Р Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Номер ……………… Година
2017
Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На тринадесети
април Две
хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар
Н.ЙОВЧЕВА
Прокурор
– ИВ. БУХЛЕВА-ВАН КАУТЕР
като
разгледа докладваното от съдия У.Савакова ВНОХД № 144по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 395/09.12.2016година ,постановена по НОХД № 5247/2015
год. по описа на Районен съд - гр.Варна 44-ти
наказателен състав, постановена на 19.10.2016год., с която подсъдимата П.Б.К.
е била призната за виновна за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК вр. с чл.26 от НК и
на основание чл.54 ал.1 от НК и е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца ,което
да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие .Със същата
присъда на подсъдимата е било наложено наказание лишаване от правото да
упражнява професия –управител аптека –магистър фармацевт за срок от две години
на основание чл.37ал.1 т.7 от НК .
С присъдата съдът е прекратил производството в
гражданската му част по отношение на предявения от СБАЛОЗ „Доктор Марко Ант. Марков”ЕООД
Варна граждански иск срещу подсъдимата за заплащане на парична сума в
размер на 42778 лева /четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и осем
лева/,представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди
ведно със законната лихва от дата на увреждането .
Отменил е направеното от съда
обезпечение на гражданския иск върху недвижимо имущество на подсъдимата.
Осъдил е същата да заплати направените по делото разноски и по
веществените доказателства.
На основание чл.53 ал.2б.б/ от НК –отнел
е в полза на Държавата сумата от 29 250 лева придобити чрез престъплението
.
Настоящето въззивно
производство е образувано пред ВОС по жалби на защитниците на подс.К. – адв.Ю.Г. ВАК и адв.А.Н. –САК срещу така постановения съдебен акт.
В първоначалната жалба на адв. Г. , подадена преди изготвяне на мотивите се прави
искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата поради липса на щета
за болничното заведение и се отправя алтернативно искане за намаляване на
наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК ,както и за
отмяна или намаляване на наказанието лишаване от права.
В жалбата на адв.
А.Н. се твърди неправилност на присъдата , незаконосъобразност и постановена в
нарушение на материалния и процесуален закон.
В допълнението към въззивната жалба адв. Г. е повторил
исканията си като е допълнил жалбата с основанието ,че при постановяването на
присъдата съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила ,довело
до нарушаване на правата на подсъдимата.Като такива се сочат : от една страна
,че по делото не е установено ,че е причинена щета на болничното заведение и
откъде произтича същата .Според защитата е установено ,че липсват документи ,от
които да се установява ,че липсва щета.Оспорват се изводите на съда относно
показанията на свид.Н.А. за съдържащите се в тях
твърдения за получени от него лекарства ,но не и за произхода им.Относно
намерената сума у подс.К. ,твърди ,че не е относима към това откъде са били взети лекарствата.Основно
възражение на защитата се свежда до това ,че доставчика на лекарството предмет
на делото ,би могъл да е разпространил същото и в други аптеки или болнични
заведения ,поради което не било доказано ,че присвоителните действия са именно
от поверените на подс. лекарства от съответната
партида.В жалбата се оспорва заключението на д-р Р..Оспорват се всички факти
,които е приел за установени съдът ,като се навеждат аргументи ,че няма липси и
излишъци нито в аптеката нито в болничното заведение ,като се оспорват всички
показания на свидетелите. Твърди се ,че обвинението не е доказано по безспорен
начин ,тъй като не било безспорно ,че лекарствата предмет на обвинението са присвоени от аптеката
на болничното заведение именно в качеството й на длъжностно лице.Относно
наказанието са направени допълнителни доказателствени искания ,които съдът
уважи ,прие съответни писмени и гласни доказателства по делото и изслуша обяснения на подс.К..
В съдебно заседание защитата
на подс.поддържа жалбата си и акцентира на явната несправедлиност на наложеното наказание с оглед новосъбраните писмени и гласни доказателства.По
фактическата обстановка намира деянието за недоказано ,тъй като от същата партида
лекарства би могло да има разпространени в други аптеки или болнични заведения
вкл. в цяла България.Оспорва показанията
на свид.А.К.и свид.Н.А. с
оглед противоречията в тях ,както и обстоятелствата има ли щета за болничното
заведение и за кого е същата.Твърди ,че по делото са останали недоказани
икономиите в здравното заведение и излишъците от лекарства с оглед неговата
специфика.По отношение на наказанието моли за приложението на чл.55 от НК с
намаляване на наказанието лишаването от права по чл.37 от НК .По отношение на
гражданския иск ,намира ,че съдът е допуснал граждански ищец като страна ,с
което е съществено е нарушил правата на подс.
Прокурорът заема становище за
правилност и законосъобразност на присъдата. Моли същата да се потвърди ,като с
оглед новите обстоятелства пред въззивния съд се
намали наказанието до три години лишаване от свобода и приложение на чл.66 от НК с оглед възрастта на подс. и целите на специалната
превенция с оглед новосъбраните доказателства .
В последната си дума подс. моли да бъде оправдана или да се намали наказанието
й.
Съдът като взе предвид доводите
на страните намери за установено следното: Делото е изяснено от фактическа и
правна страна като първоинстанционния съд е събрал всички необходими и относими
към обвинението доказателства .Извършил и проверка на същите и правилно е
сигнал до определени фактически и правни изводи .
По изложеното ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка :
Подс. К. е магистър -фармацевт.Въз основа на трудов
договор № 307 /05.07.2006 г., тя започнала,
считано от същата дата, да изпълнява длъжността „Зам. управител аптека”, с
шифър № 2224 7007 с място на работа: болничната аптека в Междуобластния
диспансер за онкологични заболявания със стационар „Д-р. Марко Ант. Марков” ЕООД в гр. Варна. Впоследствие и с
допълнително споразумение № 338/12.10.2006 г. дружеството – работодател – Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със
стационар „Д-р. Марко Ант. Марков” ЕООД – гр. Варна и
подс. К. (в качеството й на служител) се договорили,
считано от същата дата (12.10.2006 г.) подсъдимата да започне да изпълнява
длъжността „Управител” с шифър № 2224 7001 с непроменено работно място –
болничната аптека в Междуобластния диспансер за
онкологични заболявания със стационар „Д-р. Марко Ант.
Марков” ЕООД – гр. Варна.Болничното заведение се намирало в кв.Аспарухово
гр.Варна .
При промяната на наименованието
на болничното заведение и според изготвената през
Самата
ведомствена аптека към СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков”
ЕООД се намирала в сградата на друго болничното заведение, находяща се в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител” № 100 на около десет километра от работодателя.
Същевременно
през
През
Установена била следната организация на работата:
От
СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД ежедневно във всеки работен ден от седмицата
(без събота и неделя, когато аптеката не работела)-в аптеката са били получавани лекарствени листи от отделение „Медицинска
онкология и палиативни грижи”, в които се вписват личните данни на всеки
пациент, заболяването от което страда и предписаните медикаменти, включително и
„Херцептин”, като от отделението правили заявка за
количеството на лекарствения медикамент „Херцептин”,
от което се нуждаели, за да прилагат на постъпилите пациенти.Самите заявки за
отпускане на лекарства от отделение „Медицинска онкология и палиативни грижи”
били обработвани в аптеката от четирима души – подс. П. К., св. Красимира Стоянова – зам. управител
на ведомствената аптека през
На
05.09.2014 г. от търговското дружество
„Фармнет” АД – гр. Варна, с ЕИК: ********* доставили
на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД 200 (двеста) на
брой флакона от лекарството „Херцептин”, всеки един
от флаконите със съдържание от 150 мг,., като всички на брой флакони били от
серия Н4439В03.На 03.10.2014 г. от
търговското дружество „Фармнет” АД – гр. Варна
доставили на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД още 180 (сто
и осемдесет )на брой флакона от лекарството „Херцептин”,
като всеки един от тези 180 на брой флакона бил от серия Н4439В03 съгласно
фактури /том1л.72 и л.73 от ДП./
Описаните
общо на брой 380 флакона „Херцептин” се съхранявали в помещения на ведомствената
аптека на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков”, с управител - подс. П.К., като от тях следвало да се изписват ежедневно
според лекарствените листи за нуждите на всеки пациент точно количество .
Посоченото
лекарство ,както и други под специален надзор ,било съхранявано отделно в
хладилник и за нуждите на отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи” било
изписвано по заявката от лекарствените листи само от подс.П.К.
,а при нейно отсъствие от зам.управителя свид.Кр.Стоянова.
Лекарството
се доставяло ежемесечно след проведен търг за съответната година и избрано посоченото търговско дружество
–доставчик.Същото не можело да бъде получено от аптека или склад срещу заплащане от граждани и се прилагало
само в болнични условия, като изцяло лечението с него се заплащало от Здравно
осигурителната каса на болничното заведение.
Поради
отдалечеността на здравното заведение и аптеката за всеки непланиран пациент
имащ необходимост от лечение с Херцептин, здравното
заведение прилагало за деня наличния ,а в лекарствения лист се изписвал необходимия като количество Херцептин за следващия ден .Той, заедно с други лекарства ,
необходими на болничното заведение се слагал в отделни торби/наричани кошници/,заедно
със заявките /лекарствените листове/,като идвала линейка около 10 часа с шофьор
,който обаче само пренасял съдържимите лекарства, като през лятото и есента на
2014година- не го придружавала сестра. Дори когато бил придружаван от сестра преди
това – тя не проверявала точното изпълнение на заявките /намиращите се
лекарства в кошниците/.
След пристигането на линейката в здравното
заведение лекарствата се разпределяли по отделните отделения /по кошниците/с торбите
в тях, като не била създадена организация за извършване на насрещна проверка на съдържимите лекарства и
най-вече относимото към това обвинение “Херцептин “,което директно отивало в отделението ,където се
разтваряло и прилагало.
При
недостиг на лекарството понякога се изпращала втора линейка , която попълвала
липсата или необходимостта от него за конкретния или за следващия ден.Поради
това ,че аптеката не работела в събота и неделя и в празнични дни , според
наличните болни и необходимост от лечение и през почивните дни ,както и поради
специфичното приложение на това лекарство /до 12 часа след разтварянето му /и
разпределянето му според телесната маса на всеки пациент –в отделението се
натрупвали малки излишъци от неразтворен Херцептин, които
не са били заприходявани ,но се използвали в почивните дни или при недостиг на
лекарството, когато не се доставяли лекарства от аптеката.
Подс. П.Б.К. поради
дългогодишния си стаж и опит била наясно, че отчетността на получените и
изразходвани лекарства в СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков”
ЕООД и в частност в отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи” е
силно занижена, поради което решила да изтегля част от тези 380 броя флакони „Херцептин”, които били доставени на 05.09.2014 г. и на
03.10.2014 г. на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД от
дружеството „Фармнет” АД
Така
в периода от 05.09.2014 г. до 25.10.2014 г., докато изпълнявала служебните си
задължения на работното си място като ръководител във ведомствената аптека към СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД подс. К. започнала да изтегля малки бройки флакони „Херцептин” и
то именно от тези флакони, които били доставени от дружеството „Фармнет” АД – гр. Варна съответно на посочените по горе
дати, намиращи се в управляваната от нея аптека и собственост на болничното
заведение .
Начина
,замислен от подс. К., която отговаряла изцяло за
изпълнението на заявките бил следния: след като подс.
К., св. Стоянова, св. К.и св. Донова изпълнявали заявките от отделението „Медицинска
онкология и палиативни грижи”, те поставяли изисканите от отделението
лекарствени средства, включително и флаконите с „Херцептин”
в найлонова торба, която поставяли от своя страна в една кошница. Вече от
приготвената за експедиция към отделението кошница с лекарства, подс. К. в дните от периода от 05.09.2014 г. до 25.10.2014
г., си вземала различен на брой флакони с „Херцептин”.
Един
ден около 15-16 /около средата / на месец
септември
Св.
К.започнала да се притеснява от констатацията си за липсващия медикамент „Херцептин”, като споделила на св. М.Г. своите опасения, че
част от лекарството „Херцептин”, което по документи
се води, че се изпраща в отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”
на практика въобще не отпътува към отделението, защото някой преди това го
взема от приготвената кошница.
Още
същия ден св. К.предложила на св. Генкова да извършат проверка на една от
предназначените за изпращане кошници с лекарства, именно към отделението „Медицинска онкология
и палиативни грижи” и установили, че действително няколко на брой флакона „Херцептин” липсват от кошницата, а същевременно същата вече
е приготвена документално за изпращане.
През
следващите няколко дни през месец септември
На
неустановена дата през месец октомври
По
делото е установено чрез разпита на свид.Н.А.-
собственик на аптека в гр. Пловдив/л.116 от НОХД /допълнени с тези от ДП
л.8-19/прочетени и приобщени по надлежния ред от НПК /,че с подс.се
запознали далеч по рано на конференция ,и тя му предложила да му продаде
намиращите се в нейно владение флакони с
„Херцептин”.Оттогава именно датират и техните три
срещи ,последната от които е предмет на
настоящето обвинение.
Въпреки,
че знаел, че не е законно и редно да
купува от подс. К. лекарственото средство „Херецептин”, св. А. се съгласил с предложението на
подсъдимата, защото се надявал впоследствие от своя страна да продаде по –
късно флаконите „Херцептин” на неустановено по делото
лице в гр. София на по – висока цена и да спечели от разликата в цената на
лекарственото средство.
От проведените и приложени разговори- ВДС от
използуваните СРС е установено ,че подс.К. и свид.Н.А. са провели няколко телефонни разговора по между
си под №5,6,7,22,32 съответно на 13.10,на 14.10,на 22 .10.14г., на които са се
уговаряли как и къде да се състои предаването на лекарството “Херцептин”намиращо се у подс.К.
,като в разговорите подс. го е информирала за точния брой от същото
,намиращо се у нея-съответно в разговор от 22.10.14г. №22 “че бройките засега
са 37”,а в разговора № 32 от 24.10.14година ,че бройките вече са 39
бр.Останалите разговори №34,36,37 са на 25.10.2014година –в които са уточнявали
точния час ,място и начин на срещата по между им, предаването на лекарствата
респ.парите за тях..
По
посочения начин подс. К. и св. А. си уговорили среща
в пространството пред хотел „Сол Несебър Палас” на 25.10.2014 г., като на
същата дата 25.10.2014 г. св. А. паркирал управления от него лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № РВ 3015 РТ
на паркинга пред хотел „Сол Несебър Палас” и слязъл от автомобила, за да може подс. К. да го забележи.
Подс. К. видяла св. А.
и се качила в автомобила му, като му предала чанта марка „Пума”, в която се
съдържали 39 броя флакона „Херцептин”, всички от серия
Н4439В03, които флакони били част от 380 – те броя флакони „Херцептин”,
доставени на 05.09.2014 г. и 03.10.2014 г. от дружеството „Фармнет”
АД на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД.
Така
и съгласно уговореното св. А. дал на подс. К. сума в
размер на 29 250 лева, представляваща цена на закупените от него от подс. К. 39 броя флакони „Херцептин”,
след което подс. К. слязла от автомобила и двамата се
разделили.
Действителната
цена на лекарството Херцептин, по която то се
заплащало била 42 778 лева, съгласно
съдебно оценителната експертиза и документите на доставчика на лекарството.
За да приеме така изложената фактическа обстановка първоинстанционния
съд е приел обсъдил следните доказателства :
-Писмени доказателства :Протокол
от 25.10.2014 г. за претърсване и изземване (л. 54 – л. 57 от том I на
досъдебното производство); Фотоалбум от извършено процесуално – следствено
действие по претърсване на лек автомобил, извършено на 25.10.2014 г. в района
на бензиностанция „Еко” в гр. Ахелой, обл. Бургас.
(58 – 60 том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 62 от том I на досъдебното производство); Протокол за обиск и
изземване от 25.10.2014 г. (л. 73 – л. 78 от том I на досъдебното
производство); Фотоалбум на посетено местопроизшествие и извършване на
процесуално – следствено действие по обиск и изземване, извършено на 25.10.2014
г. в гр. Несебър, обл. Бургас. (л. 79 – л. 83 от том
I на досъдебното производство); Протокол за оглед на местопроизшествие от
26.10.2014 г. (л. 91 – л. 95 от досъдебното производство); Фотоалбум за
посетено местопроизшествие на 26.10.2014 г. – оглед на помещения в СБАЛОЗ
„Марко Ант. Марков”, на бул. „Цар Освободител” № 100
(л. 97 – л. 117 от том I на досъдебното производство); Длъжностна
характеристика на длъжността „Управител аптека – магистър фармацевт” с код по
НКПД 2262 7003 в болничната аптека към СБАЛОЗ „Марко Ант.
Марков” в гр. Варна (л. 119 – л. 122 от том I на досъдебното производство);
Съдебно – оценителна експертиза (л. 199 – л. 200 от том I на досъдебното
производство); Съдебно – медицинска експертиза II – 22/15 г., изготвена от проф.
д-р. Р. (л. 164 – л. 195 от том I на досъдебното производство);които се кредитират безусловно и от настоящата
инстанция.
Гласни доказателства :
-свид.
показания на св. Н. А., депозирани в съдебната фаза на
наказателното производство, както и показанията на св. А. от досъдебното
производство (л. 18 и л. 19 от том I на досъдебното производство), приобщени
към доказателствената съвкупност по делото, на основание и по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК;Показанията на този свидетели ,дадени в ДП са по детайлни
,подкрепят се от събраните и кредитирани писмени доказателства и обсъдените
ВДС.
-Показанията на св. Г.Л.К.,
управител на болничното заведение,депозирани в съдебната фаза на наказателното
производство;
- Показанията на св. В.П.,началник
на отделението, депозирани в хода на
съдебното следствие; показанията на св. М.Г., депозирани в хода на съдебното
следствие; показанията на св. А.К., депозирани непосредствено пред съда в хода
на съдебното следствие и показанията й от досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит от 25.10.2014 г. – л. 21
– 22 от том I на досъдебното производство; показанията на св. И.Д., депозирани
в хода на съдебното следствие; показанията на св. Красимира Стоянова, депозирани в хода на съдебното
следствие; показанията на св. Ф.А., депозирани непосредствено пред съда в
съдебната фаза на наказателното производство;
на св. П.А.С, депозирани в хода на съдебното следствие; на св. Венета г.а Икономова, депозирани
непосредствено пред съда ; на св. С.М.,
депозирани непосредствено пред съда и показанията й дадени пред разследващ
орган в хода на досъдебното производство (л. 49 от том I на досъдебното
производство);показанията на св. П.М.;
на св. Д.К., дадени в хода на съдебното следствие и показанията й от
досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на основание
и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от
НПК; на св. Г.С.Х.-дилър към Фарманет АД-доставчик на лекарството от съответната партида
, депозирани непосредствено пред съда; на св. Елена Николова, депозирани непосредствено пред
съда; показанията на св. Красимир Вутов-шофьор
на линейка, депозирани в хода на съдебното следствие; показанията на св. Й.ЦВ.;
депозирани непосредствено пред съда; показанията на св. П.Б.; депозирани в хода
на съдебното следствие; показанията на св. Д.Г.; депозирани непосредствено пред
съда; показанията на св.д-р Димитър Николаев Калев; депозирани в хода на
съдебното следствие; показанията на св. Д.Д.Д.,
депозирани в хода на съдебното следствие;
Писмени доказателства в хода на
съдебното следствие : Писмо с изх. № МО10 – 247 – 1 от 29.06.2016 г.,
адресирано до XLIV състав на Районен съд Варна от Изпълнителна
агенция „Медицински одит” към Министерството на здравеопазването и приложените
към него констативен протокол от 15.07.2015 г., възражение срещу АУАН,
наказателно постановление от 24.11.2015 г. и жалба срещу наказателно постановление
от 09.12.2015 г. (л. 276 – л. 314 от НОХД № 5247 по описа за
Посочените доказателства са
относими към изводите на съда относно начина на извършване на деянието
,длъжностното качество на подс.К., механизма на
извършване на деянието ,установяване на начина на използуване на лекарственото
средство и възможността да се отделя част от него преди изпращането му в
здравното заведение ,липсата на насрещен механизъм за приемането му в
отделението и възможността въпреки пропуските в отчетността в здравното
заведение при приемането на лекарството ,след неговото разтваряне и използване
в рамките на 12 часа , да остава излишък от сухо вещество /неразтворени
флакони/ в отделението ,който практически е покривал нуждите на пациентите във
времето на липсващо или недостигащо лекарство ,поради което и нито един пациент
не е останал без него.
Съдът е поставил акцента в
разсъжденията си и то правилно наред с посочените по –горе доказателства върху
три според него най- важни доказателствени източници: открояващи се с изключително
висока доказателствена стойност, които по безспорен и категоричен начин
установяват съставомерността на престъпното деяние,
авторството и вината на подс. К..
В посочената насока като такива
с особена тежест съдът е оценил показанията на св. Н.
А.-участник в сделката , депозирани, както в хода на съдебното
следствие, така и приобщените към доказателствата по делото, на основание и по
реда на разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания депозирани пред
съдия в хода на досъдебното производство. Св. А. подробно и детайлно разказва
пред съда за сделката за покупко – продажба на
флакони, съдържащи лекарственото средство „Херцептин”,
които са му били продадени на 25.10.2015 г. в гр. Несебър, на паркинга пред
хотелски комплекс „Сол Несебър Палас” от подс. К..
Подсъдимата е предоставила на св. А. чанта марка „Пума”, в която са били
поставени 39 на брой флакона „Херцептин”, като
същевременно св. А. й е заплатил парична сума в размер на 29 250 лева,
представлява цената на продадените от подс. К. 39 на
брой флакони лекарствен препарат „Херцептин”.Същите
изцяло са подкрепени и допълнени от писмените доказателства посочени по –горе и
от посочените в обстоятелствената част ВДС/за времето от 13.10.2014год. до деня
на сделката ,в които подс. К. е уведомявала контрахента си за постепенното увеличаване на бройките от
лекарството ,намиращо се в нея и подготвяно за предстоящата му продажба извън
Варна .
По делото е безспорно
установено, че предмета на сделката са
39 на брой флакони „Херцептин”,
собственост на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД – гр.
Варна, който факт се установява по безспорен и несъмнен начин приложения в Т.1
л. 55 – л. 58 Протокол за претърсване и изземване от 25.10.2014 г., когато от
лекия автомобил, управляван от св. А. са иззети 39 на брой флакона „Херцептин”, всички до един флакони от серията Н4439В03, които
са били доставени на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД
от търговското дружество „Фармнет” АД – гр. Варна
съответно на 05.09.2014 г. и 03.10.2014 г.,за което са налице и писмени и
гласни доказателства.Това обстоятелство е
безспорно установено от Протокол от
07.05.2015 г. за оглед на веществени доказателства, където изрично е
отбелязано, че 39 – те броя флакони „Херцептин” са от
партиден номер Н4439В03 и срока им на годност е до месец май 2018 г.- факт документиран в приложения на т.1ДП л. 65 – л.
70 фотоалбум, където ясно се виждат партидните номера на всеки един от
флаконите.Отделно от това по делото е
приложения на л. 73 – 78 от том I ДП протокол от 25.10.2014 г. за претърсване и
изземване, който обективира, че у подс.
К. е намерена парична сума в размер на 29 500 лева – точно такъв размер на
паричната сума е предаден от св. А. на подс. К. като
заплащане на цената на доставения и продадения от подсъдимата медикамент „Херцептин”.
На
практика само тези три доказателства – показанията на св. А., приложения на л. 55 – л.
58 от том I на досъдебното производство Протокол за претърсване и изземване от
25.10.2014 г. и приложения на л. 73 – 78 от том I на досъдебното
производство протокол от 25.10.2014 г. за претърсване и изземване, допълнени с приложените на л. 72 – л. 73 от том I на досъдебното
производство два броя фактури ( № ********** от 05.09.2014 г. и № ********** от
03.10.2014 г.) установяват по категоричен начин авторството на деянието, тъй
като доказват по несъмнен начин, че на 25.10.2014 г. в гр. Несебър, обл. Бургас, пред паркинга на хотел „Сол Несебър Палас”, подс. К. се е разпоредила срещу заплащане с 39 на брой флакона с лекарството „Херцептин”, чиито произход е изяснен също по категоричен
начин – собственост е на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков”
ЕООД, и е от съответните две доставки .
Съдът правилно е кредитирал изцяло посочените и коментирани по
– горе гласни и писмени доказателства и позовавайки се на тях правилно е
отговорил на възражението на защитата и на подс.К. като
се твърди и сега ,че не е била нанесена щета на СБАЛОЗ „Марко Ант.
Марков”.
Такава е нанесена от действията на подсъдимата и тя
се състои в присвояване на лекарството ,връчено в качеството й на длъжностно
лице – управител на аптеката да ги пази или управлява, като е следвало за следи
за правилното им получаване в аптеката и точно изпълнение на заявките в
лекарствените листи за отделението на СБАЛОЗ „Марко Ант.
Марков” на 39 броя флакони „Херцептин”, с които
същата противозаконно се е разпоредила /продала /срещу получено от св. А.
парично възнаграждение.
Съдът правилно е оценил за
несъстоятелно твърдението на подс. К., което същата е
навела при предявяване на материалите от разследването в хода на досъдебното
производство, че жена на име „Ваня” й е
предоставила тези 39 на брой флакона „Херцептин”,
защото продадените от подсъдимата 39 броя флакони „Херцептин”
на св. А. са от абсолютно същата партида, която е била доставена на СБАЛОЗ
„Марко Ант. Марков” ЕООД от търговското дружество „Фармнет” АД.
Настоящата инстанция намира ,че
е неоснователно и възражението на подс. направено
пред настоящата инстанция ,че се касае ,за парични средства намиращи се у нея
за заплащане на студентските такси на големия си внук около 9000лева ,тъй като
същото противоречи ,както на протокола с който са иззети парите, предмет на
сделката и на собствените и обяснения в него,че се касае за върнат заем от Н.А.
какъвто няма ,така и на новосъбраните
доказателства в настоящата инстанция –обясненията на подс.
и показанията на свид. Стоева ,че същата няма никаква
материална подкрепа от сина си и дъщеря си ,живеещи в чужбина и че подс. и съпруга й сами полагат грижи и за двамата внуци от
двете си деца.
По делото е безспорно установен
произхода на тези 39 броя флакони „Херцептин” е установен по категоричен начин и, че същите тези
39 броя флакона от лекарствения медикамент „Херцептин”
са част от доставените общо 380 броя флакона „Херцептин”
на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” (200 броя флакони на
05.09.2014 г. и 180 броя флакони на 03.10.2014 г.),установено и с писмени и с
гласни доказателства .
При това положение се налага единствения възможен логически
обоснован извод, че подс. К. е започнала да присвоява
флакони от посочената партида най – рано на 05.09.2014 г., като крайния срок на
инкриминирания период на присвояване е приключил на 25.10.2014 г. в гр.
Несебър, обл. Бургас, когато подсъдимата се е
разпоредила срещу парично възнаграждение с присвоените и поверени и да пази и
управлява флакони на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков.
С оглед събраните по делото
гласни доказателства, правилно е приел , че самият процес на присвояване на флакони „Херцептин”
от болничното заведение ,връчени на подс. в
качеството и на длъжностно лице се е случвал поетапно, т.е. при условията на
продължавано престъпление, тъй като подс. К. макар и
на неустановени с конкретика дни, но всички тези дни включени в периода
05.09.2014 г. – 25.10.2014 г. е присвоявала единични на брой флакони, докато на
25.10.2014 г. се е разпоредила с тях, всички собственост на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД,но поверени и да ги пази и управлява .
Въззивната съдебна инстанция
обсъди и представените пред нея писмени доказателства и ги съпостави със
служебните досиета на подс. К. и свид.А.К.с
оглед възраженията на подс. ,че в посочените от свид.К.дати на забелязани присвоителни
действия от подс. К. същата или не е била на работа
или е била в отпуск.
При съпоставяне с календара за 2014година за м.септември и октомври е установено
следното :
Подс. К. от.30.08.до
05.09.2014година е била в отпуск в
Банкок –Тайланд, а 6 и 7. 09.14 са били почивни дни .
Седмицата
от 8.09.до 12.09.14година са пет работни дни и е била на работа .
От
15.09.-до 19.09.14година -са пет работни
дни ,а от 20-22.09.14г/понеделник/ са неработни дни,за които са представени
документи ,че е била на почивка в с.Павел баня/ .
По
отношение на 15.09.14година подс. е представила
снимки ,че е била на първи учебен ден с внучката си първокласник ,за която тя
се грижи и твърдение ,че целия ден след това не е била на работа.
За
датата 15.09.2014г. не е категорично установено дали макар и по късно подс. е била макар и за малко в аптеката на здравното
заведение ,тъй като документ за ползван отпуск или молба по досието и няма.
Единственото
доказателство е снимката с дата и твърденията на подс.
че е била целия ден с внучката си ,което не изключва присъствие на работа макар
и за кратко време ,тъй като нейното работно време е до обяд.
Категорично
и безспорно е, че до края на тази работна седмица тя е била на работното си
място /включително и на 19.09.14година /,когато е имало достатъчно време след
работа да отиде до с.Павел баня с автомобил./
През
следващата работна седмица подс.К. е била на работа на 23 и на 24.09.14г.,след
което от 25.09.14 до 30 09. 14г. е в
отпуск и е била в Мадрид.
Следователно
през м.септември 2014 г. същата е била на работа 12 или 13 работни дни.
През
месец октомври 2014г.от 1.10.2014г-до 25.102014година подс.
е била на работа 18 работни дни ,когато са
и най- активните разговори със свид.Н.А. с
оглед набавянето с цел продажба на лекарство .
Съдът
съпостави и служебното досие на свид.К./л.347НОХД
т.2/и установи ,че същата е била в отпуск от 23.09. до 26.09.,което са четири
работни дни.
Съдът
е обсъдил много подробно показанията на свид.К.и
правилно им е дал вяра ,като единствената забележка в тази насока е ,че свид.не е водила дневник за отклоненията на лекарства от
страна на подс. К. ,които лично е забелязала още
преди месец септември ,който период не е включен в обвинението , както и това
не би могло да се случи на 14.09.2014 /защото е неделя и аптеката не работи/.
В
следващата седмица обаче и двете са били на работа и обострените
сетива на свидетелката и споделянето с други свои колеги на личните си
възприятия са ги направили и по наблюдателни по отношение на така изписаните от
аптеката вече лекарства и подготвени за изпращане в болницата.Поради това и
съдът няма да възпроизвежда мотивите на ВРС в тази им част и по отношение на свид.М.Г;Д.;С.;Ф.А. като изцяло се солидаризира с тях .
В
посочената насока съдът изцяло възприема и доводите на първата инстанция
относно показанията на свидетелите за установени липси на лекарството Херцептин в болничното заведение ,в какво насока са
показанията на ст.сестра ,на зав.отделението ,както и следващия от това извод
,че подс. К. с оглед дългогодишния си опит и стаж е
знаела за излишъците в отделението ,които са покривали липсите на лекарството
при неоходимост.
Самата
подс. К. участва активно в процеса пред първата
инстанция,чрез задавани въпроси към свидетелите и вещото лице ,а във втората
инстанция с подробни обяснения и приети от съда писмени документи, обективиращи тежкото семейно положение на нея и съпруга й,
отгледали са две деца, които не полагат
грижи за своите деца, в чужбина са , и понастоящем тя-вече пенсионерка и
съпругът и лекар-хирург – също пенсионер и болен ,но продължава да работи ,тъй
като двамата се грижат за внука си студент ,който са отгледали от 2004година и
за малката си внучка ,която по време на деянието е била в първи клас ,а
понастоящем в трети клас .
В
цялото производство по делото и пред първата и пред настоящата инстанция подс.К. изобщо не дава
какъвто и да било отговор на въпроса как
са придобити тези 39 броя флакона „Херцептин” /след като оспорват ,че са в нейно владение като управител на аптеката/ и защо
ги е продала за сума в размер на 29 500 лева на св. А. в гр.Несебър обл.Бургас.
И
тъй като това е основния въпрос по
делото, в хода на производството пред първата и пред настоящата инстанция който защитата поставя като акцентира върху липсата на документи и писмени
доказателства, които да установяват някакви нередности и липси на лекарството „Херцептин” в някое от структурните звена на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД, в частност отделението „Медицинска
онкология и палиативни грижи” и ведомствената аптека към лечебното заведение.
Действително
Изпълнителна агенция „Медицински одит” към Министерството на здравеопазването в
свое писмо от 29.06.2016 г., адресирано до XLIV
състав на Варненския районен съд, признава, че през
Съдът
по принцип правилно изцяло е кредитирал изготвената от доц
.д-р Р. съдебномедицинска експертиза, видно от което заключение са налице около
75, 8 броя ампули „Херецептин”, които са спестени от приложението на препарата „Херецептин” на пациентите в СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД, но правилно подчертава, че вещото лице
обобщава данните за един изключително по – продължителен период от време от
инкриминирания период.
Съдът кредитира заключението на съдебно – медицинската
експертиза, тъй като то потвърждава една тенденция, за която категорично
свидетелстват св. Павлина Стоянова, св. Венета Икономова
и св. В.П., че вследствие дейността по приложение на препарата „Херцептин” на пациенти остават излишъци от него във вид на
флакони , които се прилагат на останалите пациенти в отделението.
По този начин на практика съдебно –
медицинската експертиза потвърждава показанията на разпитаните трима свидетели
и служи като проверка на техните
показания. Иначе съдът няма как да не се съгласи с защитата, че самата съдебно
– медицинска експертиза е основана върху многобройни документи на заболяването,
някои които датират месеци преди инкриминирания период.
Поради това и съдът правилно я приема за важна и значима,
дотолкова, доколкото тя потвърждава, че технически е възможно от приложението
на „Херцептин’ на хоспитализираните пациенти да
остават излишъци, които да се прилагат съответно на други пациенти.
Едновременно
с това съдът приема ,че е установено по категоричен начин и с гласни
доказателства ,че въпреки проведените одити от държавни органи , липси в
здравното заведение и аптеката не са установени ,но такива са налице с оглед
събраните гласни доказателства ,като именно пропуските в отчетността на
лекарството са дали възможност за извършване на престъплението.
Колкото
до възражението ,че лекарството би могло да се достави и по други начини
–такива доказателства по делото категорично няма ,поради което и възражението
на защитата изцяло се отхвърля.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е направил и правилните
правни изводи :
Приел е ,и то правилно, че подс. П.Б.К. е
извършила престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с
чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, че за
времето от 05.09.2014 г. до 25.10.2014 г. преимуществено в гр. Варна и на
територията на гр. Несебър, обл. Бургас, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител
на болнична аптека към СБАЛОЗ „Доктор Марко Ант.
Марков” ЕООД – гр. Варна, присвоила чужди движими вещи – лекарствени
медикаменти 39 флакона по 150 мг „Херцептин” на
стойност 42 778.00 лева (четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и
осем лева), собственост на СБАЛОЗ „Доктор Марко Ант.
Марков” ЕООД – Варна, с управител Г.Л.К., поверени й в това й качество да ги
управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери.
Правилни са изводите на съда както от обективната ,така и от
субективната страна на деянието ,поради което и настоящата инстанция не ги
обсъжда, а се присъединява към тях .
По
отношение вида и размера на наказанието и неговата справедливост .
Разпоредбата на чл. 202, ал. 2, т. 1 вр.
с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” в размер от 3 до 15 години за извършителите на
този вид престъпни деяния.
При индивидуализацията на вида и размера
на наказанието на подс. К., съдът отчел като
смекчаващо отговорността обстоятелства само и единствено чистото съдебно минало
и липсата на предходна съдимост на подсъдимата. Приел е ,че практика други
смекчаващи вината обстоятелства липсват.
Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът е отчел стойността на продадените лекарства от имуществото на СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД , а именно 42 778 лева и го е отчел
като отегчаващо отговорността обстоятелство ,надхвърлящо с 23 800 лева /70
минимални работни заплати , които по времето на извършване са били 340лева/
Отчел е също вида на вещите ,предмет на
присвоителното престъпление ,както и че се касае за присвояване на скъпоструващи лекарства,
предназначени за лечение на онкоболни граждани, което обстоятелство неминуемо
повишава обществената опасност на деянието. Приел е че не следва да прояви снизхождение към присвояване на
лекарства, за които Държавата, въпреки общоизвестните й финансови затруднения,
отпуска огромни средства, за да могат граждани с тежки онкологични заболявания
да получат адекватно лечение.
Приел е и то правилно ,че въпреки това ,
от показанията на разпитаните свидетели – служители на отделението по
„Медицинска онкология и палиативни грижи” не е установено поради липса на „Херцептин” някой пациент някога да е бил лишен от това
лекарство, но въпреки този факт, действията и поведението на подс. К., освен престъпление са и неморални и безскрупулни.Приел е , паритет да смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказанието „лишаване от
свобода” за срок от четири години и шест месеца, което е следвало да бъде
изтърпяно ефективно в затворническо общежитие открит тип, което според съда в
пълна степен е съответствало като тежест на извършеното от подсъдимата
престъпление.
Съдът е приел на основание чл.202 ал.3
изр.1от НК ,че следва да наложи наред с
наказанието „лишаване от свобода” и наказание „лишаване от право да упражнява
професията „Управител аптека – магистър фармацевт” за срок от две години, защото законовите разпоредби, за които е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата задължително повеляват, но
защото съдът с категоричност приема, че подсъдимата К. е нарушила със своето
деяние високи етични норми в своята иначе изключително благородна и отговорна
професия. Поради това ,съдът е приел , че за да бъдат изпълнени в по – голяма
степен целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК наред с
наказанието „лишаване от свобода”, на подсъдимата следва да бъде наложено и
наказание лишаване от право да упражнява професията „Управител аптека –
магистър фармацевт” за срок от две години.
Съдът правилно е намерил за
неоснователно искането на представителя на Варненската районна прокуратура да
бъде постановена конфискация на недвижимия имот, върху който е допуснато от
съда обезпечение на гражданския иск, защото налагането на едно подобно наказание
вече би било несъизмеримо тежко с деянието на подсъдимата, както и би утежнило
повече положението на близките й .
Въззивният съд ,с оглед множеството писмени
доказателства , които е приел и приложил към доказателствата по
делото- копие от удостоверение от хотел „Севтополис“ - гр. Павел баня, служебна бележка от „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД България,
копие от епикриза на подс.
К. ***, копие от епикриза от ВМА на Бистра Николаева К., нот. заверено пълномощно от Бистра К., Заповед №
175/13.04.2004 г. от Дирекция „Социално подпомагане“, решение на РС -Варна по
гр.д № 1147/2004 г., Уверение от Техническия университет за Виктор Николаев,
Експертно решение на ТЕЛК за Н. Кочев, изд. от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и Предсъдебен доклад за подс. К.,
както и показанията на свид.Стоева и обясненията на подс К. и другите
приети в настоящата интанция пред него и въз основа
на тях установи следното :
Подсъдимата
е на 64 години и е пенсионер,непосредствено след извършеното .Семейното й
положение е изключително тежко ,тъй като тя самата е болна ,а съпругът и
лекар-хирург –също вече пенсионер страда от сериозни заболявания ,но въпреки
това работи на намалено работно време.При наличието на 40-годишен брак и
наличието на големи син и дъщеря от него –и двете им деца са в чужбина и с нов
брак сина й ,а дъщерята на подс. с наркотична
зависимост и анорексия е също в чужбина.Съответно подс.К. и съпругът й се грижат от 2002година за внука си, който
им е поверен и със съдебно решение от 2004година, като е прекъснал обучението си в Кралство
Великобритания при започване на ДП и е студент в Техническия университет Варна
понастоящем.
По
същия начин стоят нещата и с малолетната внучка Никол –дъщеря на по-малкото им
дете. Въпреки много доброто си образование майката на Никол и мъжът /в Затвора
и криминално проявен /, с който живеела ,не полагали никакви грижи за детето
си, поради което и сем.Кочеви започнали да упражняват правата над детето ,което
било недохранено, а през 09.2014г.започвало училище в първи клас, като
понастоящем подс.К. изцяло е концентрирала вниманието
и усилията си и върху образованието и възпитанието и на това дете.От
показанията на свид.Стоева безспорно е установено ,че
въпреки заболяванията на подс.К. и съпруга й единствения
и смисъл е правилното отглеждане и възпитание на внуците й ,за които се грижат само
двамата със съпруга си ,поради личната незаинтересованост на рождените й деца и
тежките житейски неблагополучия, които тя макар и на възраст преодолява.
Посочените
обстоятелства наред с ниската степен
от рецидив /посочени в предсъдебния доклад/ и посочените от първоинстанционният
съд обуславят многобройност и превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства ,като с оглед целите на наказанието и
специалната превенция ,което наложи
съдът за упражни правомощията си и да намали наказанието-на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,наложено от първата инстанция като приложи разпоредбата чл.66 от НК и наложи на подс.
К. изпитателен срок от пет години,тъй като с оглед горните обстоятелства не
се налага изолирането й от обществото.
По
отношение гражданския иск.
С приемо –
предавателен протокол от 15.07.2016 г. с определение на ВРС са били предадени
инкриминираните 39 броя флакона „Херцептин”, които
до момента на произнасяне на
първоинстанционния съд са се съхранявали в МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – гр. Варна на
СБАЛОЗ „Марко Ант. Марков” ЕООД – гр. Варна (л. 318
от НОХД № 5247 по описа за
С
постановяване на окончателния съдебен акт по НОХД № 5247 по описа за
Съдът е приел,че не може да уважи
искането на Варненската районна прокуратура и процесуалният представител на
гражданския ищец, а именно гражданския иск срещу подсъдимата да бъде уважен,
при това в цялост, защото на практика по този начин дружеството – граждански
ищец би се обогатило неоснователно за сметка на подсъдимата, защото не може да
бъдат възстановени инкриминираните вещи (при това напълно годни за употреба), а
от друга страна да се търси и претендира техния паричен еквивалент.
С оглед прекратяването на наказателното
производство в неговата гражданскоправна част, съдът е отменил допуснатото с определение от 24.11.2015 г.
постановено по НОХД № 5247 по описа за 2015 година по описа на Районен съд –
Варна обезпечение на граждански иск предявен от „Специализирана болница за
активно лечение на онкологични заболявания Д-р. Марко Антонов Марков” ЕООД –
гр. Варна, с ЕИК: ********* срещу подс. П.Б.К., с
ЕГН: ********** за сума в размер на 42 778.00 лева (четиридесет и две хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди от извършено престъпно деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1
от НК чрез налагане на възбрана върху следния собствен на подсъдимата недвижим
имот, а именно: Апартамент № 5, на четвъртия етаж, находящ се в гр. Варна, ул.
„Константин Величков” № 15, в жилищна сграда, с площ от 69, 54 кв.м.и др.доколко
самото обезпечение е изцяло свързано и така да се каже „подвластно” на
предявения за разглеждане граждански иск.
По делото е установено ,че в резултат на
действията именно на съдът-лекарствените средства ,съхранявани в друго болнично
заведение реално са върнати на собственика им –съответната ощетена болница
,която е претърпяла вреди от деянието .
При това положение съдът се е произнесъл
неправилно като е прекратил производството по гражданския иск, който е следвало
да ОТХВЪРЛИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, в
каквато насока е и решението на въззивния съд .
По
отношение веществените доказателства и разноските-съдът правилно се е
произнесъл по тях.
Възражението на защитата се основава и
на искане за връщане на паричната сума ,иззета от подс.
К..
Настоящата инстанция счита ,че
първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2, буква
„Б’ от НК и е постановил веществените доказателства по делото – банкноти,
образуващи парична сума в общ размер на 29 250 лева, иззети от владението
на подс. К. да бъдат отнети в полза на Държавата,тъй
като са придобити чрез престъплението ,за което е осъдена подс.
К. .
При
служебната проверка съдът установи че
съдът неправилно е приложил чл.49 ал.2 и следващите от НК ,тъй като срокът на
лишаване от права не може да бъде по-малък от наказанието лишаване от свобода
.Това е така и в случаите , когато наказанието лишаване от свобода не се
изтърпява ,а изпълнението му е отложено на основание чл.66 от НК .
Именно
неправилното определяне на това наказание не може да се отстрани от
настоящата инстанция –поради липса на
протест ,тъй като би влошило положението на осъдената.
При служебната проверка съдът не
установи други нарушения ,които да могат да бъдат отстранени от въззивния съд.
Водим
от изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 от НПК въззивния съд :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ с присъда № 395/09.12.2016година ,постановена
по НОХД № 5247/2015 год. по описа на Районен съд - гр.Варна 44-ти наказателен състав, постановена на
19.10.2016год., като налага на подс.П.К. ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,КОЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.66 ОТ НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
Изменя
същата присъда и относно мотивите за прекратяване в гражданската й част като
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен.
Потвърждава
присъдата в останалите части.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.