№ 1149
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100509905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7778 от 08.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 34218, по описа за
2021 г. на СРС, 126 състав, С. Й. Ш. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ следните суми: 1192,02 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 05.2018 г. – април 2020
г. в имот с аб.№ 072031 и 64,36 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., заедно със
законната лихва от 16.06.2021 г. до погасяване на задълженията и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 344,58 лв., представляваща разноски по делото, като искът
за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1196,26 лв.,
както и исковете по чл.86 от ЗЗД за сумите 165,62 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. – 15.04.2021 г. и 11,04 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 15.04.2021 г. са отхвърлени.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от С. Ш. чрез назначения особен представител – адв.Б. И. срещу решението в
частта, в която исковите претенции са уважени. В жалбата се сочи, че от събраните по
делото доказателства не можело да се направи извод, че ответницата дължи сумите, за
които е осъдена да ги заплати, като моли същото да бъде отменено в обжалваната част
и вместо това претенциите да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми. Във въззивната жалба не са изложени каквито и да било
конкретни доводи срещу правилността на решението.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан
само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на
въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и без да е
сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от
първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към
сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или
отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца
при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящият случай не попада в посочените изключения. Ето защо в решаващата
си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна. В случая подадената въззивна
жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което въззивният съд, при спазване ограниченията по чл. 269 ГПК и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон, следва да потвърди
първоинстанционното решение при липса на други правомощия, на основание чл. 272
ГПК.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал
с молба от 15.02.2024 г. да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи с оглед фактическата и правна сложност на делото на 50 лв., като
именно тази сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7778 от 08.07.2022 г., постановено по гр.д.№
34218, по описа за 2021 г. на СРС, 126 състав, в частта, в която С. Й. Ш. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149
ЗЕ следните суми: 1192,02 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода 05.2018 г. – април 2020 г. в имот с аб.№ 072031 и 64,36 лв., представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга за дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., заедно със законната лихва от 16.06.2021 г. до погасяване на
задълженията и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 344,58 лв., представляваща
2
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Й. Ш., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ******* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която искът за цена за топлинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 1196,26 лв., както и исковете по чл.86 от ЗЗД за сумите
165,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 15.04.2021 г.
и 11,04 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за предоставяне на услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
15.04.2021 г. са отхвърлени, не е обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3