Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
двадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7136 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
77448/27.04.2020г. по гр.д. № 68773 по описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 63-ти състав Застрахователно
дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** е
осъдено да заплати на Т.Д.Б., ЕГН **********
с адрес: *** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на
чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
4000лв., ведно със законната лихва
от 25.10.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени при ПТП, настъпило на 25.04.2018г. в гр. София, по вина на водач на
„Опел Uорса”, рег.
№ *******застрахован при Застрахователно дружество Б.И.”АД по застраховка
Гражданска отговорност”; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 782лв,
като неоснователни е отхвърлен иска за
горницата над 4000лв. до предявен размер от 10 000лв. – частичен иск
целият за 15000лв., като Т.Д.Б., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Застрахователно
дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 520лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5059258/22.05.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.Д.Б., ЕГН ********** в частта, с която е отхвърлен иска му. Изложил е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че било
установено че ответникът отговаря за обезщетяването на претърпените от нея
вреди, присъденият от районния съд размер на обезщетението не отговарял на
справедливостта. От процесното ПТП била претърпяла „камшичен удар”, насилствена
хиперекстензия на шийния отдел довела до травматични и неврологични увреждания,
включително увреждане на шийните коренчета и междупрешлените дискове в шийния
отдел с радикулопатия , силна болкова симптоматика, ограничени активни
движения, вертебрален синдром в шийната област на гръбначния стълб, придружен с
болка, ирадираща към раменете и ръцете и др. Установено било, че ПТ подействало
като катализатор на болковия синдром на дегенеративните промени в шийния отдел
на гръбначния стълб, изпитвала силни болки продължителен период от време,
оплакванията от травмата могат да се хронифицират и да я съпътстват до живот и
към момента изпитвала болки в шията и гърба, които се разпростирали към
раменния пояс и по продължение на гръбначния стълб, съпроводено с изтръпване на
ръцете. Справедливото обезщетение било 15 000лв., което съответствало на
добрите застрахователни практики и с трайната съдебна практика. Претендирала е
разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски .
Въззиваемият-ответник
по исковете Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2029408/25.10.2018г. на Т.Д.Б., ЕГН **********
срещу Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* ,
с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 15 000лв., ведно със
законната лихва от 25.10.2018г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи
болки и страдания от причинени на 25.04.2018г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на Г.В.В.като водач
на лек автомобил „Опел Корса”, рег. № *****, застрахован при Застрахователно
дружество З.Б.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/02/117002335230/25.08.2017г. като му се
присъдят и разноските по делото. Навела е твърдения, че на 25.04.2018г. в гр.
София управлявала „Опел Корса” рег. №*****, била спряла и тогава автомобил бил
ударен от движещия се зад нея автомобил „Опел Корса”, рег. № *****, управляван
отГ.В. поради неспазване на дистанция и движение с несъобразена скорост от В..
Посочила е, че в резултат на ПТП получила камшичен удар довел до увреждане на
увреждане на шийните коренчета и междупрешлените дискове в шийния отдел с
радикулопатия , силна болка и опъване в шията, ирадираща към раменете и ръцете,
главоболие, замайване и световъртеж, при прегледа в спешен кабинет било
установени тези увреждания, лекувала се 2 месеца но поради липса на ефект била
хоспитализирана, към момента все още изпитвала болки в шията, които се
разпростирали към раменния пояс и ръцете, по продължението на гръбначния стълб,
при движение болките се усилвали, често имала главоболие , което създавало
дискомфорт в ежедневните дейности, изпитала силен стрес при ПТП, довел до уплах
и нежелание да шофира, дискомфорт и страх при пътуване с МПС, не можела да води
пълноценен живот и да спортува. Посочила е, предявила искане до ответника да й
заплати обезщетение, но той отказал неоснователно, справедливия размер на
обезщетението било 15 000лв, предявила е частичен иск за 5000лв. увеличен
по размер на 25.02.2020г. Претендирала е разноски.
Ответникът Застрахователно
дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че няма
валидно правоотношение по застраховка „ГО” с водача на „Опел Корса”, рег. № *****, ПТП не било настъпило по механизма, посочен в
исковата молба, не било причинено от водача на
„Опел Корса”, рег. № ***** , настъпилите вреди не били резултат единствено от поведение на водач на
този автомобил, ищцата пътувала без поставен обезопасителен колан и така
съпричинила вредите с участие от 90%, ищцата не била претърпяла процесните
вреди, те не били в причинно-следствена връзка с ПТП, не била претърпяла
продължителни болки и страдания, същите се дължали на предишни заболявания и
дегенеративно-хронични изменения при ищеца., оздравителния процес не бил дълъг,
ищцата не била спазила лекарски предписания, не била преживяла стрес и душевни
страдания, размер бил прекомерен. Претендирало е разноски.
Прието е неоспорено от страните извлечение от
регистъра на Гаранционен фонд, съгласно който за МПС рег. № ***** има сключена
със Застрахователно дружество З.Б.И.”АД застраховка „Гражданска отговорност”
полица № BG/02/117002335230/25.08.2017г.
По делото са
приети констативен протокол за ПТП № К-266/25.04.2018г., , носещ подписи на
служители на МВР, акт №
429130/25.04.2018г., Наказателно постановление №
18-4332-007408/11.05.2018г., съгласно които на 25.04.2018г. в гр. София
на бул. Цариградско шосе” в района на № 238 е настъпило ПТП, при което Г.В.В.като
водач на „Опел Корса”, рег. № ***** поради несъобразена с интензивността на
движението скорост реализирала удар с
движещия се пред нея Опел Корса” рег. №*****, управляван от Т.Д.Б., при което
пострадала Б., прегледана в болница „Св.Анна” с поставена работна диагноза
„контузия на шията”, наГ.В. е наложено административно наказание за нарушение
на правилата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Приети са лист
за преглед на пациент № 36947/10.12.2016г., амбулаторни листове от
08.05.2018г., от 11.05.2018г., от 22.05.2018г.,
съгласно които на 25.04.2018г. Т.Б. е бил прегледана в лечебно заведение и е поставена диагноза „навяхване на
шията”, при последващите прегледи през
май 2018г. е поставена основна диагноза „радикулопатия”, придружаващи
заболявания „увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел с
радикулопатия, увреждане на шийните коренчета, оплаквала се от опъване и болки
в шията, ирадиращи към рамене и ръце, дискомфорт в равновесието и в главата, ,
на 22.05.2018г.е установен „вертебрален синдром” ограничени движения в
С-сегмент, както и че медикаментозно лечение няма ефект, насочена е към планова
хоспитализация с цел уточняване на състояние и лечение.
Приети са болнични листове от 26.04.2018г., от
11.05.2018г., от 28.05.2018г., съгласно които ищцата е била в отпуск поради
болест за периода от 26.04.2018г. до 21.06.2018г. поради заболяване съответно
„сегментарна или соматична дисфункция”; „радикулопатия”; „увреждане на шийните
коренчета”.
Прието е заявление от 29.08.2018г. , отговор от
15.10.2018г., съгласно които на 29.08.2018г. ищцата е поискала от ответника да
й заплати обезщетение за вредите, претърпени от нея при процесното ПТП, на
15.10.2018г. ответникът е отказал да изплати такова поради недоказано виновно
противоправно поведение на застрахования при него водач.
Прието е разчитане на ЯМР изследване от
21.05.2018г., съгласно което при ищеца е
установено заболяване „остеохондроза. цервикоспондилоза. дискова болест”.
Приета е епикриза от 28.05.2018г. , издадена от МБАЛНП
„Св.Наум”, съгласно която ищцата е била хоспитализирана от 23.05.2018г. до
28.05.2018г., окончателната диагноза е „ увреждане на шийните коренчета” приета
с оплаквания за силна болка в лява лицева половина и врата, изтръпване на двете
ръце, световъртеж при промяна на позиция на глава, които били от 25.04.2018г.,
когато претърпяла ПТП с удар отзад, установено е при изследавинята ЕНГ данни за левостранна предкоренчова
увреда С 6, С 8, ТН1, предписано е
медикаментозно лечение.
Разпитан по делото св.
Б.Б.е заявил, че е съпруг на ищеца, ищцата му се обадила по
телефона и му казала, че е претърпяла
ПТП и се чувства зле, свидетелят отишъл на място на бул. „Цариградско шосе” и я видял седнала на тротоара, цялата червена
и прежулена през гърдите от колана на автомобила, била цялата изтръпнала,
полицаите били там, линейката я откарала в болница „Св.Ана” в последствие я
хоспитализирали в болница „Св.Наум”. Посочил е, че ръцете на ищеца постоянно
изтръпват, има болки в гръбнака и не може да се изправи, да се върти, давела се
като преглъща вода по-бързо, такива били оплакванията й към момента, ищцата
постоянно ходела на прегледи, процедури, масажи, приемала предписаните й препарати.
Увреждането на ищеца било основно във врата, от болницата я изписали с яка,
която ищцата носела дълго време, сега изпитвала болки след по-тежко физическо
натоварване.
С прието по делото заключение по комплексната
съдебно-автотехническа-медицинската експертиза
вещите лица след запознаване с доказателствата по делото и преглед на
ищеца от вещото лице – лекар, са
посочили, че процесното ПТП може да настъпи поради несъобразена скорост от водача на застрахования при
ответника автомобил, попречила му да спре без да настъпи удар с автомобила пред
него, травмите на ищеца могат да настъпят от процесното ПТП, включително
камшичен удар при който да се увредят шията и части от гръбначния стълб,,
предпазният колан няма защитна функция
при удар отзад, при който тялото се притиска към облегалката на
автомобила, ищцата търпяла болки с висок интензитет първите 2 седмици след ПТП,
период на възстановяване обичайно е 20-25 дни, нямало данни ищцата да е имала
придружаващи заболявания преди процесното ПТП, които да повлияят върху
лечението на процесните травми. Неврологичните заболявания не били от тяхна
компетентност.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от невролог, вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че уврежданията на
шийните коренчета при ищеца са резултат от контузия с навяхване на шията-насилствено
разтягане и хиперфлексия-навеждане напред, известно като „камшичен удар”. Тези
заболявания били установени при ищеца при прегледите и от невролог като болково
ограничени активни движения, вертебрален синдром в шийната област на
гръбначния стълб с повишена чувствителност на горните крайници както и в
изследването ЯМР. Посочило е, че установената при изследването ЯМР шийна
остеохондроза е дегенеративно заболяване,
шийната спондилоза била неспецифичен дегенеративен процес, изгладената физиологична лордоза била
индиректен белег за наличие на спазъм в шийната мускулатура. При описан камшичен удар, тази лордоза била
белег за навяхване и на нея се дължала болката в шията. Дископатия на ниво С4,С5,С6 с дискови протрузии можело да се причини от внезапно рязко движение, внезапно
извъртане на тялото, вдигане на тежести и др. , протрузията била силно
болезнена, като по рефлексен път се създавало мускулна контрактура- вертебрален синдром. Период на
възстановяване бил 14 дни за навяхване на шията при лечение с медикаменти и
носене на шийна яка, статистически около 5% от оплакванията можело да
хронифицират, това бил период за носене на яка и на силни болки. При ищцата
лечение продължило дълго. Възможно било
при ищеца оплакванията да са до края на живота, имало протрузии на две нива,
възможна причина за тях било процесното ПТП, други причини също били възможни,
но нямало данни за такива по делото. При ищцата имало дегенеративни изменения и
ако преди ПТП не е изпитвала болки, то било възможно травмата при ПТП да е
катализатор на болки и те да продължат цял живот. Болка щяло да проворика всяко физическо насилване и принудителна поза,
ищцата трябвало да се проследява от невролог и неврохирург за да се установи
кога е момент за хирургично отстраняване.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2017г. и като застрахователното събитие е настъпило през 2018г., то съдът приема, че
приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и
чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така
предявените искове по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от
лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от
този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които
да обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска
отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива отговорността
на застрахования за причинени на трети
лица, вреди вследствие на притежаването
или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от
телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ
увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно
обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за
обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да
прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение
на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4,
чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на
25.04.2018г. в гр. София на бул. Цариградско шосе” в района на № 238 е настъпило ПТП, при което Г.В.В.като водач на лек автомобил „Опел Корса”, рег.
№ *****, застрахован при Застрахователно
дружество Б.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” поради движение с несъобразена скорост е реализирал
ПТП с движещия се пред него автомобил „Опел Корса”, рег. №*****, управляван от Т.Д.Б.,
за което на В. е наложено административно наказание, ищецът Б. е била с
поставен обезопасителен колан, претърпял е телесни увреждания, поканил е ответника да му заплати обезщетение
за претърпени от това ПТП вреди. Тези обстоятелства се установяват от събрани
по делото доказателства, решението на СРС в частта, в която е уважен иска за
сумата от 4000лв. не е обжалвано и обвързва страните със сила не пресадено нещо
за тези обстоятелства.
Спорен въпрос във въззивното дело е размер на обезщетението.
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви
други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В
този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО
на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото болнични листове,
амбулаторни листове, епикриза, заключение по комплексната съдебна експертиза и
заключение по съдебно- медицинската експертиза, които съдът кредитира като неопровергани от други
доказателства,
свидетелски показания, които съдът кредитира като резултат от
лични впечатления на свидетеля, по делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищцата на възраст от 39 години е претърпяла
увреждане на шийните коренчета, навяхване на шията, протрузии , болки от увреждане на междупрешленни дискове и
радикулопатия, изпитвал е силна
болка за около 14 дни, носела е шийна
яка, обичайният възстановителен период е 20-25 дни, но поради дегенеративни
изменения при ищеца – шийна остеохондроза и шийна спондилоза, при ищеца болките
са продължили по-дълго- около 2 месеца, като е била хоспитализирана за 5 дни,
внезапното рязко движение и извъртане на
тялото, типични при претърпения при ПТП от ищеца т.нар. „камшичен удар”
/насилствено разтягане назад и навеждане напред/ е довел до болките от
дегенеративните заболявания, които до този момент не са били проявени, ищцата е
страдала от изтръпване на ръце, главоболие, световъртеж, към момента също
изпитва болки при по-тежко натоварване,
към момента все още изпитва болки. При така установеното, съдът приема, че
справедливото обезщетение на вредите е 6000лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на
която ищецът е претърпяла травмата,
продължителния период на възстановяване, но и сравнително краткия
период на интензивните болки,
хоспитализацията, механизъм на настъпването на вредите, стресогенния характер
на същите, типичните за такъв тип травми главоболие и ограниченост на
движението в областта на шията, социално-икономическите условия в страната към
2018г., съществуващите и към момента
болки, както и че претърпения камшичен удар е довел до изпитването на болки от
съществуващите при ищеца дегенеративни заболявания. При определяне на размер на
обезщетението съдът съобрази, че страданията и болките се дължат не само на
уврежданията от процесното ПТП, но и на съществуващите дегенеративни
заболявания на ищеца преди процесното ПТП, че процесните увреждания са
послужили само като катализатор на болките от дегенеративните заболявания на
ищеца, но не са причинили тези
заболявания на ищеца, тоест процесните увреждания не са единствената причина за
по-продължителните страдания на ищеца. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази, че твърденията на ищеца за страх от шофиране и от пътуване в МПС не са
установени по делото.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
частта, в която е отхвърлил иска за
2000лв. следва да се отмени и иск за тази сума следва да се уважи. Следва
да се присъди законната лихва върху тази сума от предявяване на иска при съобразяване
на обстоятелството, че първоначално иска е бил предявен за 5000лв. – частичен
иск, целият за 15 000лв., размер е увеличен на 10 000лв. – частичен
иск целият за 15000лв. на 25.02.2020г. При така установено и като съобрази че
СРС е уважил иска за 4000лв., то законна
лихва от 25.10.2018г. следва да се присъди върху допълнително приета за дължима
от СТС сума от 1000лв. , а върху останалите допълнително приети за дължими
суми от СГС от 1000лв. законна лихва следва да се присъди от
предявяването на иска за тях, тоест от 25.02.2020г
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
следва да се разпределят между страните съобразно уважената част от исковете и
решението на СРС следва да се отмени в частта в която е поставил в тежест на
ищеца съдебни разноски от 170лв.
следва да се отмени.
На ищеца следва да се присъдят разноски за производство
пред СРС от още общо 391лв. за
държавна такса, възнаграждение за адвокат и възнаграждения за вещи лица.
За въззивното производство на въззивника следва да се
присъдят съдебни разноски от 40лв.
за държавна такса; 253,33лв.
разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият не е направил разноски за производство
пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 77448/27.04.2020г. по гр.д. № 68773 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 63-ти
състав в частта, с която е отхвърлен
иска на Т.Д.Б., ЕГН **********
срещу Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* с
правно основание чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД
за заплащане сумата от още 2 000лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания от причинени на 25.04.2018г. в гр. София
от виновно противоправно поведение на Г.В.В.като водач на лек автомобил „Опел Корса”, рег. № *****,
застрахован при Застрахователно дружество З.Б.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
BG/02/117002335230/25.08.2017г. и в частта, с която Т.Д.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 170лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Т.Д.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на
чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
още 1000лв. (хиляда лева), ведно
със законната лихва от 25.10.2018г. до изплащането й, и сумата от още 1000лв. (хиляда лева), ведно със
законната лихва от 25.02.2020г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 25.04.2018г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на водач на „Опел Корса”, рег. № *******застрахован при
Застрахователно дружество Б.И.”АД по застраховка Гражданска отговорност”; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 684,33лв. (шестстотин осемдесет и четири лева и 0,33лв./,
представляващи съдебни разноски за производството
пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 77448/27.04.2020г. по гр.д. № 68773 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 63-ти
състав в останалата обжалваната част.
Решението може
да се обжалва при условията на чл. 280 о ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.