РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Перник, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ж. к.
кв. Бенковски, ул. „Оралица“ № 24, против решение №260446 от 14.04.2021 г. по гр. д.
№02555 по описа на Районен съд - Перник за 2020 г., с което съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждането на
работника Р. Р. С. с ЕГН:********** да заплати на работодателя сумата от 605 лева,
представляваща обезщетение, дължимо при прекратен трудов договор на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба (05.06.2020 г.) до окончателното й заплащане.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе
съобразно събраните доказателства, като уважи изцяло предявения иск. Иска се
присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК особеният представител на въззиваемата страна е
1
подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява
становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд Перник е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ за осъждането на работника Р. Р. С. с ЕГН:********** да заплати на
работодателя сумата от 605 лева, представляваща обезщетение, дължимо при
прекратен трудов договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Между страните не се спори, а от приетите доказателства се установява, че е
съществувало валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по
който работникът Р. Р. С. е полагал труд на длъжност “*** “, код на длъжността по
НКПД *** с основно месечно възнаграждение в размер на 605.00 лв. Не е спорно също,
че в периода от 12.10.2018 г. до 24.10.2018 г., включително, Р. Р. С. не се е явил на
работа. Страните не спорят, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия
договор е 30 дни, предвид безсрочното трудово възнаграждение. Размерът на
обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно
трудово правоотношение е определен в закона и той е равен на размера на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер
обезщетението се дължи, без да е необходимо работодателят да доказва действителния
размер на настъпилите вреди.
Спорният по делото въпрос е относно законността на извършеното
дисциплинарно уволнение. Съгласно доводите на първоинстанционння съд
проведената процедура за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна и е довела до
ненадлежното прекратяване на трудово-правната връзка. Тези изводи на районния съд
са неправилни.
Със заповед № *** на управителя на ищцовото дружество /на лист 11 и сл. от
делото на ПРС/ се налага на ответника Р. Р. С. дисциплинарно наказание "уволнение"
на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ заради неявяването му на работа в течение на
повече от два последователни работни дни от 12.10.2018 г. до 24.10.2018 г. Тази
заповед е била връчена надлежно на 28.12.2018 г. на ответника срещу подпис според
изискването на чл. 195, ал. 2 КТ. Въз основа на намиращите се на л. 15 до л. 19 от
делото на ПРС доказателства извод за надлежно връчване на заповедта за уволнение на
2
ответника може да бъде категорично обоснован. Следователно налице са доказателства
за надлежно връчване на уволнителната заповед от 24.10.2018 г. на ответника Р. Р. С.
преди завеждане на настоящото дело. Тъй като дисциплинарните наказания се считат
за наложени от деня на връчване на заповедта на работника/служителя или от деня на
получаването й, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка (чл. 195,
ал. 3 КТ), то в настоящия случай очевидно преди завеждане на делото на ответника е
било наложено наказание "уволнение", тъй като са налице доказателства, че заповедта
е била връчена срещу подпис на нейния адресат. Волеизявлението на работодателя за
налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е достигнало до ответника на
28.12.2018 г. Ето защо в разглеждания случай дисциплинарното наказание се счита
наложено от 28.12.2018 г. Същото не е оспорено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ пред
съда с искане за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, като и
срокът за това по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ вече е изтекъл отдавна. В този смисъл заповед
№ *** е породила своето действие и е стабилизирана. Единственият предвиден законов
способ за атакуване законността на уволнение е исковият по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ответникът Р. Р. С. е следвало след получаване на заповедта да предяви иск за
отмяната й като незаконосъобразна. Щом същият не е предявил такъв иск и заповедта
не е отменена от съда, последната е добила стабилитет и съдът е длъжен да зачете
правните й последици. Косвен контрол за законност на уволнение в рамките на друг
правен спор е недопустим, след като законодателят изрично е регламентирал способ за
атакуване на уволнителната заповед с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
който единствено би могъл да доведе до отмяната й като незаконосъобразна. Ако се
допусне такъв косвен контрол за законосъобразност, това би накърнило стабилността
на трудовите правоотношения.
След като на ответника е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на
28.12.2018 г., то към датата на предявяване на иска вземането за обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ вече е било изискуемо. При дисциплинарно уволнение работникът дължи
на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото е било
настоящото между страните. Тъй като по закон срокът на предизвестието при
безсрочен договор е 30 дни /чл. 326, ал. 2, изр. 1 КТ/, то обезщетението се формира от
трудовото възнаграждение за един месец или в случая е в размер на 605 лв., който
размер не е бил оспорен от ответника и е установен също от приетата пред районен съд
съдебно-счетоводна експертиза. Поради изложените съображения искът по чл. 221, ал.
2 КТ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход от спора /уважаване на иска/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцовото дружество има право на сторените от него разноски в първата инстанция,
които изрично са претендирани. Такива са сторени в размер на общо 710 лв., от които
50 лв. - държавна такса за водене на делото, 300 лв. – внесен депозит за особен
3
представител на ответника и 360 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС,
изплатено от страната на ищеца. Право на разноски за въззивната инстанция има също
ищецът и въззивник „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 вр. с
чл. 273 ГПК, който изрично е претендирал такива. Сторени са разноски в размер на
общо 685 лв. пред въззивната инстанция, от които 25 лв. - държавна такса за водене на
делото, 300 лв. – внесен депозит за особен представител на въззиваемия и 360 лв. -
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, изплатено от страната на дружеството.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260446 от 14.04.2021 г. по гр. д. №02555 по описа на
Районен съд - Перник за 2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Р. С. с ЕГН:********** да заплати на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Сердика, ж. к. кв. Бенковски, ул. „Оралица“ № 24, сума в размер на 605 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение на Р.
Р. С., осъществено със заповед № *** на управителя на дружеството - работодател,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба (05.06.2020 г.) до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Р. Р. С. с ЕГН:********** да заплати на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Сердика, ж. к. кв. Бенковски, ул. „Оралица“ № 24, сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 710 лева.
ОСЪЖДА Р. Р. С. с ЕГН:********** да заплати на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Сердика, ж. к. кв. Бенковски, ул. „Оралица“ № 24, сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 685 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4