Р Е Ш Е Н И Е №260141

 

Гр. С., 09.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №136 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №552815- F582278/19.01.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Алтернативно предлага наказанието да се намали до минималния предвиден размер.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.12.2020г. св. В.Т. в 14,30 часа със свой колега св. Д.Г. извършили проверка на хранителен магазин, находящ се в гр. С. на ул. „Габрово“ №8, стопанисван от търговско дружество „Никомс 2“ ООД с ЕИК………. Преди проверката св. Т. извършил контролна покупка, за която не му била издадена касова бележка от фискалното устройство в обекта. Двамата служители на НАП се легитимирали и започнали проверката, при която се установило, че е налице несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 216,30 лева. Парите в касата били изброени и описани от Мария Илиева Тодорова съдружник в дружеството. Съгласно дневния междинен отчет от наличното в обекта фискално устройство отбелязаната сума била 28,45 лева. В касата имало 244,75 лева, т. е. налице била разлика в размер на 216,30 лева, в повече в касата. Установило се, че не е отбелязана всяка промяна на касовата наличност със съответното записване в момента на извършването й. Констатираната разлика на паричните средства в повече в касата, а именно в размер на 216,30 лева не била отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени“ суми. Наличното в обекта фискално устройство модел „Тремол М20“ притежавало функциите служебно въведени/изведени суми.  По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка от 05.12.2020г. Впоследствие на 09.12.2020г. св. В.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение на търговското дружество като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за  регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Колежката му Д.Г. се подписала като свидетел при съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №552815- F582278/19.01.2021г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е било наложено на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е частично основателна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че е било налице несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 216,30 лева. Това несъответствие се доказа по несъмнен начин от свидетелските показания на свидетелите В.Т. и Д.Г.. Техните показания са последователни, безпротиворечиви, логични и същите кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. гласи: Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. По безспорен начин се установи, че не е изпълнено това изискване да е налице съответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП. Доказа се по безспорен начин, че е било налице такова несъответствие в размер на 216,30 лева в повече в касата. След като е било налице такова несъответствие, търговецът е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Национална агенция за приходите, свидетелите В.Т. и Д.Г.. Показанията им, както бе посочено по- горе съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че тези лица са служители на Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Те нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена обективна проверка на обекта хранителен магазин, стопанисван от търговско дружество „Никомс 2” ООД, находящ се в гр. С., ул. „Габрово“, №8.

Съдът счита, че правилно е било преценено от наказващия орган, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите е резултатно. Налице е несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Законът за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Действително извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство не е съобразено от наказващия орган при определяне на размера на имуществената санкция, а е определена санкция в по- голям размер от минималния, без да е мотивирано това.

Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е в максимален размер от 2000 лева и същата следва да се намали до минималният предвиден в закона размер от 500 лева. В този размер имуществената санкция съдът счита за справедлива и отговаряща в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да се измени като се намали наложената „Имуществена санкция” от 2000 лева на 500 лева.

С оглед правилата на процеса и при направени искания от страните за присъждане на разноски съдът следва да ги определи според уважената част, както следва:

На въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, съобразно потвърдената част от наказателното постановление, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.

На търговското дружество жалбоподател следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изменената част от наказателното постановление, а именно в размер на 100 лева.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП №552815- F582278/19.01.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговско дружество „Никомс 2” ООД- С. с ЕИК …….., представлявано от Светозар Господинов Тодоров с ЕГН ********** и М. И. Т. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева като НАМАЛЯВА „Имуществената санкция” на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Никомс 2” ООД с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите  да заплати на „Никомс 2” ООД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: