Решение по дело №573/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 172
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20193130100573
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …….

гр. Провадия, ………2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,  четвърти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА

 

при секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 573 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Провадийският районен съд е сезиран с молба от Ф.М.А., ЕГН **********,*** срещу Н.М.А., ЕГН ********** *** за постановяване незабавно на мерки за защита.

В молбата се твърди, че страните са съпрузи. Излага се, че Н.А. е извършвал физическо и психологическо насилие над молителката, изразяващо се в обиди, псувни и други. Твърди се, че последния акт на физическо насилие е бил на 13.04.2019 г., вечерта в дома им в с. ***. Молителката, заедно със своя син, племеницата й и нейния годеник отишли заедно в с. *** на рождения ден на брат й. Същата оставила телефония си апарат в домът си, тъй като батерията паднала. През това време А. звънял по телефона на брата на молителката като я псувал и обиждал. Молителката взела телефония апарат на брат си и обяснила на А., че се прибира. Племеницата на молителката и нейния годеник я закарали в с. *** и са се прибрали. А. я посрещнал със силен ритник, с който я повалил на земята и започнал да й налага лицето с юмруци. В това време пристигнал големият им син и се е намесил от по-нататъшния побой.

С оглед това се моли на основание. чл. 18 ЗЗДН да бъде издаден заповед за незабавна защита за молителката.

С оглед на наведените твърдения и представените доказателства с молбата, съдът е счел, че са налице данни за съществуваща непосредствена опасност за здравето на молителката и с оглед искането за издаване на заповед за незабавна защита и е уважил същото, като на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 т. 1 и т.3 от ЗЗДН, съдът е наложил поисканите мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и забраняване на ответника да приближава втория етаж от жилището, в което пребивава молителката, местата й за социални контакти и до местоработата й, до произнасянето на съда с краен акт по делото.

Моли на ответника да му бъдат наложени следните мерки по закона за защита от домашно насилие на основание чл. 5 ал. 1. т. 1 от ЗЗДН – да бъде задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие; на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН да му бъде забранено приближава втория етаж от жилището, в което пребивава молителката, находящо се с. ***, област Варна, ул. „Осемнадесета“ № 4, местата за социални контакти и до местоработата й.

В съдебно заседание Ф.М.А. се явява лично и се представлява от процесуален представител адв. А.А. ***, който поддържа депозираната молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът  се явява в съдебно заседание и оспорва молбата.

         От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

         Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изходяща от молителката, с която същата декларира, че е жертва на домашно насилие от лицето Н.М.А..

Фактът, че молителката и ответникът са в обвързаност по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН не е спорен между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съдът намира производството за допустимо – молбата срещу ответника Н.М.А. е депозирана в законоустановения едномесечен  срок, изхожда от легитимирано по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

При съвкупната преценка на доказателствата гласни и писмени съдът стига до извода, че е налице акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо молителката от страна на ответника,  упражнявано на 13.04.2019г., изразяващо се в отправяне на обиди и агресивно поведение в нейно присъствие, довело до формиране на реален страх в нейното съзнание за живота и здравето ѝ. Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършеното насилие, дори и по делото да няма събрани други доказателства, съответно такива, които да оборват презумтивното ѝ действие. В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени от молителката в подписаната от нея декларация. Предвид наличието на гласни доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели З. М. Т. и Ф.М. Т., съдът счита за вероятно основателни твърденията й за упражнено спрямо нея домашно насилие.Тъй като то се е изразило и в засягане на физическата й неприкосновеност е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й. При това положение, безспорно се установи, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. В хода на делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства.

По делото не са събрани категорични доказателства процесният инцидент да е провокиран от поведение на молителката.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно насилие предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Предложената от молителката мярка по чл.5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН съдът намира за адекватна и подходяща, поради което молбата следва да бъде уважена, доколкото тези мерки биха осигурили спокойствието на молителката и предотвратяване на бъдещо агресивно отношение спрямо нея от страна на ответника. Съдът намира, че срокът и по двете мерки следва да е 18 месеца, поради продължителното агресивно поведение на ответника създаващо страх не само у молителката, но и у останалите членове на семейството обитаващи това жилище.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Провадийски районен съд

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Ф.М.А., ЕГН **********,*** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Н.М.А., ЕГН ********** ***, като:

         ЗАДЪЛЖАВА Н.М.А., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие над Ф.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН за срок от осемнадесет месеца.

ЗАБРАНЯВА на Н.М.А., ЕГН ********** ***, да приближава на разстояние, по – малко от 50 метра, вторият етаж от жилищeто на Ф.М.А., ЕГН **********,***, както и до местата за социални контакти и отдих, и до местоработата й за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Провадийски районен съд глоба в размер на 300 лева, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

         ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ПРС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.       

         ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава Н.М.А., ЕГН ********** ***, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.   

         Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ Провадия.

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

       

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: