№ 1522
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100501322 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 31234/11.05.2022 г., подадена от "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв. Х. Х., против Решение №
1110/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 11768/2021г. по описа на ВРС, с
което e отхвърлен предявения от "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 срещу
"ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Мария Луиза № 21, ап. офис 2,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
5550.39 лева, представляваща сбор от сумите от 2774.14 лева начислена ел.
енергия за 2020 г., сумата от 2498.62 лева такса за поддръжка за 2021 г. и
сумата от 277.63 лева поддръжка за градина за 2021 г. по Договор за
поддръжка и управление от 14.04.2009 г., за които суми е издадена фактура №
**** г., като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуални
1
норми и необосновано. Твърди се, че ВРС не е изяснил правилно фактите и е
изложил твърдения, които противоречат на събраните по делото
доказателства. Въззивникът излага, че поради неизпълнение по договора за
поддръжка и управление от 14.04.2009г., е развалил едностранно същия като
е поканил "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД за
сключването на нов договор за поддръжка и управление. Оспорва изводите на
ВРС, че договорът не е развален. На следващо място излага, че не са спазени
разпоредбите на договора от 14.04.2009г., поради което той е прекратен и
след дата 14.04.2019г. не обвързва страните. Ищецът оспорва сумите
начислени във фактура 2492/07.12.2020г. като излага, че са недължими.
Излага, че поради отказът му да заплати сумите по фактурата самоуправно е
прекъснато ел. захранването и водоподаването в имота. Моли за отмяна на
обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В. Б., е
подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
С молба вх. №16804/12.07.2022г. "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК
********* уточнява правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД се представлява от адв. В.В., който
поддържа жалбата моли за отмяна на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна се представлява от адв. В. Б., който моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
2
"ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД срещу "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ"
ЕООД, с която е пр4едявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 5550.39 лева, представляваща сбор от сумите от
2774.14 лева начислена ел. енергия за 2020 г., сумата от 2498.62 лева такса за
поддръжка за 2021 г. и сумата от 277.63 лева поддръжка за градина за 2021 г.
по Договор за поддръжка и управление от 14.04.2009 г., за които суми е
издадена фактура № **** г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от 2009 г.
е придобил от „Лайтхаус голф ризорт“ АД собственността на жилищна сграда
представляваща еднофамилна Къща F-16 с идентификатор № ****, с РЗП -
118,29 кв.м., находяща се в комплекс „Лайтхаус голф резорт“ – гр. Балчик,
местност „Табията“. Излага, че във връзка с продажбата бил сключен и
Договор за поддръжка и управление на имота на 14.04.2009 г. По силата на
чл. 1.3 от договора „Лайтхаус голф ризорт"АД се задължило срещу
заплащане да извършва поддръжка на имота и общите части на комплекса, в
който се намира той, изразяваща се в заплащане на режийните разноски за
него, които не включват почистване на същия, както и на извършване на
ремонти в него. Сочи, че в чл. 2.6 било уговорено собственикът да заплаща
3,5 евро на квадратен метър обща площ на година, като в тази сума влизало и
възнаграждението на управителя. Излага, че съобразно квадратурата от 118,29
кв.м. дължи за всички режийни разноски сумата от 414,05 евро или 809,39 лв.
Поддържа, че в чл. 1.7 от договора страните уговорили след изтичане на
първоначалния десет годишен период на договора страните да подпишат
предложен от управителя нов договор, а при неподписване на новият договор
от страна на собственика, същият да се продължи автоматично за още десет
години. Оспорва да е било налице реално изпълнение по договора, като
комплексът е бил изцяло изоставен и занемарен. Излага, че в комплекса
имало изоставени тревни площи, паднали мазилки на сградите, изпочупени
лампи, пейки, витрини, изоставени строежи, разградени участъци и разбити
пътища, а такова било състоянието на комплекса и понастоящем. Сочи, че в
комплекса никога не е имало физическа или СОД охрана, а лицето на портала
само вдига бариерата. Поддържа се, че в края на 2019 г. лице представило се
за Светлана Иванова потърсило управителя на ищцовото дружество и
заявило, че е служител на „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт" ЕООД,
3
цесионер по договор за цесия от 01.01.2014 г., с който „Лайтхаус голф
ризорт“ АД, в процедура по обявяването му несъстоятелност, прехвърлило на
цесионера „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ООД, всички свои права и
вземания по договори за поддръжка на общите части от сгради в режим на
етажна собственост, находящи се в комплекс „Лайтхаус голф ризорт“.
Управителят бил уведомен, че дружеството като собственик на къща F-16
дължи сумата от 5441.18 лева, включваща такса за поддръжка, електричество,
ВиК услуги и др. за 2020 г. Представляващият дружеството се съгласил да
заплати сумата, въпреки че не отговаря на услугата като заявил, че желае през
2021 г. страните да сключат нов договор, с който заплащането на услугите да
бъде уговорено по нов начин и на други цени. Сочи, че въпреки това не се
заплащали реално изразходените ток и вода за всеки месец, не се подържали
общите части и не се осъществявала реална охрана и подобаваща за живеене
в комплекс среда. По тези съображения с телепоща от 17.12.2020 г. ищецът
отправил изявление за едностранно разваляне на договора и поканил
ответника да се яви на 07.01.2021 г. в 10.00 часа, кантората на нотариус за
обсъждането на нови отношения между страните и подписването на нов
договор за поддръжка и управление, но представител на ответника не се явил.
Вместо това ответникът издал проформа фактура №**** г. за общата сума от
5908.96 лева, включваща комунални услуги вода, комунални услуги
електричество, такса поддръжка градина за 2021 г., такса събиране на
отпадъци 2021 г. и такса поддръжка 2021 г. Излага, че оспорва посоченото
във фактурата количество изразходвана електрическа енергия за 2020 г. на
стойност 2774,14 лв. с ДДС, като произволно отчетено от негоден СТИ.
Излага, че тази стойност не е по цени на доставчика „Енерго - про“ ЕАД,
както и че неправомерно се начислява ДДС върху вече доставена ел. енергия
с включено от доставчика ДДС. Сочи, че в комплекса не е изградена
контролна измервателна система, в противоречие с чл.2 ал.2 от ПИКЕЕ.
Поддържа, че електромерите на абонати в комплекса, са контролни
измервателни устройства с лоши метрологични характеристики, които се
пломбират и се разпломбират единствено по усмотрение на ответника и не се
подменяни от изграждането на комплекса. Оспорва се дължимостта и на
таксата за поддръжка за 2021г. в размер на 2438,62 с ДДС, както и сумата от
277,63 с ДДС за поддръжка на градина доколкото договорът бил развален
едностранно от ищеца. Излага се, че поради неплащане на посочените
4
задължения е спряно електричеството в имота, което се ползва за жилище от
управителя и семейството му.
С писмен отговор ответникът оспорва исковете. Излага, че искът в
частта за недължимост на такса поддръжка на комплекса за 2021 г., както и за
поддръжка на градина за 2021 г. е недопустим, доколкото процесният период
- 2021 г. не е приключил и се явяват преждевременно предявени. В останалата
част искът се оспорва като неоснователен. Не се спори, че ищецът е
собственик на процесния имот. Твърди, че услугата по договора от 14.04.2009
г. е реално изпълнена без забележки от ищеца до телепощата от 18.12.2020 г.,
включително след придобиването на дялове от Д.П. от 04.02.2019 г. Излага,
че до 31.12.2013 г. услугата е извършвана от „Лайтхаус голф ризорт“ АД, а
след това от „Лайтхаус Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, по силата на Договор
за цесия и поемане на изпълнението от 01.01.2014 г. Сочи се, че през целия
период са предоставяни всички услуги описани в договора за поддръжка и
управление, сред които охрана на комплекса, поддръжка на улици и алеи,
алейно осветление, поддръжка на градини, извозване на битови отпадъци,
поддръжка на басейни, и много други. Оспорват се твърденията на ищеца
относно състоянието на комплекса и се сочи, че ответникът поддържа общите
части на комплекса и не отговаря за състоянието на обекти - частна
собственост. Излага, че процесният договор не е развален. Сочи, че
самостоятелните обекти в сгради и самостоятелните сгради се отчитат чрез
електромери и се заплащат съгласно техните показания. Излага, че за
клиентите си дружеството предлага услугите заплащане на електроенергия на
„Лайтхаус голф енд спа хотел“, което пък я заплаща на доставчика.
Заплатените суми впоследствие ответникът фактурира на собственика на
имота. Поддържа, че вземането за електроенергия произтича от договора,
евентуално сочи, че ако съдът приеме договорът за прекратен или развален то
сумата се дължи на основание водене на чужда работа без възлагане, а в
евентуалност на основание неоснователно обогатяване.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
5
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
РС-Варна е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от
НА № 46, том III, рег. № 1672, дело № 300/2009г. се установява, че ищцовото
дружество е собственик на жилищна сграда представляваща еднофамилна
Къща F-16 с идентификатор № ****, с РЗП - 118,29 кв.м., находяща се в
комплекс „Лайтхаус голф резорт“ - в гр. Балчик, местност „Табията“, ведно с
183,31 кв.м. общи части, представляващи 2,30 % ид.ч. от прилежащия ПИ,
целият с площ 7970 кв.м. РС-Варна е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че до 17.12.2020 г. страните са били обвързани от Договор за
поддръжка и управление на същия имот от 14.04.2009 г., както и че
ответникът е заместил като страна по договора „Лайтхаус голф ризорт“ АД,
по силата на договор за цесия и поемане на задължение от 01.01.2014 г., като
и двата договора са представени с отговора на исковата. Съгласно чл.1.1 от
договора собственикът на процесния имот възлага, а ответникът приема и се
задължава срещу уговорено с договора възнаграждение да предостави
следните изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на
комплекс Лайтхаус Голф Резорт: ежедневно управление на комплекса,
денонощна охрана на комплекса, индивидуална сигналноохранителна
система, видеонаблюдение на комплекса, заплащане на сметките за
електричество и питейна вода и почистване на общите части на комплекса,
организиране, насочване и извършване на всички необходими поправки и
дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса,
поддържане и организиране на отчетна система и организиране и управление
на всички платени обслужващи дейности в комплекса. В чл.1.7 е уговорен
десетгодишен срок на договора от нотариалното прехвърляне на имота, както
и че при неподписване на нов договор от страна на собственика процесния се
подновява автоматично за същия срок. Страните по договора са договорили в
чл. 2.1, че собствениците се задължават да заплащат на ответника годишна
6
такса за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка
на комплекса за процесния имот в размер на 9 евро без ДДС на кв.м. обща
част. Съгласно чл. 2.2 собственикът се е задължил освен таксата по чл. 2.1 да
заплаща и годишна такса за поддръжка на прилежащата към имота градина в
размер на 1 евро без ДДС на квадратен метър обща площ за една година. В чл.
2.3 и 2.4 страните са оставили непопълнени реквизитите касаещи сроковете
на плащане на таксите по чл. 2.1 и чл. 2.2. В чл. 2.6 собственикът се е
задължил да заплаща на ответника годишна такса за покриване на режийните
разходи за поддръжката на имота в размер на 3.5 евро без ДДС на квадратен
метър обща площ аз една година. Уговорено е таксата да се заплаща през
съответната година, за следващата, както и че управителят извършва
изравняване на платената такса и реално платените за имота режийни
разходи, като разликата до платената се заплаща в едномесечен срок от
уведомяването на собственика, а ако е налице надплащане сумата се приспада
от дължимата такса за следващата година.
Въззивният съд намира, че Договор за поддръжка и управление от
14.04.2009 г. е влязъл в сила на 22.04.2009г., когато "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД,
ЕИК ********* е закупило еднофамилна Къща F-16 с идентификатор № ****,
с РЗП - 118,29 кв.м. Договорът е сключен за срок от 10 години, т.е. до
22.04.2019г. След изтичането на срока на договора страните не са подписали
нов договор, поради което и по силата на чл.1.7. действието на Договор за
поддръжка и управление от 14.04.2009 г. е продължено за същия срок, т.е. за
10 години, считано от 22.04.2019г. Обстоятелството, че договорът е
продължен се установява и от признанието в исковата молба, че ищецът е
заплатил дължимите такси за поддръжка за 2020г., както и че ищецът е
отправил до ответника изявление (телепоща) за развалянето му.
Предвид наличието на договор между страните за процесния период,
съдът следва да се произнесе дали същият е бил надлежно развален от ищеца.
От представените с исковата молба телепоща изх. № 28/17.12.2020 г. и
известие за доставяне от 18.12.2020 г. е видно, че на 18.12.2020г. ответникът е
уведомен от ищеца, че последният разваля едностранно договора във връзка
със системно неизпълнение на задълженията по него за поддръжка на общите
части на сградите и терена на комплект „Лайтхаус Голф Ризорт“, както и
нехигиенизирането и неостраняването на повреди нарушаващи
7
инфраструктурата на комплекса, вследствие на обикновената употреба на
вещите или вследствие на климатичните условия. Направено е и изявление, че
ищецът повече няма да заплаща услугите по договора освен за електро и ВиК
захранване, интернет захранване и такса за сметоизвозване. С телепощата е
отправена и покана за подписване на нов договор на 07.01.2021 г. в кантората
на нотариус. Съгласно констативен протокол акт № 11, том I, рег. № 72 от
07.01.2021 г. на посочената дата представител на ответника не се е явил за
подписване на договор в кантората на нотариуса.
За установяване твърденията на страните във връзка със състоянието на
комплекса са ангажирани гласни доказателства, а ответникът е представил и
писмени доказателства: разчетно - платежни ведомости на „Лайтхаус
Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, фишове за заплати, споразумение за
разпределяне на част от общите разходи на жилищен комплекс от затворен
тип, справка за фактурите към Лайтхаус Пропърти Мениджмънт ЕООД,
справка за изразходваната ел. енергия и вода на къща Ф-16 в комплекс
„Лайтхаус Голф Ризорт“.
Въззивният съд намира, че показанията на свид. Пантелеймонов са
неотносими към предмета на спора, доколкото същият работи в ответното
дружество от м.април 2021г., т.е. няма преки впечатления от състоянието на
комплекса през 2020г. От съвкупния анализ на показанията на свид. Я., К. и Г.
се установява, че комплексът е бил поддържан през периода от м.март до
м.ноември, а през периода от м.декември – м. февруари не е бил поддържан.
Установява се също така от показанията на свид. К. и Г., че и през летните
месеци общите части на комплекса не са били в идеално състояние.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Съгласно ал.2, кредиторът
може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време.
8
С телепоща изх. № 28/17.12.2020 г. ищецът не е дал срок на ответника
за изпълнение по договора от 2009 г ., поради което приложима в
отношенията между страните е разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че нито една от посочените хипотези на чл. 87, ал.2
от ЗЗД не е налице. Изпълнението по договора не е станало невъзможно
изцяло или отчасти. Напротив, то е възможно и ответникът извършва
действия по поддържа общите части на комплекса през активния
туристически сезон. Договорът е с предмет поддръжка на общите части на
комплекс „Лайтхаус голф резорт“ срещу заплащане на годишни такси за срок
от десет години, т.е. същият е с предмет повтарянето на насрещни престации
в рамките на продължителен период от време, респективно е за
продължително изпълнение, поради което ищецът може във всеки момент
може да иска изпълнение, изразяващо се в извършване на текуща поддръжка
на комплекса. Изпълнението не е безполезно доколкото се касае до
поддръжката на общите части на комплекса. Този извод следва и от
обстоятелството, че ищецът е изпратил до ответника проект на договор за
управление, представителство и предоставяне на услуги (л.13-14, дело ВРС).
Процесният договор е за продължително изпълнение и не попада в
категорията на т.нар. фикс-сделки, при които забавата на изпълнението се
приравнява на пълно неизпълнение. Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че изпълнението на договора за поддръжка не е безполезно за
кредитора, не е станало невъзможно изцяло или от части, както и че не е било
налице задължение на ответника, което е следвало да се изпълни непременно
в уговореното време. Поради това с изявлението направено с телепоща изх. №
28/17.12.2020 г. договорът между страните не е развален, поради
неизпълнение задълженията на ответника по него. Доколкото страните са
обвързани от валидна облигационна връзка, то ищецът дължи на ответника
посоченитте в проформа фактура № 2492/07.12.2020 г. такса за поддръжка на
градина за 2021 г. от 231,36 лв. без ДДС, както и такса за управление за 2021
г. от 2082,00 лв. без ДДС.
Oтносно дължимостта на ел. енергията в общ размер от 2311,79 лв. без
ДДС, начислена с проформа фактура № 2492/07.12.2020 г.: От заключението
на вещото лице Н. В. по СТЕ се установява, че електроенергията потребявана
в къщата „Форест Ф-16“ се измерва от електромер, монтиран в табло до
сградата. Излага, че СТИ е тип „ELMARK" - DDS - 1Y - 100 с фабричен №
9
****, с ток 10/100 А, директен, монофазен, 1 600 imp./Kwh. По време на
огледа били отчетени показания на дисплея от 27881,94 кВТч. Съгласно
експертът ел. енергията в обекта се отчита само по дневна тарифна зона. В
заключението се сочи, че процесният СТИ е произведен през 2013 г., когато е
преминал задължителната метрологична проверка за годност в метрологична
лаборатория, като срокът му за годност е 6 години и е изтекъл в края на 2019
г. Вещото лице излага, че за да се отговори с категоричност на въпроса дали
електромерът отчита точно преминаващата през него електроенергия, е
необходимо същият да бъде демонтиран и да бъде даден за проверка в
оторизирана метрологична лаборатория и само тя след проведени тестове и
изпитания може да установи дали уредът е в класа си на точност. При
изслушването си в о.с.з. пред ВРС вещото лице е заявило, че срокът на
метрологична годност на всички СТИ е 6 г. и след този срок уредът трябва да
бъде демонтиран, заменен с друг и по усмотрение на
електроразпределителното предприятие занесен за повторна метрологична
експертиза. Сочи, че от практическия си опит знае, че електромерите могат да
са годни и да работят повече от 10 г., но трябва да бъдат заменени след 6 г.
независимо дали отчитат точно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че ответникът, сега
въззиваем, не установи консумираната през 2020г. ел. енергия от ищеца да е
била отчетена с годно средство за техническо измерване. След като липсва
такова отчитане, то не може да се приеме, че ищецът дължи на ищеца ел.
енергията в общ размер от 2774.14 лева с ДДС (2311.79 лева без ДДС – сбор
от 2169.51 лева и 142.28 лева), начислена с проформа фактура №
2492/07.12.2020 г. Дали електромерът е отчитал точно консумираната през
2020г. ел. енергия е следвало да бъде надлежно установено от ответника,
което той не е направил. След като метрологичната годност на СТИ е била
изтекла, то в тежест на ответника бе да установи, че електромерът отчита
точно, което не е направено. Поради това въззивният съд намира, че сумата
от 2774.14 лева с ДДС (2311.79 лева без ДДС) не се дължи.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е частично основателен – за сумата от 2774.14
лева с вкл. ДДС начислена ел. енергия за 2020 г. Съответно искът е
неоснователен за сумата от 2498.62 лева с вкл. ДДС такса за поддръжка за
10
2021 г. и сумата от 277.63 лева с вкл. ДДС поддръжка за градина за 2021 г. по
Договор за поддръжка и управление от 14.04.2009 г., за които суми е издадена
проформа фактура № **** г. Поради частично несъвпадение на изводите на
двете съдебни инстанции, решението на ВРС следва да бъде отменено
досежно главницата от 2774.14 лева начислена ел. енергия за 2020 г. и да се
приеме за установено, че ищецът не дължи тази сума. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 410.85 лева и за въззивна инстанция 56.52 лева, т.е.
общо 467.37 лева. На въззивамата страна (ответник) следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер на
775.29 лева и за въззивна инстанция 600.23 лева, т.е. общо 1375.52 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1110/18.04.2022г., постановено по гр.д. №
11768/2021г. по описа на ВРС, в частта, в която e отхвърлен предявения от
"ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 срещу "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. Мария Луиза № 21, ап. офис 2, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2774.14 лева
начислена ел. енергия за 2020 г. по Договор за поддръжка и управление от
14.04.2009 г., за която сума е издадена фактура № **** г., и изцяло в частта
относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
"ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 не дължи на "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. Мария Луиза № 21, ап. офис 2, сумата от 2774.14
лева начислена ел. енергия за 2020 г. по Договор за поддръжка и управление
от 14.04.2009 г., за която сума е издадена фактура № **** г., основание
11
чл.124, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1110/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№ 11768/2021г. по описа на ВРС, в частта, в която e отхвърлен предявения от
"ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 срещу "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. Мария Луиза № 21, ап. офис 2, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2498.62 лева
такса за поддръжка за 2021 г. и сумата от 277.63 лева поддръжка за градина
за 2021 г. по Договор за поддръжка и управление от 14.04.2009 г., за която
сума е издадена фактура № **** г.
ОСЪЖДА "ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Мария Луиза
№ 21, ап. офис 2 да заплати на "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 сумата от
467.37 лева (четиристотин шестдесет и седем лева и 37 стотинки),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанции.
ОСЪЖДА "ФОРЕСТ Ф -16" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Ламбо Пасков № 3 да заплати на
"ЛАЙТХАУС ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Мария Луиза № 21, ап. офис 2
сумата от 1375.52 лева (хиляда триста седемдесет и пет лева и 52 стотинки),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12