№ 196
гр. Стара Загора, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК № 2***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
представлявано от изпълнителния си директор Ю.Ю., чрез юрк. Ц.П. против
Разпореждане инкорпорирано в Заповед № 389/01.02.2022г., постановено по
ч. гр. д. № 740/2022 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отхвърлено
частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата за горницата над 92,04 лв. –
обезщетение за забава върху главница за периода от 23.06.2021г. до
30.11.2022г. до претендираните 227,68лв.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на заповедта.
Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да
отмени обжалваната заповед и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Д. С. от с. С.,
*** за сумата от 574.02лв. - главница по договор за заем; 55.90 лв. - договорна
лихва по договор за заем за периода от 22.06.2021г. до 21.12.2021г.; 227.68 лв.
– обезщетение за забава за периода от 23.06.2021г. до подаване на
заявлението в съда.
1
В заявлението е посочено, че на 09.05.2014г. е сключен договор за
паричен заем № 532179 от 01.06.2021г. между „Сити кеш“ ООД и К. Д. С., по
силата на който дружеството й е предоставило паричен заем от 600 лв., с
уговорена договорна възнаградителна лихва в общ размер на 79.09 лв. за
целия срок на договора, дължими на 29 равни седмични вноски, всяка по
23,42 лв., със срок на договора 21.12.2021г.
Вземанията по договора за заем са прехвърлени с договор за продажба и
прехвърляне на вземанията (цесия) от 26.08.2021г. и приложение № 1 от
14.06.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, за което длъжникът е уведомен с изпратено му
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/532179/21.06.2022г., с известие за
доставяне.
Длъжникът изпаднал в забава считано от 23.06.2021г., поради което по
договора му била начислена лихва за забава в размер на 227,68 лв.
Срокът на договора бил изтекъл, поради което неплатените задължения
били изискуеми.
С обжалваната заповед заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението в частта, с която Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата 227,68 лв. – лихва за забава за периода от 23.06.2021г. до 31.11.2022г.,
като е приел, че претенцията противоречи на императивните норми от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България - чл.411, ал.2 от ГПК.
Действително разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК определя съдържанието
на годишния процент на разходите по кредита да изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. По смисъла на §1,т.1 от ДР на
ЗПК – „ Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
2
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, законодателят е въвел
императивно правило относно допустимия максимален размер, част от който
са и лихвите за забава. Разпоредбата цели ограничаване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, а не възнаградителната лихва,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се наложат допълнителни разходи като такси, комисионни,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест на
кредитополучателя. Приложението на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена
с Постановление № 426 на Министерски съвет на Република България от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към
датата на сключване на договора, налага извод, че договореният ГПР не може
да надвишава 50 %. С оглед разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК , клаузи в
договор, надвишаващи определените размери, предвидени в чл.19, ал.4 от
същия кодекс се явяват нищожни.
В конкретния случай, законната лихва се изчислява изключително
лесно чрез калкулатор за законна лихва и върху цялата претендирана сума за
главница и договорна лихва, общо в размер на 629,92 лв., обезщетението за
забава в размер на законната лихва е в размер на 92,04 лв. Съгласно чл. 33, ал.
2 ЗПК обезщетението за забава е в размер не повече от размера на законната
лихва, а разпоредбата е императивна. Поради това съдът служебно следи за
спазване на императивните норми и следва да редуцира претенцията за
обезщетение за забава до размера на законната лихва, която е била надлежно
изчислена със съответния калкулатор за законната лихва.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната
заповед е правилна, в обжалвана й част, поради което следва да бъде
потвърдена в тази й част.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане инкорпорирано в заповед №
389/01.12.2022г., постановено по ч. гр. д. № 740/2022г. по описа на Районен
съд Раднево, в обжалваната й част, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНСЪОБРАЗНА
в тази нейна част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4