Присъда по дело №23/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 6 от 30.01.2025 година, постановена по НОХД № 23/2025
година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Е.М.Х. /Е.М.Х./, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, по обвинение
в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 10.01.2025г., в района на 190 гранична
пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. К.Ш. от АК –
Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би
попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на
Е.М.Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Ш. заявява, че не
оспорва фактическа обстановката, изложена в обвинителния акт, но се твърди, че Е.М.Х. е
съдействал максимално на органите на властта, които са го задържали, не е оказвал
съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания, обяснява
стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По тези
причини защитникът пледира за едно минимално наказание и за прилагане разпоредбата на
чл. 66, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Е.М.Х. е роден на ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин
на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там решил да я
напусне и преди три години той напуснал Ислямско емирство Афганистан и влязъл на
територията на Република Турция с цел да продължи пътуването си и достигне Германия не
по установения от закона ред, преминавайки и през границата на Република България без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във
връзка с това подсъдимият отишъл в гр. Истанбул, Република Турция и работел там известно
време. След това той се свързал с неустановено по делото лице, което срещу получаване на
сумата от 3500.00 евро обещало да преведе подсъдимия през границата от Р Турция през Р
България до Сърбия.
На 09.01.2025 година подсъдимият заедно с още 11 лица, всички негови
сънародници, бил превозен от гр. Истанбул в близост до турско българската граница. След
това подсъдимият и останалите единадесет лица, всички водени от двама водачи, продължил
да се движи пеш към границата на Република Турция с Република България. На 10.01.2025
година рано сутринта подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република
Турция в Република България, в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището
на с.Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта,
като преминал над възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни с помощта
1

на стълба, поставена от водачите на групата на същото съоръжение. Останалите единадесет
лица от групата, с които подсъдимият се придвижвал, както и двамата им водачи, също
влезли в Република България по описаният начин, по същото време и на същото място.
При влизането си в страната ни на 10.01.2025г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република
България. След влизането си в страната ни, подсъдимият и спътниците му продължили
движението си на територията на Република България, първоначално с двамата им водачи, а
после и без тях. На 14.01.2025 година подсъдимият и спътниците му били установени в
изоставена селскостопанска постройка в дворно място в земището на с.Стефан Караджово,
обл. Ямбол, от служители на ГПУ - Болярово, между които и св. Г.М. – полицейски
инспектор *** При извършената полицейска проверка на място, никой от групата, вкл. и
подсъдимият не представил документ за самоличност и/или документ, разрешаващ му да
влезе в страната.
След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал, били задържани
в помещение за задържане на лица в РДГП – Елхово. При извършения на подсъдимия обиск
при задържането му в него не са били открити никакви документи.
На 14.01.2025 година при извършена проверка на линията на държавната граница от
служители на ГПУ - Болярово е било установено, че групата, в която се е намирал
подсъдимият, е влязла през границата на страната ни в района на 190 гранична пирамида,
находяща се в землището на с Воден, община Болярово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената Е.М.Х. /Е.М.Х., роден на ***, Ислямско емирство
Афганистан, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, живущ в ***, Ислямско емирство Афганистан. Тази
самоличност подсъдимият е заявил пред разследващия орган, чрез преводача при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на воденото бързо производство. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Е.М.Х. /Е.М.Х./ не
е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Г.М., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Г.М. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Г.М., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му на територията на страната ни и последвалото му
задържане.
2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Е.М.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 10.01.2025г., в района на 190 гранична
пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Г.М., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да
продължи към Германия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Е.М.Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
3

че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Германия,
без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Е.М.Х. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Е.М.Х., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. Е.М.Х. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от
НК и на подсъдимият да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще
доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	6
Дата:	30 януари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200023
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2025 г.

Присъда по дело №23/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите