Решение по дело №15996/2019 на Районен съд - Варна

 

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ………..…гр. Варна, 04.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15996/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Н.Д., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/08.09.2016г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Д.Н.Д., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 70,01лева, представляваща наказателна лихва за периода 03.12.2016г. до 22.11.2018г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 08.09.2016г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „Вивус“ и ответницата е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката за отпускане на сумата от 300лева, проект за договор е предоставен на ответницата на интернет страницата на „Вивус“. Договорът е приет от ответницата чрез натискате на бутон „подпиши“, с което  се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие ответницата е потвърдила прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по посочения от него начин- чрез Изипей на същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 08.10.2016г. На 16.04.2015г. ответницата заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50лева, което съгласно ОУ е допустимо преди връщане на първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия, с изкл. размера му, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния. Договорът е изменен на 16.04.2015г. На 17.09.2016г. е отпусната исканата сума на името на ответницата отново в Изипей. Съгласно т.11 от ОУ ответницата е ползвала правото да се удължи срока на връщане на кредита и така е определена нова падежна дата- 02.12.2016г. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението за връщане на така отпуснатата сума на падежната дата. Затова, съгласно т.13.2а от ОУ от 03.12.2016г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10,00% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните на три пъти покани до ответницата за доброволно изпълнение на задължението му, такова не е последвало. На 23.11.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Първото по делото заседание е проведено на 24.02.2020г., като редовно призованият ответник не се е явила и не е изпратила представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Ищцовото дружество с молба по хода на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит № **********/08.09.2016г., по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответницата сума в размер на 350лева със задължение за нейното връщане в срок до 02.12.2016г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на разходите. Усвояването на така отпусната сума е извършено чрез система за електронни плащания E.Pay.bg. Следователно крайният срок за издължаване на кредита е настъпил и вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди, нито се доказва. Затова и дължимостта й се явява доказана по основание и размер. Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга и на основание уговореното в чл. 13 от договора, същата се явява доказана по основание. Тя е заявена за периода от деня следващ крайния падеж на задължението /02.12.2016г./, т.е от 03.12.2016г. до 22.11.2018г. /датата на цесията/ в размер на 79,01лева. Претенцията не е оспорена от ответника по размер, а след изчислението й от съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява доказана и по размер.

Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като цесионер е придобил от „4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.

Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение от 150лева и 100лева платена ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или разноските следва да се присъдят в общ размер от 200лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/08.09.2016г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Д.Н.Д., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 70,01лева, представляваща наказателна лихва за периода 03.12.2016г. до 22.11.2018г., на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 200лева, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

           

СЪДИЯ при РС- Варна: