№ 1513
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100501660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД чрез процесуалния му
представител – юриск. В.Г. срещу отказа на ЧСИ В.Л. по изп.дело №20207800400335,
обективиран в постановление от 05.01.2022г., да намали разноските по изпълнителното дело,
а именно адвокатското възнаграждение на взискателя. Частният жалбоподател счита, че
неправилно съдебният изпълнител е приел за събиране посочените суми като адвокатско
възнаграждение, като сочи, че не били извършвани действия по процесуално
представителство по изпълнителното дело, а само била подадена молба за образуването му.
Твърди, че е приетото адвокатско възнаграждение в размер на 21872,80 лв. е прекомерно,
тъй като изобщо липсват действия с цел удовлетворяване на вземането, а единствено е
ограничено до подаване на молбата. Претендира изменение на приетите разноски в разумни
граници, а именно намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума от 200 лв.
Взискателя Г.Г. няма данни да е подал отговор на жалбата.
ЧСИ Л. е изложила подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело под № 20217800400335 е образувано въз основа на Изпълнителен
лист издаден на 01.11.2021Г. от Апелативен съд - Пловдив, 3 състав, на основание съдебно
решение по въззивно търговско дело 20215001000514/2021г. по описа на АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Търговско направление, съгласно който длъжникът „ДЗИ - О.З.“ АД,
ЕИК **** е осъден да плати сумата от 53 000лв.,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.04.2018г. на АМ Тракия км
1
195, ведно със законната лихва на основание чл. 429, ал.2, т.2 КЗ върху тази сума, считано от
05.07.2018г. до окончателното й изплащане. Изпълнителният лист е издаден на 01.11.2021г.,
а е посочено, че изпълняемото решение е потвъредно с решение №139/18.10.2021г. и
подлежи на изпълнение. Молбата е подадена от взискателя Г.Г. на 25.11.2011г. чрез
процесуален представител – адв. Д.Й. като към нея е приложен договор за правна помощ,
фактура за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1000 лв. без ДДС или 1200 лв. с
начислен ДДС и платежно нареждане за кредитен превод от 25.11.2021г. за заплащане на
сумата.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 30.11.2021 г., като с
нея освен главницата, е включена законна лихва в размер на 18 520,56 лв., както и 1200 лв. –
разноски по изпълнителното дело, а също и такси. Поканата е връчена на длъжника на
13.12.2021г., като на 15.12.2021г. е постъпило възражение от същия срещу приетото
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. По искането взискателя е взел
подробно становище чрез адв. Й., че е неоснователно, а ЧСИ е отказал да ги намали с
постановление от 05.01.2022г. по подробно изложените в него мотиви, като същото е
връчено на длъжника на 14.01.2022г. видно от приложеното съобщение.
Видно от представеното платежно нареждане от 22.12.2021г. сумата от 77 966,19
лв.по изпълнителното дело е преведена по сметка на ЧСИ Л., като има данни и за платена
такса за наложен запор по изпълнителното дело от 22.12.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435
ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановеното относно разноските.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително.
Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът
счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност
за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК
се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие. В случая
подадената на 20.01.2022г. жалба срещу отказа на ЧСИ да намали приетите разноски с акта
си, в случая изричното постановление от 05.01.2022г., за който длъжникът е уведомен на
14.01.2022г. е в срок и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По доводите на ответника, че не се следват разноски на взискателите за адвокатско
възнаграждение в приетите размери, съдът намира, следното:
За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 от
2
ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото
е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението
се възлагат на длъжника. Следователно в случая независимо от това дали ответникът-
длъжник е дал повод за образуване на изпълнителното дело или не, след като не е платил
изцяло доброволно и преди подаване на молбата цялата присъдена сума, то очевидно е, че
разноските следва да му се възложат на него. Законодателят не е предвидил длъжникът да се
освобождава от отговорност за разноски и да не дължи такива, дори и да плати в срока по
поканата за доброволно изпълнение, поради което разноски на взискателя се дължат, но е
спорен техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е както следва: по т.1 - за образуване на изпълнително
дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 на същата Наредба.
Твърденията на жалбоподателя, че по изпълнителното дело са извършени действия само по
образуване на изпълнителното дело, както и че единственото процесуално действие е
искането за образуване на делото и никакви други действия не са извършени, не отговаря на
обективната обстановка по делото. Видно от данните е наложен запор в Общинска банка, за
който е платена такса съгласно приложеното нареждане от 22.12.2021г.
В случая е безспорно установено, че към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен сключен между взискателя и адвоката договор за правна помощ за
процесуално представителство по изпълнителното дело и е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е по т.1 - за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 на същата Наредба. Съдът при съобразяване на правилата на чл. 10, т.2 от Наредба №
1/2004г. констатира, че при изчисляване на дължимите суми по изпълнителния лист,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по т. 4 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата,
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
възлиза на ….лв, от които се следва половината, т. е. лв. или общо с възнаграждението по т.
1, следващото се такова в минимален размер възлиза на сумата 1122,81 лв. и то без дори да е
начислен ДДС върху сумата, а с ДДС върху същия възлиза на 1347,37 лв.. Претендираният и
приет от ЧСИ адвокатски хонорар е 1200 лв. и не е над минималния такъв по Наредбата.
Твърденията на жалбоподателя, че приетия хонорар е 1872,80 лв. не съответства на
обективните данни по делото, тъй като приетия такъв е 1200 лв. и то с включен ДДС.
Доводите на жалбоподателя по изпълнителното дело са извършени действия само по
3
образуване на изпълнителното дело, както и че единственото процесуално действие е
искането за образуване на делото и никакви други действия не са извършени, не отговаря на
обективната обстановка по делото. Видно от кориците на делото, освен молбата за
образуването му, наложен е и запор от 22.12.2021г. Следователно приетите като адвокатски
възнаграждения суми са определени правилно от ЧСИ и в съответствие с разпоредбата на
чл.10, т.1 и т.2, вр. с чл: 7, ал. 2, вр. с пар. 2А от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид размера на
вземанията по делото и то дори без да се включва ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която
е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално
представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Цитираната от
жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа
обстановка, а именно, че по изпълнителното дело освен образуването му по молбата е
наложен запор. Наред с горното следва да се има предвид, че жалбоподателят е страна по
делото, по което е постановено решението, въз основа на което за присъдените суми е
издаден изпълнителния лист от 01.11.2011г., а изпълнителното дело е било образувано по
молба от 25.11.2011г. и безспорно е бил запознат със същото, като е имал възможност да
изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, преди образуване на
изпълнителното дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали
е сигурен платец или не като застраховател, след като не е заплатил дължимите по влязлото
в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед
гореизложените съображения. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ****,
чрез процесуалния му представител – юриск. В.Г. срещу отказа на ЧСИ В.Л. по изп.дело
№20217800400335, обективиран в постановление от 05.01.2022г., да намали разноските по
изпълнителното дело, а именно адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на
1200 лв. с ДДС, като неоснователна и недоказана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ Л..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5