Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260064
гр. Варна, 20.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми април, през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.С.
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.А
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.а
в.т.д.№590 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Е.П.Н., чрез адв.К., срещу решение №30/16.07.2020г. по
т.д.№88/2019г. на ОС - Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу ЗАД“ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в гр.Търговище,
ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с рег.№Т 5834
СТ, който е застрахован при ответника, за разликата над 60 000лв. до
претендираните 150 000лв., ведно със законната лихва считано от
13.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отказано
присъждане на законната лихва за периода от 22.05.2019г., евентуално от
13.06.2019г.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно, постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства и при допуснати
процесуални нарушения. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е определено в занижен размер, при несъобразяване в
достатъчна степен на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства –
получените травматични увреждания, представляващи съчетана травма с реална
опасност за живота на пострадалото лице; периода на възстановяване;
претърпените интервенции; факта, че и към настоящия момент липсва пълно
възстановяване на ищцата, която не е в състояние да обслужва в пълен обем
лицето си с десния горен крайник. Разпитаните по делото свидетели установяват
продължителния период на възстановяване, през който същата е била на легло и не
е можела да се обслужва сама, необходимостта ѝ от постоянна подкрепа и
помощ. Не е съобразено обстоятелството, че не се очаква пълно възстановяване на
лицето, както и лимитите по застраховката към датата на настъпване на ПТП.
Твърди се още, че
решението е неправилно и в частта, с която е определена началната дата на
законната лихва върху присъденото обезщетение. Сочи се, че задължението за
плащане за застрахователя настъпва с настъпване на събитието. Приложимата норма
на чл.429, ал.3 от КЗ, в която е уредено задължението на застрахователя за
заплащане на лихви предвижда началния момент да е от датата на уведомяване от
деликвента или от пострадалото лице. За деликвента срокът е изтекъл на
22.05.2019г. За събитието застрахователят е уведомен от пострадалото лице на
13.06.2019г., която е и най- късната дата, от която се дължи лихвата, на
основание чл.430, ал.1, т.3 от КЗ. След изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ и
при липса на произнасяне за плащане, застрахователят дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава, поради
което неправилно съдът е приел, че това е датата, от която се дължи лихвата за
забава.
По същество се претендира
отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на друго, с което
предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер от
150 000лв., както и да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението,
считано от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г. Претендира и присъждане на
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38а от ЗА.
Въззиваемата страна ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, чрез ю.к.С., с писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му части е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички доказателства
и установените обстоятелства – вида на вредите, периода на възстановяване,
оздравителния процес, както и затруднението в движенията на ищцата, които не
препятстват самостоятелното ѝ придвижване, възможността ѝ да излиза
на разходки и не ограничава социалните ѝ контакти. Освен това вещото лице
посочва, че пълно възстановяване няма да настъпи предвид възрастта на
пострадалото лице, което е обективен факт стоящ извън поведението на
деликвента, който не може да му се вмени във вина. Твърдяната психична травма е
недоказана по делото. Посочените в жалбата решения са неотносими към
конкретните факти по делото.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е
постъпила и насрещна въззивна жалба от
ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София, чрез ю.к.С., срещу
постановеното решение №30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС - Търговище в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Е.П.Н. сумата от
21 374,64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, лекарства и медицински изделия, извършени оперативни интервенции,
транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и изследвания,
рехабилитация и кинезетерапия, в периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г., за
лечение на получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в
гр.Търговище, ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с
рег.№Т 5834 СТ, който е застрахован при ответника, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърди, че по делото
не са събрани доказателства, от които да се установява, че направените разходи
са във връзка с лечението на ищцата. Непосредствено след инцидента същата е
била на легло и не е можела да тегли пари и да закупува медикаменти. Няма
доказателства, че фактурираните разходи за транспорт са реално извършени. Не е
посочена началната и крайната точка на пътуването. Разходите за настаняване в
хоспис не са необходими и част от лечението, а са били само за удобство на
ищцата, поради което не следва да бъдат възстановявани от застрахователя. Не е
доказано и разходването на средства за медицинско обслужване, дали същото
евентуално е било във връзка с възстановяването на ищцата и в следствие на
катастрофата.
По същество моли съда
да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявения иск. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Е.П.Н.
с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва насрещната жалба. Твърди, че същата е
неоснователна и недоказана. Излага се, че като се отчетат действително
търпените морални вреди, вида и характера на получените телесни увреждания,
продължителността на лечението и възстановителния период, последиците за
здравето и психиката на пострадалата, претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер. В жалбата не се сочи никакъв аргумент, който да обосновава извод
за липса на основание за увеличаване размера на присъденото обезщетение.
Напротив, налице са основания само за увеличението му. Претърпените увреждания
от пострадалото лице са доказани, а от приложената практика се установява, че
присъдения размер на обезщетението е изключително занижен и несъобразен с
годината на произшествието и търпените болки и страдания.
Сочи се още, че по
делото е установено и извършването на разходите за лечението и връзката им с
претърпените увреждания. Същите са направени за закупуване на лекарства и
медицински издалия, извършените оперативни интервенции, транспорт, медицинско
обслужване, настаняване в хоспис и изследвания. От заключенията по допуснатите
СМЕ се установява връзката на разходите и проведеното лечение на ищцата.
Неоснователно е твърдението, че след като ищцата не е можела да се движи,
същата не е направила разходи за лечението си.
По същество се
претендира отхвърляне на насрещната жалба и потвърждаване на решението. В
отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА и възражение за прекомерност на договореното и заплатено
възнаграждение от насрещната страна.
В съдебно заседание
въззивницата Е.П.Н., редовно призована, не се явява. С писмено становище
поддържа подадената от нея жалба и оспорва тази на насрещната страна. По
същество моли обезщетението да бъде присъдено в пълния му претендиран размер,
ведно със законната лихва, считано от от 22.05.2019г., евентуално от
13.06.2019г. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл.38а от ЗА.
В съдебно заседание
въззиваемата страна ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, чрез
ю.к.С., с писмено становище оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа
тази, подадена от него. По същество моли съда да отхвърли жалбата на Е.П.Н., да
отмени решението в частта, с която е осъден да заплати сумата от 21 374,64лв.
и вместо него постанови друго, с което да отхвърли претенцията. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС - Търговище е образувано по предявени искове от Е.П.Н. срещу ЗАД
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София за заплащане на сумите, както
следва: от 150 000лв. /след увеличение на иска допуснато с протоколно
определение от 18.07.2020г./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от получените телесни увреждания – счупване
на ацетабулума – закрито – дясно; фрактура ацетабули декстра; счупване на
тялото /диафиза/ на раменната кост – закрито – дясно; черепномозъчна травма; от
21 374,64лв. – претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства,
медицински изделия, оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване,
настаняване в хоспис, прегледи, изследвания, рехабилитация и кинезетерапия, за
периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г., причинени виновно от застрахован по
риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г. водач на МПС ( л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№Т 5834 СТ), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие настъпило на 15.05.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2019г. до окончателно плащане на обезщетенията.
В
исковата молба се твърди, че на 15.05.2019г., в гр.Търговище, на ул.“Паисий“,
ищцата като пешеходец, била ударена на пешеходна пътека от Стоян Николов Митев,
като водач на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ. Към датата на
настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г. Излага се, че резултат от произшествието ищцата
е получила следните телесни увреди: счупване на ацетабулума – закрито – дясно;
фрактура ацетабули декстра; счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост –
закрито – дясно; черепномозъчна травма.
След инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ
-гр.Търговище първоначално в КАИЛ, впоследствие в Отделение по ортопедия и
травматология. На 22.05.2019г. е приета в „І-ва клиника по ортопедия и
травматология“ към УМБАЛСМ „Н.и.Пирогов“ – ЕАД, където е лекувана
медикаментозно и оперативно до 31.05.2019г. На 01.06.2019г. ищцата отново е
приета в същото болнично заведение за продължаване на оперативното лечение,
като е изписана на 05.06.2019г. На 06.06.2019г. пострадалата е постъпила за
рехабилитация на опорно – двигателния апарат следоперативно в „І-ва клиника по
ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Н.и.Пирогов“ – ЕАД. На 18.07.2019г. същата отново е постъпила в
лечебното заведение с оплаквания от болки иограничени движения в раменната
става, с болки и ограничени движения в областта. Проведено е медикаментозно и
опаративно лечение и е изписана на 22.07.2019г. Твърди се, че уврежданията са
довели до обездвижването на ищцата за продължителен период от време, когато е
имала нужда от чужда помощ. За период от два месеца се е наложило настаняването
й в хоспис, тъй като е имала нужда от постоянни и непрекъснати специализирани
грижи.
И към настоящия
момент възстановяването ѝ от получената физическа травма и емоционален
стрес продължава. Все още изпитва болки в наранените области, има нарушение на
съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва физически и психически. За
периода на възстановяването са направени и редица разходи за лекарства,
медицински изделия, оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване,
настаняване в хоспис, прегледи, изследвания, рехабилитация и кинезетерапия,
чиято обща стойност е в размер на 21 374,64лв.
Твърди се, че до
застрахователя е предявено искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като са представени
всички документи, които са били на нейно разположение. По случая е заведена
претенция №8767/13.06.2019г., по която застрахователят не се е произнесъл в
срок. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главниците, считано от
22.05.2019г. – датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 вр. чл.430, ал.1
от КЗ до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София, с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените
искове. Твърди, че не е налице причинен деликт от водача на превозното средство
Стоян Митев. Оспорва механизма на произшествието, както и обстоятелството, че
същото е осъществено на пешеходна пътека. В условие на евентуалност твърди, че
произшествието е резултат от случайно деяние. Сочи още, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Оспорва
обстоятелството, че получените травми са породили необходимостта от
претърпените от ищцата оперативни интервенции. Последните са били резултат от
усложнения породени от съпътстващи и хронични заболявания. Оспорва и
продължителността на възстановителния период.
Твърди още, че
размерът на претенцията е завишен и същия не съответства на икономическата
конюнктура и претърпените от пострадалата вреди. Оспорва и претенцията за
имуществени вреди с твърдения, че същите нямат връзка с уврежданията и
инцидента, не са реално направени. Разходите за хоспис, както и за медицинско
обслужване и транспорт не са свързани с травмите получени от произшествието.
Оспорва и претенцията
за забава, считано от 22.05.2019г. Твърди, че претенцията е заведена в
дружеството на 13.06.2019г. и до изтичане на рекламационния срок на
13.09.2019г. лихва не се дължи.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС -Търговище решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
РЕШЕНИЕ
№30/16.07.2020г. на ОС - Търговище в частта, с която ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София е осъдено да заплати на Е.П.Н. сумата от
60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични
увреждания, болки и страдания, причинени ѝ от ПТП на 15.05.2019г. от
водач на МПС – л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ, застрахован по риска
“Гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г., признат за виновен извършител на престъпление
при пътнотранспортно произшествие, е влязло в законна сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин
обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица
гражданска отговорност №BG/07/519000377608/31.01.2019г. за л.а. „Рено Меган
Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ, валидна от 31.01.2019г. до 31.01.2020г., поради
което ответникът ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София е
надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск.
Обстоятелствата от
фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача, както
и причинна връзка са установени с влязлото в сила решение на първоинстанционния
съд.
Спорни пред
настоящата инстанция са въведените в жалбите възражения за: размера на
присъденото обезщетение, съизмерено с претърпените от ищцата болки и страдания;
реалното извършване на имуществените разходи за лечение на ищцата и връзката им
с проведеното лечение, както и за началния момент, от който се дължи
обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва върху претенцията
за неимуществени вреди.
Изискването на чл.52
от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищцата Е.П.Н.
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили
обстоятелства.
За установяване вида
и степента на получените от Е.П.Н. травматични увреждания пред ОС - Търговище
са допуснати две съдебно – медицински
експертизи, изготвени от вещи лица ортопед и съдебен лекар. От заключенията по
същите, приети като обективни, компетентно дадени, както и от обясненията на
вещите лица в проведените открити съдебни заседания на 16.06.2020г. и
18.07.2020г., се установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие ищцата е получила: 1/ счупване в областта на дясната тазобедрена
става и дясната мишнична кост; 2/ счупване с хлътване на костен фрагмент към
черепната кухина, мозъчна контузия, малък епидурален кръвоизлив в лявата
слепочна област. Счупване на аркуса на лявата яблъчна кост. Според вещото лице Г.,
в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София е установено още: счупване на крилото на дясната
хълбочна кост на таза и счупване на дясната срамна кост на таза.
Вещото лице д-р Х.
посочва, че на 28.05.2019г. на ищцата е направена кръвна репозиция и
остеосинтеза на дясната тазобедрена става; на 04.06.2019г. е извършена кръвна
репозиция и остеосинтеза на дясната мишнична кост. Провеждана е рехабилитация и
се е наложило извършване на редрисман и артролиза на дясна раменна става. При
прегледа на лицето е установено, че същото не е напълно възстановено – налице
са ограничени болезнени движения на дясната тазобедрена и дясната раменна
става. Не може в пълен обем да обслужва лицето си с горния десен крайник и е
налице куцаща походка. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при лечението
на чашката на тазобедрената става е поставена специална плака, а счупването на
ръката е фиксирано със специален пирон.
Вещото лице д-р Г.
посочва, че депресионното счупване на слепочната кост на черепа с мозъчната
контузия и малкия епидурален вътречерепен кръвоизлив са причинили на
пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота. Проведено е
медикаментозно лечение, като възстановяване от травмата може да се очаква в
период около шест месеца. След него може да останат симптоми от страна на
централната нервна система – лесна уморяемост, раздразнителност, нарушаване на
съня, намаляване на паметта и др. Счупването на лявата яблъчна кост / в състава
на горната челюст/ е причинила затрудняване в дъвченето за около 30-40 дни,
което е трайно затруднение. Допълнително установеното счупване на дясната
хъблочна и срамна кости е довело до затруднение в движението на долния десен
крайник за около 2-3 месеца. Посочва още, че не е възможно пълно възстановяване
на пострадалата. При изготвяне на заключението на д-р Г. не е извършил преглед
на ищцата.
И двете вещи лица са
дали заключение, че направените разходи са във връзка с лечението на ищцата и
са били необходими. В тази част заключенията не са оспорени.
Заключението на
доктор Г. е оспорено, като е поддържано направеното в хода на производството
искане за допускане на комплексна медицинска експертиза, която да даде
заключение по поставените въпроси след преглед на ищцата. Такава е допусната
пред настоящата инстанция. От заключението по същата, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от обясненията на вещите
лица д-р К. и д-р М., дадени в проведеното на 07.04.2021г. о.с.з., се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата Е.П.Н. е получила следните
травматични увреждания: 1/ травматичен шок, обусловил временно разстройство на
здравето опасно за живота; 2/ счупване на свода и на основата на черепа с
контузия на мозъка лека степен, които са в състояние да застрашат временно живота
на пострадалата и да оставят трайни последици за здравето й за цял живот; 3/
многофрагментно счупване на таза ангажиращо дясната ямка на тазобедрената
става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
повече от три месеца; 3/ счупване на дясна орбита и дясна илиячна кост
обусловило заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Установява се, че
счупването на черепа и мозъчната контузия са лекувани консервативно. Мозъчната
контузия е била лека степен, без проникващо нараняване в черепната кухина, но е
довела до състояние временно опасно за живота. В резултат на счупването на
черепа ищцата е развила типичен церебрастенен постравматичен синдром, изразяващ
се в периодично главоболие, обща отпадналост, световъртеж и лесна уморяемост.
Не се установява неврологичен дефицит от неврологичния статус на лицето.
Счупването на дясната
раменна кост и счупването на таза са лекувани оперативно, като са проведени
четири оперативни интервенции. Обичайния срок за възстановяване е около година.
Лечението не е завършено и предстои изваждане на метала от дясната раменна кост
и последваща рехабилитация за подобряване на движенията в дясната раменна
става. Ищцата не е възстановена напълно. Има ограничаване в движенията в дясната раменна става затрудняващи
функцията ѝ – странично отвеждане до 45 градуса, при норма от 90. Силно е
ограничена ротацията, предно и задно отвеждане. Има още болезнено ограничени
движения в областта на дясната тазобедрена става, които затрудняват клякането и
ходенето. Абдукция – 25 градуса, при норма от 45. Походката е самостоятелна с
леко накуцване с десния крак. Бягането е невъзможно. Констатирана е и лека
хипертрофия на мускулатурата на десен долен крайник. Не може да се очаква
съществено подобряване на това състояние.
В съдебно заседание
вещите лица посочват, че първоначално ищцата е настанена в ОАИЛ Търговище, тъй
като е имала съчетана травма – глава, таз, крайници, приета е с ниско кръвно
налягане и висок пулс, което състояние представлява опасност от развитие на
травматичен шок. Проведени са реанимационни мероприятия с вливания и други
средства, които са довели до стабилизирането ѝ и превеждането ѝ в
клиниката по Ортопедия и травматология, т.е състоянието ѝ е подобрено до
толкова, доколкото да може да пътува.
