Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
Град Пловдив, 15
април 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3444 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на „Бонарекс“ ЕООД против заповед № 03-РД/1894 от 25.05.2018 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е отказано
финансиране на заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020, мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделските стопанства“, подадено от „Бонарекс“ ЕООД, УРН
677485, ИД № на проекта 16/04/1/0/00399, на стойност 1 921 620 лева.
Според
дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществени нарушения на административнопрозводствените правила, противоречие с
материалния закон, несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни
съображения по същество са изложени в депозираните на 02.04.2019 г. писмени
бележки..
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена, като се присъдят направените разноски. Съображения по съществото на
спора са изложени в депозираните на 28.03.2019 г. писмени бележки.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед,
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от акта, доколкото с
него е отказано финансиране от европейските фондове. Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 АПК, видно от отбелязването, направено върху уведомителното
писмо (л.403 от делото) и първата страница от заповедта (л.404 от делото).
Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК
подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 25.11.2016 г. (л.143 от делото) „Бонарекс“
ЕООД е подало заявление за подпомагане (л.27-47 от делото) по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ за финансиране на проект: „Оборудване на
птицеферма“ в с. Маноле, община Марица, област Пловдив, на обща стойност на
заявените за финансиране разходи в размер на 1 921 620 лева.
Заявлението е подадено в рамките на периода за прием на заявления по мярката от
26.10.2016 г. до 07.12.2016 г., определен със заповед № РД09-755 от 04.10.2016
г. на министъра на земеделие-то и храните (л.151 от делото).
С уведомително писмо
№ 2037 от 04.12.2017 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ (л.210-215)
дружеството-жалбоподател е било уведомено, че при извършените проверка на
подаденото заявление са установени липси/ нередности на документи, непълноти и
неясноти, като са дадени подробни указания за представяне на необходимите
документи, доказващи вида, количеството и стойността на строително-монтажните
дейности и издаването на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти,
ако такива се изискват, документи, доказващи изпълнението на изискванията на
ЗВМД във връзка с осъществяването на дейността в наетия животновъден обект и
транспортирането на животните до обекта, документи във връзка с извършването на
оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка по ЗООС, ЗБР и
ЗВ, технологичен проект за необходимото оборудване, капацитет на наетите
помещения и схема на разположение на оборудването, описание на марката,
производителя и подробна техническа спецификация на оборудването, информация
относно извършената оценка за съпоставимост на предложените оферти и за
дейността на свързаните дружества, доклад за обследване на енергийната ефективност
на промишлената система, свидетелство за съдимост на представляващия
търговското дружество и декларация. Изрично е указано, че при непредставяне на
изисканите документи и на допълнителната информация в дадения срок от 10
работни дни подаденото заявление може да получи пълен или частичен отказ за
финансиране.
С писмо, получено в
ДФЗ на 08.12.2017 г. (л.218-220), управителят на „Бонарекс“ ЕООД е дал исканите
пояснения във връзка с ремонтните работи, животновъдния обект и отглеждането на
патиците, като са приложени допълнителни документи – становище на РИОСВ
Пловдив, технологичен проект, фактури, спецификация на машини и съоръжения,
доклад за обследване на енергийната ефективност, годишна данъчна декларация по
чл.92 ЗКПО и отчет за приходите и разходите за 2016 г., от които не може да са
направи категоричен извод за осъществяване на бизнес плана.
С докладна записка от
16.01.2018 г. (л.306-313 от делото) зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е
уведомил изпълнителния директор на ДФЗ, че при извършване на административните
и контролните проверки за заявленията за подпомагане на „Бонарекс“ ЕООД и още
11 други дружества е установено, че изкуствено, в противоречие с целите на
законодателството на ЕС (Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) №
306/2013) са създадени условия за получаване на предимства, защото: 1)
установено е, че „Бонарекс“ ЕООД, „Тана трейд“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД участват в
общи дружества по ЗЗД Сдружение за отглеждане и угояване на патици – Маноле 3 и
Сдружение за отглеждане и угояване на патици – Маноле 2; 2) представените
проектни предложения са с приблизително еднакъв размер на разходите – близък до
максимално допустимия и нормативно предвиден размер, като и по дванадесетте
проекта инвестиционните разходи са еднакви/еднотипни; инвестиционните намерения
се реализират в един и същ имот с идентификатор 47086.608.2 по кадастралната
карта на с. Маноле, община Марица, област Пловдив, собственост на „Локал асетс
мениджмънт енд рисорсис“ АД; 3) установено е несъответствие между проектните
предложения на „Бонарекс“ ЕООД, „Тана трейд“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД и становището
на РИОСВ Пловдив, според което инвестициите не включват строително-монтажни
дейности, докато представените в ДФЗ проектни предложения предвиждат ремонт на
общо 9 съществуващи сгради; 4) към голяма част от заявленията за подпомагане
или в отговор на писма за отстраняване на непълноти и неясноти по проектите са
приложени договори за изработка, сключени между „Бизнеспарк Маноле“ ООД като
възложител и кандидатите за подпомагане като изпълнители (включително и
дружеството-жалбоподател – л.242-244), съдържащи клаузи, които поставят
кандидатите в силна зависимост и невъзможност за изпълняват бизнес плана по
проекта, което изпълнение е обвързано от волята на възложителя „Бизнеспарк
Маноле“ ООД и съдружниците в дружеството по ЗЗД; 5) установени са еднакви
изпълнители/доставчици на технологично оборудване, еднакви контраоференти, един
и същ адрес на управление на кандидатите, един и същ адрес и телефон за
кореспонденция, всички дружества са регистрирани през 2016 г., без история, с
минимален капитал, без дълготрайни активи, като собствениците и управителите на
част от кандидатите имат еднакво фамилно име; 6) част от дружествата са
пререгистрарирани като земеделски производители за стопанската 2017 г. – 2018
г. в едни и същ или съседни животновъдни обекти, различни от предходните, което
съвпадение също е основание за съмнение
за изкуствено създаване на условия за финансиране. Според зам.-изпълнителния
директор на ДФЗ това разделяне на стопанствата и инвестициите по проектите, за
да се получи възможно най-висок размер на безвъзмездно финансиране от бюджета
на ЕЗФРСР, налага дирекция „Противодействие на измамите“ да предприеме
необходимите действия с цел установяване наличие или липса на изкуствено създадени
условия от страна на кандидатите.
Въз основа на тази
докладна е възложено на дирекция „Противодействие на измамите“ извършване на допълнителни
проверки. С докладна записка от 06.03.2018 г. (л.316-335) директорът на
дирекцията е уведомил изпълнителният директор на ДФЗ, че действително
съществуват индикатори, съдържащи се в понятието съмнение за изкуствено
създадени условия, но сами по себе си те не могат да определят в цялост
необходимия умисъл, визиран в чл.11 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане
на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (наричана по-нататък Наредба № 9 от
21.03.2015 г.), както и не може категорично да бъде определено, че съществуват
съмнения за измама, защото в случая и към момента не са налице достатъчно
данни, факти или обстоятелства, определящи съмнение за извършено престъпление
по НК.
С докладна записка от
23.05.2018 г. (л.389-393) на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е уведомен
изпълнителният директор на ДФЗ, че съгласно общите принципи за контрол,
установени с Регламент (ЕО) № 809/2014, е налице координация в действията на кандидата
„Бонарекс“ ЕООД, „Тана трейд“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД във връзка с кандидатстването
за финансиране по подмярка 4.1, като са
създали изкуствено условията, необходими за получаване на предимство, в
противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта
на селското стопанство, поради което е предложено да се постанови пълен отказ
за финансиране на заявлението за подпомагане на „Бонарекс“ ЕООД.
Въз основа на
установените при проверките факти и становището на зам.-изпълнителния директор
на фонда е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, с която е направен пълен отказ за финансиране.
За да откаже
финансирането, изпълнителният директор на ДФЗ се е мотивирал, че не е спазено
изискването на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., защото нито към
датата на подаване на заявлението за подпомагане, нито към датата на извършване
на проверката кандидатът не разполага с регистриран животновъден обект по реда
на чл.137 ЗВМД, а общо нормативно изискване към проектите е всички дейности и
инвестиции, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация
съгласно българското законодателство да се подпомагат само ако са представени
съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията (арг.
чл.26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.). Тъй като дружеството няма регистриран
животновъден обект по чл.137 ЗВМД, дейността по отглеждане и угояване на патици
не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване
на минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство. Административният
орган се е мотивирал също с установеното при административните и контролните
проверки на заявленията на „Бонарекс“ ЕООД, „Тана трейд“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД
обстоятелства, които създават съмнение за наличие на условия по чл.11, ал.1 и 2
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. с цел получаване на финансова помощ в размер,
надвишаващ посочените в наредбата максимални размери, защото инвестиционните
намерения са еднотипни, ще се реализират в един и същ имот, собственост на
трето лице и е предоставен за временно и възмездно ползване едновременно на
тримата кандидати, в проектите са включени строително-монтажни работи, за които
не се кандидатства за подпомагане, но са част от цялостния обем на инвестицията
и без тях обектът не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно,
като включването на строително-монтажни работи дава приоритет пред останалите
кандидати при оценяването по критериите за подбор. Отделно от това, предвид
решение № ПВ-151-ПР/2017 г. на РИОСВ Пловдив е направен извод, че проектът на „Бонарекс“
ЕООД не отговаря на изискванията на ЗООС и ЗВ. Според изпълнителния директор на
ДФЗ е налице индиция за един общ проект, който е разделен на три по-малки с цел
получаване на по-високо индивидуално подпомагане предвид определения лимит,
който не може да бъде надвишаван, ако проектът е един. Всички факти според
административния орган са доказателство за наличие на координация между тримата
кандидати по подмярката и сочат, че не могат да се постигнат целите на мярката
– повишаване на конкурентоспособността чрез опазване на компонентите на
околната среда, спазване на стандартите на ЕС, подобряване на условията в
земеделските стопанства, насърчаване на сътрудничеството между земеделските
стопани.
В хода на съдебното
производство се представиха и приеха заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. и
заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с които
е отказано финансиране на заявленията за подпомагане на „Нивало“ ЕООД и на
„Тана трейд“ ЕООД, като на съда служебно е известно, че образуваните съдебни
производства по оспорване на законосъобразността на тези актове не са
приключили (адм. дело № 3019/2018 г. и адм. дело № 381/2019 г. на АС Пловдив). Издадените
заповеди по отношение и на другите две търговски дружества доказва единствено,
че административният орган е подходил еднакво и при наличието на еднакви
констатации относно инвестиционните проекти на трите дружества е издал заповеди
с еднакво волеизявление, което е логично, нормално и последователно.
Приложените към
молбата на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател писмени
доказателства, представени и приети в съдебното заседание, не са нови
доказателства, доколкото са част от административната преписка и се съдържат в
нея, а въз основа на тях изпълнителният директор е мотивирал отказа за
финансиране на заявленията за подпомагане. Поисканата съдебно-счетоводна
експертиза според съда е неотносима към предмета на спора, защото редовно
воденото счетоводство и наличието на съответните счетоводни записи за
извършената дейност по отглеждане на патета не доказва спазването на
нормативните изисквания на чл.137 ЗМВД, чл.8, ал.1, т.2 и чл.11, ал.1 и 2 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., заради което е отказано финансирането. Спазването
на тези изисквания може да бъде доказано единствено с представянето на
съответните документи за регистрация и разрешаване извършването на
строително-ремонтните работи, с каквито очевидно дружеството-жалбоподател не
разполага, доколкото такива не се твърди да са издавани, не са представени нито
при извършване на административните и контролните проверки, нито в хода на
настоящото съдебно производство. Следва да бъде отбелязано, че защитната теза
на дружеството е съсредоточена върху липсата на необходимост от такива
разрешения и регистрация, което е безспорно доказателство за липсата на
съответните процедури и документи.
При тези доказателства съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма на
мотивирана заповед, в съответствие с материалния закон, при спазване
административно-производствените правила и съобразно целта на закона –
финансовата помощ да се предоставя в съответствие с принципите на добро
финансово управление, публичност и прозрачност.
Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за липса на форма.
Противно на твърдението на процесния представител на дружеството, административният
орган е посочил фактическите и правните основания за издаване на оспорената
заповед – констатациите от административните и контролните проверки, които
налагат извод за неспазване на нормативните изисквания. Фактите са изложени
максимално ясно и конкретно и са установени по безспорен начин от събраните
писмени доказателства, поради което възражението на дружеството-жалбоподател за
липса на форма е напълно недоказано и неоснователно. Абсолютно невярно е, че в
оспорената заповед като правно основание са посочени единствено чл.20а, ал.2 ЗПЗП
и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и това е видно от самото съдържание на заповедта.
Не се споделя
възражението на дружеството-жалбоподател за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед,
защото административният орган е изяснил всички релевантни към спора факта –
осъществяването на дейност по отглеждане на патета в нерегистриран животновъден
обект, еднотипните инвестиционни намерения на дружеството-жалбоподател и
дружествата „Тана трейд“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД, които ще се реализират в един и
същ имот, както и наличието на строително-ремонтни работи в инвестиционните
проекти, които са дали предимство на проектите на трите дружества при оценяването
им, но за които няма издадени строителни книжа и не са съгласувани с РИОСВ
Пловдив, съответно няма да бъдат реализирани.
Всички тези
констатации, направени още при контролните проверки на заявлението на
„Бонарекс“ ЕООД, са били съобщени на дружеството и то е имало възможност да
представи допълнително доказателства за наличието на необходимите разрешителни
и регистрации, но не се е възползвало от тази възможност, а защитната му теза е
била да твърди, че подобни процедури и документи не са необходими за
осъществяване на дейността по отглеждане на патици, като отричането е основна
защитна линия и в настоящото съдебно производство. В този смисъл и противно на
застъпеното становище от дружеството-жалбоподател, следва да се направи извод,
че при издаване на оспорената заповед разписаните правила за процедиране,
разглеждане и оценяване на заявлението за подпомагане са спазени, като на
дружеството е бил даден и подходящия според законодателя срок по чл.37, ал.3 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за представяне на отговор и нови доказателства.
Не е налице
твърдяното противоречие с материалноправните норми. Посочената от
административния орган като нарушена норма на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. гласи, че Земеделските стопани към датата на подаване на
заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия –
минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е не
по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, а съгласно чл.8, ал.2 от
наредбата минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство
се доказва със: 1. регистрация на обработваната от кандидата земя и
отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и
декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен
обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на
кандидатстване; или 2. документ за собственост или ползване на земята или
заповеди по чл.37в, ал.4, 10 и 12 ЗСПЗЗ, която участва при изчисляването му, и
декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен
обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на
кандидатстване; или 3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на
земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 ПЗР ЗПЗП за
създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по
образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на
стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване.
При тази правна
регламентация не е достатъчно основание да се приеме, че дружеството е доказало
минимален стандартен производствен обем на стопанството си, тъй като дружеството
няма регистриран животновъден обект, защото декларираният такъв № 4137-0362 е
регистриран в регистъра на БАБХ на „Бизнеспарк Маноле“ ООД. „Бонарекс“ ЕООД не
отричат този факт и затова е неоснователно възражението, че чл.137 ЗВМД е
неприложим в случая. Напротив, нормата е специална и императивна, касае всички
собственици или ползватели на животновъдни обекти и няма никакво правно
значение липсата на препратка в ЗПЗП към ЗВМД. Доколкото правилото е, че
специалната норма изключва приложението на общата норма, а незнанието на закона
не е извинение за неговото неспазване, „Бонарекс“ ЕООД като ползвател на
животновъден обект (какъвто твърди, че е) е следвало да регистрира
животновъдния обект, в който твърди, че отглежда животни, на собствената си
фирма. Само чрез регистрацията на животновъдния обект на името на неговия
собственик или ползвател може да бъде гарантирана правната сигурност и няма да
съществува съмнение относно идентификацията на земеделския производител, който
упражнява дейността в съответния животновъден обект. Съответно липсата на
регистрация на животновъдния обект на името на ползвателя налага еднозначен
извод, че дейността по отглеждане на животни се осъществява от името на неговия
собственик „Бизнеспарк Маноле“ ООД, което прави обосновани и правилни изводите
на административния орган.
Регистрацията като
земеделски производител и като ползвател на животновъден обект са две различни
и независими производства, които се извършват пред различни държавни органи,
поради което регистрацията като земеделски производител не заменя, не отменя,
нито е равнозначна на регистрация като ползвател на животновъден обект.
Съответно нормите на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани са непротивопоставими на нормите на ЗВМД,
поради което административният орган има право да изисква доказателства за
регистрацията на животновъдния обект и доказателства за извършването на дейността
по отглеждане на патици, защото съгласно чл.26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране,
разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно
българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните
лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. Очевидно
процесният случай не е такъв.
В тази връзка
недоказано е твърдението на дружеството-жалбоподател, че с представените с
писмото от 08.12.2017 г. ветеринарномедицински свидетелства е доказан стандартният
производствен обем на стопанството, защото според тези свидетелства „Бонарекс“
ООД не е нито собственик (какъвто е „Ависпал“ ООД), нито получател на
еднодневните патета и изпращач на угоените вече патета при тяхното
транспортиране (какъвто е „Бизнеспарк Маноле“ ООД). От друга страна, както е
отбелязано това изрично и в оспорената заповед, чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД
забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство,
както е издадено на „Бизнеспарк Маноле“ ООД. Т.е., дори представените от самото
дружеството-жалбоподател доказателства не подкрепят защитната му теза, че
извършва дейност по отглеждане на патици. В този смисъл напълно обоснован,
логичен и правилен е изводът на административния орган, че „Бонарекс“ ЕООД не
отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
Неоснователно е
оплакването на дружеството-жалбоподател във връзка с констатираната от
административния орган липса на съгласуване на проектното предложение с РИОСВ
Пловдив, послужила като едно от основанията за отказ за финансиране. Съгласно чл.20 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. финансова помощ не се предоставя
за проекти, включващи инвестиции, които не отговарят на разпоредбите на ЗООС,
ЗБР или/и ЗВ. Нито в административното производство по издаване на оспорената
заповед, нито в съдебното производство дружеството не представи документ за
такова съгласуване с РИОСВ Пловдив. Твърдението, че предвидените разходи са за
текущ ремонт, не изключват тяхното заявяване пред компетентния държавен орган,
който единствен е оправомощен да извърши преценка дали следва да се извършва
оценка за въздействие върху околната среда или това не е необходимо.
Видно от съдържащото
се в административната преписка заявление от 16.06.2016 г. (л.342-346),
„Бонарекс“ ЕООД е уведомило РИОСВ Пловдив, че инвестиционното предложение:
„Закупуване на машини и друго оборудване за угояване на патици“ включва само
инсталиране на машини и съоръжения без строително-монтажни дейности. С писма от
30.06.2016 г. (л.348) и от 07.08.2016 г. (л.353) директорът на РИОСВ Пловдив е
изискал от „Бонарекс“ ЕООД да изясни статута на обекта относно изпълнение на
нормите на екологичното законодателство, в това число проведените процедури по
реда на глава VІ от ЗООС, както и липсващата информация относно компонент
„Атмосферен въздух“, фактор на въздействие „Химични вещества и управление на
риска“ и компонент „Води“. С писма от 26.07.2016 г. (л.349) и от 25.11.2016 г.
(л.362) „Бонарекс“ ЕООД е представило документи. След преглед на цялата
документация директорът на РИОСВ Пловдив е отговорил на дружеството с писмо от
14.12.2016 г. (л.379), че с оглед на инвестиционното предложение да отвеждат
производствените си отпадъчни води за пречистване в пречиствателната станция
към бившия свинекомплекс в с. Маноле, стопанисвана от „Бизнеспарк Маноле“ ООД,
в резултат на ежегодни проверки РИОСВ е констатирала, че ПСОВ не работи и
отпадъчните води се заустват непречистени във водоприемника, за което на „Бизнеспарк
Маноле“ ООД е наложена текуща санкция, поради което е необходимо „Бонарекс“
ЕООД да предвиди друго решение за пречистване на формираните производствени
води от обекта. От дружеството е изискана допълнителна информация и за вида и
количеството на веществата, които ще се използват за дезинфекция и дератизация.
С отговора си от 14.02.2017 г. (л.380-383) „Бонарекс“ ЕООД не е представило
нови доказателства.
Следователно
безспорно е установена констатацията на административния орган, че „Бонарекс“
ЕООД няма необходимите съгласувания с РИОСВ Пловдив във връзка с предвидените
строително-ремонтни работи, които са част от реализацията на инвестиционното му
предложение, макар и за тях да не се кандидатства за финансиране. Както
обосновано и правилно приема изпълнителният директор на ДФЗ, обстоятелството,
че строително-ремонтните работи не са включени в обхвата на искането за
финансиране, е без правно значение, тъй като разходите за тях са част от
цялостния обект на инвестицията и без тях обектът не може да бъде завършен и да
функционира самостоятелно. Т.е., само реализирането на частта от проекта, с
който се кандидатства за подпомагане от европейските фондове – закупуването на
машини и друго оборудване за угояване на патици, няма да доведе до
функционирането на животновъдния обект като такъв, защото следва да се
реализират както всички ремонтни дейности, така и осигуряване функционирането
на обекта при спазване на всички изисквания на екологичното законодателство,
което дружеството не е направило. Невъзможността да се използва съществуващата
пречиствателна станция, какъвто извод безспорно се налага предвид становището
на РИОСВ Пловдив, прави невъзможно извършването на самата дейност по отглеждане
на патици, което от своя страна обезсмисля финансирането на проекта на
дружеството. В този смисъл не е налице неправилно приложение на изискването на
чл.22, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., доколкото строително-ремонтните
работи действително са посочени от самото дружество в таблица 2, т. ІІІ.
Финансов план (л.60 от делото) от бизнес плана, с който „Бонарекс“ ЕООД е
кандидатствало по подмярка 4.1. Т.е., дори и според самото дружество
строително-ремонтните работи (без значение от техния вид и обем) представляват
такива инвестиционни разходи, за които не се кандидатства за подпомагане, но са
част от цялостния обект на инвестицията и без тях обектът не може да бъде
завършен и да функционира самостоятелно.
Неоснователно е
възражението на дружеството-жалбоподател във връзка с извода на
административния орган за съмнение за изкуствено създадени условия, изразяващи
се в съмнение за един общ проект между „Бонарекс“ ЕООД, „Тана трейд“ ЕООД и
„Нивало“ ЕООД, разделен на три по-малки еднотипни проекта, представени от всяко
едно от дружествата, с цел да се получи по-високо индивидуално подпомагане
предвид лимита на предоставените от ЕС финансови средства, който лимит не може
да бъде надвишаван.
Противно на
възражението на дружеството-жалбоподател, административният орган е разпоредил
извършване на допълнителни проверки, резултатите от които са отразени в докладни
записки на директора на дирекция „Противодействие на измамите“ и на зам.-изпълнителния
директор на фонда. Според дирекция „Противодействие на измамите“ не може
доказано да се твърди изкуствено
създадени условия за оценка на проекта. Според зам.-изпълнителния директор на
фонда, обаче, съпоставката на трите проекта, реализирането им в един и същ
недвижим имот и един и същ животински обект, обстоятелството, че трите
дружества са свързани лица чрез участието си в общо гражданско дружество, са
достатъчни основания да се направи извод за нарушаване на
конкурентоспособността и да се откаже подпомагането. Съответно изпълнителният
директор на фонда е издал оспорената заповед за отказ, която е в достатъчна
степен мотивирана и обоснована от събраните доказателства.
Съгласно чл.39, ал.1,
т.1 и 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. заявлението за
подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на: 1.
нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и
посочените факти, установени при проверките по чл.37, ал.1, т. 1, 2 и 3; 2.
несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и
заявените разходи, определени в тази наредба. Събраните в производството по
издаване на оспорената заповед документи, коментирани по-горе, обосновават
еднозначен и непротиворечив извод за наличие на предпоставките по т.1 и 2 от
чл.39, ал.1 за пълен отказ от финансиране. В този смисъл напълно нелогично и
неправилно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че административният
орган няма правомощие да откаже финансиране. Комулираните множество
несъответствия, противоречия и неясноти обосновават правилността на крайния
извод на административния орган за отказ да се финансира проекта на „Бонарекс“
ЕООД, доколкото няма да се постигнат целите на мярката, залегнали в чл.2 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., и ще се нарушат принципите на чл.3 от същата
наредба, при които се предоставя самата финансова помощ.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноските същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати на ДФЗ сумата 14 565,72 лева,
представляваща договореното и платено адвокатско възнаграждение (л.466-470). Затова и на основание чл.172,
ал.2 и чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бонарекс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Раковски, област Пловдив, ул. „Гагарин“ №
28, представлявано от управителя Т.И.Ч.Р., против заповед № 03-РД/1894 от
25.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е
отказано финансиране на заявление за подпомагане по Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020, мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, подадено от „Бонарекс“ ЕООД, УРН
677485, ИД № на проекта 16/04/1/0/00399, на стойност 1 921 620 лева.
ОСЪЖДА „Бонарекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Раковски, област Пловдив, ул. „Гагарин“ № 28,
представлявано от управителя Т.И.Ч.Р., да заплати на Държавен фонд „Земедерие“
сумата 14 565,72 (четиринадесет хиляди петстотин шестдесет и пет лева и
седемдесет и две стотинки) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: