Решение по дело №399/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 4
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20227200700399
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                              4

 

гр. Русе, 30.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

 

при секретаря             ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА                    и с участието на прокурора            ДИАНА НЕЕВА                 като разгледа докладваното от съдия         БАСАРБОЛИЕВА КАН дело 399 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от П.А.Г.,***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. П. ***, против Решение № 629 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 1186/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0003115 от 20.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 8, §. 2, изр. 2 от Регламент № 561/06, във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е също така, че правилно е приложен и материалният закон, като нарушението е правилно установено и безспорно доказано. 

Решението на първата съдебна инстанция е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е описано точно, ясно и подробно, по начин, който напълно го индивидуализира и позволява на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано, като както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението за това, че поради поправка в АУАН не е ясно кой е началният момент, от който е следвало да ползва водачът намалената дневна почивка от 9 часа – от 20:01 часа или от 22:01 часа на 07.10.2021 г. В случая от значение за съставомерността на деянието е кога е приключила предходната почивка (в 05:01 часа на 07.10.2021 г.), кога е започнала следващата (от 22:37 часа на 07.10.2021 г.) и дали за периода от 24 часа след края на ползваната от водача нормална дневна почивка, завършила в 05:01 часа на 07.10.2021 г. (т.е. до 05:01 часа на 08.10.2021 г.) е била ползвана не по-малко от 9 часа непрекъсната намалена дневна почивка. Тези релевантни обстоятелства са ясно посочени в АУАН И НП. Така че дори и да има неяснота относно посочване на часа, от когато това (ползването на непрекъснатата намалена дневна почивка) е следвало да стане, за да се спазят изискванията на закона, то тя по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието и описанието на неговите признаци.

Неоснователно е и твърдението относно погрешно посочване на датата на нарушението. Ползването на почивка е започнало на 07.10.2021 г. и е приключило на 08.10.2021 г., когато е довършено нарушението, както правилно е приел и районният съд.

По тези съображения съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението, съобразно изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Към констатираното нарушение правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби и санкционна норма, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие и единство между словесното описание на нарушението, дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.

Не са налице твърдяните от процесуалния представител на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. Не е било накърнено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение срещу него е било повдигнато обвинение със съставения му АУАН и впоследствие е била ангажирана неговата отговорност с издаденото НП, като нарушителят е могъл да упражни адекватно и в пълен обем правото си на защита. 

На последно място, в конкретния казус липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Недоказани се явяват наведените в касационната жалба доводи, че водачът е започнал ползването на изискуемата по закон непрекъсната намалена дневна почивка по-късно, поради наличието на обективни пречки, а именно – трафик на ГКПП, като не е могъл да достигне навреме до най-близко намиращия се паркинг, където и да ползва полагащата му се почивка. Освен това липсата на почивка след управление на ППС с продължителност над 17 часа, както е в процесния случай, се отразява пряко върху способността на водача адекватно да възприема пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване на опасност за движението, което пък от своя страна е предпоставка за възникване на тежки пътно транспортни произшествия, предвид техническите параметри на автомобила.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 1186/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0003115 от 20.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Решението не подлежи на обжалване.                                                              

                                                             

                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

 

     

                                                  

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         

                                                          

                                                                      

                                                                            2.