Обстоятелствата
констатирани от вещите лица – нарушение в нормалното функциониране на ищцата
след преживяното произшествие, както и обездвижването ѝ за период от
около четири месеца, които са били необходими за заздравяване на тазовите
кости, рехабилитация и раздвижване, както и стресът периодичното главоболие,
уморяемост и световъртеж се установяват и от показанията на разпитаните пред ОС
- Търговище свидетели – Георги Любенов Георгиев, чийто показания кредитира при
условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ищцата и Златка
Тенчева Цевкова, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От
същите се установява още, че причината за настаняването на ищцата в хоспис е
необходимостта от постоянното ѝ наблюдение, приема на много лекарства,
както и нуждата от рехабилитация, която е осъществявана там. Едва в края на
престоя ѝ, тя е започнала да опитва да става с чужда помощ до леглото,
после полека да се придвижва и с проходилка. Нужда от помощ в ежедневните си
дейности ищцата е имала и след изписването ѝ от хосписа. Лечението е
продължило в дома ѝ, където е била посещавана от жена. Установява се още,
че и към настоящия момент болките не са отшумели и се изпитват както при
движение, така и когато е в покой. Наличието им е обусловило изписване на
обезболяващи медикаменти, които са приемани в продължение на шест месеца.
Затруднено е и движението на дясната ръка, с която не може да достигне до
главата, не може да обува обувки и чорапи.
Установява се още, че след инцидента и вследствие на получените
увреждания ищцата е променила изцяло начина си на живот – вече не ходи на
излети в планината заедно с туристическите дружества, в които е членувала.
Намалила е значително излизанията и контактите си. И към настоящия момент се
страхува да преминава по пешеходната пътека, на която е настъпило
произшествието.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи средни
телесни повреди; болезнеността на същите, която се увеличава от броя на
засегнатите части от тялото: 1/ травматичен шок, обусловил временно
разстройство на здравето опасно за живота; 2/ счупване на свода и на основата
на черепа с контузия на мозъка лека степен, които са в състояние да застрашат
временно живота на пострадалата и да оставят трайни последици за здравето
ѝ за цял живот; 3/ многофрагментно счупване на таза ангажиращо дясната
ямка на тазобедрената става, обусловило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от три месеца месеца; 3/ счупване на дясна
орбита и дясна илиячна кост; продължителното обездвижване /около четири
месеца/, продължаващото затруднение при движението и обслужването ѝ в
период повече от година след произшествието;
липсата на завършило лечение и рехабилитация и към настоящия момент;
останалото невъзстановено движение на горния десен и долния десен крайници,
съпроводено с накуцване и продължаващи болки; развития церебрастенен
постравмативен синдром, изразяващ се в периодично главоболие, обща отпадналост,
световъртеж и тежка уморяемост. Следва да бъде отчетена и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и
застрахователните лимити към момента на ПТП - 15.05.2019г.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалата Е.Н. са причинени
болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер
достатъчен за компенсацията им, а именно 100
000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на
пострадалата и физическия дискомфорт от получените травматични увреждания,
който продължава да е източник на негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалата.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва. По отношение на началния момент, от който същата се дължи съдът приема
следното:
Предвид датата на
сключване на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че
по отношение на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и
дадената правна квалификация на предявените искове.
Съобразно
разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на
застрахователя за дължимите от него на деликвента лихви върху обезщетенията за
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е
ограничена до лихвите за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице – чл.429, ал.3 от КЗ.
От друга страна,
съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай не
е налице спор и от доказателствата по делото се установява, че ищцата Е.П.Н. е
уведомила застрахователя за събитието, настъпило на 15.05.2019г с предявяване
на претенция от 13.06.2019г., по която е
образувана преписка по щета 8767.
С уведомление
изх.№2767/12/318.06.2019г. от ищцата са поискани документи за установяване
основателността на претенцията, както следва: 1/ документ, издаден от
компетентните органи, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие;
2/ всички медицински документи, с които разполага, доказващи по вид и размер
претендираните телесни увреждания; 3/ в случай, че е образувано досъдебно
производство – заверен препис от съответния държавен орган от някой от
актовете, в зависимост от начина, по който е приключило наказателното
производство, съдебно решение и мотивите към него; покурорско постановление;
наказателно постановление; 4/ всички изготвени в хода на досъдебното
производство автотехнически и медицински експертизи; 5/ банкова сметка ***.
По делото не е
представено копие от застрахователната преписка.
В решението по т.д.№2466/2018г. на ВКС І т.о.,
представляващо задължителна съдебна практика, съдът изрично е приел, че „в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователа по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
момента на уведомяването на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането“.
С оглед горното и
предвид установените факти по делото, съдът намира че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
а именно след изтичане срока за произнасяне на застрахователя /13.09.2019г./,
по следните съображения: Действително, по реда на чл.106, ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност
за представянето им от увреденото лице. Непредставянето на преписи от
досъдебното производство не може да се вмени във вина на пострадалото лице и да
се приеме за нередовност на претенцията, след като застрахователят има достъп
до съответната информация по предвидения в КЗ ред. Изготвените в досъдебното и
наказателното производство експертизи нямат пряко отношение към размера на
дължимото обезщетение по претенцията на пострадалото лице за неимуществени и
имуществени вреди.
От друга страна, по
делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, че
неизплащането на обезщетението на пострадалото лице се дължи на
обстоятелството, че не е посочена на банковата му сметка. Последното не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване
на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от
застрахователя или с влязло в сила съдебно решение, каквито обстоятелства не са
налице в настоящото производство. Не са
наведени твърдения и не са представени доказателства и относно обстоятелството,
че липсата на плащане се дължи на поведението на пострадалото лице, което не е
дало необходимото съдействие, без което застрахователят не би могъл да изпълни
задължението си. Напротив, в хода на първоинстанционното производство е
направено оспорване на дължимостта на обезщетението с твърдения за случайно
събитие и липса на причинна връзка между произшествието и претърпените
увреждания. В този смисъл е и постановеното решение по т.д.№2273/2018г. на ВКС,
ІІ т.о.
По отношение на
претенцията за сумата от 21 374, 64лв., представляващи имуществени вреди -
разходи за лечението на пострадалата Е.Н. вследствие на процесното пътно
транспортно произшествие, извършени в периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г.:
За
установяване на разходите направени от ищцата по делото са представени заверени
копия на фактури, касови бонове, с които са закупувани медицински изделия,
консумативи като памперси, бебешки подложки и мокри кърпи, заплащани са
прегледи и транспорт до болничните заведения, както и са направени разходи за
рехабилитация и възстановяване, част от които проведени в хоспис,
непосредствено след изписването ѝ от болницата, а останалата в домашни
условия.
Според
заключенията на вещите лица д-р С. Х. и доктор Г., неоспорени в тази им част,
всички направени разходи са били във връзка с проведеното лечение и са били
необходими. С оглед продължителния период на залежаване на пострадалото лице,
както и тежестта и характера на счупванията - на двата десни крайника,
процедурите по рехабилитация от специалисти в областта са били от съществено
значение за възстановяването му. Навременното и качествено лечение е
способствало за възстановяване до степента, в която се намира пострадалата към
настоящия момент, съобразено с тежестта на понесените интервенции и нейната
възраст.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото е установен факта на извършване на
разходите и необходимостта от закупените изделия за провежданото лечение и
рехабилитация за възстановяването на ищцата, поради което предявения иск за
възстановяването им е основателен и доказан.
По делото не са
събрани доказателства за уведомяване на застрахователя за направените разходи
за лечението и техния размер, поради което същият е изпаднал в забава за
заплащането им считано от предявяване на иска – 11.11.2019г.
Предвид частичното не
съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ОС – Търговище следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.П.Н. срещу
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - травматични увреждания, болки
и страдания, причинени й от ПТП на 15.05.2019г. от водач на МПС – л.а. „Рено
Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ, застрахован по риска “гражданска отговорност”
с полица №BG/07/519000377608/31.01.2019г., признат за виновен извършител на
престъпление при пътнотранспортно произшествие, за разликата над 60 000лв.
до 100 000лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да
бъде уважен до посочения размер.
Решението следва да
бъде отменено в частта, с която Е.П.Н. е осъдена да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София направените по делото разноски за разликата над
145,88лв. до присъдените 262,60лв., съразмерно отхвърлената част от исковете,
на основание чл.78 от ГПК.
Решението в
останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от Е.П.Н. срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - травматични увреждания, болки и страдания, причинени
ѝ от ПТП на 15.05.2019г. от водач на МПС – л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег. №Т 5834 СТ, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/07/519000377608/31.01.2019г.,
признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие, за разликата над 100 000лв. до претендираните
150 000лв. следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде потвърдено и в частите, с които: 1/ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, гр.София е осъдено да заплати на Е.П.Н. законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 13.09.2019г. до
окончателното му изплащане, както и 2/ сумата от 21 374,64лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства, медицински
изделия, оперативни интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване
в хоспис, прегледи, изследвания, рехабилитация и кинезетерапия, в периода от
22.05.2019г. до 09.10.2019г., причинени
виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г. водач на МПС ( л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.
№Т 5834 СТ), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие настъпило на 15.05.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.38 от
Закона за адвокатурата “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София следва
бъде осъдено да заплати на адв.П.К. сумата от 3132,59лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ,
определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /от които 647,84лв., с ДДС - за процесуално представителство
пред ОС – Търговище и 2484,75лв., с ДДС – за процесуално представителство пред
АС – Варна/, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивницата Е.П.Н. следва да бъде осъдена да заплати
на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София сумата от 192,25лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение /определено в размер на 300лв./, съразмерно отхвърлената част от
жалбите.
На осн. чл.78 ал.6
вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения ответник следва да се възложи заплащането на
държавна такса по уважената част от исковете в размер на 2400 лв. /от които
1600лв. държавна такса и разноски за разглеждане на делото пред ОС – Търговище,
и 800лв., за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна. На същия следва да бъдат
възложени и разноските за изготвените експертизи, съразмерно уважената част от
претенциите в размер на 672,33лв. /от които 73,22лв. за експертизите пред ОС –
Търговище и 599,11лв. за експертизата допусната пред настоящата инстанция/.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС Търговище, В ЧАСТИТЕ, с които:
1/ е отхвърлен предявения от Е.П.Н., ЕГН ********** срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София иск за заплащане на разликата над
60 000лв. до претендираните 100 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - травматични увреждания, болки и страдания, причинени й от
ПТП на 15.05.2019г. от водач на МПС – л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834
СТ, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г., признат за виновен извършител на престъпление
при пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.09.2019г. до окончателното ѝ заплащане, на основание чл.432
от КЗ, 2/ Е.П.Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
********* гр.София разликата над 145,88лв. до 262,60лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София ДА ЗАПЛАТИ НА Е.П.Н.,
ЕГН ********** сумата от 40 000лв., представляваща разликата над
60 000лв. до 100 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди -
травматични увреждания, болки и страдания, причинени й от ПТП на 15.05.2019г.
от водач на МПС – л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ, застрахован по
риска “гражданска отговорност” с полица
№BG/07/519000377608/31.01.2019г., признат за виновен извършител на престъпление
при пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.09.2019г. до окончателното й заплащане, на основание чл.432 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС Търговище, В ЧАСТИТЕ, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Е.П.Н. ЕГН ********** срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - травматични увреждания, болки и страдания,
причинени ѝ от ПТП на 15.05.2019г. от водач на МПС – л.а. „Рено Меган
Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/07/519000377608/31.01.2019г.,
признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие, за разликата над 100 000лв. до претендираните
150 000лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.05.2019г. до окончателното му изплащане; 2/ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА Е.П.Н., ЕГН **********
сумата от 21 374,64лв., представляваща претърпени имуществени вреди –
разходи за лекарства, медицински изделия, оперативни интервенции, транспорт,
медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи, изследвания,
рехабилитация и кинезетерапия, за периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г.,
причинени виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/07/519000377608/31.01.2019г. водач
на МПС ( л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №Т 5834 СТ), признат за виновен
извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на
15.05.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната лихва, считано от
11.11.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432 от КЗ.
ОСЪЖДА
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София да заплати на
адв.П.К. от Софийска адвокатска колегия, гр.София, ул.“Лом“ 1, ап.9, сумата от
3132,59лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от него
безплатна адвокатска помощ, определено съгласно правилото на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /от които 647,84лв., с ДДС - за процесуално представителство
пред ОС – Търговище и 2484,75лв., с ДДС – за процесуално представителство пред
АС – Варна/, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Е.П.Н., ЕГН **********
да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София сумата от 192,25лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от жалбите, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* гр.София
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от 2400лв.,
представляваща дължимата за производството държавна такса /от които 1600лв. за
разглеждане на делото пред ОС – Търговище и 800лв., за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция/, както и сумата от 672,33лв., представляваща
заплатените възнаграждения по допуснатите експертизи, съразмерно уважената част
от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен
срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на ОС Търговище в останалата му част е
влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: