Р Е
Ш Е Н
И Е
№……/10.ІV. 2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2344 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
твърди в ИМ, че на 05.12.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 389, ал.З вр. с ал.1 от НК и му е била определена мярка „Подписка”. Впоследствие
за посоченото престъпление му е било
повдигнато обвинение и образувано НОХД №279/2011 г. по описа на СВС,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди, че за периода в който служил
в българската армия е успял да си изгради име на честен и съвестен сержант и се
е ползвал с доверието и уважението на своите колеги. Заявява, че е награждаван няколко
пъти и до повдигане на обвинението не е наказван служебно, но именно за
деянието, за което е бил обвинен е бил наказан с „предупреждение за уволнение”.
Ищецът твърди още, че се е чувствал несправедливо и неоснователно обвинен. Пред
очите на близките му били извършени обиски, като на 18.10.2011 г. бил претърсен
домът му в гр. Кюстендил в присъствието на родителите му, а съседите му били
извикани като поемни лица. На същия ден бил извършен обиск и в стаята му във
ведомственото общежитие пред очите на колегите му. Тези действия са го унизили и
изложили пред близки и колеги. Усещал недоверието на хората около себе си, накърнени
били професионалната и личната му чест и достойнство, допълнено и от факта, че
всички призовки се получавали по местоработата му. Излага, че всичко това се е
отразило силно на психиката му, като постоянно изпитвал притеснения, страхове и
безпокойство, накърняване на обществената и професионална репутация и създаване
на напрежение в личния му живот. Преживял тежко обвинението в извършването на
престъпление и цялото досъдебно и съдебно производство. Предвид изложеното моли
съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски за настоящето производство.
ОТВЕТНИКЪТ-
П.НА Р.Б., гр. София оспорва иска по размер. Намира, че не са представени
доказателства за настъпването на твърдените от ищеца вреди и наличието на
причинно- следствена връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
С
постановление от 17.10.2011 г. е
образувано ДП № 149-СЛ/2011 г. по описа на Военноокръжна П.– София, срещу три
лица, един от които ищецът за това, че от 17.00 ч. на 13.10.2011 г.до 09.00ч. на
14.10.2011 г. са нарушили уставните правила на караулната служба и издадените
въз основа на тези правила разпореждания, в качеството им на длъжностни лица са
допуснали да бъдат откраднати от охранявания район 14 броя противотанкови
снаряди (л. 2-3, том 1 от ДП).
На
18.10.2011 г. е било извършено претърсване на жилището на ищеца в гр. Кюстендил,по
време на което присъствали две поемни лица и ищеца (л. 48-56, том 2 НП). На
същата дата, в присъствието на ищеца е претърсен и обитавания от него ап.108 в общежитие,
(л. 62-68, том 2). На 18.10.2011 г. след извършените с негово участие две претърсвания,
ищецът е бил разпитан като свидетел по образуваното ДП (протокол за разпит, л.
51-53, том 3 ).
От
приложеното НОХД 279/2011 г.по описа на СВС безпорно се установява, че ищецът е
бил привлечен на 05.12.2011 г, по ДП №149-сл/ 2011г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 389, ал.3 вр.
с ал.1 НК, ( л. 14, том 3 ДП). С постановлението на ищеца му е определена мярка
за неотклонение „Подписка“.
За
деянието е било повдигнато обвинение на ищеца и на 23.12.2011 г. е внесен
обвинителен акт в съда. С присъда № 279/25.04.2012г. на Софийският военен съд
по НОХД № 279/2011г. ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 389, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение
№ 37/ 27.07.2012г. по ВНОХД 39/2012 г. на Военно – апелативният съд, оставено в
сила от Върховния касационен съд.
В ДП
са приложени кадрови справки за сержант Ц. В.(л. 59 и л. 83, том VI ДП) от
които е видно, че ищецът е постъпил на военна служба на 19.09.1994 г.,
не е бил наказван,а само поощряван няколкократно с обявяване на благодарност, с
предметни награди и грамоти.
По
делото е разпитан св. СВ. К.,който е
потвърдил, че ищецът е награждаван многократно, преживял тежко образуваното
срещу него наказателно производство – затворил се в себе си и не общувал с
колегите си както преди, побелял и бил притеснен. Свидетелят е потвърдил
установеното от приложеното досъдебно производство, че е извършено претърсване в
жилището на ищеца в гр. Кюстендил. Според
показанията на св.К. претърсването в
жилището в гр.Кюстендил е предизвикало срам у ищеца, тъй като съседите му са
станали свидетели на същото. Св. К. сочи,че бащата на ищеца е починал поради стреса
от „воденото наказателно производство и
от обиска“, а ищецът се самообвинявал за смъртта на баща си.
Свидетелят
ВЛ. Ф.установи, че бащата на ищеца не е могъл да преживее обискът в дома им в
гр. Кюстендил и починал ден преди делото. Посочи, че наказателното производство
се е отразило зле на ищеца,побелял, получавал призовки на местоработата си,страхувал
се да не загуби работата,в случай че бъде осъден, което също го е притеснявало.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността
на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на
оправдателна присъда; 3/наличието на
вреди и 4/между незаконното обвинение и вредите да е налице причинно-следствена
връзка. Тези елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154,
ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.
Безспорно е установено, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното
производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Спорни
между страните са въпросите за: вида и характера на твърдените неимуществени
вреди, наличието на причинната връзка между тях и поддържаното обвинение, както
и за размера на дължимото обезщетение. В това отношение съдът намира следното:
От
събраните доказателства безпорно се установи, че ищецът е преживял тежко
образуваното срещу него наказателно производство – затворил се в себе си и не
общувал с колегите си както преди и е бил притеснен. Съдът намира за
недоказано, че бащата на ищеца е починал поради стреса, който е породен от
воденото срещу ищеца наказателно производство. Свидетелските показания не са в
състояние да докажат причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение
и смъртта на бащата на ищеца.
Съдът
намира, за доказано, че в резултат на образуваното срещу ищеца, наказателно
производство той е търпял неимуществени вреди. Следва да се вземе предвид също,
че същия е военнослужещ и обвинението е свързано с неговата работа. Това води
не само до страх, че ще изгуби работата си, но и до евентуална отговорност,
която е значително по-тежка от тази на гражданските лица. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди
от незаконосъобразното обвинение.
Съгласно
§1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 ЗЗД, съдът следва да определи обезщетението съразмерно с обществения
критерий за справедливост като се вземат предвид конкретните обстоятелства по
делото.В случая следва да се отчете характера и степента на увреждането,обстоятелствата,
при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета и с каква
продължителност, какви и колко други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, продължителността на действията по разследването с участието на
обвиняемия ищец, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение.
Съдът
установи, че досъдебното производство срещу ищеца е било образувано на 17.10.2011 г. и поради това следва да се
приеме, че той търпи вреди от този момент. В тази насока съобрази с практиката
на ВКС (Решение № 341/05.10.2012 г. по
гр. дело № 1310/2011 г. ВКС ІV ГО; Решение № 431/11.04.2016 г. по гр. д. №
2329/2015 г.,ВКС ІV ГО ). С негово участие са били извършени две претърсвания и
е бил разпитан като свидетел. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление
от 05.12.2011 г. По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“. Съдебното производство е образувано на 23.12.2011 г.,
т.е. на досъдебната фаза наказателната репресия е продължила малко повече от 2
месеца. Образуваното съдебно производство е приключило за по-малко от 1 година
за всички три инстанции. През целия период на наказателното производство
безспорно ищеца е търпял негативни психически изживявания и стрес в качеството му
на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание до осем години
лишаване от свобода. Съдът установи също, че ищецът е преживял тежко
образуваното срещу него наказателно производство – затворил се в себе си и не
общувал с колегите си както преди и е бил притеснен. Комплексното зачитане на
всички посочени обстоятелства обосновава извод за справедлив паричен еквивалент
на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на 7 000,00 лв. При
определяне размера на обезщетението
съдът зачете и съдебната практика, изразена в Решение № 2338/30.11.2015 г. по гр.дело
№ 2963/ 2015 г. по описа на САС. Съдът прие,че искът е основателен за сумата от
7 000 лева, а до пълния предявен размер от 30 000,00 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 04.12.2012 г. съгласно т.3 от ТР
№3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС.
По разноските:
Ищецът
претендира направените по делото разноски.Ищецът е внесъл само 10 лв. ДТ по
делото.По двата договора за правна помощ не е договорено възнаграждение за
адвокат.На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца, следва да му бъдат присъдени
10 лева
- разноски
за внесена ДТ по
сметка на Софийски градски съд.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., гр. *******
да заплати на Ц.Л.В., ЕГН **********,***,ст. 108, чрез адвокат И.А. - САК, съдебен адрес ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 7 000 (седем хиляди) лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от това, че е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 389, ал.3
вр. с ал. НК, по което с присъда № 279
от 25.04.2012 г., по НОХД № 279 от 2011
г. на Софийски военен съд, влязла в сила
на 04.12.2012 г. е признат за невинен и оправдан, ВЕДНО със законната лихва върху нея, считано от 04.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 7 000 лева до първоначално предявения
размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., гр. София, ********* да заплати на Ц.Л.В. с ЕГН **********,***,
ст. 108 , чрез адвокат И.А.-САК, съдебен адрес ***, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата 10 лв. - разноски за
внесена ДТ по сметка на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: