Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1332                        13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 10864 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане срещу ответницата, произтичащо от договор за мобилни услуги и договор за предоставяне на мобилно устройство на лизинг. Размерът на задължението за мобилни услуги бил 188,68 лева.  Поддържа се, че за вземанията било  подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Поради връчването ѝ на основание чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането. Претендира се също и осъждането на ответницата да заплати сума за лизингови вноски в размер на 119,80 лв. по сключен договор за предоставяне на мобилно устройство.

Ответницата С.Д.Д., чрез особения представител оспорва твърденията, че е ползвала мобилни услуги в процесния период.

Съдът намери за установено следното:

            На 24.02.2016г. дружеството ищец е сключило с ответницата Д. договор за мобилни услуги с клиентски номер ......... с предпочетен номер ......... по който тя следвало да заплаща абонаментна такса в размер на 30,99 лв. месечно /лист 8/. На 01.08.2016г. ответницата сключила договор за лизинг на мобилно устройство – телефон Нuawei Y II Gold. Полученото устройство следвало да бъде заплатено на 23 равни месечни вноски от по 5,99 лв. всяка / лист 15/.

            Установява се от представените писмени доказателства, че за периода от 01.08.2016г. до 31.12.2016г. на името на ищцата били издадени пет броя фактури на обща стойност 1243,64 лв. /лист 19 – 24/. Видно е от съдържанието на крайната фактура с № ......... от 01.01.2017г., която е издадена след прекратяване на договора, поради неизпълнението му, са начислени следните суми: 927,60 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги; 119,80 лв. лизингови вноски след месец януари 2017г.; както и 196,24 лв. общо задължения за предоставени мобилни услуги.

Установява се, от приложеното дело № ..../19г. на ......... районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с което претендирал ответника да му заплати сумата 308,48 лв. цена на далекосъобщителни услуги; както и обезщетение за забава – законна лихва за времето от 17.01.2017г. до 11.02.2019г. в размер на 64,83 лв. За така описаните суми била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетения телефонен номер. Ответникът следва да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга.

По иска за установяване на вземането по заповедта за изпълнение:

В тежест на ищеца по така предявения иск по чл.422 ГПК е да докаже какъв е размерът на задължението, относно което е издадена заповедта за изпълнение. Представените писмени доказателства не достатъчни да обосноват извод за размер вземането за което е издадена заповедта за изпълнение. Това е така, защото визираната в заповедта сума за такива услуги е 308,48 лв., а съобразно представената крайна фактура тази сума е 196,24 лв.,  същевременно обаче ищецът претендира само 188,68 лв. Представените доказателства – фактури не кореспондират с описаното в заповедта вземане, в какъвто смисъл е и доводът на особения представител на ответницата, който следва да се приеме за основателен. Поради това съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по този иск, поради което той следва да се отхвърли.

Поради това, че самият ищец е предявил само част от вземането по заповедта за изпълнение  - 188,68 лв. от претендираните със заявлението 308,48 лв., следва издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена за разликата.

            Тъй като посоченото в заповедта по чл.410 ГПК обезщетение за забава в размер на 64,83 лв. не е било въведено като предмет на настоящото производство съдът намира, че и в тази част заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.  

По осъдителния иск:

Безспорно е, че ответницата е сключила и договор за лизинг, като е получила устройството предмет на договора. Размерът на вноските е предварително определен с договора – 5,99 лв. месечно / лист 15/. Съгласно чл.12, ал.2 от сключения договор месечните вноски и други дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора, както и в случай на забава в плащане на дължими по договора плащания /лист 15/. Предвид това, вноските по договора за времето от месец януари 2017г. до месец юли 2018г. възлизат на 113,81 лв.

Предвид това искът следва да се уважи за този размер, като се отхвърли до претендираните 119,80 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски за настоящото производство в размер на 205,35 лв.

Поради изхода по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски в заповедното производство възлизащи на 205 лв. следва да се отхвърли.

            Мотивиран така, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 относно сумата 188,68 лв. претендирани като цена на далекосъобщителни услуги предоставени по договор от 24.02.2016г., като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 1777/26.02.2019г. издадена по  ч.гр.дело №..../2019г. по описа на ......... районен съд за размера над отхвърлените с настоящото решение 188,68 лв. до сумата 308,48 лв. –главница по заповедта за изпълнение, както и в частта относно мораторната лихва в размер на 64,83 лв., претендирана за периода от 17.01.2017г. до 11.02.2019г.

 

ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 113,81лв./сто и тринадесет лева и 81ст. / представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за времето от месец януари 2017г. до месец юли 2018г.  по договор от 01.08.2016г. относно предоставяне на устройство марка Нuawei Y II Gold.

 

ОСЪЖДА С.Д.Д. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 205,35лв./двеста и пет лева и 35 ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в размер на 205лв. /двеста и пет лева/ претендирани за заповедното производство по ч.гр.д. №..../2019г. на ......... районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала!

ММ