребил принуда във формата– сила,
като е издърпал накитите от врата на всяка от пострадалите. Горното е позволило на подсъдимия да установи своя
фактическа власт върху вещите. По отношение на второто деяние- част от вещта е
останала във владение на пострадалата/ синджира с дължина 23 см. и една от
висулките/, като останалата част от него, а именно 17 см. и другата висулка под
формата на кръст е преминала във владението на подсъдимия. Предвид горното в
случая второто деяние включено в цялостната престъпна дейност на Х. е останало във фазата на опита. Въпреки това,
правилно според настоящият състав на съда прокурорът е приел, че цялото деяние
следва да се квалифицира като довършено престъпление, изхождайки от
разпоредбата на чл.26ал.5 от НК, тъй като недовършеното не се отразява значително
на цялостната престъпна дейност на подс. Х.. Предвид горното
цялостната му престъпна дейност следва
да се квалифицира като продължавано престъпление по чл.26ал.1 от НК, тъй като
отделните деяния, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна подс. Х. е извършил
деянието при пряк умисъл, видно от действията и обясненията му: подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и
наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при противоправността
на отнемането на чуждите вещи без съгласието на владелеца, както и че е получил
владението върху тях чрез използване на сила и видно от действията му е искал
тези последици.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Д.М.Х. за извършеното
от него престъпление по чл.199ал.1т.4 във вр. с чл.198ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, съдът
намира, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено направеното на
досъдебното производство самопризнание за извършеното. Независимо, че в случая
производството се е развило по реда на чл.371т.2 от НПК, същото следва да се
третира като такова именно с оглед поведението на същия на ДП, изразяващо се в
съдействие за разкриване на обективната истина. Като смекчаващо обстоятелство
следва да се вземе предвид и младата му възраст, сравнително невисоката
стойност на реално причинените щети, както и изразеното съжаление за
извършеното. Не следва да се третира като такова изтъкнатото от защитата
бездействие от страна на Държавата за подготвянето му и социализацията след
изтърпяване на наказанието, тъй като това твърдение не съответства на
обективната истина. Подс. Х. към момента на извършване на деянието действително
е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Варна. Именно за добро
поведение, което е било отчетено от администрацията на затвора е бил пуснат в
домашен отпуск за 5 денонощия. Към инкриминирания в обвинителния акт период
същият е бил в местата за лишаване от свобода повече от 3 години, като през
това време с него се е провеждала работа с оглед преодоляване на криминогенните
нагласи, която е залегнала в ЗИНЗС, както и изпълнение плана на присъдата, в
която се включват дейности, насочени към неговата социализация в обществото,
както и промяна в мисленето и нагласите. Видно от становището на началника на
Затвора, приложено по делото, същият е мотивиран към самостоятелно справяне и
оцеляване с всички средства, формално изразява вина и съжаление, като липсва
готовност за цялостно преодоляване на
криминогенните си нагласи. Т.е. действително престоя му в затвора не е оказал
нужния възпитателен и превантивен ефект, но това не се дължи на липсата на
работа с него, а на нежелание от негова страна извън пенитенциарното заведение
да води съобразен със законите в страната живот. Т.е. липсва съдействащо
поведение и готовност от негова страна за промяна, без наличието на които не би
се постигнал целения ефект на наказанието, регламентиран в нормата на чл.36 от НК. В условията на местата за лишаване от свобода подс. Х. е спазвал правилата,
но не е полагал усилия за поправяне, промяна и преодоляване на криминогенните
нагласи, което веднага е намерило израз в извършването на престъпление.
Обстоятелството, че това е сторено именно по време на домашния отпуск, в който
е бил пуснат за добро поведение прави деянието му особено укоримо от гледна
точка на морала. Горното свидетелства за липса на всякакъв превантивен ефект от
изтърпяното до момента наказание, което следва да бъде третирано като отегчаващо
отговорността обстоятелства. Като такова следва да бъде отчетено и обремененото
му съдебно минало, което го характеризира като личност с висока степен на обществена
опасност. Токова се явява и извършеното от него деяние на два пъти- с висока
степен на обществена опасност. Именно начина на извършване на деянията – през
деня, на сравнително оживени улици
свидетелства за самонадеяност, липса страх от наказателна репресия и чувство на
безнаказаност. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се вземе
предвид това, че подс. Х. е осъществил две деяния, в два различни дни,
което говори за проявена престъпна
упоритост, а не за лекомислие или моментен имуплс, желание за облагодетелстване
по престъпен начин и нежелание да води законосъобразен начин на живот. Видно от
свидетелство за съдимост, повечето от деянията, извършени от Х. са били като
непълнолетен, като всички те са престъпления против собствеността, в повечето
случаи грабежи, което характеризира подс. Х. като личност с трайно изградени
престъпни навици. При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
намира, че на подс. Д.М.Х. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.54 от НК между минимума и средния размер на предвиденото, а именно „Лишаване
от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ”. Намалявайки
същото с една трета по правилата на чл.58а,ал.1 от НК, на подсъдимия следва да
се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което същият да изтърпи при
първоначален строг режим. По отношение
на подсъдимия, съдът намира, че не следва да бъде налагано наказание
конфискация на имущество, което е предвидено от законодателя по преценка на съда,
тъй като липсват доказателства същият да притежава имущество. Съдът счита, че с
този размер на наказанието ще се постигнат целите, визирани в нормата на чл.36
от НК и ще се въздейства спрямо подсъдимия
превъзпитаващо и възпиращо в извършване на други престъпления като се
изолира за по-продължител период от време от обществото. Съдът не е приложил нормата на чл.27 от НК,
доколкото по делото не са налице доказателства за неизтърпяната част от
наказанието по ЧНД №
14/2016г. на ВОС към момента на извършване на настоящото деяние. / Решение №521/14.11.1978г.
по н.д. №534/73г. , Второ н.о. на ВС/
С оглед наказателно - правната част на
присъдата, предявеният от пострадалата Ф. граждански иск в размер на 179,35лева
следва да бъде уважен изцяло. Същият
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая
по делото безспорно е установено, че подс. Х. е автор на престъпното
посегателство спрямо пострадалата Ф., тъй като е осъществил деянието грабеж,
като видно от съдебно оценителната
експертиза стойността на отнетата част от синджира и едната висулка с формата
на кръст възлизат на претендираната сума, поради което и искът следва да бъде
уважен изцяло в този размер. С оглед уважаването на гражданския иск, на
гражданската ищца Ф. следва да бъдат присъдени и направените от нея разноски за
ангажиране на повереник, като видно от представеното пълномощно подс. Х. следва
да й заплати сумата от 1300лева. Обстоятелството, че в пълномощното пише за
защита по НОХД № 61/2019г. и процесуално представителство не води до извод за
неприсъждане на разноски, тъй като пострадалата е ангажирала повереник. В НПК
не е предвидена законова възможност за
намаляване размера на това възнаграждение.
С оглед
изхода на делото, на основание
чл.**9, ал.3 от НПК подс. Д.М.Х. следва
да заплати направените по делото разноски
на досъдебното производство в размер на 93,10 лева в полза на
Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, както и сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на
граждански иск.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
присъдата си.
СЪДИЯ: