РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVIIII състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
С участието на секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2621/2021 г. по опис
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Н.С.Н., ЕГН**********,***, подадена чрез пълномощника адв.М.Б.
против Ревизионен акт /РА/ № Р-**********5699-091-001/25.03.2021 г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 300/01.06.2021 г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив относно
допълнително установени задължения – данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения от ЗДДФЛ, за периодите от 01.01.2014 г. до
31.12.2018
г., в общ размер на 672.43лева, ведно с прилежащи лихви за забава в
размер на 256.80 лева.
В
подадената до съда жалба се оспорва ревизионният акт
като незаконосъобразен и необоснован, издаден
при съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи
се, че не е спазена изискуемата се от закона форма, като вместо РА е следвало
да бъде издаден Акт за установяване на задължение, с който да се коригира
декларация и се отстранят несъответствия в нея. На следващо място се излагат
съображения, касаещи липса на основание да се вменява данъчно задължение на
ревизираното лице, в предвид хипотезите на сключване на застрахователен договор
за застраховка „Живот“, като отговорност следва да се търси от работодателят ДП
„НКЖИ“, а жалбоподателят не е имал задължение да подаде декларация, както и намерение
да ползва условията за ползване на данъчните облекчения по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ.
Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище
излага съображенията си за незаконосъобразност, като иска отмяна на РА и
решението, с което е бил потвърден. Претендира се присъждане на направените
разноски.
Ответният административен орган- Директор
дирекция ОДОП- гр.Пловдив се
представлява от пълномощника
юрисконсулт Р., която оспорва жалбата като
неоснователна. По същество на спора в писмено становище
счита, че атакуваният административен акт е правилен и законосъобразен, като не
са налице посочените в жалбата основания за неговата отмяна, поради което
предлага тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски на юрисконсултско възнаграждение.
Контролираща
страна не встъпва в производството по делото.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните и съобразно събраните в
производството доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия / съкр. ЗВР/ №
Р-16001620005699-020-001 от 21.09.2020г., издадена от З. Д. В.на длъжност „началник сектор“ при ТД на НАП
– Пловдив
–ИРМ-Смолян, с която на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено по отношение жалбоподателя установяване на
задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски по УПФ, ЗЗО и ДОО с обхват за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018г., като е определен срок за извършването три месеца от връчване, което е станало по електронен път на 21.09.2020година. С нея са определени лицата, които да извършат ревизията: В. И. К. – гл. инспектор по приходи и ръководител на ревизията и С.С.К., гл. инспектор по приходите. Със ЗИЗВР № Р-16001620005699-020-002 от 14.12.2020г. и ЗИЗВР № Р-16001620005699-020-003 от
19.01.2021 г., срокът на ревизията е удължен до 19.02.2021г., без промяна по видове задължения и периоди. За компетентност на органа, издал ЗВР и ЗИЗВР е представена Заповед №РД-09-2428/13.12.2019г. и Заповед №РД-09-1530/30.09.2020г. на Директор ТД на
НАП-Пловдив.
Според данните от ревизионната преписка и възприетите
изводи от приходните органи жалбоподателят е местно физическо лице и данъчно задължено лице на основание чл.3,
т.1 и чл.6 ЗДДФЛ за доходите на осн. чл. 24, ал. 1 и чл.25, ал.1 от ЗДДФЛ, получени от него през годините в обхвата на ревизията. В
ревизирания период – 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. Н.Н. е работил единствено и само по трудов договор в държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“. Спрямо него са спазени изискванията на чл.49, ал.1 ЗДДФЛ, като работодателят по основното трудово правоотношение до
31 януари на следващата данъчна година е изчислявал годишната
данъчна основа по чл. 25, ал. 1ЗДДФЛ, намалена по реда на ал.3 на чл.49 от ЗДДФЛ и е определял годишния размер на данъка, като дължимият данък се е удържал авансово от работодателя на база месечната данъчна
основа, съгласно изискванията на чл.42, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗДДФЛ. Органите
по приходите установили, че за ревизираните
периоди жалбоподателят
е ползвал данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ за лични вноски за сключена
застраховка Живот. В тази връзка
възприели, че се касае за сключен договор за групова застраховка между
"Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация -СиВЗК" и физически лица,
членове на Синдикат на железничарите в България, представлявани от Председателя
на синдиката за застраховане на лица работещи по трудови или приравнени на тях
правоотношения в НКЖИ. Сключените
договори са определени като Договор за групова застраховка с №100-1/11.10.2007г.
по тарифа „Танго", Договор за групова застраховка №20008/09.04.2012 година
по тарифа "Кентро" и индивидуални застрахователни полици по тарифа „Електра".
Според клаузите им, с тях са застраховани физически лица по трудови или
приравнени на тях правоотношения с НКЖИ, срещу внасяне ежемесечна
застрахователна премия в размер на максималния размер по ЗДДФЛ на данъчното
облекчение за застраховки "Живот", която се удържа от застрахованото
лице. Съгласно договорите откупната стойност на застраховките е сума до 90% от
стойността на застрахователните премии. Изрично е било уговорено в сключените
договори възможността застрахованите лица ежемесечно да бъдат субсидирани от СиВЗК
чрез заплащането на 90% от застрахователната премия на застрахованите физически
лица. Всички застрахователни премии са били удържани и превеждани от получаваните
трудови възнаграждения от техния работодател по сметка на застрахователя, а на
всяко едно от застрахованите лица са връщани в същия месец 90 % от
застрахователната премия под формата на субсидия от застрахователя. Действието
на тези договорни клаузи е започвало веднага след плащане на първите месечни
застрахователни премии. С отговор на ИПДПОТЛ № Р-16001620005699-041-007 от
03.11.2020г. от ДП „НКЖИ“ гр. София са представени Служебни бележки за
изплатени доходи от трудови правоотношения за периода 2014г.–2018г., платежни нареждания
за преведени суми към "Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация –
СиВЗК", извлечение от банкови сметки. Въз
основа на тях е възприето, че в изпълнение на договор за групова застраховка на
Н.Н. ежемесечно от трудовите възнаграждения са му били удържани от
работодателят му суми, представляващи лични вноски за застраховка „Живот“. В
отговор на ИПДПОТЛ № Р-16001620005699-041-003/03.11.2020г. от обслужващата го
банка Алианц Банк България са получени извлечения от банкова сметка ***ен
период. От тях е възприето, че Н. е получавал ежемесечни преводи на суми от
"Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация -СиВЗК" с основание
„субсидии по застраховка живот“. При така установеното от органите по приходите
е направен извода, че се касае за неправомерно отклонение от данъчното
законодателство от страна на жалбоподателят, който незаконосъобразно е ползвал
данъчно облекчение по чл.19 ал.2 ЗДДФЛ в размер на 10% за удържаните му
застрахователни вноски. В тази връзка е посочено, че договорите за групово
застраховане, с клаузи за последващо субсидиране чрез възстановяване на 90% от
вноските, сключени между НКЖИ и "Синдикална Взаимозастрахователна
Кооперация -СиВЗК" са сключени единствено и само с цел да се избегне
дължимо данъчно облагане, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ не следва
да бъдат зачетени за целите на облагането. Затова е прието, че липсват
условията за ползване на облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ от страна на
ревизираното лице и съответно да бъде намален размерът на дължимия ДДФЛ. С
оглед на тези изводи е прието, че дължимият данък от Н.Н. по чл. 42, респ. чл.
49 от ЗДДФЛ трябва да се определи без да се прилага данъчното облекчение по чл.
19 ал.2 от ЗДДФЛ. Изготвен е поток, установяващ имущественото състояние на
лицето, в който са включени приходите и разходите му по периоди. Не са
установени разлики между декларираните приходи и установените постъпления на
ревизираното лице, като те съответстват на имущественото му състояние. При така
изчисленият поток за имущественото състояние на РЛ, е определена нова данъчна
основа за облагане по периоди. За данъчен период 2014г. Н. има изплатен
облагаем доход по трудови правоотношения в размер на 14612,92 лева, от
който са удържани от НКЖИ задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и 330
в размер на 1876,94 лева. Определената на осн. чл.25 ал.1 ЗДДФЛ годишна данъчна
основа е в размер на 12735,98лева, от която са били приспаднати на осн. чл.49
ал.3 т.1 ЗДДФЛ суми, представляващи лични вноски за доброволно сключена
застраховка Живот със СиВЗК, в общ размер на 1212.55лева. От ревизията не
са приети така приспаднатите данъчни облекчения, удържани от работодателя при
изплащане на дохода от трудово правоотношение и в резултат е определила годишна
дънъчна основа в размер на 12735,98лева, върху която е приложила данъчна ставка
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 10%, като е начислен ДДФЛ в размер на
1273,52 лева. С оглед на това, че авансово е удържан и внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1152,27лева, дължимата за довнасяне сума за периода 2014г е
определена в размер на 121,25лева, върху която на основание чл.175 ДОПК и
чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва за забава в размер на 71.93лева.
За
данъчен период 2015г. Н. има изплатен облагаем доход по трудови правоотношения
в размер на 16130,28лева, от който са удържани от НКЖИ задължителни
осигурителни вноски по реда на КСО и 330 в размер на а 2070,87лева. Определената
на осн. чл.25 ал.1 ЗДДФЛ годишна данъчна основа е в размер на 14059,41лева, от
която са били приспаднати суми в общ размер на 1251.80лева, представляващи
лични вноски за доброволно сключена застраховка Живот със СиВЗК. От
ревизията не са приети така приспаднатите данъчни облекчения, удържани от
работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение и в резултат е
определила годишна дънъчна основа в размер на 13859,41лева, върху която е
приложила данъчна ставка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 10%, като е
начислен ДДФЛ в размер на 1385.94 лева. С оглед на това, че авансово е удържан
и внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1260.76лева, дължимата за
довнасяне сума за период 2015г е определена в размер на 125.18лева, върху която
на основание чл.175 ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва за забава в
размер на 61.48лева.
За
данъчен период 2016г. на жалбоподателят е изплатен облагаем доход по трудови
правоотношения в размер на 15845.22лева, от който са удържани от НКЖИ задължителни
осигурителни вноски по КСО и 330 в общ размер на 2053.30лева. Определената на
осн. чл.25 ал.1 ЗДДФЛ годишна данъчна основа е в размер на 13891,92лева, от
която са били приспаднати суми в общ размер на 1315,87лева, представляващи
лични вноски за доброволно сключена застраховка Живот със СиВЗК, формирана
данъчна основа след намаленията в размер на 12576,05лева. Ревизиращите органи в
резултат на констатациите са определили годишна дънъчна основа в размер на 13891,92лева,
върху която е приложила данъчна ставка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 10%,
като е начислен ДДФЛ в размер на 1389.20лева. С оглед на това, че авансово е
удържан и внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1257,61лева, дължимата за
довнасяне сума за периода 2016г е определена в размер на 131,59лева, върху
която на основание чл.175 ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва за
забава в размер на 51,32лева.
За
данъчен период 2017г. на Н. е бил изплатен облагаем доход от трудови
правоотношения в размер на 16701,92лева, от който са удържани от НКЖИ
задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и 330 в размер 2254,96 лева.
Определената на осн. чл.25 ал.1 ЗДДФЛ годишна данъчна основа е в размер на 14446.96
лева, от която са били приспаднати суми в общ размер на 1300,52лева,
представляващи лични вноски за доброволно сключена застраховка Живот със
СиВЗК, формирана данъчна основа след намаленията в размер на 13146,44 лева. От
ревизията не са приети за законосъобразни така приспаднатите данъчни
облекчения, удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово
правоотношение и в резултат е определила годишна дънъчна основа в размер на 14446,96
лева, върху която е приложила данъчна ставка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 10%, като е начислен ДДФЛ в размер на 1443,70 лева. С оглед на това, че
авансово е удържан и внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1313,65 лева,
дължимата за довнасяне сума за периода 2017г е определена в размер на 130,05 лева,
върху която на основание чл.175 ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва
за забава в размер на 37,54 лева.
За
данъчен период 2018г. е установен облагаем доход по трудови правоотношения в
размер на 21605,59 лева, от който са удържани от НКЖИ задължителни
осигурителни вноски по реда на КСО и 330 в размер на 2955,03 лева. Определената
на осн. чл.25 ал.1 ЗДДФЛ годишна данъчна основа е била в размер на 18650.56 лева,
от която са били приспаднати суми в общ размер на 1643,58 лева, представляващи
лични вноски за доброволно сключена застраховка живот със СиВЗК. От
ревизията не са приети за законосъобразни така приспаднатите данъчни
облекчения, удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово
правоотношение и в резултат е определила годишна данъчна основа в размер на 18650,56
лева, върху която е приложила данъчна ставка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 10%, като е начислен ДДФЛ в размер на 1864,08 лева. С оглед на това, че
авансово е удържан и внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 1699,72 лева,
дължимата за довнасяне сума за периода е определена в размер на 164,36 лева,
върху която на основание чл.175 ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е начислена и лихва
за забава в размер на 30.77 лева.
При
тези констатации на основание чл.117 ДОПК е издаден Ревизионен доклад №
Р-16001620005699-092-001/05.03.2021 г., изготвен и подписан от ревизионния екип, връчен на 06.03.2021 година.
Срещу него не са постъпили възражение, като на осн. чл.119 ДОПК е издаден и
обжалвания РА от 25.03.2021г., подписан възложител на ревизията и ръководител
на ревизията с електронни подписи, връчен на 28.03.2021г по електронен път. Фактическите
основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА. Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред пред
горестоящият административен орган. В жалбата се излагат съображения за неправилно определено задължено лице, в
предвид липса на негово участие в сключения застрахователен договор, поради
което счита, че не са налице обстоятелства да му се вмени задължение поради
избягване на данъчно облагане. Отрича
да е извършал посочените в акта лични застрахователни вноски, представляващи данъчно облекчение, а се
позовава на получено и дължимо от работодателя нетен размер на трудово
възнаграждение.
Определя посоченият групов договора за сключена застраховка „Живот“ за нищожен,
който не може да породи съответните правни последици. Посочва липсата на
съгласие от негова страна да получава под формата на заем средства от СиВЗК. С процесното си решение №300/01.06.2021година
Директорът на дирекция ОДОП-Пловдив е възприел изцяло мотивите и фактическите
основания в обжалвания ревизионен акт, като го е потвърдил. Недоволен от това,
жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство. По негово искане
в съдебното производство са приети писмени
доказателства,
касаещи прието заключение на проведена ССчЕ
и са приети фишове за начислена/изплатена работна заплата по
месеци за период от 01.01.14 г. до 31.12.18г за получаваните трудови възнаграждения
от Н.Н., издадени от ДП „НКЖИ“.
Установява се от приетото заключение на проведената ССчЕ, че съгласно
споразумение от 25.05.2009г между Синдикална Взаимозастрахователна кооперация“
и НК „ЖИ-УДВГД“-Пловдив, по силата на което работодателят е превеждал
застрахователни
вноски на СиВЗК по групов застрахователен договор живот, като
са посочени работници по списък. В табличен вид е посочен и размер на
индивидуалните вноски, които работодателят е превел по отношение на
жалбоподателят под форма на възстановени застрахователни премии.
Горната
фактическа обстановка съдът установи по безспорен и несъмнен начин от събраните
в производството доказателства: заключение на проведената съдебно- счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира като логично,
обосновано, методологически правилно изготвено, без възникнали съмнения в
неговата правилност. Установява се и от представените писмени доказателства,
съдържащи се в приетата административна преписка по издаване на обжалвания акт,
както и приетите в с.з. от 21.01.2022г писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съобразно събраните писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в законовоустановения 14 дневен
срок по чл.156 ал.1 ДОПК от лице с правна легитимация от оспорването, поради
което е процесулно допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия,
като са спазени изискванията на чл.119 и чл.120 ДОПК. Процедурата
по издаване на акта е съобразена с приложимите за случая процесуални норми и
съдът не намира при провеждането й да са извършени процесуални нарушения,
засягащи законосъобразността на ревизионния акт в цялост. С него са
определени задължения за периода на лицето, на което е възложена ревизията.
Ревизията е приключила в срока, установен от чл.114 ал.2 от ДОПК. Ревизионният
акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. Освен
това, изложение на фактическите основания за установяване на процесните
задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА съгласно
чл.120 ал.2 от ДОПК, мотивите на РД са възприети от органите по приходите и се
явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е
била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано,
както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според
тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извън това, в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице, в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт на органите по приходите при ТД на НАП –Пловдив е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК, поради което
същите не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.
Относно дължимата преценка за съответствието
на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Основният
спор между страните се формира относно това, дали ревизираното лице е годен
субект на установените данъчни задължения и дали законосъобразно му е бил
начислен допълнителен ДДФЛ. От заключението на проведената ССчЕ се установява,
че за периода 01.01.2014г до 31.12.2018г. във връзка с групов застрахователен
договор „Танго“ между СиВЗК и Синдикат на железничарите в България на
жалбоподателят са възстановявани ежемесечно суми в размер на 90% от
застрахователните премии, превеждани от работодателя. Затова дължимият данък по чл. 42, респ. чл. 49 ЗДДФЛ е
определен и
внесен от работодателя като е
приложено данъчно облекчение по чл. 19 ал.2 ЗДДФЛ за размера на разликата между платените застрахователни премии и
платените заеми /субсидии/ на лицето за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018г.. Органите по приходите са направили
извод за незаконосъобразност на така намалената данъчна основа, като са счели,
че се касае за симулативни застрахователни сделки с цел избягване на реално
дължим ДДФЛ. В настоящият случай е налице правна регламентация, която дава
право застрахованият да получи паричен заем срещу
застраховката си до размера на откупната стойност. Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от Кодекса
за застраховането /отм. ДВ бр.102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г./ срещу застраховката на застрахования може да бъде отпуснат заем от
застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и редът за
отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния
договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил
погасен, договорът остава в сила за намалена застрахователна сума. В
последствие в тази насока е и разпоредбата на чл. 453 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която определя, че срещу застраховка
"Живот" на застрахования може да се отпусне заем от застрахователя до
размера на откупната стойност. Условията и редът за отпускането, погасяването и
лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато
застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, той става
изискуем към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай
застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, намалена с общата сума
на главницата, лихвите и разноските по заема към датата на настъпването на
застрахователното събитие. Заемите които
СиВЗК отпуска са наречени "субсидии". По преписката е
приложен договор за застраховка „Живот и рента- тарифа „Електра“ с
№612611-01615/08.05.2009г., подписан от Н.Н., в който е посочено, че откупната
стойност на застраховката е 90% бруто застрахователната премия /л.127/. Дружеството
– работодател е представило информация за
удържаните суми на жалбоподателят към СиВЗК за
периода 01.01.2014г- 31.112.2018г.. Приложени
са и доказателства за извършени разплащания по банковата сметка на ДП НКЖИ-УДВГД-Пловдив
към Синдикална Взаимоспомагателна кооперация - Си ВЗК за периода 2014-2018г.
във връзка с договор по тарифа Танго, с който са били
застраховани служители и работници от ДП „НКЖИ УДВГД“-Пловдив.. Независимо от твърдяната неизвестност относно договор за
групово застраховане, жалбоподателят
е
положил подпис под индивидуален договор за сключена застраховка живот, в който
е уговорена откупна стойност на застраховката 90% бруто от застрахователната
премия, а в последствие са му извършвани удръжки от трудовото възнаграждение. В
този аспект такива удръжки за застрахователни премии са били превеждани от
работодателят му и за процесният период във връзка със сключен договор за застраховка Танго. Така
неоснователно се явява възражението за
неправилно определен адресат на РА, съответно – неправилно възприето данъчно
задължено лице.
Съдът съобрази, че съгласно основният
принцип в данъчното право - на законоустановеност на данъците /чл. 60 от Конституцията на Република България/, на облагане подлежат единствено дейности
и/или елементи от имуществената сфера на конкретния данъчен субект,
предварително определени със закон. В изпълнение на посочения принцип, при
начисляването на данъчното задължение, следва да бъдат установени наличието на подлежащи на облагане дейности,
имущество, приходи, доходи и т. н., с конкретни параметри, определени на
основание и по реда на съответния материален закон /данъчна основа/ и от там правната връзка между данъчна основа и конкретен
субект, дължащ заплащането на съответния данък. От посоченото правило са
въведени изключения – нормите на чл. 14, т. 2 ДОПК и чл. 3, т. 2 ЗДДФЛ изрично
допускат опосредняване на връзката обект на облагане – данъчен субект, чрез
законодателното въвеждане в задължение на трети лица - определяне размера на
данъчната основа, съответно на дължимия данък, начисляването му и неговото
събиране, чрез удържане от данъчния субект и внасяне в бюджета. Посоченото
разрешение гарантира бързина на събиране на данъка и възможност за ефективен
контрол, като съответно в чл. 15, ал. 1 ДОПК е предвидено, че за лицето,
задължено да удържа и внася данъци, се прилагат правилата, определящи правата и
задълженията на субект в производствата по този кодекс, а съгласно ал.2 от същата норма, данъци, удържани и внесени от
лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието
възнаграждение или плащане са били удържани, дори да не е имало задължение за
удържане. Цитираните норми не променят субекта на данъчното задължение, като в
конкретния случай - съответното физическо лице, реализирало доходи от трудови
правоотношения, но разграничават субект на данъчно задължение по чл. 6 ЗДДФЛ и
лицето, задължено по силата на специални законови разпоредби да внася
съответния данък. В тази насока е и наложилата се съдебна практика, съгласно която в тежест на третите лица - платци се вменява и
заплащането на данъчните задължения за тяхна сметка, когато се установи, че
същите не са били начислени и/или платени независимо, че отсъства правната
връзка обект-субект на данъчно облагане. Съгласно нормата на чл.42, ал.1 ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от
трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна
данъчна основа /определена по правилата на ал. 2 и ал. 3 на чл. 42/, и се
удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход,
начислен за съответния месец. Посочените правила правилно са
изяснени от приходните органи, като те потвърждават
законовата възможност отговорност за неправилно ползваното данъчно облекчение
да бъде търсена както от лицето, което се е ползвало от тях, така и от
работодателя, който по закон трябва да определи коректно задълженията за данъци
на своите работници и служители. Предвид изложеното, не следва извод за
неправилно определен данъчно задължен субект, респ. не е
налице незаконосъобразност на атакувания РА на това основание. При ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ без основание,
данъчно задължени лица за данък върху доходите от трудови правоотношения,
съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ са физическите лица, които са носители на задължението
за данъци върху доходите от трудови правоотношения и.
работодателят, като лице, задължено да удържа и внася данък върху доходите от
трудови правоотношения по чл. 3, т. 2 ЗДДФЛ.
По
отношение на констатациите на органите по приходите, свързани с извод, че
сключения групов застрахователен договор, по който са удържани застрахователни
премии на жалбоподателят, следва да се
третира като сключен с цел отклонение от данъчно облагане, то същите са
незаконосъобразни. Сключеният договор за
групово застраховане е между служителите на ДП „НКЖИ“ и застрахователя, като представител на работниците и служителите е председателя на синдикалната
организация в предприятието. Договорът е основание за възникване на спорното
застрахователно правоотношение, което в последствие е дало основание за ползване
на данъчното облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ от
жалбоподателят Н.. Неправилно договорът за групова застраховка не е приет от контролните
органи като годно доказателство за установяване на фактите
по делото. Същите
са обосновали неправомерен извод, че той съставлява симулативна сделка. В правната теория и многократно в практиката на ВАС е
посочвано, че привидна (симулативна) сделка е тази, която се извършва, за да се
създаде погрешна представа у трети лица, че е извършена такава сделка, но
всъщност страните, по нея не искат тя да породи договорените правни последици.
Симулацията е два вида – абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е
налице привидна сделка между страните, като изобщо е липсвала воля за
сключването й, а при относителната симулация страните не желаят да постигнат
резултат от сделката, чрез нея прикриват друга сделка. Според приходните органи
са сключвани симулативни сделки, без да е уточнено абсолютна или относителна
симулация е налице в случая, като е прието да е осъществен фактическия състав
на чл. 77 ЗДДФЛ. Приходните органи считат, че са налице основания
застрахователният договор да бъде квалифициран като сключен с цел отклонение от
данъчно облагане,
без да конкретизират формата на тази симулация. С оглед приетото от тяхна
страна обаче, че се касае за привидни уговорки, следва да се приеме, че те се
позовават на абсолютна симулация на договора. Тази им
обосновка не отговаря на установените по преписката факти по действително изпълнение на договора във връзка с плащане на
застрахователните премии. По определение при наличие на симулация, страните по договора имат само привидни уговорки, но
не предприемат изпълнение по него. В конкретния случай това не е така. Доказването
в хода на проведеното ревизионно производство, при твърдения за сключена
симулативна сделка, изисква да се установи, че страните не са желали привидната
сделка да породи правни последици, а са имали друга цел. От фактите установени в хода
на съдебното производство чрез събраните доказателства по заключение на
проведена ССчЕ и представените извлечения от фишове за начислено трудово
възнаграждение на жалбоподателят се изясни безспорно, че клаузите на застрахователния договор са изпълнявани, като на конкретна
дата работодателят е превеждал застрахователните суми на СиВЗК. Въз основа на
този договор в последствие е определен и размерът на данъчните облекчения при
облагане на трудовото възнаграждение на застрахованите работници и служители,
при условията на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Събраните доказателства
обосновават извода, че застрахователния договор е изпълняван, договорените в него клаузи са
спазвани
и той не съставлява симулативна сделка. Начина на определяне размерът на застрахователната премия е определян
според сключения застрахователен договор. Ето защо и ползваното данъчно облекчение по реда на чл.19
ал.2 ЗДДФЛ не е извършено с цел да бъде превърнат дохода в необлагаем, а е реализация на законово предвидена възможност за застрахованото
лице да намали данъчните си задължения. Условията по сключения договор са
изпълнявани, включително и във връзка с предоставяните земи на застрахованите
лица по чл. 240, ал. 4 от КЗ (отм.) и по действащият от 01.01.2016г. чл.453
от КЗ. И в този случай
е ползвана законово регламентираната възможност срещу бъдещата застрахователна
премия, застрахованото лице да ползва заем. Знанието за условията при ползване
на тази законова възможност у застрахования не е основание да се приеме, че
договорът за застраховка "Живот" е симулативен. В тежест на страната,
която твърди наличието на симулация е да докаже, че действителната воля на
страните не е такава, каквато е отразена в договора. Доказването в хода на
проведеното ревизионно производство, при твърдения за сключена симулативна сделка,
изисква да се установи, че страните не са желали привидната сделка да породи
правни последици, а са имали друга цел. В случая това не е направено. От
събраните доказателства такава симулация не се установява. Ето защо предвид изложените съображения жалбата е основателна, а
атакувания ревизионен акт като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Съобразно
изхода на спора и направените своевременно искания от страните за разноски,
такива се дължат за жалбоподателят. За същите е направено искане за присъждане
на сторените деловодни разноски, които се констатираха в размер на 520 лева за
депозит за вещо лице и платена държавна такса в размер на 10 лева. Не са
представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.160 ал.1 ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.Н.
*** РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-**********5699-091-001/25.03.2021г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 300/01.06.2021г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив относно
допълнително установени задължения – данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения от ЗДДФЛ, за периодите от 01.01.2014 г. до
31.12.2018
г., в общ размер на 672.43 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер
на 256.80 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на Н.С.Н.,
ЕГН**********,***, съдебни разноски за настоящото производство в размер общо на 530.00/петстотин
и тридесет/ лева.
Решението на основание чл.160 ал.7 ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: