Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 15.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13680 по
описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, срещу М.С.М., ЕГН ********** с адрес ***,
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми:
сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ – главница по Договор за
кредит № 373904/23.04.2016 год.,
сключен между М.С.М. и „Фератум България”
ЕООД, обезпечен с Договор за гаранция от
23.04.2016г.,; сумата от 16.90лв.
/шестнадесет лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва за периода
23.05.2016г. до 23.05.2016г. сумата 80,00 лв. /осемдесет лева/ такси за събиране на вземането, сумата 148,10 лв. /сто четиридесет и осем лева и десет
стотинки/ гаранция по кредитната
сделка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено
с Договор за цесия от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между
„А.з.к.н.п.з.” ООД и „Фератум
Банк” АД, с регистрационен
№ С 56251, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №3947/29.05.2018г. по ч.гр.д. № 7880/2018г. по описа на Варненски районен съд, 30 състав, поправена с разпореждане №28548/02.07.2019г.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда
на чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, като издадената заповед е връчена по реда на чл.47 ГПК, в тази връзка у ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че между „Фератум България“ ЕООД и М.С.М. е сключен Договор за кредит № 373904/23.04.2016 год. от разстояние при Общи условия. На кредитополучателя е
отпуснат кредит от 500лв. за срок от 30 дни. На същата дата бил сключен и
Договор за гаранция номер 373904, по силата на който гарантът „Фератум Банк“
ЕООД се задължил да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, задължавайки се солидарно с него. Кредитополучателят се
задължил да заплати на гаранта такса в размер от 148.10лв. Ответникът не
изпълнил договорните си задължения, поради което гарантът погасил дълга и
встъпил в правата на кредитор. Датата на последната вноска по кредита е
23.05.2016г. и от този момент задължението по кредита е изискуемо в пълен
размер. Поради неизпълнението, били начислени и такси за изпращане на
напомнителни писма в общ размер от 80лв. на основание т.10.1-10.8 от Общите
условия. На 01.12.2017г. бил сключен договор за цесия между ищеца и гаранта, по
силата на който ищецът станал титуляр на вземанията срещу ответника. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените
разноски. В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изразява
становище.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен
представител адв. Л.М., с който се изразява становище за допустимост на
предявените искове. Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства.
Оспорват се исковете по размер. В открито съдебно заседание особеният
представител с писмена молба моли за постановяване на решение съобразно
доказателствата по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. № 7880/2018г. по описа на Варненски районен съд, 30 състав, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда
на чл.47 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства уведомление до ответника М.М. за
извършена цесия на вземане по договор за кредит №373904/23.04.2016г.;
информация за кредит в табличен вид без данни за автор на документа /л.7/.;
Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Фератум
Банк и клиент без подпис, както и Договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити, сключен между „Фератум Банк“ и „А.з.к.н.п.з.“
ООД.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., „Вива кредит” ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.” ООД свои
вземания, произхождащи от договори за заем, съгласно Приложение 1 към рамковия
договор, в което фигурира и вземането срещу ответницата /л.11-21/.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на предявените искове, в контекста
на основанието, на което е издадена
заповедта, респ. се претендира вземането,
в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта
на съществуване на валидно облигационно
отношение по договор за кредит,
обезпечен с договор за гаранция, факта
на предаване на заетата сума,
че ответникът е останал задължен за заплащане на
процесните суми по договора за
кредит и такса по договора за
гаранция, както и че гарантът е изпълнил
задълженията на ответника
към кредитора и че между цесионера
и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата на който на ищеца
е било прехвърлено вземането по договора
за кредит и гаранция, че цесията
е съобщена на ответника.
Ищецът по делото се
позовава на придобиване на вземането от кредитор, който е дал лично обезпечение
на ответника по сключен договор за заем и е изпълнил вместо длъжника
задълженията по сключения договор за кредит, с което е встъпил в правата на
заемодателя. Т.е., за да възникне вземане в полза на гаранта, на първо място
следва да се установи валидно възникнало задължение по договор за кредит. С
приетия за окончателен доклад по делото, съдът е дал указания на ищеца по реда
на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства относно твърдението си, че
предоставеният заем е усвоен от ответника. Договорът за заем е реален и за
възникването на валидна облигационна връзка следва по безспорен начин да се
установи сключването му, респективно получаване на средствата от ответника.
Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за сключване на договор за
кредит от разстояние – липсва представен договор за кредит и доказване по
смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за получаване съгласието на потребителя
за сключване на договора и приемането на общи условия към него. Ангажираната справка в табличен вид не е годна да установи съгласието на
ответника да се задължи при изложените в нея параметри, нито получаването на
сумата по кредита от ответника. Въпреки указанията на съда, не са представени
по делото и Общите условия на първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД,
от които се твърди да произтичат част от задълженията на кредитополучателя.
Ищецът не е ангажирал и доказателства досежно размера на вземанията си. При
това положение, съдът не може да достигне до категоричен извод за възникване на
заемно правоотношение, оттам на вземане в полза на гарант по сделката и на
негов правоприемник - цесионер. За пълнота следва да се посочи и че липсват
доказателства за погасяване на дължимата сума по договора за кредит от
дружеството – гарант към първоначалния кредитор.
С оглед на горното,
ищецът не установи по пътя на пълното и главно доказване в процеса изискуемите
положителни предпоставки за уважаване на предявените искове.
Така мотивиран, съдът намира, че предявените
искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, срещу М.С.М., ЕГН ********** с адрес ***,
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ – главница по Договор за кредит №
373904/23.04.2016 год., сключен между М.С.М. и „Фератум България” ЕООД,
обезпечен с Договор за гаранция от 23.04.2016г.; сумата от 16.90лв. /шестнадесет лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва
за периода 23.05.2016г. до 23.05.2016г. сумата 80,00 лв. /осемдесет лева/ такси
за събиране на вземането, сумата 148,10
лв. /сто четиридесет и осем лева и десет стотинки/ гаранция по кредитната сделка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до
окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия
от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017 год,. сключен между „А.з.к.н.п.з.”
ООД и „Фератум Банк” АД, с регистрационен № С 56251, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №3947/29.05.2018г. по ч.гр.д. № 7880/2018г. по описа на
Варненски районен съд, 30 състав, поправена с разпореждане №28548/02.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адв. Л.М. възнаграждение в
размер на 300 лева
с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника М.С.М..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: