РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 399 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от П.А.Г.,***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. П. ***,
против Решение № 629 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 1186/2022 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0003115 от 20.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 8,
§. 2, изр. 2 от Регламент № 561/06, във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 (петстотин)
лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради
нарушение на процесуалния и материалния закон. Претенцията е да се отмени
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не
взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка
на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За
да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, съдът е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счел е също така, че правилно е приложен и
материалният закон, като нарушението е правилно установено и безспорно доказано.
Решението
на първата съдебна инстанция е правилно.
Неоснователни
са доводите на касатора за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП. АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение
е описано точно, ясно и подробно, по начин, който напълно го индивидуализира и
позволява на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е
санкционирано, като както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователно
е възражението за това, че поради поправка в АУАН не е ясно кой е началният
момент, от който е следвало да ползва водачът намалената дневна почивка от 9
часа – от 20:01 часа или от 22:01 часа на 07.10.2021 г. В случая от значение за
съставомерността на деянието е кога е приключила предходната почивка (в 05:01 часа на 07.10.2021 г.), кога е
започнала следващата (от 22:37 часа на 07.10.2021
г.) и дали за периода от 24 часа след края на ползваната от водача нормална
дневна почивка, завършила в 05:01 часа на 07.10.2021 г. (т.е. до 05:01 часа на 08.10.2021 г.) е била ползвана не по-малко от
9 часа непрекъсната намалена дневна почивка. Тези релевантни обстоятелства са
ясно посочени в АУАН И
НП. Така че дори и да има неяснота относно посочване на часа, от когато това
(ползването на непрекъснатата намалена дневна почивка) е следвало да стане, за
да се спазят изискванията на закона, то тя по никакъв начин не се отразява на
съставомерността на деянието и описанието на неговите признаци.
Неоснователно
е и твърдението относно погрешно посочване на датата на нарушението. Ползването
на почивка е започнало на 07.10.2021 г. и е приключило на 08.10.2021 г., когато
е довършено нарушението, както правилно е приел и районният съд.
По тези
съображения съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението, съобразно
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Към
констатираното нарушение правилно са приложени относимите материалноправни
разпоредби и санкционна норма, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие и единство между словесното
описание на нарушението, дадената му правна квалификация и приложената
санкционна норма.
Не са
налице твърдяните от процесуалния представител на жалбоподателя съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е било накърнено правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение срещу него е било
повдигнато обвинение със съставения му АУАН и впоследствие е била ангажирана
неговата отговорност с издаденото НП, като нарушителят е могъл да упражни
адекватно и в пълен обем правото си на защита.
На последно място, в
конкретния казус липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Недоказани се явяват наведените в касационната жалба
доводи, че водачът е започнал ползването на изискуемата по закон непрекъсната
намалена дневна почивка по-късно, поради наличието на обективни пречки, а
именно – трафик на ГКПП, като не е могъл да достигне навреме до най-близко
намиращия се паркинг, където и да ползва полагащата му се почивка. Освен това
липсата на почивка след управление на ППС с продължителност над 17 часа, както
е в процесния случай, се отразява пряко върху способността на водача адекватно
да възприема пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване
на опасност за движението, което пък от своя страна е предпоставка за
възникване на тежки пътно транспортни произшествия, предвид техническите
параметри на автомобила.
С
оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе е правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
Затова
и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 1186/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0003115 от 20.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.