Р Е Ш
Е Н И Е
№
1212
гр. Пловдив, 10 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, IХ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2569 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– 178 от АПК във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на А.И.К., ЕГН ********** против Решение №
16/04/1/0/02814/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/1153 от 01.08.2019год. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е отказано изплащането на пълния
размер на финансовата помощ, заявена със Заявка за плащане №
16/04/1/0/02814/3/01 по Договор № 16/04/1/0/02814 от 30.06.2016г. в размер на
38420,80лв.
Според
жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен, защото забавянето
в подаването на заявката за плащане не се дължи на виновно неизпълнение на
договорни ангажименти от страна на жалбоподателя. Основното твърдение е, че
жалбоподателят е следвало да изчака законовите срокове за получаване на
документи от РИОСВ-Пловдив и БАБХ, което неправилно е прието от ответника като
бездействие и основание за издаване на постановения отказ. Иска се
отмяна на оспореното решение и изпращане на преписката на администрацията за
повторно произнасяне и присъждане на разноските по делото.
Ответникът-
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован, не
изпраща представител.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, за което оспореният акт е неблагоприятен. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на акта, като е
спазен срокът по чл.149, ал.1 АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните
съображения:
Настоящият състав установи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия/чл.20, т. 3 и чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл.
10, т. 2 от УП на ДФ“Земеделие“/.
Съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
На 30.06.2016 г. между жалбоподателя
и ДФ „Земеделие“ е сключен договор № 16/04/1/0/02814, по силата на който
последният предоставя на ползвателя (жалбоподател в настоящото производство)
безвъзмездна финансова помощ, за извършването на дейностите, заявени за
финансиране по проект с наименование „Закупуване на специализирана техника“ , а
именно: „Закупуване на специализирана техника- трактор Беларус, модел 1025,4,
вариант В, челен товарач с допълнително оборудване- кофа 0,8 куб.м. „Пронар“ LC,
косачка TINAZ,
плуг MAZZ,
и мобилен доилен агрегат Kurtsan, които ще се използват за
изхранване на животните и за обслужване на животновъдния обект, находящ се на територията на необлагодетелстван район-
гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив“, ЕКАТТЕ 77270 в
размер на 38420,80 лв., свързани с осъществяването на проект № 16/04/1/0/02814.
Първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярка 4.1 документи е в размер на 38420,80 лева (чл.3 от
договора), като ползвателят се задължава да извърши инвестицията до 30.12.2018
г. (чл.6 от договора).
Към договора е приложена и Таблица
за одобрените инвестиционни разходи/Приложение № 1/, от която е видно, че
общият размер на одобрените за финансиране разходи е 64034,67 лева, а
одобрената субсидия е в размер на 38420,80 лева.
Видно от приложения към делото
Бизнес план между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, същият е за закупуване на
специализирана земеделска техника за модернизация на съществуваща ферма за
отглеждане на млекодайни крави. В таблица 3 от същия бизнес план е показана
производствената програма, като за всяка една от петте години са посочени
очакваните приходи от продажби на продукция/краве мляко/ в размер на 130416лв.
и са посочени очаквани добиви от пшеница и естествени ливади. Посочено е, че
направено изчисление, за всяка една от годините, приходите от продажба на
продукцията ще се формират от местния пазар.
От приложената заповед № 03-РД/1849
от 09.06.2016г. се установява, че е одобрено финансирането на заявление №
16/04/1/0/02814 от 05.06.2015г. на А.И.К. с УРН 346134 с ИД на проекта
16/04/1/0/02814 на стойност на проекта- 171643,50лв., одобрени разходи-
120249,11лв, субсидия- 72149,47лв. и авансово плащане- 36074,74лв. със срок за
извършване на инвестицията/дейността- 24 месеца. Към делото е приложено и
Уведомително писмо за одобрение № 629/подмярка 4.1 с
изх. № 01-6500/6507 от 20.06.2016 г.
Не е спорно, че предвидената за
закупуване техника е закупена и доставена на ЗП, видно от приобщените по делото
договори за покупко-продажба на селскостопанска техника, фактури, преводни
нареждания и извлечение по сметка, приемо-предавателни
протоколи, Свидетелства за регистрация за земеделска техника, като същата
техника е и застрахована, видно от застрахователните полици, при съобразяване с
уточненията и допълненията, направени по повод
писмо изх. № 01-6500/9975 от 05.10.2015 г. вследствие констатирани непълноти
и неточности.
На 20.11.2018г. от земеделския
производител е депозирана Молба вх. № 02-6500/7475, с която е поискано да се
сключи анекс към договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №
16/04/1/0/02814 от 30.06.2016г. по подмярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020. Повод за това искане е Предписание
№ 0001031/13.06.2017г. на ОДБХ-Пловдив за преместване на животновъден обект №
418В-0076 извън населено място. С
Уведомително писмо № 49/подмярка 4.1 изх. №
02-6500/7475/10.12.2018г. е отказано да се сключи анекс.
Със заявка № 16/04/1/0/02814/3/01 от
22.01.2019г. ЗП е поискал да се извърши окончателно плащане. По повод нея са
извършени административни проверки, при които се установило, че има
неизпълнение на т. 23, т. 24 и т. 26 от Приложение № 13 към чл. 45, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. Повод за това било, че бенефициентът не е представил
копие от становище на БАБХ, удостоверяващо, че земеделското стопанство отговаря
на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и
ветеринарните изисквания, копие от становище на БАБХ, че земеделското
стопанство и дейността му отговарят на изискванията на закона за защита на
растенията и копие от регистрация на животновъден обект.
С писмо изх. № 01-6500/1153 от
11.03.2019г. са изискани допълнителни документи, свързани с горните
констатации, като в отговор на което от кандидатът е постъпило писмо вх. №
01-6500/1153 от 03.04.2019г., с което са били представени Становище изх. №
782/02.04.2019г. от БАБХ, Писмо изх. № ОВОС-494-1/22.03.2019г. на директора на
РИОСВ-Пловдив.
При тази фактическа обстановка е
издадено процесното решение № 16/04/1/0/02814/3/01/04/01 изх. № 016500/1153 от
01.08.2019г. за отказ от изплащане на финансова помощ на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, като в него е посочено, че се издава на основание чл. 20а,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49,
ал. 1, т. 1,2, и 3, във вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 и
чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020г., предвид установеното непредставяне
на документи в срока по чл. 47, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г. Мотивирано е
още, че съгласно чл. 45 , ал. 1 от Наредба № 9 при кандидатстване за
окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец,
като прилага към нея документите, посочени в Приложение № 13.
В хода на съдебното производство
беше разпитан в качеството на свидетел С.В.С.. Последният заявява, че е работил
като ветеринарен лекар от 2006г.до 20.02.2020г. и през проверявания период е
бил лекар в животновъдния обект на К.. През 2017г. жалбоподателят получил
предписание от БАБХ да премести обекта, а преди регистрирането му пред
съответните органи е необходимо събиране на документи. През септември 2019г. е
сключил договор със ЗП, след което започнало преместването на животните от
стария в новия обект.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
В оспореното решение се сочи, че финансовата
корекция се налага на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. В тази връзка съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган. Това е така, защото в случая именно
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е одобрил проекта и именно той е
издал процесното решение.
От доказателствата по делото се
установява, че при подаване на заявката за окончателно плащане,
заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо с изх. №
01-6500/1153 от 11.03.2019г., с което е дал указания на А.К. да отстрани
констатирани нередовности на приложените документи
към заявката. В изпълнение на указанията на 03.04.2019 г. К. е депозирал
придружително писмо вх. № 01-6500/1153, с което представил исканите доказателства по
т.1,2,3,4, 5, 8 и т. 9. По точки 6 и 7 е представил писмо от РИОСВ-Пловдив изх.
№ ОВОС-494-1/22.03.2019г. за преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС и вх. № ОВОС-494/11.03.2019г. за започната процедура по издаване на
решение по ОВОС за обект-кравеферма. Посочено е, че поради дългата процедура по
решение за ОВОС към настоящия момент не е възможно да се представи документ за регистрация
на обекта в БАБХ. Цялата процедура е инициирана по повод изпълнение на
Предписание № 0001031/13.06.2017г. на БАБХ. Поискано е да се даде нов срок, за
да може да бъдат представени исканите документи.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 47, ал. 3, т.3 във
връзка с ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9). Следвало е ответният
административен орган да удължи срока, във връзка с тримесечния, според ал. 1,
в който РИОСВ-Пловдив и ОБДХ-Пловдив да се произнесат. Нужно е било да се издаде акт, в който да бъде
посочено до кога се удължава срокът за обработка на заявката за плащане - с
времето до събиране на необходимата информация от компетентните органи и
структури, за установяване на обстоятелства за по-нататъшно разглеждане или
отхвърляне на подадената заявка и така производството по обработката на
заявката ще бъде продължено и въз основа на установено ще бъде издаден и акт
със съответното съдържание.
От представените по делото
доказателства не може да се направи изводи, че са налице съмнения за нередност.
Съгласно чл. 2, т.36 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013
година за определяне на общоприложими разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета, "нередност" означава всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането
на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Така определеното понятие за
"нередност" е възпроизведено и в текста на §1, т.24 от ДР на Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1.
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г.
Съгласно §1, т.13 от ДР на Наредба №
9 "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по
смисъла на чл. 60 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета, според който без да се засягат специфичните
разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не
се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е
установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са
създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.
Все в тази насока следва да се
добави, че по този начин административният орган не е спазил задължението си да
провежда образуваните пред него производства в съответствие с основополагащите
принципи на административния процес, залегнали в Глава Втора от АПК. Според
тези принципи, в частност принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от кодекса,
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съответно,
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 1,
ал. 2 и ал. 5 от АПК). Освен това, принципът на истинност, възведен в
разпоредбата на чл. 7 от АПК, изисква административните актове да се основават
на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая. От своя страна, принципът на служебното
начало (чл. 9 от АПК), задължава административния орган да събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като в
същото време осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно
и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В тази връзка
следва да бъде посочено, че с оглед даденото обяснение от ЗП, че поради
връчването му на Предписание № 0001031/13.06.2017г. от ОБДХ-Пловдив за
преместване на животновъден обект № 4180В-0076 извън населеното място, от
страна на ответния административен орган не е изискано представянето на
доказателства в подкрепа на твърденията на лицето, нито пък е предприето
служебно събиране на доказателства, в т.ч. и изискване на справка от
ОДБХ-Пловдив, РИОСВ-Пловдив за започнати административни производства при тях.
Ето защо, настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.С., който е бил
ветеринарен лекар в проблемния период и който посочва, че животните е трябвало
да бъдат преместени в обект, извън населеното място, това преместване е
извършено веднага след завършване на новия обект и снабдяването му с
необходимите разрешителни документи. Самото преместване става на всяко животно
по отделно и със самостоятелно разрешително. Съвсем друг е въпросът защо
съответната администрация /БАБХ/ е издала разрешително за животновъден комплекс
в рамките на населено място и с което К. е кандидатствал по програмата и в
последствие му е било връчено предписание за преместване на обекта извън
населеното място.
Следва да бъде съобразено също така
и че ЗП е предприел мерки за изпълнение на даденото му предписание и по този
начин не са налице нанесени вреди на бюджета на ЕС. Доказателства, които да
опровергават така установените факти и обстоятелства не са ангажирани от
ответника, няма и възражения в тази насока.
Съдебната практика е еднопосочна, че
финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността е елемент от
фактическия състав на „нередността“ по смисъла на Регламент № 1303/2013 и че в
тежест на административния орган е да докаже съставомерността
на деянието, като подлежат на доказване всички елементи от фактическия състав
на нередността. Изхождайки от легалната дефиниция на „нередността“ по смисъла
на Регламент № 1303/2013, се стига до извода, че нередността е само това
нарушение, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице и
причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов
резултат върху бюджета на Съюза от нея.
При този анализ на националното и
съюзното право в разглежданата материя, се налага изводът, че не всяко
нарушение на разпоредба на националното или на съюзното законодателство,
произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по
смисъла на правото на ЕС и основание за налагане на финансова корекция. За да
се направи извод за наличие на основание за определяне на финансова корекция,
следва да се мотивира и финансовото отражение на нарушението (решения по адм. дело № 9183/2016 г. на ВАС и адм.
дело № 11433/2016 г. на ВАС). Приема се дори, че евентуалната невъзможност за
определяне на количественото изражение на вредата (действителна или
потенциална) не изключва задължението на ответника - управляващ орган да се
произнесе по този въпрос.
В оспореното решение не е изследван
въпросът за финансовата вреда или за възможността от понасяне на такава.
Липсват мотиви нанесена ли е финансова вреда на Съюза или има ли опасност,
възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в пряка и
непосредствена причинна връзка с нарушението. Отсъствието на съображения по
въпроса има ли вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза, прави
волеизявлението за отказ на финансова помощ немотивирано и необосновано.
Безспорно е, че жалбоподателят не е
успял да изпълни в срок проекта, въз основа на който му е отпусната
безвъзмездната финансова помощ, но от друга страна, при проверката се е
установило, че техниката е закупена, съобразно заложените параметри. Не е за
подминаване и фактът, че процедурите по снабдяване с нужните документи от други
органи са на крайна фаза и отказване на финансовата помощ ще обезмисли тяхното издаване.
При вземането на решение, че е
допусната нередност, която води до налагане на финансова корекция, не са
изследвани видът и степента на неизпълнението по конкретния проект. Липсва и
произнасяне това неизпълнение има ли изобщо някакви реални последици за
функционирането на изпълнения изцяло проект, за да се направи извод, че е
налице вреда и тя е в причинна връзка с неизпълнението на приходите. Не се сочи
и дали има някакви други негативни последици и ако има такива, съществува ли
възможност за тяхното отстраняване.
По тези съображения, оспореното
решение е постановено от компетентен орган, но е немотивирано, издадено е при
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменено.
По разноските.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на
държавна такса - 387 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.И.К.,
ЕГН ********** Решение № 16/04/1/0/02814/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/1153 от
01.08.2019год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е
оказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със Заявка
за плащане № 16/04/1/0/02814/3/01 по Договор № 16/04/1/0/02814 от 30.06.2016г.
в размер на 38420,80лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на А.И.К.,
ЕГН ********** разноски по водене на делото в размер от 2387 (две хиляди триста осемдесет и седем)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/