Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…….., 07.08.2018
година, град
Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На десети юли две хиляди и осемнадесета
година:
В публично заседА.е
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Дияна Д.,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 18814 по описа за 2017 г. на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.225, ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 2300лв.
Ищцата М.Т.А. твърди в исковата
си молба, че с Решение 140 от 30.5.2017г. на ВКС по гр.д.№4603/2016г. на 4
г.о., влязло в сила на същата дата, е отменена като незаконосъобразна Заповед
от 13.7.2015г. на Председателя на УС на НСБХ „Х***.“, с което е прекратено
трудовото ѝ правоотношение на основА.е чл. 328,
ал.1, т.2. Със същото решение ищцата е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди
уволнението длъжност „домакин на сграда“ при НСБХ „Х.“.
Ищцата е получила нарочно
съобщение от 5.7.2017г. от първоинстанционния ВРС по гр.д.№10475/2015г. на
10.7.2017г., с което е уведомена, че има право да се яви на работа за заемане
на възстановената длъжност в срок от две седмици от получаване на съобщението,
който изтича на 24.7.2017г.
В молбата се твърди, че на 12.7.2017г. с готовност да
заеме работата си се явила в седалището и на адреса на управление на работодателя
в гр. *****, но е установила, че работодателят не се намира на адреса, като го
е напуснал отдавна.
На 13.7.2017г. е посетила бившето
си работно място в гр. ***– приемната в малката сграда на „*****,
за да установи, че не се ползва от работодателя. На същата дата е посетила и ** зала на ** етаж, на комплекс „*****“,
където работодателят също е извършвал дейност през годините, но отново не е
открила никой.
На 13.7.2017г. чрез адвоката си А.Г.
изпратила електронни писма на всички електронни пощи, с които е комуникирала
през годините с работодателя или негови представители: на електронни пощи ****,
****. ****, ****. Помолила е да я възстановят на заеманата длъжност, както и да
и укажат кога и къде да се яви.
Със същата молба – да я
възстановят на длъжност, да и укажат кога и къде да се яви е изпратила и писма
на 13.7.2017г. на известните и адреси на работодателя. Писмото и от официалния
адрес на работодателя – гр. *****се е върнало като неполучено. Писмото и на
адрес: гр. *****е получено на 17.7.2017г. Писмото и на адреса на адвоката,
представлявал работодателя във варненския процес по гр.д.№10147/2015г. е
получено на 17.7.2017г. Въпреки получените писма не последвала никаква реакция
на работодателя.
Поради това за нея възниква
правен интерес от предявяване на иск по чл. 225, ал.3 КТ, с искане ответникът
да бъде осъден да ѝ заплати БТВ от деня на явяването на работника до
действителното му допускане на работа. Претендира сума от датата на явяването
си - 12.7.2017г. до 12.12.2017г. – за 5 месеца в размер на 2300 лв. /5 х 460
лв./. Съгласно трудов договор от 20.6.2010 г. месечното и възнаграждение е
определено на 291 лв. С Решението на ВРС по гр.д.№10147/2015г. БТВ последното
получено БТВ, преди уволнението е определено на 337.92 лв. Съгласно TP № 2 от
12.12.2013г. на ВКС по тълк. Д.№ 2/2013г. на ОСГК, докладчик съдията О.К.:
„Обезщетението по чл. 225, ал.3 КТ се определя на базата на последното БТВ,
получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от
размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на
недопускане на работа“. Поради което претенцията предявява за по 460 лв.
месечно.
Моли съда да постанови решение с
което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 2300 лв.,
представляваща обезщетение за недопускане на работа по чл. 225, ал.3 КТ за
периода 12.7.2017г. до 12.12.2017г. В съдебно заседание процесуалният й
представител поддържа иска. Претендира разноски.
С отговора ответника – „******,
оспорва иска по основание и размер. Признава, че с Решение No 140 от 30.05.2017 г., по гр. дело
4603/2016 г., описа на ВКС, 4 ГО, ищцата е възстановена на работа Твърди,
обаче, че фактическия състав на възстановяването на работа по чл. 345, ал. 2 от
Кодекса на труда в случая не е осъществен, следователно възстановяването на
работа не е реализирано. В предвидения в закона 14 дневен срок, който законът е
предоставил на служителката за явяване за да заеме работата си, който е изтекъл
на 24.07.2017г., служителката не се е явила пред работодателя, за да започне
изпълнение на трудовите си функции. И към настоящия момент- датата на подаване
на отговора на исковата молба, служителката не се е явила пред работодателя на
адреса на предприятието – гр. Н.*******за започване на работа. Същата не е се е
явила и на адреса за кореспонденция на сдружението в гр. *******, където се
намира физическия офисът на дружеството и който адрес е изключително добре
познат на служителката М.А. през целия период на съществуване на трудовото й
правоотношение. На последния адрес е била адресирана цялата кореспонденция
между тях и служителката. Известие за доставяне пратката е получена на този
адрес. Въпреки, че е установила, че на адреса на ул. *** няма никой,
служителката не е посетила адреса, на който се намира офисът на дружеството –
ул. Л.К., въпреки, че й е било напълно ясно, че там се намира адресът на
работодателя. Същото се удостоверява и от приложеното към исковата молба
Известие за доставяне, от което е видно, че на адреса на ул. *** не е имало
лице, което да получи пратката.
На следващо място, служителката я
наясно, и с телефонните номера на офиса, но така и не се е обадила, като е била
на място в ***, за да се договорят с работодателя си къде да се яви за заемане
на длъжността. Оспорват твърденията, че са получавали искане за възстановяване
на работа. Твърдят, че получената на 17.07.2017 г., в офиса на Дружеството на
ул. Л.К. пратка, за която към исковата молба е приложено известие за доставяне,
е била празна – вътре не се е намирало никакво писмено волеизявление. От друга
страна, адресираните до тях писма по електронна поща, са изхождали от адв. А.Г.,
а не лично от служителя, поради което и не могат да бъдат приети за валидно
направено от служителя волеизявление за заемане на длъжността. В този смисъл е
и съдебната практика, според която, пълномощията на упълномощения по делото
адвокат при водене на дело за отмяна на уволнението приключват до влизане в
сила на решението за отмяна на уволнението. Това е прието и от константната
съдебна практика: „Правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник
по делото са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия
исков процес. След влизане на решението в сила, пълномощията на адвоката по
делото са прекратени, поради което чрез него не могат да бъдат връчвани
съобщения до страната, нито да се презумира, че узнаването на определен факт от
адвоката, действието на чието пълномощно е прекратено, е достигнало до
страната. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ не може да бъде връчено чрез
процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата преди уволнението
длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване
на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал._1 КТ.“ (В този смисъл е Решение №440/10.06.2010г. По гр.д. №537/09г. по описа на
ВКС.)
Релевират доводи, че след
приключване на производството пред Съда с влязъл в сила съдебен акт,
правомощията на процесуалния представител на служителя, по повод отношенията му
с работодателя, във връзка с личния характер на престирането на труд и
персоналния характер на задълженията по трудовото правоотношение, се считат
прекратени. Ето защо, считат отправените по електронна поща до тях от адв. А. Г.
изявления за нелегитимни, същите не изхождат лично от служителя, поради което
не може да се счита, за валидно упражнено потестативно право на служителя да
заеме длъжността, на която е възстановен. Според константната съдебна практика
явяването следва да стане лично, като служителят лично се яви пред работодателя
за започване изпълнение на трудовите си функции. Такова явяване не може да бъде
извършено и пред пълномощник или чрез пълномощник.«Съгласно разпоредбите на
чл.345,ал.1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му
работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато
този срок не бъде спазен по уважителни причини. Под явяване на работа на
работника, за да я заеме по смисъла на посочения текст, както и на чл.325,
ал.1,т.2 КТ следва да се разбира работникът или служителят да се яви лично,
фактически в предприятие/по и изрично да заяви желанието си да заеме длъжността
на която е възстановен от съда, като явяването може да бъде удостоверено, както
с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя така и по друг
подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ
съдебен процес с допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
Действията, които следва да извърши работника, съответно служителя са да се яви
лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието си да заеме
длъжността, на която е възстановен от съда, като явяването може да бъде
удостоверено по посочените начини. Достатъчно е еднократно явяване на работника
или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по
чл.345,ал.1 КТ.“ (В този смисъл е Решение № 46 от 28.07.2014 г. по гр. д. №
3406/2013 г. на Върховен касационен съд).
„При всички случаи
волеизявлението на работника за намерението, желанието му да заема предишната
длъжност, следва да е достигнало до работодателя. От този момент неизпълнението
на задължението на работодателя да го допусне до работа ще даде основание на
работника или служителя да ангажира отговорността му по чл.225 ал.З от ПЖ. В
този смисъл е непротиворечива задължителната практика по чл.290 ГПК на ВКС /напр.
Р № 550/16.12.2011г. по гр.д. № 228/2011r., I r.o.; Р № 145/31.05.2011г. по
гр.д. № 1186/2010г., III г.о.; Р № 245828.06.20Юг. по гр.д. № 1048/2009г., IV
г.о.; Р № 913/26.11.2009г. по гр.д. № 4080/2008г.Д1 г.о./“ В конкретния казус
нито от писмените доказателства, нито от гласните се установява, че до
работодателя е достигнала волята на работника за заемане на длъжността, на
която той е възстановен по силата на съдебното решение. Явяването на ищцата на
адреса, на закрития офис на Дружеството в гр. Варна, за който и самата ищца
знае, че от години, не функционира, не следва да се счита за явяване за
изпълнение на служебните задължения, тъй като по никакъв начин не е уведомила
работодателя (при положение, че разполага с негот телефон и и-мейл), че се
явява, за да заеме длъжността си.
С оглед на гореизложеното,
считат, че към настоящия момент, не е реализиран фактическия състав на
възстановяването на работа. До настоящия момент служителката не се е явила при
работодателя, за да представи за оформяне на трудовата си книжка, което води до
извод, че тя не желае да започне отново работа при тях. Поради това считат иска
за неоснователен. Молят за решение в този смисъл. В съдебно заседание
процесуалните му представители поддържат отговора.
Съдът след преценка на представените по делото писмени доказателства прие
за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори че с Решение 140 от 30.5.2017г. на ВКС по
гр.д.№4603/2016г. на 4 г.о., влязло в сила на същата дата, е отменена като
незаконосъобразна Заповед от 13.7.2015г. на Председателя на УС на НСБХ „Х.“, с
което е прекратено трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 328, ал.1,
т.2. на ищцата М.Т.А.. Със същото решение ищцата е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата
преди уволнението длъжност „домакин на сграда“ при НСБХ„Х.“. От приложените с
исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата е получила на
10.07.2017г. нарочно съобщение от първоинстанционния ВРС по гр.д.№10475/2015г.
на 10.7.2017г., с което е уведомена, че има право да се яви на работа за
заемане на възстановената длъжност в срок от две седмици от получаване на
съобщението, който срок изтича на 24.7.2017г.
Представено е и имейл кореспонденция,
че на 13.7.2017г. чрез адвоката си А.Г. ищцата е изпратила електронни писма на
всички електронни пощи на работодателя или негови представители: на електронни
пощи ****, ****. ****, ****,
с които го е помолила да я възстановят на заеманата длъжност, както и да ѝ
укажат кога и къде да се яви на работа.
Със същата молба – да я
възстановят на длъжност, да и укажат кога и къде да се яви е изпратила и писма
на 13.7.2017г. на известните и адреси на работодателя. Писмото от официалния
адрес на работодателя – гр. *****е върнато като неполучено, писмото на адрес:
гр. *****е получено на 17.7.2017г. Писмото на ищцата на адреса на адвоката,
представлявал работодателя във по гр.д.№10147/2015г.- адв.С.Д. е получено на
17.7.2017г., видно от приложеното известие за доставяне.
По делото са ангажира и гласни
доказателства.
От показанията на св.И.М.се
установи, че познава ищцата от 7-8 години. Знае, че е работила към С.**** „Х.“.
Миналата година пътувала заедно с нея на 11.07.2018г. – 12.07.2018г. до *** и тогава
разбрала за настоящият ѝ проблем. Ищцата трябвало да се свърже с ответната организация, за да им връчи някакви
документи, известие. Тогава не работела, но имала проблем с това, че не може да
ги намери. В *** ходили в близост до някаква мотописта в квартал ***, защото
ищцата имала информация, че там се намира офиса на сдружението. Адреса се
оказал в нова кооперация със заключваща врата, с карти за достъп. Не могли да
влязат, защото нямало никой. Видели хора които излизат но се оказало, че има и
втора врата, която е с карти и чипове. Нямало и портиер нито означение за
такова сдружение. Мотали се известно време и питали хората, дали са чували на 7
етаж да има такава организация, но никой не знаел. Установили, че там е имало
някакво семейство, което е живеело там преди 2-3 години.
След посещението на адреса до
мотопистата в гр.***, към обяд минали покрай центъра, улицата била „*****“ и
спрели до стара сграда. Там имало една чистачка долу на входа и тя им каза, че
доколкото знае има някаква организация на втория етаж. М. се качила горе и след
като се върнала и казала, че горе има някаква пациентска организация, но и тя
нямала нищо общо с „Х.“ и не могат да й помогнат. Общо взето са я отпратили.
След това се разделили и след обяд се срещнали, а вечерта пътувахме обратно за
Варна.
На следващия ден след като се
върнали от *** ходили и зад **** в гр.Варна, където сдружението е имало офис и
до *****, но нямало и следа от офис на сдружение „Х.***“. Едва тогава разбрала,
че М., е водила и сега издирва дружеството във връзка с тях. Ищцата й споделила,
че нейна приятелка от ***, която свидетелката също познава, има адвокатска
практика там, и е ходила на адреса на сдружението, но не е намерила никой. Лично
свидетелката по интернет издирвала информация, телефони, но никой не отговарял.
Поради това вярва на ищцата, че не е могла изобщо да се свърже със сдружението.
Свидетелката заяви, че в момента ищцата
работи, но е в отпуск по болест. Преди около месец се е свързала със същото
място, където се е намирала тази пациентската организация на ул.„*****“ гр.***.
Доколкото знае работното място на ищцата сега е в ***.
Свидетелката М.Д.Ч., заяви в
показанията си, че работи в неправителствена организация. Като служител е
назначена в Н.***, а от началото на миналата година доброволно подпомагам НСБХ
"Х.“, административната дейност в ***. Заяви, че НСБХ "Х." е
учредено 2015г. и е регистрирано на ул. „***“ Бл. **, но от 2010г. те не са там. Новият адрес е на
ул. „*****“ и до момента, не са си местили изобщо адреса.
Сдружението не е пререгистрирало
адреса си, като официалният адрес си е на ул. „*****“, по документи е в „***“. Твърди че сега на звънците, които са отстрани
има табела. Откакто е направено сдружението 2010 г. на звънците има надпис „Х.“
и НПО /Н.***/. На трети етаж се помещава, заедно с Пациентската организация.
Това е апартамент, табела на вратата на третия етаж няма. На другата НПО има
табела, но на НСБХ "Х.", няма
табела.
НСБХ "Х.", на ул.„***“ са регистрирани на ет. 7 в апартамент,
който няма представа от 8 години дали е обитаем. Много отдавна – 2010г. цялата
кореспонденция е пренасочена към ул.„*****“.
Запознала се е с М.А. преди около
месец, когато дошла в офиса на НСБХ "Х.". След като получили имейл,
след като разбрали, че се води второ дело срещу тях. Знае за решението на съда
с което ищцата е възстановена на предишна работа, както и че са осъдени да й
заплатят някакво обезщетение. От тогава не са правили повече връзка с нея.
Доколкото знае парите са й изплатени. След делата лично към мен не е правила
връзка, на телефона на сдружението, който официално е обявен на сайта. Едва
преди месец ищцата дошла да ги информира, че желае да започне работа. Работила
три дни - 22 май; 23 май и 25-ти май и оттогава е в болничен. Доколкото е
запозната през 2010г. имали намерение да откриват структура регионална в
гр.Варна. Като уволнили М., нямало работно място. Предполага че е работила във
Варна, зад ****, в офис, в рамките на два месеца. В ***** не са имали представителство,
но може да е провеждана някаква единична среща.
Свидетелката заяви, че когато са
се водили делата за незаконното уволнение работното място на ищцата било във
Варна. По трудовия договор работното ѝ място е във ***. Имали намерение
да откриват регионален клон, за който не се получиха нещата и след два месеца
се наложило да бъде закрит. Твърди, че тогава предлагали на ищцата да се яви в ***
и там да работи. Поканили я официално по имейл.
През юли месец миналата година свидетелката
не е получавала обаждане, нито на телефонната линия е получавано обаждане от
ищцата, че желае да започне работа, доколкото е информирана. Тази година май
месец по имейл получила писмо от адв. А. Г. за възстановяване на работа на М.А.,
както и писмо по пощата на 17.07.2017г.
Съдът кредитира показанията и на
двете свидетелки, като счита, че те не са заинтересовани от изхода на спора и
показанията им кореспондират с писмените такива приложени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи: Предявеният иск по чл.225 ал.3 от КТ е основателен и
доказан.
По делото се
установи, че с посоченото по-горе съдебно решение № 140 от 30.05.2017г. на ВКС
по гр.д.№ 460382016г. е отменено
уволнението на М.Т.А. и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Уведомлението по чл.345, ал.1 КТ е получено от нея на 10.07.2017г. Установи се че на
12.07.2017г. ищцата е направила неуспешен опит да намери офиса на сдружението в
гр.***, както на регистрирания адрес на ул.“***“, така и на адрес на ул.“Л.К.“.
На 13.07.2017г. ги е търсила и в гр.Варна, съгласно показанията на св.М. С
исковата молба е представена и имейл кореспонденция, че на 13.7.2017г. чрез
адвокат на ищцата - А.Г. ищцата е изпратила електронни писма на всички
електронни пощи на работодателя или негови представители: на електронни пощи ****,
****. ****, ****, с които го е
помолила да я възстановят на заеманата длъжност, както и да ѝ укажат кога
и къде да се яви на работа.
Отделно от електронната
кореспонденция е изпратила и писма на 13.7.2017г. на известните и адреси на
работодателя. Писмото от официалния адрес на работодателя – гр. *****е върнато
като неполучено, писмото на адрес: гр. *****е получено на 17.7.2017г. Писмото
на ищцата на адреса на адвоката, представлявал работодателя във по
гр.д.№10147/2015г.- адв.С.Д. е получено на 17.7.2017г., видно от приложеното
известие за доставяне.
По основния
въпрос по делото е даден отговор в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение
№ 245 от 28.06.2010г.по гр.д.№1048/09г.,в което е прието, че еднократно
отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни
задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му
място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции.
Добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението
на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го
допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно
спецификата на работа. Неизпълнението на това му задължение - дава основание на
работника или служителя да претендира обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ. С оглед
цитираната задължителна за съда съдебна практика, предявения иск с правно основание
чл.225 ал.3 от КТ е достатъчно еднократно/в срока по чл.345 от КТ/ работника
или служителя да се яви и да заяви желанието си да започне работа. Еднократното
му явяване е достатъчно, за да се счете, че той е изпълнил своето задължение и
да постави работодателя пред необходимостта да реши - дали да допусне до работа
незаконно уволнения от него работник или като откаже - да извърши вредоносно
правонарушение, което следва да обезщети.
От момента, в който работникът или служителят
се е явил в срока по чл.345 от КТ и не е бил допуснат от работодателя,
последният неправомерно не изпълнява вменено му от закона задължение, с което
причинява вреди/пропусната полза/ и следва да ги заплати. Предвид гореизложените аргументи
съдът намира, че са изпълнени първите два елемента от обективна страна – лично
явяване на работника да заеме работата, на която е възстановен след влязло в
сила решение на граждански съд в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ.
За да се ангажира отговорността
на работодателя обаче по чл 225 ал. 3 от КТ е необходимо да се докаже, че
работникът не е допуснат до работа от самия работодател (ако е физическо лице)
или от определено от него длъжностно лице (ако е юридическо лице). В случая се
доказа, че ищцата е посетила лично и двата адреса на сдружението в гр.***, но
там не е имало никакъв негов представител, нито означения на врата или звънец.
В тази връзка са и показанията на св.М.Ч..
Съдът счита този факта за
доказан, доколкото и по настоящото дело призовките от двата адреса на
сдружението в гр.*** са върнати в цялост с отбелязване, че на тях няма такава
фирма или сдружение. Съобщението до ответника е връчено на пълномощника му по
предходните дела –адв. С.Д., след което от нея е постъпил отговор, придружен и
с пълномощно по настоящото дело. Тези факти доказват твърденията на ищцата, че
на посочените два адреса в гр.***, няма поставени табели или означения за
наличие на такова сдружение, което е направило връзката с него невъзможна за нея.
М.Т. реално и направила опити да заяви желанието си за започване на работа,
като се е явила на официално регистрираният адрес на сдружението по
удостоверение за актуално състояние, както и на друг известен й адрес- ул.“Л.К.“.
Установи се, че в срока по чл.345, ал.1 от КТ тя е правила опити да се яви на
работа и на адреса на офиса, в който е работила в гр.Варна, но и там не е имало
представител или означение на сдружението, поради което следва да се приеме, че
работодателят обективно е препятствал и недопуснал до работа ищцата.
При определяне на
базата на обезщетението за недопускане на работа следва да се има предвид ТР
2/2013г. на ОСГК, съгласно което
обезщетението по чл.225, ал.3 КТ се определя на базата на последното
брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение, като
същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната
минимална работна заплата за периода на недопускането на работа. В този смисъл,
съдът счита, че за периода от време от 12.07.2017г. до 12.12.2017г. ответникът
дължи на ищцата обезщетение за недопускането му до работа в размер на 2300лв. (
5 месеца по 460лв.)
Предвид основателност и
доказаност на исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 345лв., включващи
заплатена такса за издаване на удостоверение за актуално състояние в размер на 35лв. и 310лв., реално заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, на осн.
чл.78, ал.1 от КТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Х.-НСБХ“ ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.***, р-н
„*****, представлявано от С.Т.Х., със съдебен адрес ***, оф.**,
чрез адв.С.Д., да заплати на М.Т.А. с ЕГН-********** ***, сумата от 2300лв.,
представляваща обезщетение за недопускане на работа за периода 12.7.2017г. до
12.12.2017г., на осн. чл. 225, ал.3 КТ, както и сумата от 345лв., представляваща направени разноски по делото на
осн. чл.78, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски окръжен съд, на осн. чл.259 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: