Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
22.10.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор: Пламен
Костадинов
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 381 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. №381/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез Д.
Д.
прокурор от ОП –Добрич, против решение № 103 от 09.05.2019 г. по гр.д. №
483/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на М.Д.М.: - сумата от 14 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди в
резултат на повдигнато й по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО-Добрич незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.311 ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр.ал.2 от НК, по което е
постановено по НОХД №834/2014 г. на Специализиран наказателен съд-гр.София
влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане; -сумата от 3 800
лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в
резултат на повдигнато й по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО-Добрич незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.311 ал.1 от НК,преквалифицирано по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр.ал.2 от НК,по което е
постановено по НОХД №834/2014 г. на Специализиран наказателен съд-гр.София
влязло в сила оправдателно решение, съставляващи изплатени от ищцата адвокатски
възнаграждения във връзка с водените срещу нея досъдебно и съдебни производства
в три инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска-14.03.2018 г. до окончателното й изплащане;
Прокуратурата
е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в осъдителната
му част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на
исковете. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд
за претърпени от ищцата неимуществени вреди стоящи в пряка връзка с незаконното
обвинение. Ищцата изпитала обичаен житейски дискомфорт и липсвали доказателства
за влошаване на психическото й състояние. Неправилно била приложена и
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението, който бил завишен - несъобразен с икономическия стандарт в
страната и със съдебната практика по аналогични случаи. Настоявала е, че присъденото обезщетение за
имуществени вреди е неправилно определено, доколкото след 22.06.2016 г.,
предвид неизготвяне на протест против оправдателната присъда, липсвало
основание за нови плащания за адвокатски възнаграждения, както и за извършване
на втори разход за въззивната инстанция и за плащане по договора от 25.08.2014
г.
М.Д.М.,
чрез адв. А.А., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
същата по съображения за недопустимостта й, предвид липсата на представителна
власт на Д. Д.
и качеството му на прокурор в ДОП, както и по съображения за неоснователността
й. Молила е за прекратяване на производството по жалбата, евентуално – за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в
отхвърлителната му част.
Въззивната
жалба е подадена в срок от Прокуратурата, разполагаща с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в осъдителната му част, редовна е и
допустими. Жалбата е подадена чрез Димитър Димитров, който видно от
общодостъпната информация в официалните страници на Прокуратурата и на ВСС е
прокурор в Окръжна прокуратура Добрич и разполага с представителна власт по
отношение на ответника – Прокуратурата на РБ. Затова възраженията на другата
страна в тази връзка са неоснователни.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, Прокуратурата, чрез прокурор Пламен Костадинов е
поддържала въззивната жалба, а въззиваемата - чрез адв. А. – отговора на
жалбата, като е претендирала за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗА за осъщественото безплатно процесуално
представителство.
Производството пред окръжния съд е било образувано по
искова молба на М.Д.М., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата, са предявени
искове по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ: -
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 000 лв. /след оттегляне на иска до претендираните 90 000 лв./, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл. 321,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, преквалифицирано по чл. 321, ал. 3,
пр. 2 и 4, вр. ал. 2 от НК, по което е постановено по НОХД №834/2014 г. на
Специализиран наказателен съд-гр. София, влязло в сила оправдателно решение,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 13.12.2017 г. до
окончателното й изплащане; – за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 4 600 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди в размер на
заплатените от нея адвокатски възнаграждения във връзка с
водените срещу нея досъдебно и съдебни производства в три инстанции, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищцата е поддържала, че вследствие незаконното обвинение
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативна
промяна в психическото й състояние, злепоставяне пред обществото и
накърняване на репутацията й.
Поддържала е, че към момента на повдигане на
обвинение била с чисто съдебно
минало, с добро здравословно състояние
и самочувствие, контактна,
жизнерадостна, имала
сравнително спокоен живот, поддържала
добри взаимоотношения със семейството си, близките,
съседите си, държавните и общински администрации, както и с
представителите на бизнеса в района. Продължилите дълго време досъдебно и
съдебни производства станали достояние на близките й,
роднини, съседи – в гр. Генерал Тошево и в гр. Добрич,
на партньорите, с които работи,
заради което се срамувала
и се чувствала унизена. Наложилите
се отсъствия за участие в съдебни заседания създавали проблеми в организацията и дейността на дружеството, в което е работила към онзи момент по повод изпълнение на ежедневните й
служебни задължения. Вследствие на повдигнатото й
обвинение, изпитвала
вътрешно безпокойство, не можела
да спи, да се храни, отслабнала значително, била
в състояние на непрекъсната тревожност, не й достигал
въздух, наложило се да се консултира с лекар, престанала
да управлява автомобил, чувствала несигурност
за утрешния ден, изолирала
се от околните. Поради липсата на специални знания се е наложило
използването на адвокатска защита, заплащането на възнаграждението, по която е
създавало допълнително неудобство.
С писмения отговор на исковата молба, Прокуратурата е
оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Възразила е,
че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на
претендираното обезщетение – завишен. Продължителността
на наказателното
производство в съдебната фаза се дължало на обективни
причини, свързани с фактическата и правната сложност на същото. Липсвала
причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени страдания, унижение, неудобство, хронично безсъние с дейността на
прокуратурата. Поради липсата на информиране на обществеността от длъжностните
лица при ответника не следвало да се ангажира отговорността на последния. Искът
за обезщетение за имуществени вреди е оспорен по
размер с възражение за липсата на необходимост от сключване на договори от
25.08.2014 г., 05.11.2016 г. и 12.11.2017 г., за липсата на доказателства за
извършено плащане, както и евентуално с възражение за прекомерността на заплатените адвокатски възнаграждения.
От доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 14.12.2010 г. с постановление на следовател по ДП № 20/2010
г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич ищцата е била привлечена като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, във вр. с
ал. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК за това, че през 2010 г. е участвала в организирана престъпна група, действаща на
територията на обл. Варна и обл. Добрич, създадена с користна цел и да се извършват
престъпления, изразяващи се в съставяне на официални документи с невярно
съдържание /протоколи за периодичен преглед за техническа изправност на МПС/.
Със същото постановление й е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на
1 000 лв. /л. 13, том 23 от ДП/. Мярката за неотклонение е отменена с
постановление от 12.09.2013 г. С постановление от 18.12.2013 г. на следовател
при ОСлС при ОП – Добрич по ДП № 20/2010 г. по описа на ОСлС, обвинението е
преквалифицирано по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, във вр. с ал. 2 от НК, като
отново й е повдигнато обвинението. Предвиденото от закона наказание за това
престъпление е лишаване от свобода, като в случаите на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК то е в размер от 3 до 10 години. Обвинителният акт срещу
ищцата и още две лица е внесен в Специализирания наказателен съд на 07.07.2014
г., където е образувано нохд № 834/2014 г. По делото са проведени 18 открити
съдебни заседания, в които са извършвани множество процесуални действия,
включително разпити на свидетели и изслушване заключения на вещи лица, като ищцата
е участвала лично и чрез процесуален представител – адвокат, видно от приложените копия от протоколите от съдебните заседания. В о. с.
з. от 07.06.2016 г. прокурор при Специализираната прокуратура сочи, че
подсъдимата М. следва да бъде призната за невиновна в извършването на
престъпление, за което й е повдигнато обвинение като участник в ОПГ. С постановената
по делото присъда от 07.06.2016 г. М.М. е призната за невинна и оправдана по
повдигнатото й обвинение. По жалби на защитниците на останалите двама
подсъдими, които са признати за виновни, е образувано внохд № 202/2016 г. по
описа на Апелативния специализиран съд. Проведени са четири съдебни заседания,
като ищцата е призована за две от тях. След депозирана молба от 21.11.2016 г.
ищцата не е призовавана за следващите заседания доколкото изрично е посочила,
че не се присъединява към депозираните въззивни жалби на останалите подсъдими.
С постановеното решение № 16/31.07.2017 г. на Апелативния специализиран съд е
изменена присъдата по отношение на подсъдимите В. и С. и е потвърдена в
останалата част. Присъдата е влязла в сила на 01.09.2017 г., тъй като в частта,
касаеща отговорността на ищцата не е била предмет на касационната проверка по
кнохд № 1052/2017 г. За производството пред ВКС ищцата е била призовавана за
откритото съдебно заседание от 24.11.2017 г., на което не се е явила лично, а е
била представлявана от адв. А..
Негативните емоционални преживявания на ищцата са
доказани с показанията на свидетелите Б. Б. и М. С. (приятели на ищцата). Към
датата на повдигане на обвинението, М.М. е била на 26 години, с неопетнена
репутация (по делото няма твърдения и доказателства за осъждания или други
незаконни прояви), като се е ползвала с добро име в обществото. Според
свидетелите, преди ареста М. била свободен, емоционален, усмихнат човек (св. С.),
била спокойна и можело да се говори с нея (св. Б.), докато след започване на разследването
срещу нея, тя много се променила – оплаквала се, че животът й е приключил,
изпаднала в депресия, нямала доверие на никого, трудно се съсредоточавала,
допускала грешки при изпълнение на служебните си задължения, постоянно плачела
(св. Борисов), тревожела се какво ще се случи с нея, затворила се, много
плачела и се притеснявала как ще приключи всичко (св. С.). Според св. Б., тя била
уволнена от предходната й работа в клон на банка и от 2012 г. не успяла да се
стабилизира и да започне нова работа дори и със застрахователна дейност.
Арестът бил публичен, извършен пред КАТ-Добрич, където имало застрахователни
офиси, като това се разчуло и в гр. Генерал Тошево, където М. и близките й
живеели и хората започнали да говорят за наказателното преследване. Някои от
приятелите и познатите й се отдръпнали от нея, а от други - тя се изолирала. От
стреса не успявала да спи, боляло я главата и имала сърцебиене, като свидетелката
С. я карала до спешен център. През 2016 г. ищцата се омъжила за чужденец, заживяла
в Румъния и родила първото си дете. Споделяла, че се притеснява какво ще стане
с детето й и се колебаела дали да го роди. Към настоящия момент е родила и
второто си дете.
Свидетелските показания обосновават
извод, че по време
на наказателното производство,М.М.
е изпитвала обичайните и житейски логични негативни чувства и
емоционални изживявания на притеснение за своята съдба и тази на бъдещото й
дете, за
изхода от производството; на
наранени човешко достойнство и авторитет пред собствените й родители, близки и познати; стрес; страх; емоционален
дискомфорт с проявни форми на депресивни състояния, съпроводени
с физически симптоми като главоболие, сърцебиене
и безсъние.
Доказателства за сериозно
влошаване на психическото състояние на ищцата,
вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, не са налице по делото, като липсва и медицинска документация в тази
насока. Заключението по допуснатата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите лица Ж.
Н. /психиатър/ и Б.Г.
/клиничен психолог/, въз основа на личното
освидетелстване на ищцата, сочи на
липса на психопатологични отклонения, които
да говорят за психично заболяване в тесен клиничен смисъл и според експертите М. М. е психически здрава. Според вещите лица ищцата има анамнезни данни за преживяна остра стресова
реакция в периода на задържането й за 24 часа. Впоследствие влошеното й
психическо състояние придобило симптомите на смесено
тревожно-депресивно разстройство с
неприятни усещания, неспокойствие, напрегнатост, интензивна тревожност, чувство
за безнадежност, проблеми с концентрацията, занижена активност, нарушение
на съня, умора, или липса на енергия, ниско самочувствие и усещане за безполезност. Постепенно е приело клиничната картина на
посттравматично стресово разстройство, което е хронично,
характеризиращо се с голяма продължителност във времето и различна интензивност,
причинило дълбок дистрес, сериозно затруднено до нарушено ежедневно
функциониране във всяко едно отношение, емоционална притъпеност, потиснатост,
липса на съзвучност спрямо заобикалящото я, песимизъм, чувство за сериозно
житейско неблагополучие и самотност, затвореност, занижена активност за
занимаване с обичайните си дейности, промяна на местоживеенето, затруднения при
справянето със служебните си задължения. Симптомите са започнали от началото на
наказателното производство (2010 г.) и продължили през следващите седем години
с различна интензивност, като са отслабнали след постановяването на оправдателна
присъда (07.06.2017 г.) и окончателно отзвучали понастоящем. За
период от около седем години след предявяване на обвинението
и последвалите съдебни дела,
ищцата е имала
оплаквания от напрегнатост, потиснатост, нарушения на съня, главоболие, ограничени
контакти, понижение на апетита, малоценностни изживявания, занижена активност, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията и планиране на бъдещето, които са били с различни интензивности. Понастоящем, въпреки че продължава да преработва тревожно
преживяната психотравма, тревожността
й е нормалпсихологична и не носи болестен характер.
По делото липсва представена медицинска документация от
периода на наказателното преследване и липсват данни здравословното състояние
на ищцата да е влошено вследствие на незаконното обвинение,
освен установеното от заключението на вещите лица засягане на психическото й и
емоционално състояние с преживяни „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“, преминало в
„Посттравматично стресово разстройство“ със съществуващи макар
и отзвучали понастоящем симптоми. Няма данни и за медийно разгласяване
на делото и за публично заклеймяване, както и за провалена професионална
реализация. Ищцaта не е твърдяла
в исковата си молба, че е преживяла по-големи неимуществени вреди вследствие на
задържането й за 24 часа, както че вследствие на незаконното обвинение е
престанала да работи, нито че е сменила местоживеенето си, поради което и изнесеното
от свидетелите и заключението по СППЕ в тази връзка, не може да бъде ценено.
Предявените
искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за
претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищцата
наказателно производство, по което тя е била оправдана. Исковете са предявени
срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален
субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищцата вреди следва
да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и
се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от
длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждащото действие. Отговорността
на прокуратурата е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение,
включително и за периода през който делото е било на производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ
отговаря за вредите, причинени на ищцата от повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение в престъпление, първоначално от 14.12.2010 г. - по чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК и от 18.12.2013 г. -
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, във вр. с ал. 2 от НК, по което тя е оправдана.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като
критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и
характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
Съдът съобразява, че наказателното производство срещу М.М.
е продължило шест години и осем месеца (от 14.12.2010 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 01.09.2017
г.) и това, че се е водило и срещу още две лица и по повече
обвинения е обосновало неговата по-голяма продължителност като срокът надхвърля
рамките на разумния по см. чл. 6,
§ 1 от КЗПЧОС и сам по себе
си представлява един значителен период от живота на ищцата - млад човек в
началото на професионалния си път, с неопетнена репутация, градяща авторитет, в
който период тя е била подложена на непрекъснатия стрес от наказателното
преследване и страха от неизвестността на изхода му. В посока на по-голям
интензитет на негативните преживявания и по-висок размер на обезщетението
следва да бъдат отчетени също и процесуално-следствените действия по
наказателното дело и множеството проведени съдебни заседания на повечето от
които тя се е явявала и лично. В насока на по-висок размер на обезщетението
следва да бъде взето предвид също, че както първоначално повдигнатото обвинение
от 14.12.2010 г. - по чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК, така преквалифицирано на 18.12.2013 г. са за квалифициран състав на участие
в организирана престъпна група, създадена с користна цел с участието на
длъжностно лице и представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от
ДР на НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за много дълъг
срок, съответно за срок от 3 до 10 години. Изложеното сочи, че макар и по
характера си обичайни, установените от показанията на свидетелите и от
заключението на вещите лица, негативни
емоционални преживявания на ищцата (напрегнатост,
потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение, главоболие, сърцебиене, песимистични нагласи, малоценностни
изживявания, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на
бъдещето, включително и по повод създаването на потомство,
изолиране, ограничени контакти и др., или -
страданието „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, преминало в „Посттравматично стресово разстройство“) са с по-голям от
обичайния интензитет именно поради продължителността на наказателното
производство, характера и тежестта на обвинението. Следва също така да бъде
отчетено и това, че и без да е разгласявано наказателното производство в
медиите, то е станало достояние на хората и обкръжението на ищцата и тя е била
обект на негативно обсъждане в малкото населено място, където тя живее в
продължение на години. От друга страна, обаче за
обосноваване на по-нисък размер на обезщетението е обстоятелството, че делото е
водено в съда на три инстанции и ищцата е била оправдана още на първа инстанция
(на 07.06.2016 г.). Следва също така да
се има и предвид, че
след юни 2016 г., когато
е постановена оправдателната присъда и същата не е протестирана от
Прокуратурата, интензитетът
на стреса и психическото напрежение у ищцата са намалели и постепенно са
отзвучали, като във въззивното производство тя е била призована единствено с оглед евентуално присъединяване
към жалбите на другите подсъдими, а в касационната
инстанция е била призована процедурно, без да и съществувала възможност
за касационния съд да измени или отмени оправдателната присъда спрямо нея, влязла в сила на 01.09.2017 г. Към по-нисък размер на обезщетението следва да бъде отчетено също така, че
наложената мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката такава и не е ограничила
правата на ищцата, както и че наказателното производство не се е отразило на
здравословното й състояние, нито е довело до трайни негативни последици в живота
й. Също така следва да се отчете, че изобщо не се е твърдяло и няма данни по
делото за медийно разгласяване на делото и за вреди от публично заклеймяване,
нито има вреди от ограничения или невъзможности в последващата професионална
дейност на М., които да са следствие от наказателното преследване.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход
на едно лице за 2017 г. е в размерна 5 586 лв.), както и
съдебната практика в сходни случаи намира, че за
обезщетяването на причинените й от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 10 000 лв., като по-високия от средния размер на
обезщетението е обусловен от обсъденото по-горе относно продължителността,
естеството и тежестта на обвинението и в тази връзка по-голямата интензивност
на емоционалните преживявания, осъществяващи симптомите на смесено тревожно-депресивно
разстройство, преминало в посттравматично стресово разстройство и по-големия
интензитет
на преживените от нея
емоционални страдания с оглед младата й възраст и
неопетнено име. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта,
че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл
решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV
г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде
уважен в размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законните лихви от 13.12.2017
г. (датата, претендирана от ищцата и следваща тази на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното й изплащане, като за горницата до присъдените
14 000 лв. – той следва да бъде отхвърлен.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния
съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната
му част за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до
присъдените 14 000 лв., ведно със законните лихви и искът в тази част –
отхвърлен, а в частта на осъждането до 10 000 лв., ведно със законните
лихви от 13.12.2017 г., то следва да се потвърди.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Заплатените
в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната
правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в
престъпления, по което ищцата
е оправдана съставляват понесени от нея
имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно
производство и те следва да бъдат присъдени.
Осъщественото процесуално представителство на ищцата от
адв. А. в досъдебното производство, както и съдебното такова в трите инстанции
е установено по делото с представените четири броя договори за правна защита и
съдействие и с отразеното участие на адвоката като процесуален представител на
страната в протоколите по наказателното дело. Приложените разписки,
обективиращи писмените изявления на адвокат А. за получаване на плащанията на
хонорара, подкрепени и от показанията на свидетелите Б. Б. (приятел на ищцата)
и Надежда М. (сестра на ищцата), допуснати при изрично съгласие на страните, на
основание чл. 164, ал. 2 от ГПК, доказват извършването на разхода от ищцата
(св.М.
- споделя, че
първото плащане в размер на 1 000 лв.
е било осъществено от сестра й към датата на задържането й и привличането като
обвиняема, т.е. към
14.12.2010 г. Същата
потвърждава за още три плащания през 2014, 2016
и 2017 г. за всяка съдебна инстанция от по 1 200 лв. Размерът на изплатените суми е потвърден и
от свидетеля Борисов, работил
съвместно с ищцата през периода 2010-2017 г., като
същият споделя, че
често М. вземала и пари назаем, както
и средства от оборота на фирмата, за
да извърши горните плащания). Така за процесуално
представителство по делата, ищцата е заплатила на адвокат А. адвокатско възнаграждение
от 1000
лева по ДП № 20/2010 г.
на ОСлО при ОП-Добрич, 1 200 лева по нохд № 834/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 1 200 лева по внохд № 202/2016 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд и 1 200
лева по кнохд № 1052/2017 г. по описа на ВКС. Същите разходи в общ размер на
4 600 лева съставляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с незаконното обвинение, поради което подлежат на обезщетяване. Без значение е
обстоятелството, че вписаната дата в договора за процесуално представителство
по ДП № 20/2010 г. на ОСлО при ОП-Добрич е 12.12.2010 г. (два дни преди
повдигане на обвинението на ищцата), щом по делото е установено осъщественото процесуалното
представителство и извършената правна услуга от адвоката по
това ДП, както и фактът на заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. по този договор. Неоснователни са и
оплакванията на Прокуратурата във въззивната жалба за дублиране на адвокатското
възнаграждение за досъдебното производство с това пред първоинстанционния съд,
предвид че в договора за правна защита и съдействие от 12.12.2010 г. е
посочено, че уговореното възнаграждение от 1 000 лева касае
представителството по досъдебното производство, а до приключване на делото пред
Апелативния специализиран наказателен съд е уговорената представителната власт.
Независимо от изложеното, това възражение изобщо не може да обоснове довод за
недължимост на последващо уговорено или предоговорено от страните и платено отделно адвокатско
възнаграждение за последващите производства. Предвид осъществената адвокатска
защита по повод призоваването на подсъдимата, дължими се явяват и уговорените и
изплатени адвокатски възнаграждения за производствата по внохд № 202/2016 г. по
описа на Апелативния специализиран наказателен съд и кнохд № 1052/2017 г. по
описа на ВКС, поради което и в тази връзка възражението на въззивника също е
неоснователно. Направеното пред окръжния съд възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение е било частично уважено (за
възнаграждението за производството по внохд № 202/2016 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд и кнохд № 1052/2017 г. по описа на
ВКС) и липсват оплаквания в тази връзка във въззивната жалба за останалите
възнаграждения. Независимо от това, в останалата неуважена част адвокатското
възнаграждение не е било прекомерно, съобразено е с вида на осъществените
процесуални действия, правната и фактическа сложност на спора (- за защита в
досъдебното производство - по 300 лв. и допълнително за извършените в седем
различни дни процесуални действия по 60 лв., респ. по 100 лв. след изм. от
28.03.2014 г.) и съответства
на предвиденото по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения; - за защита по нохд № 834/2014 г. минимално адвокатско
възнаграждение от 800 лева и допълнително такова по чл. 14 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване в четиринадесет
открити заседания).
С оглед изложеното, съдът намира, че искът се явява
основателен и решението на окръжния съд, с което той е уважен до размер на
сумата от 3 800 лева следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и разпределението на
отговорността на разноските, решението на окръжния съд следва да бъде отменено
и в частта на осъждането на Прокуратурата за съдебно-деловодните разноски за
горницата над сумата от 853,04 лв. до присъдените 1025.04 лв.
За въззивното производство и на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата следва да заплати на адв. А.А. адвокатско възнаграждение от
824,81 лв. по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита на М.М..
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 103 от 09.05.2019
г., постановено по гр. д. № 483/2018 г. по описа на Добричкия окръжен
съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на
осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ да заплати на М.Д.М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по НОХД №
834/2014
г. по описа на Специализирания наказателен съд за горницата над сумата от 10 000 лв.
до присъдените 14 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 13.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА на осъждането й за разноските за
първоинстанционното производство за горницата над сумата от 853,04 лв. до
присъдените 1025,04 лв., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М.Д.М., ЕГН: **********,*** Б против Прокуратурата на
Република България иск по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по
чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК, преквалифицирано по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, във вр. с ал.
2 от НК, за което е оправдана
с присъда от 07.06.2016 г. по НОХД № 834/2014 г. на Специализирания
наказателен съд, влязла в сила на 01.09.2017 г. за горницата над 10 000 лв. до
14 000 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 103
от 09.05.2019
г., постановено по гр. д. № 483/2018 г. по описа на Добричкия окръжен
съд: В ЧАСТТА, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на М.Д.М., ЕГН: **********,*** Б сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени й
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
321, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК, преквалифицирано по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, във вр. с ал.
2 от НК, за което е оправдана
с присъда от 07.06.2016 г. по НОХД № 834/2014 г. на Специализирания
наказателен съд, влязла в сила на 01.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на
осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ да заплати на М.Д.М.
сумата от 3 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени
адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 14.03.2018
г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.Д.М. сумата от 853,04 лв., представляваща сторените от нея разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат А.А.А. *** сумата
от 824,81 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: