Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 70, 01.07.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 6 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на Г.Г.Л. ***, против Наказателно постановление № 957/ 17.12.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид на изложените в същата съображения. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като дървесината, за която е издал превозните билети, е добита от имоти, за които има издадени позволителни за сеч. Твърди, че е допуснал техническа грешка при издаването на 5 броя превозни билети, за което с Писмо от 13.09.2019 г., уведомил РДГ – Берковица същите да се отнесат към правилното позволително за сеч. Жалбоподателят излага, че впоследствие било установено, че има погрешно издадени още 4 бр. превозни билети, за които твърди, че причината е софтуерна грешка, за което сезирал и ИАГ.

В съдебно заседание, жалбоподателят Л. се явява лично. Поддържа жалбата. В хода на съдебните прения, пледира съда да отмени Наказателното постановление. Излага доводи, че в хода на производството са допуснати и съществени процесуални нарушения, както и пледира за недоказаност на нарушението. Алтернативно, моли съда, да приеме, че приложими са законовите предпоставки на чл. 28 ЗАНН, като случая следва да бъде отнесен към категорията на маловажните.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди Нак. постановление. В съдебно заседание, процесуалния представител, пледира, съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП съдържа всички законови реквизити и е налице доказано от обективна и субективна страна административно нарушение. Подробни аргументи са изложени в представените по делото Писмени бележки.

          По делото е разпитан и свидетеля на въззиваемата страна – И.Б.И..

          За нуждите на делото, са изискани и приложени процесните 9 броя превозни билети, издадени от жалбоподателя.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

          Съображенията на съда са следните :

От разпита на свидетеля на въззиваемата страна И.И. – на  длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица, се установи, че на 13.11.2019 г., заедно с колегата му Д. В., извършили проверка на сечище в землището на с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин –отдел 33, подотдел „г“. В системата на ИАГ, констатирали, че са издадени 9 бр. превозни билети за процесния имот. При проверка на място, двамата проверяващи установили, че в имота не е извършвана сеч, а същевременно са издавани превозни билети за добита от същия този имот, дървесина. Превозните билети били издадени от жалбоподателя Г.Л., в качеството на лицензиран лесовъд, за периода 07.09.2019 г. – 17.10.2019 г. Поради това, за неупражнен контрол от страна на жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд, който е лицето, издало превозните билети, му е ангажирана отговорност. Констатираното нарушение е, че са издадени превозни билети за дървесина от 25 пл. куб. м., която не е добита от този имот.

Св. И.И., съставил на жалб. Г.Л., АУАН № 957/ 13.11.2019 г. за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 957/ 17.12.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива намира, че в процеса се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. И.И. – свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния протокол, в който е обективирано констатираното адм. нарушение. Св. И. сподели личните си възприятия, че при извършване на проверката в системата на ИАГ, установили издаването на 9 броя превозни билети за над 25 пл. куб. м. дървесина от отдел 33, подотдел „г“ в землището на с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин. При посещение на място обаче установили, че в същия имот сеч не е извършена, и дървесината е реално добита от друг имот, различен от този, за който жалбоподателя е издал превозните билети. Установено е по безспорен начин, че лицето, което е издало превозните билети, е жалбоподателя, като същия ги е издал в качеството му на лицензиран лесовъд. При това положение, съдът намира, че жалбоподателя Л., в това му качество не е упражнил нужния контрол и е издал превозни билети за транспортиране на дървесина от имот, от който същата не е добита.

Горното обстоятелство е обективирано и в Протокол за освидетелстване на сечище № 0493698 от 29.10.2019 г., в което е констатирано, че разликата между количеството и категориите на дървесината по позволително за сеч, и фактически добити в повече  дърва, се дължат на допусната техническа грешка при издаване на превозни билети.

При горните мотиви намира, че са събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ. Нещо повече – дори самия жалбоподател не отрича, че при издаване на 5 бр. от процесните превозни билети, е допуснал техническа грешка при издаването им. ЗАНН и субсидиарно приложимите в тези производства НК и НПК обаче, не познават института на „техническа грешка“. По отношение на останалите 4 бр. превозни билети, съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че причината за допуснатата нередовност при издаването им, е софтуерна грешка. Този факт не се доказа по никакъв начин в процеса.  

Но дори и да се приеме, че нарушението е извършено непредпазливо от страна на наказаното лице, то съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния, не се наказват само в предвидените в закона случаи. В случая – в специалния закон – ЗГ не е предвидено, че в подобни случаи и за такова нарушение, не следва да се налага наказание, поради което макар и да се приеме, че нарушението е извършено непредпазливо, то също е наказуемо.

Съгласно чл. 108, ал. 3 ЗГ, лицето на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Без значение за делото е мястото, където са издадени превозните билети. Релевантно за спора е, че са издадени превозни билети за дървесина, която не е реално добита от имота, за който жалбоподателят ги е издал, поради което и същия не е реализирал вменения му по закон контрол.

Предвид на това, съдът намира, че по делото са събрани безпорни доказателства, че жалб. Л., от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан. Нак. постановление е съставено при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение от жалбоподателя.

          Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

          Досежно възраженията на жалбоподателя, че е нарушен чл. 52, ал. 4 ЗАНН, съдът не го споделя. Наказващият орган е дал възможност на нарушителя да подаде възражения, но не ги е възприел, поради което е и издал НП. Фактът, че ги е обсъдил изрично, не съставлява процесуално нарушение по смисъла на ЗАНН, още по – малко – съществено такова.

          Съдът намира, че правилно е определена и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. Л. е наложено адм. наказание – чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй същия е издал документ – превозни билети, в нарушение на законовите разпоредби.

Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на наказанието. Наложеното такова е в установения законов минимум – 300 лв. Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.

          Съдът намира за необходимо да отбележи, че не възприема и довода на жалбоподателя, че случая е относим към категорията на маловажните по смисъла на чл. 28 ЗАНН. При преценката за приложимост на горецитирания текст, се вземат предвид степента на обществена опасност на нарушението и тази на дееца. На първо място, дървесината, която за която са издадени превозните билети е в значително количество – повече от 25 пл. куб. м. дърва за огрев. Поради това и в резултат на нарушението са настъпили вредоносни последици. Освен това, видно от приложената по делото справка от  Информационна система „Елица” на ИАГ за административнонаказателните преписки, се установява, че жалб. Л. е наказван многократно за нарушения на ЗГ, като са доказани четири влезли в законна сила Наказателни постановления и допуснатото от жалбоподателя нарушение на ЗГ, не е за първи път. Поради това, по делото не се събраха доказателства за наличието смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които да обосноват преценка на съда за това, че случая е относим към категорията на маловажните такива.

Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Нак. Постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Разноски по реда на чл. 63, ал. 5 ЗАНН не са претендирани, поради което и съдът не присъжда такива. 

          Водим от горното, съдът

                               

           Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 957/ 17.12.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на  Г.Г.Л. *** – Кале 9, с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :