№ 989
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501223 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№263976/05.04.2022г. на АЛ. ВЛ. М.,
***************************************************** представляван от особен
представител адв.И.Г. срещу решение №260153/14.03.2022г., постановено по ГД
№3227/2020г. на 19 състав на ВРС, с което съдът е осъдил ответника, сега въззивник, да
заплати на Св.св.Константин и Елена Холдинг АД, ЕИК *********, Варна, сумата от
4331.30 лева, от които 2165.65 лева, представляващи такса за управление и поддръжка за
2017г. и същата сума, дължима за поддръжката и управлението през 2018г., по отношение
на сграда от затворен тип „************“, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба на 06.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че постановеното решение на РС –Варна е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че ищецът Св.Св.Константин и Елена АД не е посочил точно
основание на исковата си претенция както в исковата молба, така и по-късно в хода на
производството. Изложени са твърдения, че не е налице сключен с ответника договор за
управление по смисъла на чл.2 ЗУЕС. Съдът не е оставил исковата молба без движение за
уточняване основанието на иска, не се е произнесъл по възраженията на ответника.
Поради това се твърди, че решението е недопустимо, а евентуално – неоснователно. Сочи,
че съдът изобщо не е обсъдил твърдението, че ответникът не обитава процесния имот, с
1
което е нарушил материалния закон и в частност чл.51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС. Прави се довод, че
съгласно тази разпоредба се урежда едно изключение от общото правило като се предвижда
лицата, които обитават ЕС не повече от 30 дни, да са изцяло освободени от заплащане на
разходи /такси и разноски/, без да е необходимо вземане на решение в този смисъл. Сочи, че
разпоредбата има императивен характер. Според въззивника, взетите от ОС на ЕС решения
в тази връзка са непротивопоставими на тези етажни собственици, тъй като са взети извън
компетентността на ОС.
Отделно от това, въззивникът твърди, че с ответника не е сключен и договор за
управление съгласно чл.2 от ЗУЕС предвид характера на сградата. Поради това твърди, че
липсва каквото и да е основание на заявената претенция, което я прави неоснователна.
Претендира обезсилване на решението, а в случай че съдът не сподели доводите за
недопустимост – отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
С отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК, ответната страна, представлявана от
адв.Св.Н., оспорва основателността на жалбата. Сочи, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Излага, че разпоредбата на чл.51 ЗУЕС е неприложима в настоящия казус.
Счита, че при липса на договор за управление, приложение намират разпоредбите на ЗУЕС в
частта вземане на решение от ОС на ЕС относно разпределяне финансовата тежест за
поддръжката и управлението на общите части. Твърди се ангажиране на такова решение
пред РС. Прави се довод, че липсата на договор за управление с ответника не може да бъде
основание същият да не участва в тежестта на тези разноски както и не може да бъде
противопоставено на инвеститора /ищеца/ и на останалите етажни собственици. Претендира
се потвърждаване на решението на РС.
В съдебно заседание въззивникът А.М., чрез особения представител адв.Г., поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но с докладвана в заседанието
писмена молба, заявява, че поддържа отговора по жалбата и изложените в него доводи.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано
пред РС-Варна по иск на „Св.Св. Константин и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********,
гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена“ срещу АЛ. ВЛ. М.,
************************************************, с правно основание чл.51 ал.1
ЗУЕС, за осъждане ответникът да заплати сума в общ размер от 4 331,30лева, от които 2
165,65 лева представляващи такса управление и поддръжка за 2017г. и 2 165,65 лева,
представляваща такса за управление и поддръжка за 2018г. на жилищна сграда от затворен
тип „************“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2020г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че ответникът притежава недвижим имот в жилищна сграда
„************“, находяща се в ************************** попадаща в жилищен
комплекс от затворен тип съгласно пар.1, т.3 ПЗР на ЗУЕСчл.2 ЗУЕС, а именно: *********.
Твърди, че на проведено на 25.08.2016г. Общо събрание на етажната собственост е взето
2
решение управлението на сградата да се извършва от ищеца в качеството му на инвеститор,
комуто следва да бъде заплащана и такса за поддръжка и управление на общите части на
сградата като е приет утвърдения до този момент размер от 8 евро на квадратен метър
разгъната застроена площ. Тъй като ответникът не е заплатил дължимата такса за 2017г. и
2018г. сезира съда с искане за осъждането му да заплати същата. Моли за уважаване на
исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначен особен
представител на ответника адв. И.Г.. Същият счита иска за недопустим, доколкото сумата се
претендира от ищеца без да е налице договор между страните. Оспорва взетите на ОС на
25.08.2016г. решения. Твърди, че тези решения не са произвели правно действие, защото
била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС и нямало нужния кворум. Исковете се
оспорват, като неоснователни. Твърди, че в случая не се дължи такса в размер на 8 евро за
кв.м РЗП, като не бил съобразен броя на обитателите на всеки имот, вкл. дали процесния
имот се ползва. Сочи, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 51,
ал.2 вр. ал.3 ЗУЕС, предвид обстоятелството, че ответникът не пребивава в обекта повече от
30 дни в рамките на една календарна година.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и в пределите на въззивното производство, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок, при интерес от обжалването. Жалбата и отговора са надлежно администрирани.
Изпълнени са указанията на съда за установяване представителната власт на адв.Н.. По
жалбата, подадена чрез особен представител назначен от съда, не се дължи внасяне на
държавна такса.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението се обжалва изцяло. Не са поискани нови доказателства и не са въвеждани
нови факти и обстоятелства. Въззивният съд основава решението си изцяло на вече
събрания доказателствен материал и въведените от страните твърдения и доводи.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на обект, попадащ в процесната
жилищна сграда, а и това е установено от приложения НА №71, том първи, рег.№2250, дело
№65/06.03.2009г. Същият е собственик на
а*******************************************., придобит от ТИМБИЛД ЕООД.
Съдът намира, че направеното оспорване на решенията, взети на Общо събрание на
3
собствениците в ЕС, на 25.08.2016г., е неоснователно. По делото са ангажирани
доказателства за неуспешно обжалване на решенията, взети на ОСЕС от 25.08.2016г. /вж. на
л.81 и сл. По делото, ГД №12255/2016г. на ВРС, 33 състав/ Поради това, съдът приема, че
взетите на това събрание решения на етажните собственици са законосъобразни и валидни
като могат да бъдат противопоставени на останалите етажни собственици, вкл. тези, които
не са присъствали на събранието по арг. от чл.40, ал.2 ЗУЕС.
На това събрание е взето решение по т.5 от протокола за потвърждаване на
действащата такса за поддръжка и управление на жилищния комплекс, а именно 8 евро с
ДДС на кв.м.разгъната застроена площ на всеки самостоятелен обект за управление и
поддръжка на общите части на сградата, която следва да бъде заплащана от всеки
собственик ежегодно до 30 януари на съответната година, за която таксата се отнася, т.е.
авансово. Определяне размера на таксата е от компетентността на Общото събрание
съгласно чл.11, т.5 от закона.
Съгласно издадени от инвеститора /ищец/ фактури, съответно №55601/01.02.17г. и
№57688/02.02.2018г., е посочено основание за начислените суми – такса за УПОЧ в
****************** съответно за 2017 и 2018г., по 2 165.65 лева с ДДС, или общо 4 331.30
лева.
От приложени, неоспорени от ответника, протоколи от Общи събрания на
собствениците от жилищните сгради в комплекса и конкретно на сграда ************, се
установява, че ответникът е присъствал на част от събранията – на 30.12.2016г., на
23.02.2017г., на 25.08.2016г., а съгласно нот.акт на л.99 по делото и на 12.07.2017г.
Съдът цени изслушаните по делото свидетелски показания /св.М./ ведно със
заключението на допусната СТЕ, които установяват вида на комплекса, в който се намира
процесната сграда ************, респ. собственият на ответника апартамент ****, като
такъв по пар.1, т.3 от ПЗР на ЗУЕС от затворен тип, който се състои от три сгради, басейн,
зелени площи, детска площадка, шезлонги, охрана, контролиран достъп до обектите.
Установява се, че комплексът се поддържа именно от ищеца в качеството му и на
инвеститор. От свидетелските показания се установява, че на общите събрания през 2016 и
2017г. е присъствал и активно участвал ответника. Тези показания опровергават
удостовереното в приложената справка от ГД Гранична полиция, че за периода от 2016г. до
31.12.2019г. няма данни за влизане на ответника в РБ. /л.76/
Съгласно изслушаната СТЕ се установяват съществените особености, изискуеми от
разпоредбите на ЗУЕС за категоризиране на обекта като жилищен комплекс от затворен тип.
От заключението се установява и обслужването на комплекса от инвеститора именно като
такъв и поддържането му съобразно общото предназначение.
Въз основа на обсъдения доказателствен материал въззивният състав достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.51 ЗУЕС, за осъждане на ответника да заплати дължими за
2017 и 2018г. суми за поддръжка и управление на общите части на сграда, попадаща в
4
жилищен комплекс от затворен тип, в която ответникът притежава собственост.
Неоснователно съдът намира възражението за недопустимост на иска и липса на основание
на претенцията, тъй като още с исковата молба и уточняваща такава ищецът изрично е
посочил, че основава претенцията си на решение на ОС на етажните собственици от
25.08.2016г.
Обстоятелството, че между инвеститора и ответника не е налице подписан
индивидуален договор за услуги по чл.2 от ЗУЕС не е спорно.
Съгласно чл.11, т.5 и т.11 ЗУЕС, от компетентността на ОС е да определи размера на
паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата
както и решения за възлагане дейности по поддържане, а общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение като се определят конкретни
правомощия на управителя, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
Взетото от ОС на етажната собственост решение от 25.08.2016г. е в пределите на
предоставената на органа компетентност, тъй като е определен размер на годишната такса,
която се дължи на инвеститора.
Тези разходи съгласно императивната разпоредба на чл.51, ал.1 ЗУЕС се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Легална дефиниция на
понятието „разходи за управление и поддържане“ е дадено в пар.1, т.11 от закона, но този
въпрос не е включен в предмета на спора както пред първата, така и пред настоящата
инстанция. В чл.11, т.11 от закона е предвидена компетентност на ОС да приеме решение за
възлагане дейността по поддържане на общите части на сградата на юридическо или
физическо лице срещу възнаграждение. Качеството на ищеца на инвеститор на обекта
обуславя и материалната му легитимация по спора именно въз основа на решението на
Общото събрание.
От друга страна, влезлите в сила решения на ОС са задължителни за всички етажни
собственици /чл.11, ал.4 ЗУЕС/ и по отношение на същите съдът не разполага с
възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Извън
реда и сроковете, определени в чл.40 ЗУЕС, е изключена възможността етажният
собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на решенията на ОС.
Обсъдените по –горе доказателства за отхвърляне на жалбата на ответника срещу
процесното решение на ОС от 25.08.2016г. и стабилизиране на съдебния акт, сочат
неоснователност на направените с отговора възражения срещу валидността на това
решение. Ответникът е обвързан от приетото решение на ОС на собствениците от
25.08.2016г. относно размера на годишната вноска за поддържане и управление на общите
части и дължимостта ѝ на инвеститора.
Вземанията за разходи за управлението и поддържането на общите части в сграда в
режим на етажна собственост е регламентирано с императивна норма в чл.51 ЗУЕС. При
липса в случая на въведено твърдение за сключен договор за управление по чл.2 от ЗУЕС,
размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците съгласно
чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС. Изключенията от това правилото на чл.51 от ЗУЕС са предвидени в
5
следващите ал.2 и ал.3 на разпоредбата като изцяло освободени от това задължение са
собствениците /ползватели, обитатели/, които пребивават в етажната собственост не повече
от 30 дни в рамките на една календарна година, съответно частично освободени са тези,
които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за времето на
отсъствието.
Въпреки направени от ответника възражения, че същият не пребивава повече от 30
дни годишно в сградата, където притежава собственост, тези обстоятелства не са установени
него. Съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС, не се заплащат разходите по ал.1 от собственик, ползвател
или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Съответно, при отсъствие за повече от 30 дни в същия период, е
необходимо писмено уведомяване на председателя на УС. /ал.3/ Изисканата справка от ГД
Гранична полиция установява, че не е регистрирано преминаване на ответника през ГКПП
на РБ за периода януари 2016г. до м.12.2019г., но същевременно липсват данни лицето да е
живяло извън РБ за този период. Липсват и твърдения за това. Ответникът не въвежда
конкретни подлежащи на установяване твърдения, а единствено се е позовал на
изключението в чл.51, ар.2 ЗУЕС. Воден от общия принцип на чл.154 ГПК, съдът намира, че
заинтересованият, в чиято полза законът допуска изключване отговорността по чл.51, ал.1
ЗУЕС, носи и доказателствената тежест в процеса да установи релевантното обстоятелство
че не е пребивавал в имота повече от 30 дни за календарните 2017 и 2018г. Районният съд е
разпределил именно по този начин доказателствената тежест между страните. Независимо
от това, ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване фактическия
състав на разпоредбата на чл.51, ал.2 от закона.
Цитираната по-горе справка на ГД Гранична полиция както и справката на ОД на
МВР –Варна /на л.75/ не са достатъчни да установят релевантното обстоятелство, тъй като
удостовереното в тях се опровергава от останалите доказателства – представени от ищеца
писмени доказателства, които установяват, че ответникът е пребивавал в страната и през
2016г., и през 2017г. За релевантната 2017г. се установява присъствието му към 23.02.2017г.
/на Общо събрание на собствениците/ както и на 12.07.2017г. /при нотариално прехвърляне
на недвижим имот/. Свидетелските показания, обсъдени по-горе също установяват, че М. е
присъствал на общи събрания през 2016 и 2017г. като вземал активно участие в
обсъждането. Съвкупността от тези доказателства води до извод, че не може да бъде
установена хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Обстоятелството, че релевантното обстоятелство
представлява отрицателен факт не отнема тежестта на ответника да установи чрез
съвкупност от положителни факти –индиции – осъществената предпоставка на
разпоредбата. В заключение, съдът намира, че ответникът не е съумял да установи чрез
допустими доказателствени средства изгодния за него факт на присъствие в обекта на
собственост не повече от 30 дни в календарните 2017 и 2018г. Съответно, за ответника не е
изключена отговорността да участва в разпределението на разходите за поддръжка и
управление на общите части на сградата съгласно ал.1 и стабилизираното решение на ОС на
собствениците. Размерът на задължението е определяем и съвпада с предявената претенция
6
при просто аритметично изчисление с притежаваната застроена площ /вж.нот.акт на л.6 по
делото/ до общия размер от 4331.30 лева, разпределен поравно за двете 2017 и 2018 години.
Не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата в полза на инвеститора,
което сочи на основателността на исковете. Поради достигане до идентични правни изводи
на първата инстанция, решението следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна се следват сторените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 300 лева, заплатен депозит за особен представител, обективирани в
списъка по чл.80 ГПК. Други разноски не са претендирани.
Воден от горното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260153/14.03.2022г., постановено по ГД
№3227/2022г. на ВРС, 19 състав.
ОСЪЖДА АЛ. ВЛ. М., *********************************************** да
заплати на „Св.Св. Константин и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, сторените във въззивната
инстанция разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7