РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр.Бургас, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1422 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е РУМВР Приморско. Жалбоподателят взема участие в
производството чрез началника на управлението.
Ответник по касация е С.К.Г. с ЕГН:********** ***. Ответникът
по касация участва в касационното производство лично.
Жалбата е насочена срещу решение № 72/11.06.2020г. по АНД
№ 102/2020г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 19-4635-000345/04.11.2019г. на Началника на РУ Приморско, ОД
МВР Бургас (АНО) с което на С.Г. са наложени наказания 200лв. глоба и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.175
ал.3 от ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 27.08.2019г. около 11.50 часа в гр.Приморско, по ул.Трети март в посока
бул.Черно море, Г. управлявал триколесен скутер с електрически двигател с № МС48V500W17080267,
което МРС не е регистрирано по надлежния ред.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка
по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства.
Приел е, че в хода на административнонаказателното производство АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Според съда от описанието в АУАН и НП, не ставало ясно какво точно ППС е
управлявал С.Г.. Описанието на превозното средство било недостатъчно, за да
установи марка, модел, технически характеристики и други данни, необходими за
преценката дали управляваното ППС подлежи на регистрация. Отделно от това съдът
формирал извод, че превозното средство не подлежало на регистрация, предвид
липсата на техническа характеристика на същото, както и липсата на номер на
рамата. Въз основа
на това е отменил обжалваното наказателно постановление.
В касационната жалба се мотивира теза, според която
превозното средство подлежи на задължителна регистрация по Наредба за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди
постановлението. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, в рамките на оплакванията в касационната жалба и пределите на служебна
проверка, посочени в чл.218 ал.2 от АПК, съдът прие следното.
Фактите по делото са били правилно установени от
събраните доказателства, а именно, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място, С.Г. е управлявал описаното превозно средство,
като последното не е регистрирано по реда за регистрация на моторните превозни
средства. Това деяние би съставлявало административно нарушение по чл.175 ал.3
от ЗДП само ако превозното средство е подлежало на регистрация, което е
основния спорен по делото въпрос.
Неправилни са били доводите на привлеченото към
отговорност лице, че от доказателствата по преписката, а в последствие и по
делото, не може да се установи управляваното от Г. превозно средство да подлежи
на регистрация като МПС. Средството за придвижване, което касаторът е
управлявал при проверката, е фабрично снабдено с електрически двигател, който е
единствения начин на функциониране. Затова касационната инстанция приема за
правилен изводът на административнонаказващият орган, че се касае за моторно превозно
средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДП, а именно пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване. Законодателят в тази норма не прави разлика
между двигателите с вътрешно горене и електрическите двигатели. Същественото е монтираният
двигател да служи за придвижване на преводното средство.
Неправилно е позоваването на Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013г., тъй като в неговия чл.1 т.3,
където се определя предмета на приложението му, изрично е записано, че този
регламент не засяга прилагането на законодателството относно безопасността на
движението по пътищата. Той установява изискванията за надзор на пазара на
превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, които
подлежат на одобряване, но не и изискванията за безопасност на движението,
които националният законодател е уредил в ЗДП. Следователно Регламент (ЕС) №
168/2013 урежда друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да
дерогира приложението на правните норми на този закон и на подзаконовите актове
издадени въз основа на него.
Горните правни изводи са били валидни към момента на
постановяване на първоинстанционното съдебно решение на 11.06.2020г.
Впоследствие обаче, на 07.07.2020г. е публикувано изменение в приложимия закон,
което съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се съобрази от настоящата инстанция.
Съгласно актуалната редакция на §6 т.11 от ДР на ЗДП "моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства.
Съгласно §6 т.18б от ДР на ЗДП "индивидуално
електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с
електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h,
без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела
или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални
електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с
увреждания.
Цитираните нови разпоредби на закона, при съобразяване с
лежащата върху АНО доказателствена тежест относно установяване по несъмнен на
всички обстоятелства, относими към състава на административното нарушение,
напрактика създават процесуално задължение на контролните органи
(актосъставителя) и в последствие на АНО, при констатирано управление на
нерегистрирано пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател,
преди издаването на АУАН и НП, да установят, че не се касае за индивидуално
електрическо превозно средство. Това е така, защото съгласно чл.175 ал.3 от ЗДП
се наказва с административно наказание водач, който управлява нерегистрирано
моторно превозно средство, а след изменението на закона от 07.07.2020г. индивидуалните
електрически превозни средства не са МПС и за управлението на нерегистрирани
такива посочената административнонаказателна разпоредба е неприложима.
В процесния случай, предвид влязлото в сила изменение на
закона, е било наложително изясняване на горните обстоятелства. Това обаче е
невъзможно в съдебната фаза на процеса, което налага наказателното
постановление да бъде отменено. Стигайки до същия краен извод, макар и по
различни съображения, първоинстанционния съд е постановил правилно решение,
което напрактика е съобразено с последвалото изменение на закона.
Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания
и въз основа на извършената служебна проверка в пределите, установени с чл.218
ал.2 от АПК, касационната инстанция прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/11.06.2020г. по АНД № 102/2020г. на Районен съд Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.