ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
гр. Смолян, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500407 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 5685/01.10.2021 г. от Р. ИЛЧ.
ЯНЧ.,В.Р. Я. и СВ. Р. ЯНЧ. срещу определение № 539/10.09.2021 г.,
постановено по ч. гр. дело № 10661/2020 г. на РС Смолян, с което е оставено
без уважение молбата им за спиране принудителното изпълнение на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 265/08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 571/2021 г. на СРС, на
основание чл. 420 от ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното определение с искане за неговата отмяна и уважаване на молба
по чл. 420 от ГПК.
Ответникът по жалбата „Б. ДСК“ЕАД я оспорва и счита същата за
недопустима,обоснована с получено съобщение от ЧСИ С. Д., с приложено
постановление за спиране изпълнението по изп.дело 239/2021година и се
твърди,че жалбата е без предмет.
За да се произнесе по частната жалба съдът прецени следното:
Производството по ч. гр. д. № 571/2021 г. по описа на СРС е
1
образувано по подадено от „Б. ДСК“ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника Р. ИЛЧ. ЯНЧ. за вземания,
дължими съобразно договор за ипотечен кредит от 13.07.2007година,сключен
между банката и Райчо Илиев Я.,по силата на който на кредитополучателя е
предоставен банков кредит за сумата 111 800 лева със срок на издължаване
360 месеца,считано от датата на усвояване на кредита -16.07.2007година. На
26.08.2009година е сключен анекс към договора за остатъка от сумата 111
258лева,като поради нередовно обслужване на кредита на 20.07.2016 година е
извършено преструктурирането му с ново допълнително споразумение
относно договорени промени в лихвения процент на непогасената и
начислена лихва да се капитализира към остатъка от главницата.На
03.04.2018година кредитополучателят Р. И. Я. е починал, а неговата съпруга
Р. ИЛЧ. ЯНЧ. е поела задължение за издължаване кредита след неговата
смърт на 22.05.2020година с допълнително споразумение.
С разпореждане № 265 от 08.06.2021 г. СРС е постановил издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417,
т.3 ГПК за посочените в заявлението суми, за които е издаден изпълнителен
лист.
На 10.09.2021 г., в законово установения едномесечен срок от
издаване на заповедта, Р. ИЛЧ. ЯНЧ.,В. Р. ЯНЧ. и СВ. Р. ЯНЧ. чрез
пълномощника си адв.Р. М. са подали възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №
5375/10.09.2020година и са поискали спиране изпълнението на издадената
заповед за парично задължение по чл.417 ГПК в срока по чл.420 ал.2
ГПК.Изложени са твърдения, че след подписаното на
16.07.2007г.предложение Р.Ил. Я. е застрахован като кредитополучател и
включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка живот на
кредитополучателите на големи кредити на банка ДСК ЕАД със застраховател
ЖЗК“ДСК Гаранция“.Твърди се още,че е покрит риск по застраховка смърт в
резултат на злополука или заболяване,като при настъпването ползващи лица
по застраховката са наследниците на кредитополучателя,посочени в
удостоверението за наследници. Въпреки своевременното уведомяване на
застрахователя,“Групама Животозастраховане“ЕАД-универсален
правоприемник на ДСК Гаранция АД за настъпилото събитие, отказано е
изплащане на застрахователната сума с мотив,че застрахователната полица
на Р. Ил. Я. е прекратена,считано от 16.06.2008година,за което
2
наследодателят им не е уведомен.Твърди се още,че е породен правен интерес
и е образувано гражданско дело срещу застрахователя в СГС №
9352/2021година,както и е приложена към искането и исковата молба.
По молбата за спиране е постановено Определение № 539/10.09.2021
г., с което съдът е отказал да допусне спиране изпълнението на заповед №
265/08.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. Изложени са мотиви, че длъжниците не са
представили убедителни писмени доказателства,че не дължат вземанията по
издадената заповед.
Съдът намира частната жалбата за подадена от легитимирани страни,
срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,поради
което пристъпи към разглеждане нейната основателност.
Въззивната инстанция при проверка на обжалваното определение е
ограничена до преценката относно това дали действително искането е
своевременно направено, както и до това дали е представено надлежно
обезпечение или става въпрос за убедителни доказателства, представени с
искането, въз основа на които да се допусне спиране на принудителното
изпълнение, които две предпоставки следва да са кумулативно налице и не
следва да взема становище по същество на правния спор.
Компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението
по реда на чл.420 ГПК е съдът постановил заповедта за незабавното
изпълнение като постановения от него съдебен акт подлежи на контрол от
страна на въззивната инстанция. Искането за спиране се приема за
своевременно направено, когато е депозирано в срока за възражение срещу
издадената заповед.
В настоящия случай възражението срещу заповед за изпълнение
парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 571/2021 г. по описа на Районен
съд Смолян е подадено в срок, (тъй като Р.Я. и С.Я. са получили поканата за
доброволно изпълнение на 12.08.2021година), като предвид и
обективираното в същото възражение искане за спиране на производството
по чл.420 ГПК, следва че и последното е направено в срок, поради което и е
разгледано по същество от компетентния съд - Районен съд Смолян,
постановил допустим съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда
на чл.276 и следващите от ГПК, какъвто ще бъде осъществен от настоящата
инстанция.
Касае се до заповедно производство, отличаващо се със своя специфика.
3
Една от тези специфики е изрично предвидената отделна, касаеща само
заповедното производство, процесуална норма, визирана в чл. 420, ал. 2 от
ГПК, според която, когато в срока за възражение е направено искане за
спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът постановил
незабавно изпълнение може да го спре. Разпоредбата е пределно ясна и сочи,
че искането за спиране следва да бъде направено в срока за възражение и
компетентен да се произнесе по него е заповедният съд.Издадената заповед е
за незабавно изпълнение, поради което същата придобива изпълнителна сила
още в момента на издаването си.
В разпоредбата на чл. 420, ал.1 ГПК е предвидено, че възражението
срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т.1-т.8 ГПК, освен при представено надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. С разпоредбата
на чл. 420, ал.2 ГПК законодателят е уредил хипотезата на спиране на
незабавното изпълнение по искане на длъжника, направено в срока за
възражение, подкрепено с убедителни писмени доказателства. В чл. 422, ал.2
ГПК изрично е посочено, че предявяването на иск по чл. 422, ал.1 ГПК не
спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420 ГПК.
По смисъла на чл. 180 от ЗЗД, когато законът постановява да се
представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или
на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл. 181 от ЗЗД залогът се
учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се
учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот за учредяването й. Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД трябва
да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на депозиране на
възражението. Към възражението по чл. 414 от ГПК и към искането по чл. 420
ГПК липсват доказателства, че е представено надлежно обезпечение по чл.
180 и чл. 181 от ЗЗД.
В процесния случай, жалбоподателите не представят и не твърдят по
повод на искането си за спиране изпълнението на заповедта, да са
учредили обезпечение пред съд - ипотека, чрез вписване на нотариално
заверено съгласие.
по делото няма доказателства за това кредиторът-заявител да е
обезпечен по чл. 180 и 181 ЗЗД и не е налице хипотезата на чл. 420, ал. 1
ГПК за спиране на изпълнението. Не е налице и предвиденото в ал. 2 от чл.
420 ГПК условие, а именно искането за спиране да е подкрепено с
"убедителни писмени доказателства", доколкото такива не са представени
нито с възражението по чл.415 ГПК, нито с искането по чл.420, ал.2 ГПК.
С депозиране на искането за спиране е представено ксерокопие на искова
молба от Р.Я.,В.Я. и С.Я.,срещу „Групама
Животозастраховане“ЕАД,депозирана в СГС с изложени фактически
4
твърдения, че след подписаното на 16.07.2007г.предложение Р. И. Я. е
застрахован като кредитополучател и включен в групата на застрахованите
лица по групова застраховка живот на кредитополучателите на големи
кредити на банка ДСК ЕАД със застраховател ЖЗК“ДСК Гаранция“.Твърди
се още,че е покрит риск по застраховка смърт в резултат на злополука или
заболяване,като при настъпването ползващи лица по застраховката са
наследниците на кредитополучателя,посочени в удостоверението за
наследници.Въпреки своевременното уведомяване на
застрахователя,“Групама животозастраховане“ЕАД-универсален
правоприемник на ДСК Гаранция АД за настъпилото събитие,те отказали
изплащане застрахователната сума с мотив,че застрахователната полица на
Райчо Илиев Я. е прекратена,считано от 16.06.2008година.Твърди се още,че
отказа е неоснователен,тъй като кредитополучателят е плащал по-високи
суми от месечната му вноска и в хипотезата на договорен директен дебит
банката е следвало служебно да разплаща дължимата застрахователна
премия. В петитума се иска осъждане ответника да заплати на банката сумата
11800лева,представляваща остатък от плащане по договор за ипотечен
кредит.
Предявеният иск и твърдението за нищожност на допълнителното
споразумение от 22.05.2020 година към първоначалния договор за ипотечен
кредит от 13.07.2007година обосновано с факта,че Р. ИЛЧ. ЯНЧ. не е
солидарен длъжник по договора, заедно с представените със заявлението
писмени доказателства, не разколебават извода за недължимост на вземането,
поради което същите не могат да се приемат като убедителни. Направените в
исковата молба твърдения са такива по съществото на правния спор и по тях в
настоящото производство не следва да се произнася въззивния съд.
С депозиране на искането за спиране е представено ксерокопие на искова
молба от Р.Я.,В.Я. и С.Я.,срещу „Групама
Животозастраховане“ЕАД,депозирана в СГС с изложени фактически
твърдения, че след подписаното на 16.07.2007г.предложение Р.Ил. Я. е
застрахован като кредитополучател и включен в групата на застрахованите
лица по групова застраховка живот на кредитополучателите на големи
кредити на банка ДСК ЕАД със застраховател ЖЗК“ДСК Гаранция“.Твърди
се още,че е покрит риск по застраховка смърт в резултат на злополука или
заболяване,като при настъпването ползващи лица по застраховката са
наследниците на кредитополучателя,посочени в удостоверението за
наследници.Въпреки своевременното уведомяване на
застрахователя,“Групама животозастраховане“ЕАД-универсален
правоприемник на ДСК Гаранция АД за настъпилото събитие,те отказали
изплащане застрахователната сума с мотив,че застрахователната полица на
5
Райчо Илиев Я. е прекратена,считано от 16.06.2008година.Твърди се още,че
отказа е неоснователен,тъй като кредитополучателят е плащал по-високи
суми от месечната му вноска и в хипотезата на договорен директен дебит
банката е следвало служебно да разплаща дължимата застрахователна
премия. В петитума се иска осъждане ответника да заплати на банката сумата
11800лева,представляваща остатък от плащане по договор за ипотечен
кредит.Към въззивната жалба е приложено допълнително споразумение към
договор за кредит №17/13.07.2007година подписано от Р. ИЛЧ. ЯНЧ. от
22.05.2021година.
Предявеният иск срещу застрахователя и твърдението за нищожност на
допълнителното споразумение от 22.05.2020 година към първоначалния
договор за ипотечен кредит от 13.07.2007година обосновано с факта,че Р.
ИЛЧ. ЯНЧ. не е солидарен длъжник по договора, заедно с представените със
заявлението писмени доказателства, не разколебават извода за недължимост
на вземането, поради което същите не могат да се приемат като убедителни.
Направените в исковата молба твърдения са такива по съществото на правния
спор и по тях в настоящото производство не следва да се произнася въззивния
съд. Съобразявайки изложеното, правилно районният съд е оставил без
уважение искането на спиране на изпълнението, с оглед на което обжалваното
определение, следва да бъде потвърдено.
С оглед съвпадащите изводи на на настоящия състав с изложените от
районен съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната
жалба оставена без уважение, поради нейната неоснователност.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 539/10.09.2011 г. по ч.гр.д. №
571/2021 г. по описа на Районен съд Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6